Определение по дело №485/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4917
Дата: 4 декември 2013 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20131200100485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

24.2.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.15

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20104100500605

по описа за

2010

година

За да се произнесе , съобрази:

С Решение № /11.05.2010г., постановено по гр.д. № /2009г. Горнооряховският Районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между Г. Т. Ц., В. Г. Ц. и К. Г. Ц. от една страна, и Р. В. С. от друга, на съсобствения им недвижим имот, останал им в наследство от В. С. С., представляващ полска култура

от 5,500дка ІV Категория , местност „Б.” в землището на гр. С., подробно описан. Делбата е допусната при квоти 4/36 идеални части за Г. Ц., по 7/36 идеални части за В. И К. Ц. и 18/36 идеални части за Р. С..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г., В. и К. Ц. В жалбата се навеждат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния съд решение.

Твърди се, че съдът на първо място отказал да разгледа и защити нарушените лични и имуществени права на жалбоподателите/стр. 3 от жалбата/, като се пояснява, че издаден в полза на ответницата С. и нейната майка нотариален акт бил нищожен, като завещанието по него също било нищожно.

Първоинстанционният съд според жалбоподателите не предприел действия по отмяна на незаконосъобразните актове, подробно изброени в жалбата и касаещи недвижим имот- къща, находяща се в гр. С., въпреки дадени от В. указания с определение /14.07.2009г.

Претендира се, че не са спазени правилата за родовата подсъдност при разглеждане на делото /стр. 5 от жалбата/, като делото е следвало да бъде разгледано от Окръжния съд като първа инстанция.

Сочи се, че първоинстанционният съд се е ръководил от престъпни действия, извършени от предходен съдебен състав, разглеждащ исковата молба на Цветинови.

От изявления на стр.6 от жалбата се извлича и становище, че съдът не е извършил преценка на представените по делото писмени доказателства, като правните му изводи противоречат на фактическото положение.

Сочи се като оплакване и обстоятелството, че наследодателят на страните В. Саръиванов не е притежавал имота, който е допуснат до делба между тях. Твърди се той да е притежавал 10 дка лозя в м. „П.” и 2,5дка в м. „К.” в землището на С. . Част от тези земеделски земи били продадени през 1992г. от ответницата и нейната майка, поради което според жалбоподателите Р. С. не притежава дял от съсобствеността на допуснатия до делба имот./стр. 7 от жалбата/

Съдът не се произнесъл и по въпроса за разноските в производството по съдебната делба.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение като „незаконосъобразно, правно-нихилистично, престъпно-солидарно,…….в груб разрез и противоречие с обективната действителност и реалност”/ стр. 8 от жалбата/.

Претендира се още да се измени подсъдността на всички подадени и подробно изброени в жалбата искови молби, да се потърси отговорност от съдиите, извършили престъпления от общ характер, да се отменят нотариални актове, подробно изброени като незаконосъобразни

В заключение се претендира за бъде допусната съдебна делба, законосъобразна, справедлива и в разумни срокове, съгласно изискванията на ЗС, ГПК, НПК, НК, Конституцията на РБ, ЕКПЧ и чл. 2 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Р. В. С. чрез назначения й особен представител адв. Ц. ВТАК, заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Сочи, че решението е подробно мотивирано, правилно е определена правната квалификация на претенцията, в делбата са взели участие всички съсобственици и няма пропуски при определяне на наследствените квоти.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд при извършена служебна проверка на обжалваното решение относно неговата допустимост и валидност, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо изцяло/ доколкото същото се обжалва в неговата цялост/.

По допустимостта на решението: мотивите на съда, свързани с оплакването в жалбата са, че исковата претенция на жалбоподателите е родово подсъдна на окръжния съд. Оплакването е неоснователно. Съдът е сезиран с искова претенция за делба на съсобствен наследствен имот, която съгласно разпоредбата на чл.341 ,ал. 1 от ГПК е родово подсъдна на районния съд. В този смисъл районният съд е бил родово компетентен да разгледа иска.

По същество жалбата на Ц. се явява неоснователна.

С исковата си молба, подадена на РС С. тримата ищци Г. Т. Ц., В. Г. Ц. и К. Г. Ц. са посочили, че претендират да бъде допусната съдебна делба помежду им и с ответницата Р. В. С. на имоти, останали им в наследство от общия им наследодател В. С. С. Подробно са изложени данни относно съпружеския живот на ищеца Г. Ц. и неговата покойна съпруга-дъщеря на общия наследодател, както и данни относно недвижим имот – къща в гр. С., построена в подробно посочен ПУП. Посочено е кой е полагал грижи за поддръжката му , кой е живял в него и тн.

Твърди се, че решение № /04.10.1984г. на РС С., с което е разрешен въпросът за извършване делба на посочената къща с двор било изпълнено с лъжи и неистини, постановено при извършени престъпления по служба и срещу правосъдието.

Твърди се, че това решение е обезсилено по право и нотариалният акт, издаден въз основа на това решение, е нищожен.

Претендира се да бъде допусната съдебна делба между страните по отношение на процесната къща с двор в гр. С. след обезсилване на нотариалните актове във връзка със собствеността на този имот като Ѕ идеална част от имота да се възложи на В. и К. Ц.

Иска се и да се допусне делба на земеделски земи в землището на С., възстановени в местността „Б., като целият имот с площ от 5,5 дка да се възложи в дял на В. и К. Ц., по Ѕ идеална част за всеки от тях.

С разпореждане от 21.05.2009г. исковата молба в частта й относно делбата на имот с площ от 405 кв.м. в С., ул.”Г. С. Р.” № , е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Това разпореждане е съобщено на тримата жалбоподатели на 03.06.2009г. и не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила.

При това положение съдът е бил сезиран с искова молба за делба на сънаследствен имот, представляващ земеделска земя с площ от 5,5 дка, подробно описан. Същите констатации е депозирал и първоинстанционния съд в отразения в протокола от съдебното заседание доклад по делото.

Ответникът по предявения иск Р. В. С. чрез своя особен представител адв. Ц. ВТАК е заела становище за основателност на предявената претенция за делба на земеделски земи.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд. Той е преценил всички релевантни за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е извел правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях.

Въззивната инстанция изцяло възприема установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което не счита, че следва да я възпроизвежда в настоящото решение.

При наличието на така изяснената и възприета от двете инстанции фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал и правилни правни изводи относно основателността на иска за делба, имотите, които следва да бъдат допуснати до делба, страните, между които делбата следва да бъде допусната и квотите за всеки един от съделителите.

Въззивната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По оплакванията, депозирани в жалбата :

По първите две оплаквания в жалбата относно родовата подсъдност на делото и относно предмета на същото съдът изложи своите изводи по – горе. Делото е родово подсъдно на районния съд, а съдът е валидно сезиран с иск за делба само на земеделска земя, подробно описана. При това положение оплакванията, че не са отменени редица нотариални актове и са нарушени личните и имуществени права на ищците по отношение на недвижим имот- къща с двор в С., са неоснователни. С цитираното от жалбоподателите определение на В. не са дадени указания какви искове следва да разгледа съдът, още по- малко е дадено указание да се разгледа инцидентен установителен иск.Определението касае редовността на исковата молба и наличието на основания за връщането й.

По отношение възражението, че неправилно е допусната делба между ищците и ответницата на процесния имот:

На първо място, видно от представеното Решение № /15.09.1997г. на ПК С., на наследниците на В. С. С. е възстановен именно имотът, допуснат до делба с първоинстанционното решение.

Относно това между кои лица следва да бъде допусната делбата, съдът намира, че първоинстанционното решение е правилно и в тази си част. Видно от представените удостоверения за наследници на В. С. и Ж. Ц. именно тримата ищци и ответницата са законните наследници на общия наследодател В. С. и като такива се явяват съсобственици на имота, предмет на делба.

Що се касае до възражението, че имотът е следвало да бъде поделен само между двамата ищци К. и В. Ц., то е неоснователно. След като съсобственици на имота са тримата ищци и ответницата, делбата следва да бъде допусната помежду им при съобразяване наследствените им права.

Първоинстанционният съд правилно е определил и квотите на съделителите.

Що се касае до възражението по повод разноските в производството, същите се определят едва след извършването на делбата съобразно стойността на дяловете на съделителите, съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК.

Останалите многобройни оплаквания на жалбоподателите са ирелевантни за повдигнатия пред съда спор, съдържат редица нецензурни и обидни квалификации към конкретни магистрати, поради което настоящата инстанция не счита, че следва да ги обсъжда в настоящото решение.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Същият не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърден изцяло.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № /11.05.2010г., постановено по гр.д. № /2009г.на Горнооряховския Районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.2 от ГПК, с оглед данъчната оценка на допуснатия до делба имот, която е под 5000лв., решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

F850FD1B128132C4C22578410046C79A