Решение по дело №215/2023 на Административен съд - Силистра

Образувано е по жалба на Ш.С.Ч. *** против Заповед № 8121К-14206 / 16.12.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

Жалбоподателката, действаща чрез адв. Г.Г. от САК, счита, че заповедта страда от пороци, които са основания за отмяната ѝ. Като съществено процесуално нарушение се изтъква, че наказващият орган не е събрал базспорни доказателства за виновността на лицето. Като материалноправни нарушения се сочи липсата на доказателства в преписката за извършено невярно удостоверяване от страна на жалбоподателката, в качеството ѝ на разследващ полицай, по протоколите за разпит на свидетели от 25.11.2020 г. и от 08.01.2021 г. по ДП № 259 ЗМ-185/2020 г. на РУ-Дулово. Относно тези протоколи наказващият орган е приел, че жалбоподателката е удостоверила неверни обстоятелства посредством вписване, че разпитите са проведени в присъствието на преводач. В жалбата е изтъкнато, че дописаните след подписа на жалбоподателката данни не могат да я ангажират, тъй като не са част от протоколите за разпит и че липсват доказателства, че именно тя е удостоверила факта, че е участвал преводач, а не някое друго лице. Относно протокола от 08.01.2021 г. се твърди, че удостоверяването евентуално е направено от самия преводач. По тези съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи, действащ чрез гл. юриск. К. Р.– оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни съображения са изложени в представени по делото Писмени бележки. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Първоначално по жалбата е било образувано производството по адм. д. № 8 / 2023 г. на АдмС – Силистра. При касационното обжалване на съдебния акт по посоченото дело с решение № 12126/ 07.12.2023 г. по адм. д. № 7929 / 2023 г., II о. на ВАС решението на АдмС – Силистра е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради необоснованост, като е изтъкнато, че събраните по делото доказателства не са обсъдени, липсват фактически установявания и правни изводи относно материалната законосъобразност на оспорената заповед. С оглед дадените указания от касационната инстанция и на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от приложената кадрова справка (л. 103) е обстоятелството, че жалбоподателката е била назначена като младши разследващ полицай в РУ на МВР при ОДМВР от 07.10.2008 г. За периода от назначаването ѝ до издаването на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение е преназначавана няколкократно, без прекъсване на служебното правоотношение, като от 01.02.2018 г. заема длъжността старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Дулово и РУ – Тутракан“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Силистра.

Във връзка с получена Докладна записка, рег. № 259р-3176/29.03.3022 г. от Д.И.-разследващ полицай в сектор „Разследване РУ–Дулово и РУ–Тутракан“ (л. 128 и 129), със заповед № 6518з-19/06.04.2022 г. на Началника на отдел „Разследване“ в ОДМВР – Силистра е постановено извършването на проверка на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР относно установяване на факти и обстоятелства при водено разследване по досъдебно производство № 259ЗМ-185/2020 г. по описа на РУ Дулово, което е било възложено на жалбоподателката. Назначена е комисия за извършване на проверката.

На 13.04.2022 г. жалбоподателката е била уведомена за издадената заповед; дадена ѝ е възможност да представи обяснения, от която тя не се е възползвала.

Назначената комисия е поискала достъп до материА.те по ДП № 259ЗМ-185/2020 г., който е бил предоставен от наблюдаващия по делото прокурор. Били са предоставени копия от Протокол за разпит на свидетел/пострадало лице от 25.11.2020 г., Протокол за разпит на свидетел от 08.01.2021 г., сведение, Протокол за разпит на свидетел от 11.01.2022 г., експертни справки. От експертните справки се установявало, че подписите, положени след изписан ръкописен текст „Преводач“ и в графа „В присъствието на преводач“ в Протокола за разпит на свидетел от 25.11.2020 г. не са изпълнени от посочения преводач С.Х.С.. Разпитана като свидетел на 11.01.2022 г., последната отрекла да е присъствала на извършени процесуални действия в това производство. Въз основа на това комисията е счела, че са нА.це данни за виновно извършено тежко дисциплинарно нарушение от инсп. Ч., тъй като същата е вписала неверни обстоятелства в протоколите за разпит от 25.11.2020 г. и 08.01.2021 г. В тази връзка е предложила на началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Силистра да бъде прекратена проверката и събраните материА.да се изплатят на компетентния орган съгласно чл. 204, ал. 1 ЗМВР (л. 124 и 125).

