Р Е Ш Е Н И Е

23.04.2019г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на дванадесети април

Шести наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: НАТАЛИЯ НИКОЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 592 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №15-0000955 от 15.01.2019г. Директорът на Д. „И.п.т.“*** е наложил на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ на „С.т.е.д.“ *** с ЕИК ***, представлявано от ***административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „С.т.е.д.“ ***, представлявано от ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна Д. „И.п.т.“***, се явява юрк.*** И., която изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №15-0000955 от 03.12.2018г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършване на последваща проверка по документи на 03.12.2018г. за изпълнението на предписание №4, дадено на „С.т.е.д.“ *** с протокол от проверка на ДИТ-Плевен с изх.№ 1833177/27.09.2018г. било установено, че работодателят „С.т.е.д.“ *** не е изпълнил задължително за изпълнение предписание №4 от протокола, гласящо: „Работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2018г. от ***с ЕГН **********, ***с ЕГН ********** и ***с ЕГН **********, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ“.

Срокът за изпълнение на предписанието е 19.10.2018г.

До момента на съставяне на акта, работодателят „С.т.е.д.“ *** е представил доказателства, сочещи изпълнение на предписанието само по отношение на ***.

Актът е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството, който го е подписал без възражения.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Г.И.Д., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – заверено копие от протокол за извършена проверка с изх.№ 1833177/27.09.2018 г. и заверено копие от Ведомост за работни заплати за м. март 2018г. на „***“ *** ***. От показанията на актосъставителя Д. се установява, че при извършена последваща проверка на 03.12.2018г. за изпълнението на предписание №4, дадено на „***“ *** с протокол от проверка на ДИТ-Плевен с изх.№1833177/27.09.2018г. било констатирано неизпълнение от страна на работодателя „***“ *** на предписание №4 от протокола, гласящо: „Работодателя да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2018г. от ***с ЕГН **********, ***с ЕГН ********** и ***с ЕГН ********** съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ“ със срок до 19.10.2018г. Според показанията на актосъставителя Д. от представените документи по време на проверката се установило, че само на ***е изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2018г. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Г.Д., тъй като нейните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от нея неизпълнение на предписание №4 от протокол с изх.№1833177/27.09.2018г. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на актосъставителя или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „***“ *** в нарушение, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „***“ ***, е извършил нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ. Разпоредбата на  чл. 415, ал.1 от КТ касае неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, което предполага санкциониране на нарушителя, ако не отстрани в срок констатираните от органа нарушения на трудовото законодателство, съдържащи се имплицитно в издадения индивидуален административен акт – предписание, във всички или някои негови части. Това нарушение следва да се санкционира с издаването на едно наказателно постановление за неизпълнение на предписанието. Влезлият в сила индивидуален административен акт – предписание, подлежи на изпълнение в определения в него срок, като неизпълнението му – частично или изцяло подлежи на санкциониране, още повече, в случая се касае за описани в няколко отделни точки нарушения от един вид – по чл. 128, т.2 от КТ. Функцията на предписанието е да преустанови и предотврати констатирани нарушения на трудовото законодателство като целта е да се изплатят трудовите възнаграждения на работниците. Затова, когато констатира нарушения, органът може да не наложи наказания за всяко едно от констатираните нарушения, а да издаде предписание и определи срок и по този начин да даде възможност на работодателя да изпълни задълженията си, като неизпълнението на даденото предписание като индивидуален административен акт е самостоятелно и друго по вид нарушение.

 Съгласно санкционната норма на чл.415 ал.1 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000лв. Както бе посочено по-горе от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че „***“ *** е осъществил състава на нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, тъй като не е изпълнил в указания срок задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадено по реда на чл.404 ал.1 т.1 от КТ, като не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2018г. на ***с ЕГН ********** и на ***с ЕГН ********** съгласно изискванията на чл. 128, т.2 от КТ“ със срок до 19.10.2018г.

Доколкото нарушението е допуснато от търговско дружество/ЮЛ/ следва да се отбележи, че съгласно общата разпоредба на чл.83 ал.1 от ЗАНН отговорността на юридическите лица и еднолични търговци е обективна, корпоративна, административно-наказателна отговорност и за да е съставомерно деянието, е достатъчно да е налице неизпълнение на законовото задължение от страна на ЮЛ или ЕТ при осъществяване на дейността му. В настоящия случай наказаният субект е ***, а административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание  чл. 415, ал. 1 КТ. За пълнота на настоящето решение също следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица по своята правна същност е своеобразна, безвиновна, обективна отговорност, за разлика от отговорността на физическите лица, която е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е обявено от закона за наказуемо. Основното за ангажиране на отговорността на търговското дружество е неизпълнението на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на дружеството, и затова субективната страна на извършеното деяние в конкретния случай е правно ирелевантно.

 

 

 

 

Правилно е приложена и санкционната норма на  чл. 415 ал.1 от КТ, като на търговско дружество е наложено административно наказание "имуществена санкция". Става дума за еднолично дружество с ограничена отговорност, неизпълнило задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и същото подлежи на санкциониране - с наказание "имуществена санкция" от 1500 до 10 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание административно наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. Според състава на съда размера на наказанието е необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат тежестта на нарушението, засегнатите обществени отношения, изпълнение на дадените предписания, макар и извън определения срок, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което наложеното наказание имуществена санкция в размер на 5000лв се явява завишена и неадекватна за постигане целите на превенцията. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Доводите за наличието на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН не се споделят от този съдебен състав, доколкото за наличието на такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност по-ниска от обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В случая, вредни последици не се изискват и не се явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

След извършената служебна проверка съдът не установява нарушения със съществен характер при съставянето на АУАН, съответно при издаването на НП с оглед правилата за компетентност на съответните длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН - Актът е съставен един месец след датата на нарушението, поради което няма нарушение на срока за съставяне на акта три месеца от откриване на нарушителя, съответно две години от датата на извършване на нарушението. Обжалваното НП е издадено около два месеца след това и в рамките на срока на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. 

 

 

 

Изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН не са нарушени, тъй като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, един от които и на установяване на нарушение, както и на представляващия търговското дружество, а след подписването му от актосъставителя и двамата свидетели - е връчен на представляващия търговското дружество, който го е подписал, като е предоставена възможност за възражения или обяснения.

 

 

 

 

Съдът не намира да са нарушени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, доколкото в Акта се съдържат фактически обстоятелства за извършената проверка, описанието на нарушението и правната му квалификация, съответна на отразените обективни признаци. НП също отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в него са отразени фактите, установени при проверката, описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му с посочване на правната квалификация. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по Акта и НП съвпадат по признаци.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.415 ал.1 от КТ, като бъде намален размера на имуществената санкция от 5000 лв на 1500 лв.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0000955 от 15.01.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с което е наложено на основание чл.416, ал.5 от КТ вр.чл.415, ал.1 от КТ на „С.т.е.д.“ *** с ЕИК ***, представлявано от ***, административна санкция – имуществена санкция в размер на 5000лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 5000 лв на 1500лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: