РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Перник , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500198 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Общинско предприятие
„Общинско обслужване“ гр. П., чрез пълномощника си адвокат М.Г. от АК П., срещу
Решение № 260016 от 11.01.2021 г., постановено по гр. д. № 001918 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г., в частта с която съдът е признал за незаконно и отменил
уволнението на А. Л. Ж., извършено със Заповед № **** на Директора на Общинско
предприятие „Общинско обслужване“ гр. П., както и в частта му, в която Районният
съд е осъдил общинското предприятие да заплати на А. Л. Ж. сумата от 533.97 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на незаконното
уволнение за периода от 20.05.2020 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба – 08.05.2020 г. до окончателното й
изплащане. Решението е обжалвано и в частта за разноските.
Като излагат доводи относно неправилност на решението, постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано, молят то да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани, и на дружеството се присъдят
направените по делото разноски.
В срока за отговор въззиваемата е подала отговор на жалбата, като счита, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Моли за присъждане на разноските, направени от въззиваемата страна в
настоящото производство.
1
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Делото е образувано по искова молба на А. Л. Ж., с ЕГН: ********** и адрес:
****, подадена чрез адв. Л.Н. от АК П*, срещу Общинско предприятие „Общинско
обслужване“ П*, с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: ****, с
която са предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 224 от КТ, по реда на Глава ХХV
от ГПК – бързо производство – за постановяване на решение, с което да бъде признато
за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено от работодателя със
Заповед № ****, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
оставане без работа в размер на 4051,89 лв. за период от шест месеца, считано от
11.03.2020 г. до 11.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 08.05.2020 г., до окончателното й изплащане, и да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 190,00 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни за 2019 г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
С исковата си молба А.Ж. твърдял, че е бил в трудово правоотношение с
ответника по силата на безсрочен трудов договор от 18.02.2015 г. за изпълнение на
длъжността „С. с.“, с място на работа в Общинско предприятие „Общинско
обслужване“ П. и месечно брутно трудово възнаграждение 634 лв. Посочил, че на
05.11.2019 г. получил предложение от работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение срещу изплащане на 6 брутни месечни заплати, на база последното
получено брутно трудово възнаграждение, в едномесечен срок. Ищецът приел
предложението и със Заповед № **** било прекратено трудовото му правоотношение
на основание чл. 331, ал. 1, 2 и 3 КТ, считано от 08.11.2019 г. срещу уговорено
обезщетение в размер на 6 (шест) брутни работни заплати. Изложил, че по силата на
трудов договор № **** на 14.11.2019 г. постъпил на работа във „ВИВА-92“ ООД, гр.
П. на длъжност „А.“, трудовото правоотношение, с което било прекратено на
02.01.2020 г. със Заповед № ****, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. С Разпореждане №
131-00-138 от 30.01.2020 г. на ТП на НОИ – П. му било отпуснато обезщетение за
безработица, считано от 02.01.2020 г. до 01.11.2020 г. в размер на 20.34 лв.,
изплащането на което било спряно с Разпореждане № 131-00-138-2/12.03.2020 г. на ТП
на НОИ – П, за уточняване на причината за промяна на датата на прекратяване на
трудовото правоотношение. От отговор изх. № 20016624 от 23.03.2020 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ – П, получен чрез СРС „Подкрепа“, узнал, че тъй като
обезщетението по чл. 331, ал. 1 от КТ не е изплатено в едномесечен срок от
прекратяване на правоотношението, на основание чл. 331, ал. 3 КТ то се счита
отпаднало, поради което и с оглед неявяване на А.Ж. на работа със Заповед № ****
работодателят отменил Заповед № **** и издал Заповед № ****, с която наложил
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Счита, че уволнението е незаконосъобразно
2
поради нарушение на разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ. Посочил, че след
отпадане на основанието за прекратяване на правоотношението поради неизплащане
на обезщетението по чл. 331, ал. 3 КТ работодателят следва да го констатира писмено,
да предостави на служителя документи за сключване на нов трудов договор по реда на
чл. 62 и следващи от КТ. Изложил доводи, че е недопустимо работодателят да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение. Твърдял, че работодателят му
дължи и сумата 190 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 9 дни за 2019 г.
В постъпилия отговор на исковата молба ответното дружество, не оспорва
допустимостта на исковите претенции, но изразява становище за тяхната
неоснователност. Твърдял е, че едностранното право да прекрати трудовия договор е
упражнено законосъобразно от работодателя, тъй като е ищецът е знаел за отпадане на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 1 КТ, но не
се е явил да изпълнява трудовите си задължения и е отказал даде обяснения по чл. 193,
ал. 1 КТ, искането за което е връчено чрез нотариална покана на нотариус М. М.. Навел
доводи, че е налице грубо нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа
повече от един месец, че заповедта е мотивирана, като са поискани обяснения от Ж.,
спазен бил и предвиденият в закона двумесечен срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното: От приложените в трудовото досие документи се
установява, че с допълнително споразумение от 01.10.2018 г. за изменение на
трудовото правоотношение към трудов договор ****, А.Ж. е преминал от длъжността
„Ш.“ на длъжността „С. с.“. На 05.11.2019 г. работодателят ОП „Общинско
обслужване“, направил предложение на ищеца трудовото му правоотношение да бъде
прекратено на основание чл. 331, ал. 1 КТ срещу заплащане в едномесечен срок на
шест брутни месечни заплати, изчислени въз основа на последното получено брутно
трудово възнаграждение, което предложение Ж. приел писмено на същата дата. Със
Заповед № ****, връчена на служителя на 06.11.2019 г., е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 08.11.2019 г., срещу уговорено
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. В заповедта работодателят
е удостоверил неизползван платен годишен отпуск от служителя в размер на 9 дни.
От представените с исковата молба документи се установява, че по силата на
Трудов договор № **** е възникнало трудово правоотношение между „ВИВА 92”
ООД и А. Л. Ж. при пълно работно време и основна заплата в размер на 560 лв. със
срок за изпитване в полза на работодателя, прекратено със Заповед № **** на
основание чл. 71, ал. 1 КТ.
С Разпореждане № 131-00-138-1 от 30.01.2020 г. на ТП на НОИ – П. на ищеца е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 02.01.2020 г. до 01.11.2020
г. в размер на 20.34 лв., спряно с Разпореждане № 131-00-138-2 от 12.03.2020 г. на ТП
на НОИ – П..
С писмо с изх. № 1029-13-369 от 06.04.2020 г. на ТП на НОИ П. е поискано от
ищеца да уведоми дали към датата на получаването му е връчена Заповед № **** и в
3
случай, че е връчена – дали е оспорена по съдебен ред. С отговор до Директора на ТП
на НОИ-П., вх. № 1029-13-369≠5 от 09.04.2020 г., ищецът е заявил, че към датата на
получаването на писмото не му е връчена Заповед № ****, като за извършените от ОП
„Общинско обслужване” действия след връчването на Заповед № **** е узнал от
Протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда” П., с който се е
запознал на 25.03.2020 г.
В трудовото досие на А.Ж. е приложено искане с изх. № 411 от 12.12.2019 г. от
ответното дружество до ищеца в първоинстанционното производство да представи
обяснения в срок от три дни от получаването му за отсъствието си от работа на
10.12.2019 г. и 11.12.2019 г. без разрешение от работодателя и без представяне на
оправдателен документ, без данни за връчването му на служителя. С искане с изх. №
36/30.01.2020 г. работодателят е поискал служителят да представи писмени обяснения
за отсъствието си от работа от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г. Съгласно положените
подписи на И. В., И. З. и Г. Г., искането не е връчено на служителя на 31.01.2020 г., тъй
като не е открит на адреса. Съгласно Протокол № ****, съставен от И. В. и Г. Г., на
31.01.2020 г. и 04.02.2020 г. са посетили адрес: ****, за да връчат искане с изх. №
36/30.01.2020 г. за писмени обяснения за отсъствието от работа без разрешение и
оправдателен документ от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г., но лицето не е било открито.
Със Заповед № **** за прекратяване на трудов договор е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” на А. Л. Ж. заемащ длъжността „С. с.” в ОП
„Общинско обслужване”, считано от 06.02.2020 г. за това, че въпреки че му е известно,
че обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок, считано
от 08.11.2019 г., и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
отпаднало, не се е явил на работа в периода от 10.12.2019 г. до 30.01.2020 г.
Съгласно Протокол № ****, съставен от И. В. и Г. Г., същите са посетили
известния им адрес в **** на А. Л. Ж., за да връчат екземпляр от Заповед № **** за
уволнение, считано от 06.02.2020 г., но никой не отговорил. В. и Г. посетили и
работното място на Л. Ж., баща на А.Ж., но той отказал да я приеме. Със Заповед №
**** на основание чл. 344, ал. 2 КТ е отменена Заповед № **** за прекратяване на
трудовото правоотношение на А. Л. Ж..
С нотариална покана с рег. № **, том *, акт № ****, работодателят ОП
„Общинско обслужване” П., е отправил искане до А. Л. Ж., чрез нотариус М. М. в
тридневен срок от получаването му да представи писмени обяснения за отсъствието си
от работа в периода от 10.12.2019 г. до 14.01.2020 г. без разрешение от работодателя и
без представяне на оправдателен документ. Съгласно Констативен протокол акт №
**** на нотариус М. М. нотариалната покана, е предадена на 20.01.2020 г. на куриер от
фирма „Лео експрес”, който е посетил адреса посочен по-горе, на 20.01.2020 г.
(вторник) в 10,00 ч., на 25.01.2020 г. (събота) в 16,54 ч. и на 27.01.2020 г. (понеделник)
в 18,20 ч., но лицето не е намерено и не е отговорило на позвъняванията на мобилния
си телефон. На 21.02.2020 г. е заплатено уведомление на входната врата на блока и
4
един екземпляр в пощенската кутия. В 14-дневен срок лицето не се е явило в кантората
или упълномощено лице да получи пратката, поради което е прието, че А.Ж. е редовно
уведомен, на основание чл. 47, а. 5 ГПК. По делото е приложен заверен препис от
уведомлението до ищеца, залепено на 21.02.2020 г., на адрес: ****.
Със Заповед № ****, издадена от Директора на ОП „Общинско обслужване” П., е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на А. Л. Ж., заемащ длъжността „С.
с.” в ОП „Общинско обслужване”, считано от 11.03.2020 г. за това, че не се е явил на
работа в периода от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г., въпреки че му е известно, че
обезщетението по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок от датата на
прекратяване на трудовия договор и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение е отпаднало.
Съгласно Констативен протокол акт **, том *, рег. № **** на нотариус М. М.,
Нотариална покана рег. № ***, том *, акт № ****, изпратена от Общинско
предприятие „Общинско обслужване” до А. Л. Ж., е предадена на куриер от фирма
„Лео Експрес”, който е посетил посочения адрес на 13.03.2020 г. (петък) в 11,00 ч., на
28.03.2020 г. (събота) в 14,03 ч. и на 13.04.2020 г. (понеделник) в 17,38 ч., но входната
врата била заключена. На 14.04.2020 г. е залепено уведомление на входната врата на
блока и пуснат екземпляр под нея. В 14-дневен срок лицето не се е явило в кантората
или упълномощено лице да получи пратката, поради което е удостоверено, че лицето е
редовно уведомено, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
От заключението по приетата без възражения от страна страните по делото ССчЕ,
се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца е месец октомври 2019
г., за който брутното трудово възнаграждение е 820.98 лв.. Посочено е, че БТВ с
постоянен характер е 722,40 лв., като средно дневното брутно трудово възнаграждение
за последния календарен месец, през който Ж. е отработил 23 дни (октомври) е 31.41
лв. В заключението е посочено, че размерът на обезщетението по чл. 225 КТ за шест
месеца, считано от 11.03.2020 г. до 11.09.2020 г. е 3957.66 лв., за периода 20.05.2020 г.
20.11.2020 г. е 4051.89 лв., а за периода от 11.03.2020 г. до първото постъпване на
служителя на работа – 12.06.2020 г., е 1947,42 лв. Размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск за 9 дни е 282.69 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявените обективно, кумулативно съединени искове намират
правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ и чл. 224 от КТ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира, че искът за отмяна на Заповед № 4/10.03.2020 г., издадена от Директора
на ответното дружество – работодател на ищеца, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено нарушение на трудовата
дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - без уважителна причина не се е явил на работа в
периода от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г., въпреки че му е известно, че обезщетението
по чл. 331, ал. 1 КТ не му е изплатено в едномесечен срок от датата на прекратяване на
трудовия договор и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
отпаднало и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение, е основателен и доказан.
5
В тежест на ответника е било да установи, че законосъобразно е упражнил право
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му за налагане на
дисциплинарно наказание е законосъобразна, както и че са спазени всички процедурни
правила за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1
година от извършването му, а в чл. 195, ал. 1 са посочени необходимите реквизити на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание – то се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Неизпълнението на
предписаните в посочените норми изисквания към провеждане на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказания води до незаконосъобразност на уволнението на
процедурно основание без да е необходимо да се разглежда въпросът за извършване на
деянието от страна на служителя и съответствието между тежестта на нарушението и
наказанието.
Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме
писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е
въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да
се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. В конкретния случай това изискване не е
спазено, тъй като не са представени доказателства за уведомяването на служителя за
възможността да даде писмени обяснения.
От приетите по делото писмени доказателства, не се установява, адресираната до
ищеца А.Ж. нотариална покана с рег. № **, том *, акт № **** по регистъра на
нотариус М. М., в която се съдържа указания за възможността по чл. 193, ал. 1 КТ да е
сведена до знанието на служителя. Ответникът твърди, че нотариалната покана е
връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но по делото не са събрани
доказателства тази процедура да е спазена. Уведомяването чрез нотариална покана
съставлява допустим способ за връчване на изявлението от работодателя до служителя,
за искане на обяснения от последния по чл. 193, ал. 1 КТ при приложение на правилото
на чл. 50 ЗННД, което относно правилата за връчване препраща към разпоредбите на
чл. 37-58 ГПК. В конкретния случай обаче не са представени доказателства, че
уведомление за нотариалната покана е залепено на посочен от служителя адрес от лице
по чл. 50 от ЗННД, който гласи: „Нотариусът може да възложи на определен служител
в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37
– 58 от Гражданския процесуален кодекс“. Напротив видно от Констативен протокол
6
акт № 29, том 1, рег. № 496 от 10.03.2020 г. на нотариус М. М. нотариалната покана е
предадена на 20.01.2020 г. на куриер от фирма „Лео експрес”. По делото липсват данни
куриерът на фирма „Лео експрес“ да е служител в нотариалната кантора на нотариус
М.. От същият констативен протокол се установява, че не е спазена изцяло
процедурата по чл. 47 ГПК, изискваща да бъдат осъществени няколко посещения на
адреса по различно време в рамките на месец, при които лицето да не е открито, както
и да не е намерено лице, съгласно да получи книжата, след което връчителят следва да
залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, или ако до тях няма достъп –
на входната врата или друго видно място. Видно от отразеното в Констативния
протокол, посещенията са направени на 20.01.2020 г., на 25.01.2020 г. и на 27.01.2020
г., т.е. в разстояние на по-малко от месец, в рамките на една седмица. За прецизност
следва да се отбележи и че фактът, че ако лицето не може да бъде намерено на адреса
посочен в нотариалната покана, следва да се удостовери във всеки отделен случай от
връчващия при всяко посещение. Когато при първото посещение на посочения адрес
на лицето връчителят не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме
съобщението, той трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава там. Ако
връчителят намери сведения, било че адресата не живее на адреса, било че от известно
време или никога не е пребивавал там, респ. от кога и за какъв период и по какъв повод
отсъства, той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. По делото не са
представени разписки за посещенията на адреса с отбелязвания от връчителя, че
лицето не е намерена адреса, както и с отбелязване, че му е залепено уведомление по
реда посочен в чл. 47, ал. 1 от ГПК. Поради това съдът не може да приеме за
установено, че искането за даване на писмени обяснения е получено от ищеца. Не се
установява с годни доказателствени средства – писмени или гласни доказателства,
след изпращана на искането за писмени обяснения, то да е получено от служителя,
както и че работодателя – лично или чрез оправомощено лице, го е изслушал или е
приел писмени обяснения.
С оглед нередовната процедура по уведомяване на А.Ж. за исканите от него
обяснения, поради което той е бил лишен да даде такива, съдът намира, че е допуснато
нарушение на императивна норма на КТ уреждаща провеждането на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание, поради което и наложеното дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно. Нарушаването на въведените в закона изисквания при
налагане на дисциплинарното наказание води до незаконността му и е основание за
отмяна на уволнението, без да се разглежда трудовият спор по същество.
Сочените от работодателя доказателства относно извършване на нарушение на
трудовата дисциплина не следва да бъдат обсъждани, но във връзка с задължението на
съда да отговори на възраженията на ответната страна, съдът ще следва да коментира
част от същината на спора. Между страните не се спори, че А.Ж. не е бил на работа в
посоченият в атакуваната заповед период от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г., спори се
7
доколко това съставлява виновно неизпълнение на трудовите му задължения. В хода на
делото не се установява виновно неизпълнение на трудовото задължение на ищеца да
се явява на работа. Обратно на това – от представените от Ж., неоспорени от ответника,
писмени доказателства се установява, че считано от 08.11.2019 г. той не е бил на
работа, тъй като със Заповед № ****, връчена на служителя на 06.11.2019 г., е
прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 08.11.2019 г.,
трудовото правоотношение с него е прекратено от същия работодател, на основание
чл. 331, ал.1 КТ – срещу уговорено обезщетение в размер на 6 брутни заплати. Между
страните не се спори, че работодателя не е изпълнил поетото задължение към
уволнения служител във връзка с плащане на уговореното с нея обезщетение.
Действително съгласно чл. 331, ал. 3 КТ, ако обезщетението не бъде платено в
едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за
неговото прекратяване се смята за отпаднало, но работодателят дължи на работника
писмена констатация за това, тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, а съгласно чл. 62, ал. 2 КТ в 3-дневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление
за това до съответната териториална дирекция на НАП (Националната агенция по
приходите). След като е регистрирано прекратяването на трудовия договор с ищеца, в
тежест на работодателя е да регистрира и настъпилото по силата на закона, поради
неизпълнение на негово задължение за плащане на уговореното обезщетение, отпадане
на регистрираното със Заповед № ****, прекратяване на трудовия договор, което
съставлява изменение на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 62, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ – „Начало на изпълнението“, работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, а
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ императивно предписва, че работодателят няма право
да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по
ал. 1. В случая работодателят не е изпълнил тези свои задължения, поради което и не
може да очаква в деня, следващ едномесечния срок за плащане на обезщетението,
служителя да се яви на работа. След като писмената форма е задължителна за
сключване, изменение и прекратяване на трудови договори, то в тежест на
работодателя и в случая на чл. 331, ал. 3 КТ е да констатира писмено отпадането на
основанието за прекратяване на трудовия договор с А.Ж.; да подпише допълнително
трудово споразумение с него; да извърши необходимата регистрация на същото; да му
предостави необходимите документи по чл. 62 КТ, за да се сложи начало на трудовия
договор след отпадане на основанието за неговото прекратяване. От неизпълнението на
тези задължения на работодателя следва, че ищеца не е извършил вмененото му във
вина тежко нарушение на трудовата дисциплина – без уважителна причина не се е явил
на работа в периода от 09.12.2019 г. до 14.01.2020 г.
В разрез с основни принципи на правото е на страната да се даде възможност да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, в случая в качеството на
работодател – не следва съда от хаотично и непоследователно издаваните от
работодателя заповеди и писма да приеме, че ищеца е бил в рамките на около 3 месеца
два пъти уволнен – първи път на основание чл. 331, ал. 1 КТ, слагащо край на
трудовите отношения между страните, и втори път – дисциплинарно наказан с
уволнение, слагащо край на трудови отношения, без да е констатирано по надлежния
ред и регистрация възстановяването им на основание чл. 331, ал. 3 КТ.
8
Предвид изложеното съдът приема, че Заповед № ****, издадена от Директора на
ответното дружество – работодател на ищеца, е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ правилно и
законосъобразно Районният съд е уважил и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ, вр. чл. 225 КТ в размер на сумата от 533,97 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа за периода от 20.05.2020 г. (прекратяването на трудовото
правоотношение) до 11.06.2020 г. (първото постъпване на нова работа). Изложените от
първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от настоящия въззивен състав,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във въззивната жалба не
са изложени никакви аргументи и доводи относно уважената част от този иск, а
относно отхвърлената част за разликата над 533.97 лв. до пълния предявен размер
4051.89 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
11.03.2020 г. до 19.05.2020 г. и за периода от 12.06.2020 г. до 11.09.2020 г. не е
постъпила жалба от въззиваемия А.Ж., поради което и в тази част Решението на
Районния съд е влязло в сила.
Като необжалвано Решение № 260016 от 11.01.2021 г., постановено по гр. д. №
001918 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., е влязло в сила и в частта по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
На въззивникът следва да се присъдят сторените разноски за въззивното
производство представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016 от 11.01.2021 г., постановено по гр. д. №
001918 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Общинско обслужване“ П., с ЕИК:
*************, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на А. Л. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща направени по делото разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
07.05.2021 г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК, при условията на чл. 280
от ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10