Р Е Ш Е Н И Е
05.03.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 03 (трети) февруари Година
2020
В публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател Дияна
Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 790 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от П.С.И. с ЕГН **********,***,
представлявана по пълномощие от адв.Б.Б. от ШАК срещу М.К.А. с ЕГН **********,
с адрес *** в условията на първоначално обективно и субективно съединяване на
осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено
в отношенията между ищеца и ответника, че ищеца е собственик на недвижим имот
апартамент №9, ет.3, находящ се в гр.В., обл.Шумен, ул.“А.С.“№5, със застроена площ 73.62 кв.м,
състоящ се от кухня, хол, спалня, коридор, санитарен възел, при
граници:изток-улица, запад-улица, север- ап.24, юг-стълбищна клетка, на същия
етаж ап.10, над обекта-покрив, под обекта- ап.5, ведно с прилежащотото му
избено помещение със застроена площ 7.95 кв.м, заедно със съответните идеални
част от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ХІV в кв.51 по
плана на гр.В. и да бъде осъден ответника М.К.А. да предаде владението върху
посочения недвижим имот на ищеца и с правно основание чл.59 от ЗЗД да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1920.00 лв., представляваща
обезщетение за ползване на посочения недвижими имот, собственост на ищеца без
основание за периода 15.10.2016 г. – 15.10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, съобразно които е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот на основание договор за
дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 05.10.2016
г. рег.№1414, дело №156/2016 г. по описа на Нотариус Юлияна Семерджиева с
рег.№661 на НК, с район на действие ВПРС. Ответницата се е настанила в имота
без съгласие на ищеца и от месец октомври 2016 г. до настоящия момент обитава
апартамента и не допуска ищеца в собствеността си. Ищецът твърди, че
ответницата като не собственик владее собствения на ищеца апартамент. Освен
това ответницата се е обогатила неоснователно, като е спестявала разходи за
наем, като последица от ползването на чуждия имот и лишаване на
собственика-ищец от възможността да си служи с имота и да извлича ползи от него.
Поради което ищецът моли за постановяване на решение, с което след като бъде
признат за собственик на процесния недвижим имот да бъде осъдена ответницата да
предаде владението върху него на собственика и да заплати на ищеца обезщетение
за ползване без основание на имота в периода 15.10.2016 г.-15.10.2018 г.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответницата оспорва изцяло насочените срещу нея искове по същество като
неоснователни. Твърди, че имота е бил собственост на Слави И. С. с който до
2013 г. е живяла във фактическо съжителство и имат общо дете С. С.И.. След
раздялата С. напуснал жилището и го предоставил на ответницата за ползване,
където тя живеела заедно с детето. По-късно ответницата научила, че С. е
прехвърлил имота на П.С. –ищец и негова майка. Ответницата твърди, че никога по
никакъв начин ищеца не е предявявал претенции към имота и не е карал
ответницата да го напусне. Твърди, че тези действия на ищеца са провокирани
единствено от С., поради това че е осъден да заплаща издръжка за детето. От
месец януари 2018 г. ответницата работела в гр.Търговище и живеела с детето
там. Поради което нямала претенции за ползване на имота в гр.В. и ищеца никога
не е поискал от нея предаването му. Поради изложеното моли исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
Страните поддържат изложеното от тях в писмена форма в съдебно заседание.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът на основание договор за дарение обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 05.10.2016 г. рег.№1414, дело №156/2016 г.
по описа на Нотариус Юлияна Семерджиева с рег.№661 на НК, с район на действие
ВПРС е собственик на недвижим имот апартамент №9, ет.3, находящ се в гр.В.,
обл.Шумен, ул.“А.С.“№5, със застроена
площ 73.62 кв.м, състоящ се от кухня, хол, спалня, коридор, санитарен възел,
при граници:изток-улица, запад-улица, север- ап.24, юг-стълбищна клетка, на
същия етаж ап.10, над обекта-покрив, под обекта- ап.5, ведно с прилежащотото му
избено помещение със застроена площ 7.95 кв.м, заедно със съответните идеални
част от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ХІV в кв.51 по
плана на гр.В.
Ответницата и св.С. син на ищеца са живели във фактическо
съжителство до 2013 г. в процесния имот заедно с общото им дете.
Свидетелят С. е напуснал жилището след фактическата
раздяла и от тогава ответницата владее имота.
Сочените обстоятелства се установяват от показанията на
свидетелите Соня И., С. С., Ш. А., както и от удостоверението за раждане на
детето С., изд. въз основа на акт за раждане №0576 от 28.04.2010 г., изд. от
Община Шумен.
От материалите по Преписка вх.№571/2017 г. по описа на РП-В.Преслав се
установява, че ищеца след придобиване собствеността е отправял покани към
ответницата да освободи жилището и е изразявал несъгласието си тя да ползва и
обитава имота, поради отказа на ответницата на 23.08.2017 г. е подал сигнал в
прокуратурата.
До датата на депозиране на исковата молба ответницата не
е предала владението върху имота на собственика му, нито е предоставила ключа
от жилището, нито го е освободила от багажа си.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
изводи от правна страна:
Предявеният реивандикационен иск е процесуално допустим, предявен е от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор.
Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС се явява основателен и доказан,
поради следните съображения:
Ищецът по реивандикационния иск установи по пътя на пълното и главно
доказване елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108
от ЗС, а именно: право на собственост на ищеца, придобито именно на твърдяното
основание, упражнявана фактическа власт от ответницата върху спорния имот,
както и липса на правно основание за това.
Не е спорно обстоятелството, че ищецът е собственик на имота, спорно е дали
ответницата го владее и ползва към момента и упражнява ли е фактическа власт
върху имота на правно основание в процесния период.
По делото се доказа, че ищецът е собственик, правото на собственост върху
имота е прехвърлено чрез договор за дарение. Неоснователни са твърденията на
ответницата, че владее имота на правно основание т.к бащата на детето й С., син
на ищеца е дал изрично съгласието си тя, заедно с детето да живее в
апартамента. Ирелевантно за настоящия спор е обстоятелството, че дарителя е син
на дарения. Освен това трети лица, които не са собственици на имота не могат да
извършват действия по управлението им без правно основание-упълномощаване или
друго, каквото не се доказа в настоящото производство.
По делото във връзка с твърденията си за владението на имота от ответницата
без правно основание, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели. Съдът възприе като обективни показанията на ангажираните от ищеца
свидетели, тъй като същите кореспондират с представените по делото писмени
доказателства – препис на прокурорска преписка.
Свидетелката на ответницата заявява, че не знае ищеца да е искал от
ответницата да напусне жилището, което се опровергава, както от показанията на
св.С., така и от писмените материали по прокурорската преписка.
От показанията на св.С. и св.А., което не се отрича и от ответницата, се
установи, че само последната има ключ за процесното жилище. Поради което съдът
приема, че ответницата упражнява фактическа власт върху имота. Ирелевантно е
обстоятелството, че към настоящият момент същата живее в гр.Търговище, т.к не е
предала владението на собственика, нито е освободила жилището от багажа си.
Предвид гореизложените съображения, осъдителният ревандикационен иск за
собственост следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД:
За уважаване на тази претенция е необходимо доказване на следните
кумулативни предпоставки: обогатяване (увеличение на имуществото) на ответника;
обедняване (намаление на имуществото) на ищеца; връзка между обогатяването и
обедняването-те следва да произтичат от един факт или от група факти; липсата
на правно основание за обогатяването и обедняването; липса на друга възможност
за правна защита на обеднелия - чл. 59, ал.2 ЗЗД.
При неоснователно обогатяване чрез
използване на недвижими имот лицето, което го ползва, се обогатява чрез
спестяване на разходи, които би направило за възмездно ползване на недвижимия
имот. Съгласно установеното по настоящото дело съдът приема, че ответницата е
отнела от ищеца фактическата власт върху процесния имот и упражнявала такава в претендирания
период от 15.10.2016 г. до 15.10.2018 г., освен това не е налице основание за ползването на имота
от ответната страна. Лицето, което е имало право да ползва имота, но не е имало
тази възможност поради това, че в определен период имотът е използван от друго
лице, се обеднява със средствата, които би получило от отдаването на имота за
временно възмездно ползване, както и с разходите, които е направило, за да
осигури ползването на недвижим имот за себе си през този период. Размерът на
обедняването при ползването на недвижим имот се съизмерва със средната пазарна
наемна цена. В хипотезата на неоснователно ползване на чужд имот е връзка между
обогатяването и обедняването на страните по делото, доколкото ползването на
имота от едната страна по делото лишава другата от възможността самата тя да
извлича ползите от имота. Налице е връзка между обогатяването и обедняването на
страните по делото, доколкото ползването на имота от едната страна по делото
лишава другата от възможността самата тя да извлича ползите от имота. Правото
на собственост на ищцовата страна върху процесния имот е установена по делото.
Няма данни по делото за други правоотношения между страните относно ползването
на процесния имот, поради което е налице и предпоставката за основателност на
иска по чл. 59, ал.2 ЗЗД. По изложените съображения на ищцовата страна се дължи
обезщетение за ползването от ответницата на процесния имот. Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и
компетентно, средната пазарна наемна цена за процесния имот в процесния период
е в размер на 1536.00 лв., до която сума искът се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата между уважения размер и пълния предявен такъв от 1920.00
лв. Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва върху
уважената част от претенцията, считано от 19.10.2018 г. (датата на депозиране
на исковата молба) до окончателното погасяване.
Относно разноските:
Претенция за разноски е направена от ищцовата страна и от ответнита страна.
При този изход на делото ищеца има право на разноски по делото съобразно
уважената част от исковете и съответно ответника съобразно отхвърлената част от
исковете. При общ размер на доказаните направени от ищеца разноски 1054.80 лв.
(платена държавна такса за образуване на делото, такса за вписване на исковата
молба, депозит за експертиза, както и адвокатско възнаграждение), ищцовата
страна съобразно уважената част от исковете има право на 906.63 лв. разноски.
При общ размер на доказаните направени от ответника разноски 600.00 лв. (адвокатско
възнаграждение), ответната страна съобразно отхвърлената част от исковете има
право на 84.28 лв. разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца П.С.И. с ЕГН **********,*** и ответника М.К.А. с ЕГН **********, с адрес ***, че ищеца Е СОБСТВЕНИК на
недвижим имот - апартамент №9, ет.3, находящ се в гр.В.,
обл.Шумен, ул.“А.С.“№5, със застроена
площ 73.62 кв.м, състоящ се от кухня, хол, спалня, коридор, санитарен възел,
при граници:изток-улица, запад-улица, север- ап.24, юг-стълбищна клетка, на
същия етаж ап.10, над обекта-покрив, под обекта- ап.5, ведно с прилежащотото му
избено помещение със застроена площ 7.95 кв.м, заедно със съответните идеални част
от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ХІV в кв.51 по плана
на гр.В., който е придобил процесния имот по силата на Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 05.10.2016 г. рег.№1414, дело №156/2016 г. по описа
на Нотариус Юлияна Семерджиева с рег.№661 на НК, с район на действие ВПРС.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ПРЕДАДЕ на П.С.И. с ЕГН **********,***
ВЛАДЕНИЕТО върху така
описания недвижим имот, на основание чл.
108 от ЗС.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.И. с ЕГН **********,***
сумата от 1536.00 лв. /хиляда
петстотин тридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за ползване на
посочения недвижими имот, собственост на ищеца без основание за периода
15.10.2016 г. – 15.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, по иск
с правно основание чл.59 от ЗЗД, като
отхвърля предявения иск в останалата част до пълния предявен размер от 1920.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.К.А. с ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.И. с ЕГН **********,***
сумата от 906.63 лв. /деветстотин
и шест лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.С.И. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.А. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 84.28 лв. /осемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия: