РЕШЕНИЕ
№ 926
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110216508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „..... против Наказателно постановление № 42-
0007327/20.07.2023 г., издадено от Директора на РД „АА“ - София, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция, в размер на 3 000 лева за неизпълнено задължение към държавата
по чл. 6а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва електронния фиш. Излагат се доводи за недоказаност на административното обвинение и
за маловажност на случая. Претендират се деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Подържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява и не взема
отношение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
..................стопанисва учебен център, притежаващ разрешение за извършване на обучение
за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 3108/21.09.2012 г. и находящ се в
...................
На 22.05.2023 г., около 14:00 ч., проверяващ екип на РД „АА“ София посетил адрес:
............... за извършване на тематична проверка. Такава не била осъществена, поради липса на
достъп до административния адрес.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Д. Д.; АУАН; НП; известие за доставяне; разпечатка от информационна система;
длъжностна характеристика; заповед за компетентност; удостоверение по ДОПК; разрешение;
констативен протокол.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Основното обстоятелство, което се установява от приложения по преписката
констативен протокол е, че на 22.05.2023 г. проверяващият екип на РД „АА“ София е посетил за
проверка цитирания и в АУАН, и в НП адрес:............... но не е имал обезпечен достъп до адреса, за
извършване на проверка, а от наличното разрешение – че адресът на учебния център е: гр.
...................
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН)
констатира, че постановлението е издадено от компетентен държавен орган; в предвидената от
закона писмена форма и съдържание, както и при спазване на предвидения за това процесуален
ред.
Постановлението е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивните срокове за обжалване,
но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По приложението на материалния закон
Атакуваното е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
На първо място, касае се за клон на търговец, по смисъла на чл. 17, ал. 1 и сл. от
Търговския закон, който няма правосубектност, респективно – не може да бъде самостоятелен
носител на права и задължения, а оттам – и самостоятелен субект на отговорност.
На следващо място, константна е съдебната практика (Р 3115/10.05.2013 г. по а.д. №
863/2013 г., VI кас. с-в.; Р 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в; Решение от
29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в; Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5485/2008 г., II кас. с-в; Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в; Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в; Р 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г.,
V кас. с-в; Р 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р 3670/29.05.2013
2
г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в; Р
3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в; Р 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г.,
V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка
страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г.,
XII кас. с-в; Р 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в; Решение от 2009 г. по к.н.а.д
№ 6429/2009 г., XII кас. с-в; Р 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в; Р
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др.), че в тежест на контролния орган е – да
докаже обвинителната си теза. В конкретния случай, на нея е противопоставен официален
удостоверителен документ – Разрешение № 3108/21.09.2012 г. на МТИТС за извършване на
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в който
фигурира административен адрес на учебния център, различен от посочения и в АУАН, и в НП, т.
е. не би могла да бъде обоснована теза, че „..................има задължение да осигурява свободен
достъп на проверяващи екипи на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ до
помещения на цитирания адрес, респективно – да носи отговорност за необезпечен достъп до тях.
За пълнота на изложението, актосъставителят навежда доводи за техническа грешка, при
изписване на адреса ..................... Подобни данни биха имали своето материалноправно значение, в
случай на коректно формулирана обвинителна теза – посочен коректен административен адрес в
АУАН и НП, като съдът разсъждава, на плоскостта на доказването. В конкретния случай, обаче,
повдигнатото обвинение е недвусмислено обвързано с административен адрес, различен от
регистрирания и съдът следва да отговори на въпроса: дължало ли е „.............. свободен достъп на
проверяващи екипи на псочения адрес. Доколкото отговорът е подчертано отрицателен, то и
закономерно следва отмяна на атакуваното постановление.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Определянето им в
минималния размер, съобразно наложената санкция, не предполага – съдът да се произнася по
възражението за прекомерност.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно – изготвено, в нарушение на материалния закон и, като такова, следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0007327/20.07.2023 г., издадено от
Директора на РД „АА“ - София, с което на .................. била наложена имуществена санкция, в
размер на 3 000 лева за неизпълнено задължение към държавата по чл. 6а, ал. 1, т. 6 от Наредба №
37/02.08.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на ................. сумата от 600 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3