№ 50
гр. Тетевен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0356-000051/09.02.2021г на
Началник РУ към ОДМВР-Ловеч, РУ Тетевен.
Излага се в жалбата,че наказателното постановление/НП/ е незаконосъобразно и
необосновано,издадено в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с материалния
закон.Твърди се в жалбата,че не е извършил описаните в акта нарушения,на 27.01.2021г
когато му било поискано свидетелството за регистрация на МПС се намирал на задната
седалка на автомобила,като автомобилът преди проверката бил управляван от приятелката
му е собственик на автомобила ххПри съставяне на акта бил вписал,че има възражения,след
като прегледал акта установил,че е изписаната думата „нямам“.За описаното в обжалваното
постановление нарушение е образувано досъдебно производство №ххг по описа на РУ-
Тетевен.
Моли да бъде отменено наказателното постановление,като незаконосъобразно и
необосновано.
Жалбодателят, редовно призован,се явява лично в съдебно заседание,като заедно с
пълномощника си адв.Ж.-САК,поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата-наказващият орган ,редовно призован не се явява в съдебно
заседание и не се представлява в производството.В съпроводителното писмо с което е
изпратена преписката на съда,моли да се остави без последствие жалбата и се потвърди
1
наказателното постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
От приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите ХР.
ПЛ. П.,хх,Д. Д. П. и заключението на съд.-почерковата експертиза,изготвена от вещото лице
С.П. ,съдът приема за установено следното:
Свидетелите Х.П. и Д.Д. са полицейски служители при РУ на МВР-Тетевен.На
27.01.2021 година,около 14.00-14.30 часа били на работа по утвърден от началника на
полицейското управление график,като се намирали на кръстовище между улици „Схх
Според показанията на полицейските служители,около 14.30 часа видели,че по улица
„хх се движи лек автомобил,марка „хх с рег.№хх,/собственост на свидетелката хх,като
същите възприели,че автомобилът се управлява от жалбодателя АТ. ИВ. Г.,като до него,като
пасажер,в автомобила се намирало и друго лице,впоследствие установено,че е свидетелят хх
Със служебният автомобил полицейските служители последвали управлявания от
жалбодателя автомобил,без да му подават светлинни или звукови сигнали за
преустановяване движението на автомобила/спиране/,тъй като според показанията на св.П.
пътната обстановка били неблагоприятна-имало сняг и заледяване,както и се движели по
оживена улица,с оглед и установяване на автомобила в покой на безопасно място.Според
показанията на свидетелите П. и П.,не са изпускали от поглед управлявания ,според тях от
жалбодателя,автомобил
Жалбодателят паркирал автомобила на място,намиращо се пред т.нар. държавна
аптека,на улица „хх“ ,пред дом №54.Полицейските служители спрели успоредно автомобила
си на този,управляван от жалбодателя.При слизането на полицейските служители,св.П. се
намирал от дясната страна на управлявания от жалбодателя автомобил,като същите
видели,че жалбодателя след паркиране на автомобила се опитва да се премести от мястото
на шофьора/предна лява седалка,зад волана на автомобила/,като според свидетеля П. си бил
заклещил краката между двете седалки и не успял да се премести на задната седалка.
Свидетелите П. и П. установили,че жалбодателят е неправоспособен водач,при
поискване да се представи свидетелство за регистрация на МПС-част 2,същият не
представил документа,бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта и наркотични
вещества,като пробата за алкохол била отрицателна,а тази за наркотици-положителна.
2
Полицейските служители свалили номерата на управлявания от жалбодателя
автомобил,като е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-0356-000008/27.01.2021г от Началника на РУП-Тетевен,с която е наложена на хх
принудителна административна мярка по чл.171,т.2,б.А от ЗДвП-прекратяване регистрация
на ППС за срок от 6 месеца до 1 година,както и е постановено отнемане на два броя
регистрационни табели с номера хх,поради това,че като собственик на лек автомобил „Сеат
Леон“ с рег.№ хх,допуснала същият да бъде управляван от АТ. ИВ. Г. от град Тетевен,след
като е неправоспособен,за което има съставен АУАН.По делото няма данни заповедта да е
обжалвана пред Административен съд-Ловеч.
Приложен е талон за изследване/стр.53 от делото/на жалбодателя за наличие на
алкохол в кръвта или наркотични вещества и техни аналози,връчен му в 15.30 часа на дата
27.01.2021 година.
Свидетелят П. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
бл.№535489/27.01.2021г,в който за нарушени норми са посочени чл.150 и чл.100,ал.1,т.2 от
ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление №21-0356-
000051/09.02.2021г,с което за нарушението по чл.150 от ЗДвП на жалбодателя е наложена
глоба в размер на 0 лева,т.е. за това деяние същият не е санкциониран,като е обяснено в
постановлението- диспозитива на същото,че по т.1,т.е. за нарушението по чл.150 от ЗДвП е
образувано досъдебно производство №ххг по описа на РУ МВР-Тетевен,за престъпление по
чл.343в,ал.2 от НК.За нарушението по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,а именно не носене на
свидетелство за регистрация на управлявано МПС,е наложена глоба в размер на 10.00
лева,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП.
Приложен е акт за установяване на административно
нарушение№58/27.01.2021г./стр54 от делото/,в което е описано извършено от жалбодателя
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,в който е отразено,че същият няма възражения.
От писмо на Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Тетевен №1378/07.05.2021г се
установява,че по описа на РУ МВР-Тетевен е образувано на дата 27.01.2021г досъдебно
производство №ххг,за престъпление по чл.343в,ал.2 от НК и по чл.343б,ал.3 от НК,като за
престъпления по посочените текстове в качеството му на обвиняем е привлечен
жалбодателят АТ. ИВ. Г..Разследването по досъдебното производство не е приключено.
В показанията си свидетелите хх,хх и ххизлагат фактическа обстановка,различна от
свидетелите-полицейски служители,а именно,че на дата 27.01.2021г жалбодателят не е
управлявал автомобила на свидетелката хха последната е била тази,която го е
управлявала,че на предната седалка в автомобила се е возел свидетелят хх,а на задната
жалбодателят Г. в момент,когато са преминала покрай патрулен полицейски автомобил,че
свидетелката хх е заявила на свидетелката хх,че е паркирала автомобила си преди да отиде
3
до местоработата си,както и че е била изненадана и притеснена,когато е установила,че
регистрационните номера на автомобила и били свалени.Свидетелят хх твърди,че
непосредствено преди извършване на полицейската проверка автомобилът е бил управляван
от свидетелката хх,тя го е паркирала пред аптеката,след което е отишла на работа,а през
това време и по време на полицейската проверка жалбодателят се е намирал на задна
седалка в автомобила и не е управлявал същия.
В заключението на съдебно-почерковата експертиза вещото лице П. е отразило,че
допуска,че ръкописно изписаната дума „нямам“ върху АУАН №535489/27.01.2021г в графа
„запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения“ е изписана от АТ. ИВ.
Г..
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Решаващият състав приема,че въпреки противоречивите гласни
доказателства,жалбодателят е извършил вмененото му административно нарушение по
чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,като на дата 27.01.2021г,след като е управлявал посоченият в АУАН
и НП лек автомобил и след извършена проверка от контролни органи към РУ на МВР-
Тетевен,не е представил регистрационният талон на управлявания автомобил.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. и П.,които са
логични,последователни,корелират с писмените доказателства,приложени по
делото.същевременно съдът не дава вяра на показанията на свидетелите ххкоято е интимна
приятелка на жалбодателя,както и на свидетеля ххсъщо приятел на жалбодателя,които
безспорно са заинтересовани от благоприятен за жалбодателя изход на делото,стремят се да
го оневинят,в предвид и тежестта на деянието и санкцията за същото,за което е образувано
досъдебно производство №ххг по описа на РУП-Тетевен. Показанията на тези свидетели не
са логични,в предвид данните за съставен втори АУАН на жалбодателя с бл.
№535008/27.01.2021г,в което е описано нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и в който акт
жалбодателят е отразил,че няма възражения срещу констатациите на актосъставителя.Също
така,необясними са показанията на посочените двама свидетели-приятели на жалбодателя,в
предвид данните за заповедта за налагане на ПАМ на св.хх,а именно прекратяване на
регистрация на ППС,тъй като е предоставила/допуснала да бъде управляван/ за управление
автомобила си на неправоспособен водач- жалбодателят Г..
Свидетелката хх не излага свои непосредствени възприятия за деянието,а пресъздава
това,което и е казала свидетелката хх-че именно тя е паркирала автомобила си преди
срещата между двете свидетелки на работното им място.
Очевидно до идентичен извод е достигнал и разследващият по ДП №ххг по описа на
РУП-Тетевен,след като от писмото на зам.-районен прокурор на РП-Ловеч/стр.72 от делото/
се установява,че на жалбодателя са повдигнати обвинения по чл.343в,ал.2 от НК и по
4
чл.343б,ал.3 от НК.Ето защо съдът приема,че жалбодателят е управлявал описаното в АУАН
и НП МПС-лек автомобил,непосредствено преди извършване на проверката от свидетелите
П. и П., като свидетелката хх не се е намирала в автомобила нито в този момент,нито по
време на извършване на проверката.
Не се оспорва в жалбата,че на сочената в АУАН и НП дата и място жалбодателят
след поискване от контролните органи не е представил свидетелство за регистрация на
управляваното МПС.Свидетелят ххзаявява,че жалбодателят е заявил на полицейските
служители П. и П.,че всички документи се намират у неговата приятелка.Това деяние
покрива признаците на адм.нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП,като за същото се носи
адм.-наказателна отговорност по чл.183,ал.1,т.1,пр.трето от ЗДвП,по който текст е и наказан
жалбодателя.
Очевидно в случая административнонаказващия орган не е приел, че са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като е наложил санкция на жалбодателя.
Административният орган не е длъжен да мотивира във всеки свой акт дали е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН или не. При положение, че не следва да се прилага тази законова
разпоредба, то последицата от това е налагането на санкция за дееца. Ако пък
административнонаказващия орган приеме ,че са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, то той следва да мотивира това свое решение, като и в този случай неговата
преценка подлежи на съдебен контрол.
В настоящия случай обаче съдът намира,че извършеното нарушение, с оглед
характера му и степента на обществената му опасност, е засегнало обществени отношения,
регулирани от нормите на ЗДвП, които са от особена обществена важност, поради което не
може да се приеме, че неспазването на изискването за носене от водач и при управление на
МПС на предвидените в закона документи, представлява маловажен случай на
административно нарушение. Противното би означавало изобщо да се дерогира това
изискване на закона, каквато очевидно не е неговата цел.
Неоснователно е възражението на жалбодателя,че с налагането на санкция с
атакуваното НП и образуване на ДП №ххг би се стигнало до повторното му санкциониране
за процесното нарушение,респ. че след образуване на наказателното производство
образуваното със съставяне на АУАН, адм.-наказателно производство е следвало да бъде
прекратено.
С нормата на чл.17от ЗАНН е въведена забрана и гаранция срещу възможността едно
лице да бъде повторно наказано за същото административно нарушение,след като е вече бил
наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Гаранции в тази
насока въвежда и нормата на чл.70 от ЗАНН.
Решаващият състав приема,че в настоящия случай не би намерил проявление ne bis in
idem,чиято цел е да не се допусне повторение на наказателни процедури,които са
5
приключили с влязъл в сила акт,съобразно и установеното в чл.4,параграф 1 от Протокол
№7 към ЕКПЧ,като съществен елемент на правото на справедлив процес по чл.6,параграф 1
от ЕКПЧ.Както е разяснено в ТР №3 от 22.12.2015г на ВКС по т.д. №3/2015г ,ОСНК,
действието на цитирания принцип се проявява само в наказателно производство,поради
което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се
производства като наказателни.Признаците за преценка дали едно производство е
наказателно по смисъла на чл.6,параграф 1 от Конвенцията са известни като тест „Енгел“
или критерии „Енгел“ и са: 1/квалификация на деянието по националното право, 2/характер
и естество на нарушението, 3/вид и тежест на предвиденото наказание.
По националното право квалификацията на процесното деяние-„неносене на
документи при управление на МПС“ е административно нарушение, а не престъпление,като
от писмото на зам.-районен прокурор Кънчева се установява,че ДП №ххг по описа на РУП-
Тетевен касае други деяние,за които на жалбодателя не е наложено административно
наказание и това изрично е отразил наказващият орган в обжалваното НП.
В предвид горните съображения съдът приема,че наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0356-
000051/09.02.2021г.,издадено от Началник РУП към ОДМВР-Ловеч,РУ Тетевен, въз основа
на Акт № АА535489/27.01.2021г. за установяване на административно нарушение, В
ЧАСТТА,в която за нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП и на основание
чл.183,ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП ,на АТ. ИВ. Г.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева,а в частта за
нарушение по ч„л.150 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 0 лева и не се издава
наказателно постановление,на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН,порази образувано ДП №ххг
по описа на РУ Тетевен.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6