Със заповед № 6518з-117/08.06.2022 г. на началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР-Силистра (л. 122 и 123) проверката е прекратена, като събраните материА.са изпратени на министъра на вътрешните работи.

Със Заповед № 6121К-5370/17.06.2022 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарното производство срещу жалбоподателката по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР, приключило с издаването на оспорената заповед. Със заповедта за образуването на дисциплинарно производство е определен и дисциплинарно-разследващия орган (ДРО), състоящ се от председател и двама членове.

На 27.06.2022 г. инсп. Ч. е уведомена за започналото срещу нея дисциплинарно производство. В хода на същото са били приобщени всички доказателства, събрани в проверката, образувана със Заповед № 6518з-89/06.04.2022 г. на началника на отдел „Разследване“ в ОДМВР. Изискани са допълнително справки – кадрова, за наложени дисциплинарни наказания, за ползван отпуск (независимо от вида му), както и длъжностна характеристика и документ, удостоверяващ запознаването с нея; изискани са писмени сведения от преводача С.Х.С., трима инспектори от РУ Дулово, както и от Д. И., по чиято докладна справка е започнала първоначално проверката.

В рамките на срока за провеждане на производството ДРО е изготвил Обобщена справка с рег. № УРИ259р-8768/26.09.2022 г. В обобщената справка са потвърдени констатациите на предходния разследващ орган. Комисията е приела, че на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г. в гр. Дулово, при извършване на действия по разследването по ДП 259ЗМ-185/2020 г. – разпити на свидетелите В.М. и Н.А., инсп. Ч. е вписала неверни обстоятелства в протоколите, обективиращи свидетелските показания, като е удостоверила, че разпитите са проведени в присъствието на преводача С.Х.С., която отрича това обстоятелство. Според комисията експертните справки, изготвени от служители в сектор „НТЛ“, потвърждават обстоятелството, че нанесените в протоколите име, адрес и положен подпис от преводач не са изпълнени от последния. Посочено е, че служителката не е спазила изискванията за съставяне на протоколи, определени в чл. 129, ал. 2 НПК и приобщавайки протоколите като доказателства е нарушила 105, ал. 2 НПК. За деянието ѝ е образувано сл. д. № 11/2022 г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра за престъпление по чл. 311 от НК. Прието е, че с действията си на 25.11.2020 г. и 08.01.2021 г. инсп. Ч. не е спазила етичните правила за поведение, регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. 15, т. 19, т. 20, т. 24 и т. 53. Коментирано е, че служителката е уронила престижа на службата, като е създала впечатление, че органите на МВР създават доказателствени средства с невярно съдържание, не провеждат обективно разследване, не събират годни доказателства и умишлено ги манипулират. Въз основа на това комисията е направила предложение (л. 62-67) до ДНО на инсп. Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

С обобщената справка инсп. Ч. се е запознала на 28.09.2022 г., но не се е възползвала от възможността да направи възражения срещу констатациите на ДРО и да представи писмени обяснения.

МатериА.те от проведеното дисциплинарно производство са постъпили при наказващия орган на 03.10.2022 г., който с покана от 21.10.2022 г. е изискал писмени обяснения/възражения от инсп. Ч., съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Видно от протокол рег. № 259р-10218/11.11.2022 г. (л. 41) инс. Ч. е отказала да представи такива.

Със против Заповед № 8121К-14206 / 16.12.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на инсп. Ш.Ч. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. В заповедта е възприета фактическата обстановка, установена от ДРО, както и предложената от него квА.фикация на дисциплинарната простъпка. Прието е, че на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г. в гр. Дулово, при извършване на действия по разследването по ДП 259ЗМ-185/2020 г. инсп. Ч. е вписала неверни обстоятелства в протоколите за разпити на свидетелите В.М. и Н.А. - че те са проведени в присъствието на преводач. Във връзка с индивидуА.зацията на наказанието е коментирано, че нарушението е тежко, тъй като засяга обществени отношения и принципите на правовата държава, свързани със законосъобразно провеждане на разследване на престъпления по НК. Прието е, че от деянието са настъпили вредни последици, тъй като инсп. Ч. е създала впечатление, че служителите на МВР могат безнаказано да нарушават законови и етични норми; коментирано е, че е създала условия извършителят на престъплението да избегне наказанието. Счетено е, че деянието е извършено при форма на вината "пряк умисъл". Отчетено е, че няма незА.чени по реда на чл. 213, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания и е била наградена с „Писмена похвала“ през 2018 г. Въз основа на това е прието, че са нА.це предпоставки за определяне на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Оспорването на посочената по-горе заповед за налагане на дисциплинарно наказание е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дА.актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи със своя заповед налага наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Длъжността на жалбоподателя е изпълнителска (т. 5, раздел IХ.2 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР), поради което субект на дисциплинарна власт по отношение на него е именно министъра на вътрешните работи.

Заповедта е издадена в писмена форма и изложените в нея мотиви удовлетворяват изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Същата е издадена при спазване сроковете по чл. 195 от ЗМВР с оглед ползваните от служителката отпуски.

При издаването на акта са спазени процесуалните правила, предвидени в ЗМВР, като административният орган не e допуснал съществени нарушения на чл. 207, ал. 8-11 ЗМВР, които да ограничат правото на защита на жалбоподателката, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт само на това основание – инсп. Ч. е била уведомявана както за образуването на дисциплинарното производство, така и за постановяваните в него актове; имала е възможност да се запознава със събраните доказателства, както и да прави възражения и дава обяснения. Не се установява и нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР.

Допуснатите от административния орган нарушения са свързани с нарушаване на процесуалните му задължения служебно да изяснява фактите по случая преди издаването на административния акт – чл. 35 от АПК. Доколкото обаче това нарушение е рефлектирало върху начина, по който е приложен материалният закон, то следва да се разгледа в светлината на допуснатото от органа нарушение, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Според настоящата инстанция ДРО не е извършил задълбочена преценка на събраните по делото доказателства и е формулирал изводи относно дисциплинарната простъпка на жалбоподателката без обективно да прецени установените по делото факти.

Нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание са две и те са, че на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г. в гр. Дулово, при извършване на действия по разследването по ДП 259ЗМ-185/2020 г., инсп. Ч. е вписала неверни обстоятелства в протоколите за разпити на свидетелите В.М. и Н.А. - че те са проведени в присъствието на преводач. За да приеме този извод органът се е позовал на свидетелски показания, дадени по сл. д. № 11/2022 г. от С.С., В.М., А.А., А.К., А.А., Д.А., П.Р.и Д.И., посочвайки, че тези разпити потвърждават заявеното от тези лица, дадени в дисциплинарното производство. Този генерален извод до голяма степен обаче се разколебава от съдържанието на самите протоколи за разпит и от обстоятелството, че цитираните свидетелски показания на практика възпроизвеждат информацията, дадена от С.С..

На първо място от протокола за извършена почеркова експертиза № 35/22-3 (л. 209-222) се установява, че в Протокола от 08.01.2021 г. (л. 141-142) за разпит на свидетеля Н.А., както подписите на указаните за подпис места от преводача, така и ръкописният текст, указващ имената и адреса му, са изпълнени от С.Х.С.. В този протокол с печатен текст, инкорпориран в текста на документа както визуално, така и логически, на първа страница е определено място за подписа на преводач. Протоколът е генериран като текст на компютър и едва след това разпечатан и подписан. Липсват външни белези, че е възможно върху листа предварително да са положени подписи от преводача върху празния протокол, както е обяснила С.С. и както е възприето от ДНО, които в последствие при разпечатването на документа са попаднА.на „точните места“. Нещо повече – при разпита на лицето С.Х.С. на 26.07.2022 г. пред съдия (л. 180-гръб), същата обяснява, че като е била „3-4 пъти като преводач при нея, тя (инсп. Ч.) изкарваше няколко документа и ми казваше къде да подписвам, но аз никога не съм ги чела.“ Това изявление на първо място следва да се прецени от гледна точка на това, че свидетелката нееднократно е заявявала в хода на дисциплинарното производство през 2022 г., че е била на разпит по дела при Ш.Ч. „преди около 3-4 години“ (например сведението на л. 98). Към момента, когато твърди, че е присъствала на разпити, нито деянието, което е предмет на разследване по ДП 259ЗМ-185/2020 г. е било извършено, нито разпитите, за които се сочи, че са удостоверени неверни обстоятелства, са извършени. Освен това тази свидетелка очевидно не е виждала нищо нередно чрез подписа си да удостовери неверни обстоятелства, каквото обстоятелство е присъствието ѝ на разпит, и по този начин да способства за издаването на официален документ с невярно съдържание. Във връзка с противоречията и несъответствията в показанията ѝ обаче би било необосновано единствено въз основа на тях, да се приеме за опровергана доказателствената сила на Протокола от 08.01.2021 г., който по съществото си е официален документ (чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 3, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР).

