Решение по дело №160/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр. ПЛЕВЕН 15.02.2021 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д.

 

при секретаря Велислава Трифонова и в присъствието на прокурора ………………………...,  като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№160 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

На 01.06.2020 г. в Плевенски Районен съд е постъпила изпратена по пощата на 28.05.2020 г. искова молба от М.П.М.,  подадена чрез адв. П.К., с която срещу „***“АД-гр. София са предявени следните искове по чл.432, ал.1 от КЗ:

1.ответникът да заплати в полза на ищеца 20 000 лв., явяващи се част от общо 120 000 лв., като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на телесни увреждания при ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил ФОРД МОНДЕО,  с ДК №***, със застраховка „Гражданска отговорност” в „***“АД-гр. София, съгласно полица №*** от 11.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г., евентуално – от 13.12.2019 г. до окончателното  изплащане на обезщетението.

2.ответникът да заплати в полза на ищеца 7 910.05 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи, лекарства, рехабилитация и обгрижване, направени във връзка с телесните увреждания, претърпени при ПТП, причинено виновно от водача на лек автомобил ФОРД МОНДЕО,  с ДК №***, със застраховка „Гражданска отговорност” в „***“АД-гр. София, съгласно полица №*** от 11.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019 г., евентуално – от 13.12.2019 г. до окончателното  изплащане на обезщетението.

Въз основа на така подадената искова молба е образувано гр.д. №2046/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, по което са разменени книжа съгласно чл.131 от ГПК, изготвено е определение по чл.140 от ГПК и са проведени две о.с.з. В това на 18.11.2020 г. ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение в размера на иска за обезщетението за неимуществени вреди, съгласно което същият вместо за 20 000 лв. следва да се счита предявен за 150 000 лв. С оглед на това, производството по гр.д. №2046/2020 г. на Плевенски Районен съд е прекратено и делото е изпратено на Плевенски Окръжен съд, който става родово компетентен и по двата иска след изменението на иска за обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл.104, т.4 и т.6 от ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 26.11.2020 г. На 02.12.2020 г. е изпратено в Плевенски Окръжен съд, където е образувано като т.д. №160/2020 г.

В исковата молба се твърди, че на 22.11.2019 г. около 19:05 часа в гр. Плевен, ***, при управление на л.а. ФОРД МОНДЕО с peг. № ***, водачът Д.Ю.Г. нарушава правилата за движение по пътищата и блъска пресичащия пътното платно пешеходец М.П.М. и му причинява телесни повреди.

Твърди се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП 1822/ 2019 г. по описа на ОД на МВР - Плевен, пр. пр. № 5111/2019 г. по описа на Плевенска Районна прокуратура, което към подаване на исковата молба не е приключило с окончателен съдебен акт. В хода на производството е постановено решение №260049/17.09.2020 г. по а.н.д. №1535/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд, влязло в сила на 05.10.2020 г., с което Д.Ю.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по  чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.129, ал.2 от НК – причиняване по непредпазливост при управление на МПС в нарушение на чл.5, ал.1 и ал.2, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП  на средна телесна повреда на М.П.М., изразяваща се в: счупване костите на дясната подколенница, довело до трайно – за месеци затруднено движение на десен долен крайник; счупване в областта на лявата коленна става, довело до трайно – за месеци затруднено движение на ляв долен крайник; навяхване в областта на дясната раменна става, довело до трайно – поне около месец затруднено движение на десен горен крайник.

В исковата молба се твърди, че за л.а. ФОРД МОНДЕО с peг. № *** има сключена със „***“АД застраховка “Гражданска отговорност”, съгласно полица ***/11.04.2019 г. със срок на валидност от 12.04.2019 г. до 11.04.2020 г.

Ищецът твърди, че е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „***“АД, във вр. с която на 13.12.2019 г. е образувана щета с № 0000-1000-03-19-7940. В 3-месечния срок обаче претенцията не била удовлетворена от застрахователя.

Твърди се, че след инцидента пострадалият е откаран в ЦСМП, където е извършена репозиция на глено-хумерална луксация вдясно и е отстранено  чуждо тяло от дясна орбита, след което пациентът е насочен и приет за лечение в Клиника по ортопедия и травматология към „***“ЕАД-гр. Плевен, с оплаквания от силна болка в дясно рамо и двете подбедрици и с охлузни рани по главата. Направени са му необходимите изследвания и консултации със специалисти. Констатирани са фрактури на дясната подбедрица и лявата коленна става.

Твърди се, че на 25.11.2019 г. е извършена интрамедуаларна стабилизация на фрактурата на дясна подбедрица в статичен вариант. При възстановяване на състоянието на меките тъкани около ляво коляно на 03.12.2019 г. е извършена нова операция за открита репозиция и елевация на вътрешните фрагменти до обичайно ниво, остеопластика на формирания метафизарен дефект с присадък, взето от крилото на хълбочната кост и стабилизация с медиално поставена подпорна ъглостабилна плака.

Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. е изписан с окончателната диагноза: контузио корпорис генерализата, контузио торацис, фрактура костарум VII- VIII декстри, корпус алиенум окули декстри, екскориационем фациеи, фрактура крурис декстри, фрактура кондили медиалис тибие синистри, лускацио хумеро-скапуларис декстри и с препоръки за продължаване на антитромбемболичната профилактика за още 20 дни, активна рехабилитация, ненатоварване на десен долен крайник за 2 месеца и на ляв долен крайник за 4 месеца и консултация с офтамолог.

Твърди се, че на 27.01.2020 г. М.П.М. е прегледан от ортопед-травматолог, който установява персистираща контрактура на гленохумерална става и му препоръчва рехабилитация. Твърди се, че за целта е сключен договор за поръчка – за рехабилитация на ищеца в рамките на 3 месеца - от 06.01.2020 г. до 06.04.2020 г.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП, М.П.М. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. Бил подложен на редица операции, а за възстановяването си е принуден да полза помощни средства, дълго да спазва режим на покой и да не се натоварва физически. Разчитал както на помощта на своите близки, така и на трето лице, с което сключил договор за поръчка – за обгрижване за периода от 06.02.2020 г. до 06.04.2020 г.

Твърди се, че и към настоящия момент ищецът продължава да се възстановява, като болките му не са отшумели, което се отразява изключително негативно и на психологическото му състояние. Твърди се, че преди процесното ПТП ищецът бил енергичен младеж в добро здравословно състояние, с активен социален живот, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайното си ежедневие.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, М.П.М. е претърпял и имуществени вреди в размер на 7 910.05 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Твърди се, че посочените разходи са направени за медицински изделия, консумативи, лекарства, рехабилитация и обгрижване.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът не му е предоставил данни за банкова си сметка чрез представяне на съответно удостоверение относно титулярството на сметката. Счита, че не е изпаднал в забава и претенцията за лихва се явява неоснователна.

Ответникът твърди, че ищецът е пресичал неправилно пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП – на място, където няма пешеходна пътека и без да се съобрази с конкретната пътна обстановка и с приближаващия се автомобил.  Счита, че се касае за самоувреждане, като произшествието е било предотвратимо чрез спиране и изчакване на преминаващия автомобил. Намира, че е  налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Ответникът оспорва твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпването на телесните увреждания. Оспорва и всички твърдения за морфологичния характер на уврежданията, за естеството на лечението и за неговата продължителност. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е недължимо или алтернативно –  прекомерно. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, при което отговорността му следва да бъде изключена или редуцирана.

За неоснователна се сочи и претенцията за имуществени вреди. Оспорва се автентичността на договорите за поръчка от 06.01.2020 г. и 06.02.2020 г. – в частта им относно подписа на ищеца. Отделно от това ответникът намира, че договорените възнаграждения за рехабилитация и обгрижване са прекомерни.

Ответникът претендира направените по делото разноски.

Пред Плевенски Окръжен съд ищецът М.П.М. е представил писмена защита, в която на първо място се позовава на чл.300 от ГПК и моли да бъде прието от съда за ненуждаещо се от доказване, че процесното ПТП се е случило в резултат на противоправното и виновно деяние на  Д.Ю.Г. и че от него са произлезли телесните повреди на ищеца. На следващо място се моли при преценка основателността на възражението за съпричиняване да се отчете, че на мястото на инцидента, макар и да няма пешеходна пътека, обичайно пресичат хора, както и че най-близката пешеходна пътека е на около 50 м от мястото на инцидента, без да е в посоката на движение на ищеца. Сочи се, че се касае за поредна хипотеза на недобре уредена пътна маркировка и регулация, изискваща повишеното внимание на водачите на ППС.

Според ищеца, пред водача Д.Ю.Г. не е имало никакви препятствия за видимостта. Ищецът е пресичал отляво – надясно по посоката на движение на автомобила и водачът е могъл да го възприеме и да избегне удара.

В писмената защита се сочи за безспорно доказано, че причинените при процесното ПТП травми са наложили болничен престой за повече от месец, през което време ищецът е претърпял няколко операции и редица манипулации и е търпял много болки и стрес. Той е бил тотално обездвижен за поне четири месеца, което освен че довело до загуба на мускулна маса, му причинило неудобство и срам от това, че е изцяло зависим от другиго и че се налага да бъде обгрижван от майка си. Изпаднал в депресия, имал затруднения със съня, изпитвал страх.

М.П.М. твърди, че до края на учебната година преминал на самостоятелна форма на обучение и му коствало много усилия да си вземе изпитите и да задържи успеха си. Освен това, изгубил социалната си среда – останали му само най-добрите приятели.

Ищецът моли съдът да не приема, че неподписването от него на двата договора означава неизвършване на разходите за рехабилитация и обгрижване. Счита за доказано, че подобни разходи са били необходими с оглед състоянието му след ПТП.

Писмена защита е представена и от ответника. В нея се моли да бъде отчетено от съда, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието; на място, където водачът е трябвало да завие надясно; че ищецът е тичал и не се е съобразил с пътната обстановка.

Застрахователят моли да бъде съобразено още, че прогнозите на ВЛ са за пълно възстановяване на ищеца.

Поради изключването на двата договора от доказателствения материал, според ответника, дефакто е останала частично недоказана претенцията за обезщетение за имуществени вреди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Според изложената в ИМ фактическа обстановка, Плевенски Окръжен съд намира, че е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 от КЗ, които са допустими, предвид правилото на чл.498, ал.3 от КЗ.

Видно от писмо изх.№10714/17.12.2019 г., М.П.М. е предявил пред „***“АД с уведомление вх. №16608/13.12.2019 г. застрахователната си претенция за обезщетение за претърпените в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди. Следва да се отбележи, че в това писмо „***“АД не е указало да се представи удостоверение за титулярството на посочената в уведомлението банкова сметка.

***.05.2020 г., когато са предявени исковете, е налице започната процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и безрезултатно е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, начиная от 13.12.2019 г.

Не е спорно и е видно от влязло в сила на 05.10.2020 г. решение №260049/17.09.2020 г. по а.н.д. №1535/2020 г., че Плевенски Районен съд е:

ПРИЗНАЛ подсъдимия Д.Ю.Г., с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.11.2019 г. около 19:15ч. в гр. Плевен, в ж.к. „***”, на ***, при управление на МПС – лек автомобил марка ФОРД, модел МОНДЕО, с регистрационен № ***, нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.5, ал.1 и ал.2, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.П.М., изразяваща се в: счупване костите на дясната подколенница, довело до трайно – за месеци затруднено движение на десен долен крайник; счупване в областта на лявата коленна става, довело до трайно – за месеци затруднено движение на ляв долен крайник; навяхване в областта на дясната раменна става, довело до трайно – поне около месец затруднено движение на десен горен крайник, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.78а от НК ОСВОБОДИЛ подсъдимия  от наказателна отговорност, като му НАЛОЖИЛ административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

ЛИШИЛ  на основание чл.343г, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия Д.Ю.Г. от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, считано от влизане в сила на решението.

Описаната в мотивите към посоченото решение на Плевенски Районен съд фактическа обстановка съвпада с описаното в исковата молба относно времето, мястото и начина на причиняване на телесните увреждания на М.П.М..

Съгласно т.15 на ТР №6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с решението по чл. 78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а от НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда, т.е има обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието, противоправността му и виновността на дееца.

Най-общо казано деянието съставлява конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. В случая деянието съставлява престъпление и то резултатно такова. Казано иначе – в изпълнителното деяние на това резултатно престъпление се включва и причиняването на средната телесна повреда на ищеца. Връзките между отделните елементи от фактическия състав на престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на причиняване на уврежданията, довели до телесните увреждания на ищеца, са установени в наказателното производство и не могат да бъдат предмет на преразглеждане в настоящия граждански процес.  

С оглед така изложеното, безспорно е установено по делото, че при процесното ПТП М.П.М. е претърпял следните телесни увреждания: счупване костите на дясната подколенница; счупване в областта на лявата коленна става; навяхване в областта на дясната раменна става.

Между страните не е спорно, че управлявания при процесното ПТП от Д.Ю.Г. лек автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „***“АД. Представена е справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, съгласно която към 22.11.2019 г. процесния лек автомобил е застрахован съгласно полица №*** от 12.04.2019 г.

Предвид тези съображения, спорен се явява въпросът дали настъпилите при процесното ПТП телесни увреждания на М.П.М. са му причинили болки, страдания и неудобства, както са заявени в исковата молба, а именно: от редицата операции; от продължителното обездвижване; от невъзможността да се придвижва сам и да се самообслужва; от необходимостта да ползва помощни средства и да разчита на чужда помощ. Спорно е и дали случилото се е лишило ищеца от обичайното му ежедневие на енергичен младеж в добро здравословно състояние и активен социален живот, като по този начин се е отразило негативно на психологическото му и емоционално състояние.

Видно от епикриза от 13.12.2019 г. на Клиника по ортопедия и травматология при „***“ЕАД-гр. Плевен, М.П.М. е постъпил на 22.11.2019 г. и след преглед и направени изследвания е установено, че има чуждо тяло в дясна орбита, което е отстранено; луксация на дясна раменна става, във вр. с която е извършена репозиция; фрактури на 7-мо и 8-мо ребро вдясно; многофрагментарна диафизарна фрактура на дясна подбедрица в средна трета и депресионна фрактура на ляв медиален бедрен кондил с пропадане на вътреставните фрагменти с повече от 1 см. При състояние, позволяващо оперативно лечение, на 25.11.2019 г. е извършена интрамедуаларна стабилизация на фрактурата на дясна подбедрица. При възстановяване на състоянието на меките тъкани около лявото коляно, на 03.12.2019 г. е извършена открита репозиция и елевация на вътреставните фрагменти до обичайното ниво, остеопластика на формирания метафизарен дефект с присадък, взет от крилото на хълбочната кост и стабилизация с медиално поставена подпорна ъгловостабилна  плака. М.П.М. е изписан с подобрение на 13.12.2019 г. с препоръки за активна рехабилитация за преодоляване на контрактурите на долни крайници и дясно рамо; за ненатоварване на десен долен крайник за 2 месеца и на ляв долен крайник за 4 месеца и за консултация с офталмолог.

Видно от амбулаторен лист №80/27.01.2020 г., М.П.М. е прегледан от лекувалия го в болнични условия ортопед д-р Георги Димитров. Установена е персистираща контрактура на гленохумерална /раменна/ става и му е назначена рехабилитация в домашни условия. Установени са добре рехабилитирани коленни и глезенни стави и са дадени препоръки за ползване на помощни средства и натоварване на десен долен крайник.

Видно от епикриза от 25.05.2020 г. на Клиника по ортопедия и травматология при „***“ЕАД-гр. Плевен, М.П.М. е постъпил на 22.05.2020 г.  и поради рентгенови данни за забавена консолидация е извършена оперативна интервенция – проксимална динамизация на интрамедуларна синтеза вдясно. М.П.М. е изписан с подобрение на 25.05.2020 г. с препоръки за натоварване на десен долен крайник в условията на едно помощно средство.

Като свидетел е разпитана майката на ищеца – П. М., която твърди, че около 3-4 месеца след изписването от болницата М. не е могъл да се обслужва сам и е трябвало тя да му помага. На 4-я месец започнал да се придвижва с 2 патерици, което му коствало големи усилия и му причинявало болки и изтръпвания. След операцията през май 2020 г. лекарят му позволил да се придвижва само с 1 патерица. Към момента на разпита – 13.10.2020 г. М. се придвижва без помощни средства, но продължава да изпитва болки и изтръпвания в краката. Затрудняват го клякането и слизането по стъпала. Уморява се при по-дълги разходки.

Свидетелката твърди, че „първите“ раздвижвания на М. били осъществени в домашни условия от жена физиотерапевт, ангажирана от бащата на М.. Тя идвала след късния обед до 16-17 часа и го учела как да натоварва определени части на краката, за да възстанови мускулната им маса. П. М. не може да назове името на рехабилитаторката. Не споменава колко време е идвала при М. и срещу какво заплащане е предоставяла услугите си.

П. М. заявява, че непосредствено след инцидента синът ѝ бил стресиран и неадекватен, поради преживения страх и силните болки от физическите травми. В процеса на възстановяване той изпаднал в депресия и имал затруднения със съня. Изпитвал неудобство да бъде обслужван от други лица. Ограничил социалните си контакти. Преминал в самостоятелна форма на обучение, което му коствало много усилия да задържи успеха си и да завърши.

Като свидетел е разпитан Я.С. – приятел и връстник на М.. Свидетелят твърди, че е посещавал ищеца и в болницата, и след изписването му – вкъщи. Около 3-4-5 месеца не можел да става. Трябвала му чужда помощ да иде до тоалетната и да се изкъпе.

Свидетелят твърди, че преди инцидента ищецът спортувал активно, а сега не може да скача, да тича. Ходи бавно и има нужда от почивки, защото го болят краката. Като се сети за инцидента, изпитва безпокойство. Страх го е да излиза. Като чуе бърз автомобил, спирачки, се вкопчва в най-близкото нещо.

Видно от заключението на ВЛ д-р. П.Т., счупването на двата долни крайника е довело до трайно – за месеци затруднено движение на тези крайници, а съчетаването на тези счупвания с травмите на дясното рамо е възпрепятствало поне за 4 месеца самообслужването на ищеца. Освен болките и страданията, последният е търпял през това време и психични неудобства, поради факта, че е бил обслужван от други лица. Към октомври 2020 г. не е налице пълноценно и самостоятелно придвижване. Пълното възстановяване може да отнеме и повече от 1 година, като дотогава е необходим щадящ режим.

С оглед горното, съдът намира за доказани твърденията, че ищецът е изпитвал болки, страдания и неудобства, както са заявени в исковата молба, а именно: от репозицията на раменната става и от трите операции на долните крайници; от обездвижването, невъзможността да се самообслужва и необходимостта да разчита на чужда помощ – за около 4 месеца; от необходимостта да ползва помощни средства – за около 8 месеца. Физическите травми са принудили ищеца да остане в къщи за дълъг период от време, да не може да се обучава присъствено в училище през учебната 2019/2020 г., да преустанови обичайните си ежедневни дейности и да ограничи социалните си контакти. Установи се още, че случилото се е причинило първоначален стрес, съпътстващи възстановяването депресия и проблеми със съня, непреодолени напълно още неувереност и безпокойство.

В заключение – с оглед така обсъдените писмени и гласни доказателства, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от М.П.М. телесни повреди, изразяващи се в счупване костите на дясната подколенница; счупване в областта на лявата коленна става; навяхване в областта на дясната раменна става, както и за болките, страданията и неудобствата, преживени в периода след ПТП – по време на болничното лечение, рехабилитацията в домашни условия и психическото възстановяване се явява сумата от 50 000 лв.

Така определеното обезщетение за неимуществени вреди обаче следва да бъде редуцирано, тъй като възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е основателно.

В съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, Плевенски Районен съд е отчел поведението на пострадалия от ПТП пешеходец за допринасяне за вредоносния резултат при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъплението по чл. 343 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство. Видно от мотивите на решение №260049/17.09.2020 г. по а.н.д. №1535/2020 г. на Плевенски Районен съд, пострадалият М.П.М. е пресичал неправилно и това смекчаващо обстоятелство, наред с други, е съобразено при определяне размера на глобата, наложена на Д.Ю.Г..

Доколкото съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне размера на наказанието, мотивите на решението на Плевенски Районен съд в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. Иначе казано – фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата/решението относно деянието, в причинна връзка, с която се претендира обезщетението за вреди.

Във връзка с горното, безспорно е, че процесното ПТП е станало в края на ноември, в тъмната част на деня, при валеж от дъжд и сняг.

Като свидетел е разпитан Д.Ю.Г., който твърди, че преди да завие към паркинга на бл.313, където живее, е намалил, защото завоят е почти обратен десен. Фаровете му работели на къси светлини. Вниманието му било насочено надясно и не видял момчето, което е идвало отляво, откъм паркинга на бл.411А, т.е. откъм изход за коли, където няма тротоар за пешеходци. Пешеходна пътека имало 30-40 метра след отбивката за паркинга на бл.313.

Видно заключението по автотехническата експертиза, Д.Ю.Г. управлявал ФОРД МОНДЕО с peг. № *** с разрешената скорост на прав участък от двупосочното пътно платно с по две ленти за всяка посока, намиращо се между бл.313 и бл.411А в ж.к. „***“, гр. Плевен. Ударът станал преди да завие надясно – към бл.313. М.П.М. идвал отляво на автомобила и предприел пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, в близост до пешеходна пътека. В района около мястото на удара имало отъпкана земна пътека, която пресича пътното платно. Няма данни дали момчето се е движело по тази земна пътека преди да пресече пътното платно и дали е тичало.

Според ВЛ инж. В. П., фаровете на къси светлини осветяват 40 метра, а при движение с 50 км/час разстоянието за спиране е 38.66 метра, т.е. осветената зона е по-голяма от т.нар. „опасна зона“. При това положение причината за ПТП е ненаблюдаване на пътното платно и неконтролиране на автомобила чрез задействане на спирачната уредба при възникване на препятствие. Този извод на ВЛ кореспондира със съдържателната същност на констатираните в наказателното производство нарушения на ЗДвП от страна на водача на ППС.

С оглед горепосочените свидетелски показания и експертни изводи, съдът намира, че М.П.М. е нарушил чл.113 от ЗДвП, като е пресякъл платното за движение не по пешеходна пътека. Дори и в близост да нямаше такава, ищецът не се е съобразил с приближаващия се автомобил, който е бил с включени къси светлини. Абсолютно несъстоятелно е да се твърди, че водачът на автомобила е следвало да се съобрази с наличието на отъпкана земна пътека в района на ПТП, както и че пешеходецът е имал право да пресече нерегламентирано, защото съществуващата в близост пешеходна пътека не била в посоката му на движение.

Като е навлязъл внезапно на платното за движение в условията на ограничена видимост, М.П.М. е нарушил и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП. Навлизането  на ищеца в лентата за движение на автомобила съдът намира за внезапно и в този смисъл неочаквано за водача, защото става откъм двете ленти за насрещно движение на автомобили, а не примерно откъм тротоар за пешеходци. Видимостта е била ограничена предвид тъмнината и снеговалежа.

Според съдебната практика, не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение./в т.см. виж Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., ТК/.

Плевенски Окръжен съд намира, че пресичането не на пешеходна пътека и внезапното навлизане на пътното платно при ограничена видимост се явяват предпоставки за осъществяването на деликта. Съгласно съдебната практика, обективирана в  Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, „принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди”.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че както поведението на деликвента, така и поведението на пострадалия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите. М.П.М. сам се е поставил в опасност, като е нарушил правилата на чл.113 и 114 от ЗДвП. По този начин пострадалият е допринесъл за настъпване на удара с автомобила и за увреждането си. Според съда, този принос на М.П.М. е 40 %. Ако той беше пресякъл на намиращата се в близост пешеходна пътека или ако беше изчакал да премине автомобила, чиито светлини е видял и тогава да пресече пътното платно, до удар изобщо нямаше да се стигне. При така приетия процент съпричиняване от страна на пострадалия, определеното по-горе като справедливо обезщетение за неимуществените му вреди в размер на 50 000 лв. следва да бъде редуцирано до 30 000 лв. За тази сума се явява основателен и доказан предявения иск, а за разликата от 30 000 лв. до 150 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

В исковата молба претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 910.05 лв. не е разбита по пера. Приложените писмени доказателства са за разходи в общ размер на 8 901.05 лв. Сред тези доказателства са два договора – за рехабилитация и за обгрижване срещу заплащане на общо 5 000 лв., а в о.с.з. на 18.11.2020 г. ищецът дава обяснения, че по двата договора са платени общо 4 000 лв., което обяснява защо претенцията е за 7 910.05 лв.

Видно от медицински протокол на ЛКК от 13.12.2019 г., след ПТП ищецът се е нуждаел от помощни средства. Той е закупил от „***“ЕАД-гр. Плевен медицински изделия и консумативи на обща стойност 3 801.05 лв., съгласно фактура №**********/06.12.2019 г. и фактура №**********/27.11.2019 г. Представена е и фактура №**********/13.12.2019 г. за КСАРЕЛТО на стойност 100 лв., както и фискален бон за сумата. ВЛ д-р П. Т. е заключил, че приложените към исковата молба документи за разходи са във връзка с травмите и лечението им. Като се редуцира общата сума от 3 901.05 лв., съобразно приноса на ищеца за съпричиняване на вредите, дължимото обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи и лекарства става 2 340.63 лв. Ето защо съдът намира, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи и лекарства за разликата от 2 340.63 лв. до 3 901.05 лв. се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ищецът е представил два договора: от 06.01.2020 г. с предмет рехабилитация за срок от 3 месеца срещу възнаграждение общо 3 000 лв. и от 06.02.2020 г. с предмет обгрижване за срок от 2 месеца срещу възнаграждение общо 2 000 лв. По двата договора той е посочен като доверител /разбирай възложител/, респ. като автор на подписа за „доверител“. Ответникът е оспорил автентичността на двата договора в частта им относно подписа за „доверител“. Според приетото без възражения заключение на графолога Ц.Ц., оспорените подписи не са положени от М.П.М.. При това положение с определение в о.с.з. на 13.10.2020 г. договорите са признати за неистински и са изключени от доказателствата по делото. След това други доказателства относно осъществяването на рехабилитация и обгрижване от наети лица срещу заплащане не са представени. От обясненията на самия ищец, дадени в о.с.з. на 18.11.2020 г., става ясно, че мъж и жена са му помагали да се придвижва и да се къпе. Не споменава други проявления на чуждата помощ, нито каква е била нейната продължителност. От показанията на св. П. М. може да се направи извод, че жена физиотерапевт, ангажирана от бащата на М., е идвала в дома му да го раздвижва, но тези показания не дават информация колко време е идвала жената при М. и срещу какво заплащане е предоставяла услугите си. Майката на ищеца не свидетелства и за обгрижването му срещу заплащане. Бащата на ищеца, като пряко ангажиран с намирането на тези услуги, не е разпитан. Не е искана и експертиза, която да даде заключение за стойността на услугите, разбира се при конкретно посочени и доказани техни параметри: вид, обем, времетраене и др. Ето защо съдът намира, че претенцията за обезщетение за имуществени вреди – разходи за рехабилитация и обгрижване в размер на 4 000 лв. се явява недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Прекият иск на увреденото лице, насочен срещу застрахователя на отговорния застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен – за сумата от 30 000 лв., която се дължи, ведно с лихва за забава, считано от 13.03.2020 г., съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Иска за обезщетение за имуществени вреди също е частично основателен – за 2 340.63 лв., ведно с лихва за забава, считано от 13.03.2020 г.

При този изход на спора по същество „***“АД следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд 1 293.63 лв., явяващи се ДТ върху цената на уважените искове.

По делото е представено дадено от М.П.М. на адв. П.К. пълномощно, както и сключен помежду им договор за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца като материално затруднено лице, в който случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на адв. П.К. сумата от 1 500.22 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.

М.П.М. следва да заплати в полза на „***“АД сумата от 612.30 лв., явяваща се разноски за депозити за ВЛ и свидетел и за адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на М.П.М. от гр. Плевен, с ЕГН:  ********** сумата от 30 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на телесни увреждания при ПТП, причинено на 22.11.2019 г. виновно от Д.Ю.Г., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил ФОРД МОНДЕО,  с ДК №***, със застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” в „***“АД-гр. София, съгласно полица №*** от 11.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното  изплащане на обезщетението,  а иска за разликата до претендираните 150 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на М.П.М. от гр. Плевен, с ЕГН:  ********** сумата от 2 340.63 лв. като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи за медицински изделия, консумативи и лекарства, направени във връзка с телесните увреждания, претърпени при ПТП, причинено на 22.11.2019 г. виновно от Д.Ю.Г., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил ФОРД МОНДЕО,  с ДК №***, със застраховка „ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ” в „***“АД-гр. София, съгласно полица №*** от 11.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2020 г. до окончателното  изплащане на обезщетението, а иска за разликата до претендираните 7 910.05 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1 293.63 лв., явяващи се ДТ върху цената на уважените искове.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** да заплати в полза на адвокат П.Д.К. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН:********** сумата от 1 500.22 лв. като адв. възнаграждение, съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК М.П.М. от гр. Плевен, с ЕГН:  ********** да заплати в полза на „***“АД-гр. София, с ЕИК:*** сумата от 612.30 лв., явяваща се разноски за депозити за ВЛ и свидетел и за адв. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: