№ 941 / 23.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
двaдесет и трети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Г. Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 973 по описа на съда за
2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Г.С.К. *** против Решение № Ц 1012-12-87#1/07.08.2020 г.
на директора на Тетриориалното поделение на НОИ – Пазарджик, с което са
потвърдени Разпореждане № 122-00-424-5 от 01.06.2020 г. и Разпореждане №
122-00-424-6 от 03.06.2020 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с първото от които е отменено предишно Разпореждане №
122-00-424-1/29.03.2020 г.
за отпускане на К.
на обезщетение за безработица, с второто – му е отказано отпускането на
обезщетение за безработица.
Жалбоподателят излага съображения за нарушение на
административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона при издаване на обжалваното решение. Моли да
се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Не се явява и
не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Пазарджик – чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи доводи за законосъобразността на обжалваните
административни актове. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
По подадено заявление от жалбоподателя му е отпуснато
парично обезщетение за безработица с разпореждане №122-00-424-1 от 29.03.2019
г. на основание чл. 54ж, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване за периода от 18.02.2019 г. до 17.08.2019г. в размер на
74.29 лв. дневно.
При извършена проверка от ТП на НОИ - София град с
констативен протокол №КП-5-21-00556790 от 23.04.2019 г. е установено, че за
жалбоподателя е подадено уведомление от „ШАВАРИКА 2011“ ЕООД, ЕИК
********* по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда на 13.10.2016 г. за сключен трудов договор на 13.10.2016 г. на длъжносг
„дистрибутор”, с код по НКП 33223006. За периода от назначаването му до месец
февруари 2019 г. са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на максимален
осигурителен доход. Правоотношението на лицето е прекратено от 18.02.2019 г.
При проверка в Търговския регистър е установено, че
считано от 17.05.2016 г. едноличен собственик и управител на дружеството е Иван
Енчов Вълчев. Същият е представил собственоръчно написани декларации, в които е
декларирал, че от датата на придобиване на дружеството до датата на проверката:
не е наемал и не е освобождавал лица по трудови правоотношения; не разполага
със счетоводни документа на дружеството и трудови досиета на наети лица; не е
подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за лица от дружеството, включително за
жалбоподателя.
Предвид това са издадени задължителни предписания №
ЗД-1-21-00556801 от 23.04.2019 г.
(необжалвани и влезли в сила), с които дружеството е задължено да заличи
основни данни за жалбоподателя за периода от 13.10.2016 г. до 18.02.2018 г. с
вид осигурен „01“. Доколкото при извършената проверка е установено, че
„ШАВАРИКА 2011“ ЕООД не е осъществявало търговска дейност през периода от м.
10.2016 г. до м.02.2019 г. всички
подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез дружеството за посочения
период са заличени служебно на 03.02.2020 г.
Обжалваното решение, както и Разпореждане №
122-00-424-6 от 03.06.2020 г. са мотивирани фактически с обстоятелството, че при извършената проверка е
установено, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при осигурителя
си „ШАВАРИКА 2011“ ЕООД, следователно за него не е възникнало основание за
осигуряване. Като правни основания са посочени чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Тези разпоредби предвиждат следното:
Възникване, времетраене, прекратяване и прекъсване на
осигуряването
Чл. 10. (1) Осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й.
(2) Осигуряването се прекъсва през периодите, които не
се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а,
ал. 1 не е прекратена.
§ 1. (1) По смисъла на част
първа на този кодекс:
3. "Осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10,
продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се
лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени
за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
При така установената фактическа обстановка е
безспорно, че обжалваното решение и потвърдните с него разпореждания са
издадени в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
От множеството събрани по делото писмени доказателства
действително се установява, че в процесния период жалбоподателят не е
упражнявал труд при осигурителя „ШАВАРИКА 2011“ ЕООД. Безспорно е, че това
дружество не е осъществявало търговска дейност в процесния период. Освен това
неговият управител и законен представител не е сключвал трудов договор с
жалбоподателя, съответно не му е възлагал никакви трудови задачи, не му е
заплащал трудово възнаграждение или осигуровки. Очевидно е, че друго лице,
неразполагащо с представителна власт на „ШАВАРИКА 2011“ ЕООД и на неговия
управител, незаконосъобразно е подписало трудовия договор с жалбоподателя и е
подавало осигурителни данни за него пред НОИ. Тоест, след като жалбоподателят
реално не е работил по трудово правоотношение в процесния период, той не е
„осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО и за него не е
възникнало осигурително правоотношение или осигуряване съгласно терминологията
на чл. 10, ал. 1 от същия кодекс. Следователно, липсата на качеството
„осигурено лице“ е пречка жалбоподателят да получава обезщетение за безработица
по по-късно прекратеното но всъщност никога несъществувало трудово
правоотношение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Твърденията му, че не е запознат с констативния
протокол и с данните от извършената проверка са несъстоятелни. Видно от писмо №
1043-21-530#27/17.12.2019 г. е, че жалбоподателят е търсен за събиране на
сведения и пояснения по реда на чл. 44–46 от АПК но не е открит на личния му
адрес от контролните органи на НОИ. Нещо повече, било е поискано съдействието
на РУП – Велинград за откриването и призоваването му но и от органите на
полицията не е получен отговор за успешното му откриване. Следователно, дори и
жалбоподателят да е останал неуведомен за наличието на административно
производство във връзка с евентуален отказ за изплащане на обезщетение за
безработица, то това не е станало по вина на административния орган, който е
положил необходимите усилия да уведоми жалбоподателя, а по вина на последния,
който не е открит на посочените от него адреси.
Несъстоятелни са и доводите за неизясняване на
всички съществени факти и обстоятелства
и несъбиране на съответните доказателства преди постановяване на обжалваните
разпореждания и решение. Напротив, събраните доказателства са многобройни,
взаимнодопълващи се и категорични. Безспорно е, че дружеството изобщо не е
осъществявало търговска дейност, нито е наемало лица по трудово правоотношение.
Писмените декларации на управителя на дружеството са безспорно доказателство,
че е налице само формално подаване на данни пред НОИ за осигуряването на
жалбоподателя и на други лица. В тази връзка неоснователно е и възражението, че
трудовият договор на жалбоподателя със „ШАВАРИКА 2011“ ЕООД не е обявен за
недействителен от съда. Евентуалната действителност на договора би могла да има
гражданскоправно значение между жалбоподателя и дружеството. Тя е ирелевантна в
рамките на настоящото административно производство. За него е от значение
единствено обстоятелството, че този трудов договор, който не е подписан от
представляващия работодателя не доказва реалното престиране на никакъв труд от
жалбоподателя към това дружество.
Следователно обжалваният административен акт е издаден
в съответствие с относимите материалноправните разпоредби. Освен това същият е
издаден във формата на мотивирано писмено решение, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона – за
да не бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на лице, което не е
престирало труд по трудово правоотношение. Затова жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона
размер.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Г.С.К. *** против Решение № Ц
1012-12-87#1/07.08.2020 г. на директора на Тетриориалното поделение – Пазарджик
на Националния осигурителен институт, с което са потвърдени Разпореждане №
122-00-424-5 от 01.06.2020 г. и Разпореждане № 122-00-424-6 от 03.06.2020
г. на ръководителя на осигуряването за
безработица, с първото от които е отменено предишно Разпореждане №
122-00-424-1/29.03.2020 г. за отпускане на К. на обезщетение за безработица, с
второто – му е отказано отпускането на обезщетение за безработица.
Осъжда Г.С.К. ***
да заплати на Териториалното поделение – Пазарджик на Националния
осигурителен институт разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/
С
разпореждане № 1478/04.02.2021 г. по адм. дело № 405/2021 г. на ВАС -
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. К. срещу
решение № 941 от 23.11.2020 г., постановено по административно дело № 973 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производството по адм. дело № 405/2021 г. по описа на Върховния административен
съд.
Разпореждането подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред тричленен състав на
Върховния административен съд.