№ 15756
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20231110116942 по описа за 2023 година
СРС е сезиран с искова молба, подадена от Т. М. Л. против „ф-ма” ЕАД, в която се
посочва, че на основание чл. 439 от ГПК оспорва вземане по изпълнително дело №
20238500400250 по описа на ЧСИ А Б, образувано въз основа на изпълнителен лист от
25.11.2020 г. издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д.
55368/2018 г. по описа на СРС, 50 състав в размер на 746.95 лв„ главница по Договор за
стоков кредит CREX-10439863 от 15.11.2013 г., ведно със законната лихва от 17.08.2018 г.
до изплащането на вземането, договорна лихва в размер на 125.48 лв. за периода от
20.12.2013 г. до 20.11.2014 г., лихва в размер на 345.65 лв. за периода от 21.12.2013 г. до
07.08.2018 г. и 75 лв. разноски по делото, в т.ч. 50 лв.възнаграждение за юрисконсулт и 25
лв. държавна такса. Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. № 55368/2018 г. по описа на 50
състав задължението по Договор за кредит CREX-10439863 от 15.11.2013 г. е било погасено
по давност. Образуваното изпълнително производство е образувано 9 години след като
задължението по Договор за кредит CREX-10439863 от 15.11.2013 г. е станало изискуемо.
Следователно Т. М. Л. счита, че не дължи сумите, разпоредени за плащане със Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. 55368/2018 г. по описа на СРС, 50 състав
поради това, че задълженията са били погасени по давност към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. позовава се на обстоятелство,
настъпило преди издаване на изпълнителния титул.
По делото е изискано и приложено за послужване ч. гр.д. 55368/2018 г. по описа на
СРС, 50 състав, от което се установява, че Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение е подадено от „ф-ма” ЕАД на 17.08.2018г., Заповед е издадена на
20.09.2018г. и видно от Разпореждане №18129 от 21.01.2019г., постановено по делото
заповедта е била редовно връчена, чрез работодателя на длъжника на 21.12.2018г., поради
което и подаденото срещу заповедта възражение е върнато като просрочено. Разпореждане
№18129 от 21.01.2019г. е влязло в сила на 23.10.2020г. , поради което следва да се приеме,
че в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение срещу Заповед за изпълнение на
1
парично задължение от 20.09.2018г. и същата е влязла в сила, считано от 05.01.2019г.,
когато изтича 14 дневния срок по чл.414, ал.2 ГПК, в редакцията й преди изменение с ДВ
бр.100 от 20.12.2019г. Дори да се приеме, че Заповед за изпълнение на парично задължение
от 20.09.2018г. е влязла в сила след стабилизирането на Разпореждане №18129 от
21.01.2019г., то същата е влязла в сила на 23.10.2020г.
При наличие на влязла в сила заповед, изпълнението може да се оспорва по съдебен
ред само в специално предвидените случаи, които изключват приложението на общия ред на
установителните искове по чл.124 ГПК. След влизане в сила на заповедта същата
представлява годен изпълнителен титул. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК е специална по
отношение на възможността за предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото
същата регламентира реда, по който длъжникът може да оспори вземането по заповедта,
който ред е специален по отношение на възможността за предявяване на отрицателен
установителен иск.
Съгласно чл.424 ГПК – оспорване на вземането по исков ред може да се извърши
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока
за подаване на възражението или не е могъл да се снабди с тях. В случая към датата на
изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК по ч. гр.д. 55368/2018 г. по описа на СРС, 50 състав
или към датата на изтичане на срока по чл.423 ГПК погасителната давност, на която се
позовава, вече е била изтекла, както се сочи в исковата мо0лба, т.е. Т. М. Л. не може да се
позовава на това обстоятелство като новооткрито, или новонастъпило, т.е. не се излагат
никакви доводи сочещи на приложимост на специалния ред за оспорване на вземания въз
основа на влязла в сила заповед.
Не може да се приеме, че искът се явява допустим и с оглед наличие на разпоредбата
на чл.439 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Такива обстоятелства не се сочат от страната. Изрично се подчертава, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр.д. № 55368/2018 г. по описа на 50 състав задължението по Договор за
кредит CREX-10439863 от 15.11.2013 г. е било погасено по давност.
Поради изложеното предявените искове се явяват недопустими и производството по
делото следва да се прекрати.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16942/2023 г. по описа на СРС, ГО, 25 с-в.,
образувано по искова молба, подадена от Т. М. Л. против „ф-ма” ЕАД.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца в 1-седмичен срок от получаването
2
му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3