В подкрепа на изложената теза са и показанията на Н.Н.А. (лицето, чийто разпит е проведен на 08.01.2021 г.), дадени по ДП № 11/2022 г. (л. 194 и 195), както и в настоящото производство, в с.з. на 22.06.2023 г. При разпита в досъдебното производство Н.Н. заявява, че не си спомня дА.на разпита на 08.01.2021 г. е имало преводач, като обяснява, че много хора са влизА.и излизА., като акцентът в показанията му е свързан със спомени около даването на сведение пред А.А. (документът е на л. 143), когато твърди, че е бил заплашван от Д.И., подписал е сведението без да го прочете, защото се е страхувал и е искал да се махне от там. Пред съда същият свидетел заявява, че измежду многото хора, присъствА.на разпита на 08.01.2021 г., си спомня момиче с прякор Зейтун, която според твърденията на жалбоподателката е именно С.С.. Впрочем пред съда същият свидетел потвърди, че е бил заплашван по време на снемане на сведението (л.143) и не се е интересувал от съдържанието на документа, който му е предоставен за подпис. Макар че свидетелите А.А. и Д.А., разпитани в същото съдебно заседание, да отричат нА.чието на заплахи към Н.Н., внезапният импулс към самопризнания, който се установява от даденото сведение, би получил логично обяснение.

В заключение на казаното съдът намира, че събраните в дисциплинарното производство доказателства за недостатъчни за опровергаването на истинността на Протокола за разпит от 08.01.2021 г.

Що се касае до протокола от 25.11.2020 г. (л. 139), за същия посредством графическата експертиза е установено, че подписите и прибавеният ръкописен текст не са изпълнени от преводача С.С.. В този протокол обаче, за разлика от обсъдения по-горе, са нА.це ръкописни добавки измежду печатния текст, указващи мястото за подпис от преводача, за които не е отразено от кого и кога са изпълнени. Нещо повече: в дисциплинарното производство е прието, че удостоверяването на неверни обстоятелства е извършено именно от инсп. Ч., но без нА.чието на конкретни доказателства дА.действително жалбоподателката е автор на дописванията в протокола за разпит на свидетел от 25.11.2020 г. Това обстоятелство би могло да бъде изяснено чрез служебното назначаване на експертиза в административното производство – чл. 36, ал. 1 и чл. 49 от АПК във вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Без подобно процесуално действие заключенията на ДНО са изградени въз основа на предположения, което е недопустимо.

Дори обаче да се счете, че автор на дописванията в протокола от 25.11.2020 г. е жалбоподателката и същата действително е удостоверила невярно обстоятелство досежно участието на преводач, при констатирани две нарушения (на 25.11.2020 г. и на 08.01.2021 г.) ДНО, на основание чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, е следвало да определи наказание за всяко от тях, след което да постъпи по указания в т. 1 или т. 2 начин на разпоредбата. Констатацията за необоснованост на изводите относно нарушението, свързано с изготвянето на Протокола за разпит от 08.01.2021 г. и липсата на определено наказание за другото посочено нарушение от 25.11.2020 г. поставят съда в невъзможност да се произнесе по частична отмяна на акта.

В заключение следва, че Заповед № 8121К-14206 / 16.12.2022 г. е издадена при допуснато нарушение на материалния закон, поради което е нА.це основание за отмяната ѝ по чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора основателно се явява искането за определяне на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (правна помощ на друг юрист). Съдът счита, че приложение следва да намери правилото по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от същия закон, съгласно което размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. С чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен минимален размер от 500 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2. Ето защо за осъщественото процесуално представителство на жалбоподателката пред ВАС и пред настоящата инстанция МВР следва да заплати на адв. Г. Г. възнаграждение в размер на по 500. 00 лева за инстанция или общо 1000 лева. Що се касае до разноските за първоначалното разглеждане на делото, в представения договор за правна защита и съдействие по адм. д. № 8 / 2023 г. е уговорено възнаграждение, за което няма данни да е платено, респ. няма основания за присъждането му.

На жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 50. 00 лева за внесения депозит за преводач.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-14206 / 16.12.2022 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Ш.С.Ч. – старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ–Дулово и РУ–Тутракан“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР-Силистра, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Ш.С.Ч. с ЕГН – ********** *** разноски по делото в размер на 50. 00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на адв. Г.П.Г. *** сумата от 1000. 00 (хиляда) лева на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: