№ 39343
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110169685 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. Х. ***, ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. София, ****, чрез адвокат Я. В. М. и адвокат М. И. Я.—
двамата от Софийска Адвокатска Колегия, с адрес за призоваване: гр. София, **** против
Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република
България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“ № 33.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона
срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си
интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата, че между нея и ответника съществува спор за собствеността относно идеални
части от урегулиран поземлен имот, намиращ се в град София, които ответната страна
държи без основание.
Ищцата твърди, че по силата на Договор за дарение в нотариална форма (Нотариален
акт №126 T.VII, общ регистър №10726, н.д.№1176/22г. на Нотариус *** на НК), майката на
ищцата Б. Х. *** - *** й прехвърля собствеността върху Апартамент №1, находящ се в
1
етажната собственост с административен адрес: ***, на първия етаж, ведно с избено
помещение и таванско помещение, както и 7,22/100 идеални части от общите части на
сградата и от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена
сградата, цялото с площ от 605 кв.м., съставляващо парцел IVa от квартал 557 по плана на гр.
София, местност „Центъра“, при съседи: ЕС ***, ул. “Г. Г. Деж“, швейцарска легация и
наследници на генерал ***.
Твърди се, че прехвърлителката е запазила вещното право на ползване върху всичко,
което е дарила.
Описва се, че дворното място, от което ищцата Б. Х. Атанасова- Симеонова има
идеални части представлява Поземлен имот с идентификатор № 68134.407.234 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010
г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, район „Оборище“, ***, като по
кадастрални данни е с площ от 615 кв.м.
Твърди се, че и до днес Б. Х. *** е собственик на 7,22/100 идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 605 кв.м. (по кадастрални данни
615 кв.м.), съставляващо парцел IVa от квартал 557 по плана на гр.София, местност
„Центъра“ и те, както и части от това УПИ не са собственост на Конфедерация Швейцария
чрез нейното посолство в България.
Ищецът твърди, че ответникът оспорва правото му на собственост върху спорните
идеални части.
Сочи се, че ответникът твърди, че черпи права от Заповед № 417/17.02.1970 г. на
Управление „Архитектура“ при СГНС, по силата на която по регулация бил придобил право
на собственост върху заеманите от него части от имота на доверителката ни, като притежава
и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 29, том XV, н.д.№2495 от
28.05.1971 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд.
В този констативен нотариален акт по документи се твърди, че е посочено, че
Швейцарското посолство било внесло по сметка на Бюро за обслужване на дипломатическия
корпус 68 000 франка, а бюрото било заплатило дължимите се суми на праводателите на
доверителката ни чрез РНС „Васил Левски“.
Ищцата твърди, че нейните праводатели не са получавали части от суми в размер на 68
000 шв.франка, като се твърди, че от нотариалния акт не е ясно защо е следвало сумите да се
плащат на БОДК, след като ПП ЗПИНМ, § 105, е предвиждал: „Обезщетението по влязлата в
сила оценка се внася в общината, която го предава на правоимащите.“ .
Ищцата твърди, че праводателите й не са получавали припадаща се част от такива
суми, като се оспорва изцяло достоверността на съдържанието и удостоверителната сила на
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 29, том XV, н.д. №2495 от
28.05.1971г. на Първи нотариус при СНС.
Твърди се, че в описа на документите, представени на нотариус *** при издаването на
този констативен нотариален акт липсват твърдените от нея в диспозитивната част на акта 2
2
броя платежни нареждания за извършени преводи от РНС „Васил Левски“.
Твърди се от ищцата, че тъй като нито ищцата Б. Х. **** нито нейни праводатели са
били обезщетени за отнет по регулация част от процесния имот, то към момента на
приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър (2000г.) е била приложима
разпоредбата на пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗКИР
Ищцата твърди, че на праводателите й не е платено обезщетението и регулационният
план от 1970 г., по силата на който се отчуждават спорните части от УПИ - то и не е бил
приложен в сроковете по пар.6 и пар.8 от ЗУТ и следователно отчуждителното действие на
планът от 1970г. (Заповед №417/17.02.1970г. на Управление „Архитектура“ при СГНС) е
отпаднало.
Твърди се, че в приетият по - късно и одобрен Регулационен план, включващ и
процесния имот, одобрен със Заповед РД - 50- 09- 317 от 09.10.1990г. на Главен архитект на
София, който и към настоящият момент е в сила, измененията със заповедта от 1970 г. не са
отразени - това е поради отпадналото отчуждително действие на Заповед №417/17.02.1970г.
на Управление „Архитектура“ при СГНС.
Твърди се, че спорните идеални части не могат да бъдат придобити от ответника и по
давност, поради наличието на забраната на чл.200 ЗУТ.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в правоотношенията между Б. Х. ***, ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
София, ****, и Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в
Република България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“ № 33, че Б. Х. ***,с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, **** притежава право на собственост върху
7,22/100 идеални части от дворно място, с адрес: гр.София, Район „Оборище“, ***, цялото с
площ от 605 кв.м. (по кадастрални данни 615 кв.м.), съставляващо УПИ IVa от квартал 557
по плана на гр. София, местност „Центъра“, при съседи: ЕС ***, ул. “Г.Г. Деж“, швейцарска
легация и наследници на генерал ***, което по кадастрални данни представлява поземлен
имот с идентификатор № 68134.407.234 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.20 Юг. на ИД на АГКК, с административен адрес:
гр.София, Район „Оборище“, ул.**** и да осъди Конфедерация Швейцария чрез посолството
на Конфедерация Швейцария в Република България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“
№ 33, да предаде на Б. Х. ***, ЕГН ********** владението върху неоснователно заеманата
част от имота.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че претенцията на ищцата за
собственост е изцяло неоснователна.
Твърди се, че Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 29, том XV,
н.д. № 2495/28.05.1971 г. е издаден след приключване на всички отчуждителни процедури.
Твърди се от ответникът, че въпросът относно това дали праводателите на ищцата са
3
получили обезщетение за отчуждения имот не са относими и са ирелевантни по отношение
на правата на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в
Република България, доколкото същата няма облигационни отношения със собствениците на
отчуждените имоти и дори теоретично да се приеме, че то не им е било изплатено от
компетентните държавни органи към момента на отчуждаването, то това не засяга правата
на посолството като трето лице в тези отношения.
Ответникът сочи, че в процесния случай Нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г. се явява официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, който
удостоверява правото на собственост на Конфедерация Швейцария чрез посолството на
Конфедерация Швейцария в Република България върху посочените в нотариалния акт
недвижими имоти и притежава материална доказателствена сила по отношение на всички
установени и вписани в нотариалния акт обстоятелства.
Ответникът твърди, че и представеният от ищцата нотариален акт от 2022 г. не може да
я легитимира като собственик и е непротивопоставим на правата на Конфедерация
Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България.
Твърди се, че посолството на Швейцария е заплатило посочената в нотариалния акт
сума, както и заповед за изменение на регулационния план от 17.12.1970 г. съответно.
С отговора на исковата молба ответникът заявява и възражение за придобивна давност.
Твърди се, че правото на собственост на Конфедерация Швейцария чрез посолството
на Конфедерация Швейцария в Република България върху имот планоснимачен номер 6, кв.
557, местност „Центъра“ София с площ от 170 кв.м., описан в б.“б“ на нотариалния акт,
понастоящем съгласно действия ККР част от имот с идентификатор 68134.407.234 е
придобит по давност от Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация
Швейцария в Република България по силата на придобивна давност на основание чл. 79 от
Закона за собствеността, на основание непрекъснато владение върху този имот, продължило
над 50 години към датата на завеждане не настоящата искова молба.
Твърди се, че веднага след придобиването на имота посолството на Конфедерация
Швейцария в Република България огражда с масивна ограда придобитите общо четири
имота, включително имота, по отношение на който ищците претендират идеални части от
правото на собственост и го владее в границите съгласно документите за собственост
непрекъснато и до настоящия момент.
Твърди се от ответника, че в имота планоснимачен номер 6, кв. 557, местност
„Центъра“ София с площ от 170 кв.м., описан в б.“б“ на посочения нотариален акт,
понастоящем съгласно действия ККР част от имот с идентификатор 68134.407.234 по
отношение на който ищцата претендира идеални части от правото на собственост, са
построени обслужващи резиденциалната сграда на посолството постройки. Това е публична
и очевидна манифестация на corpus и animus erga omnes, като следва да се има предвид и
обстоятелството, че имотът се намира в идеалния център на София, границите на имота са
4
видни за всеки, още повече за ищцата, която живее в непосредствено съседство с
посолството и нейните праводатели.
Твърди се от ответника, че отчуждителните процедури обективирани в нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г. са
извършени въз основата на регулационен план от 1970 г.
Твърди се, че невключването на тези парцели в плана от 1990 г. се дължи на пропуск, а
не на годно юридическо основание, нито поради наличието на правен спор за собственост.
Твърди се, че това обстоятелство се потвърждава и от приложеното към исковата молба
писмо от СО, р-н „Оборище“ до посолството на Конфедерация Швейцария в Република
България, с което общинската администрация потвърждава, че няма пречки за обединяване
на парцелите, собственост на посолството, няма неуредени сметки с общината, съответно
указва на посолството да процедира пред АГКК за изменение на кадастралната карта в
съответствие с представените пред общината документи за собственост.
Твърди се, че след получаване на това писмо посолството на Конфедерация Швейцария
в Република България инициира такова изменение.
Сочи се, че по преписката по заповед на № 18- 1486/06.02.2023 г. на началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър София е извършено подробно изследване на
собствеността и границите на имотите, собственост на Конфедерация Швейцария чрез
посолството на Конфедерация Швейцария в Република България и е установено, че
фактическите граници на имотите съвпадат с границите на имотите по документи за
собственост считано от 1970 г., включващи и имота, по отношение на който ищците
претендират идеални части от правото на собственост.
Твърди се от ответника, че между страните до момента не е имало спорове за
собствеността. Сочи се, че за пръв път ответникът е разбрал за претенциите на ищцата,
когато е била подадена жалба пред Административен съд София-град против заповед на №
18-1486/06.02.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София.
Твърди се, че исковата молба е била входирана в Софийски районен съд
непосредствено и на същата дата на провеждане на о.с.з. от 20.12.2023 г. по образуваното по
жалбата на ищцата адм.д. № 3781/23 г., което е ясна индиция, че исковата молба е подадена
единствено и само за да обслужи обжалването на горепосочената заповед, като основание за
нейната отмяна поради наличие на правен спор, какъвто спор не е бил повдиган повече от 50
г.
Ответникът твърди, че дорида не се зачете действието на нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г., то
собствеността върху описаните в него имоти, и в частност имота планоснимачен номер 6, кв.
557, местност „Центъра“ София с площ от 170 кв.м., описан в б.“б“ на посочения нотариален
акт, понастоящем съгласно действия ККР част от имот с идентификатор 68134.407.234 по
отношение на който ищцата претендира идеални части от правото на собственост, е
придобита от Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в
5
Република България по силата на непрекъснато давностно владение, продължило повече от
10 г.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция и присъди разноски
в полза на ответника.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен ревандикационен иск с правно основание чл.108
от Закона за собствеността.
Заявеното възражение за придобивна давност е такова по смисъла на чл.79, ал.1 от
Закона за собствеността.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва
да докаже в хода на съдебното дирене твърденията си за придобивното основание, както и
заявените оспорвания относно неприключена процедура по отчуждаване, както и
идентичност на имота с притежавания от неговия наследодател.
За ответника е тежестта да докаже наличието на приключила отчуждителна процедура,
както и твърденията си за осъществено трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано
владение върху спорните идеални части от недвижимия имот.
По доказателствените искания
Ищецът и ответникът са заявили искани за допускане и приемане на представените с
исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и
необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.
По искането за разпит на свидетели – съдът приема същото за относимо и следва да го
уважи.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
6
Допуска до разпит в режим при довеждане трима души свидетели на страната на
ответника.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по искането за допускане и назначаване на съдебно –
техническа експертиза съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, като дава
възможност на ищцата да изрази становище по това искане и конкретизира въпроси, които
да бъдат зададени на вещото лице.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
7
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
8
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
9
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Указва на страните, че в случай на депозиране на документи по електронен пък и
по смисъла на чл.102з, ал.3 от ГПК за изготвянето на служебни се дължи заплащане по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 0,10 лева на страница,
като в противен случай за неплатените суми ще бъде издаден служебен изпълнителен
лист в полза на бюджета на съда на основание чл.109 от Правилника за
администрацията в съдилищата и на основание чл.404, т.1 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.12.2024 година от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
10
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11