Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
втори юли през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Мазгалов в.гр.дело №10676 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №245616
от 20.10.2017г., постановено по гр.дело №17828/2014г. по описа на СРС, ГО, 29
с-в, е отхвърлен предявения от А.К.А. с ЕГН********** против „Г.Р.“АД с ЕИК********
иск с правно основание чл. 26, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД за признаване за установено,
че сключеният между страните договор от 27.03.2012г. с нотариална заверка на
подписите №1452/27.03.2012г. на Нотариус А.А.№304 на Нот.камара, е нищожен
поради противоречие с добрите нрави и поради невъзможен предмет. Отхвърлени са
и предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.28,
ал.1 и чл.29, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на същия договор поради грешка в предмета
и поради измама. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 25000 лева, дадена в изпълнение на нищожен (евентуално унищожаем)
договор е оставен без разглеждане поради невъзникване на процесуалното
основание за разглеждането му.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца А.К.А..
Жалбоподателят поддържа, че е неправилен извода на съда, че пороците на
вписаната възбрана са без правно значение за процесния договор, тъй като същият
бил сключен за да освободи имота от наложената тежест, която считал за
действителна, а не просто за да плати чужд дълг, което е само последствие. При
договорени между страните насрещни престации- заплащане на парична сума срещу
заличаване на възбрана, се оказало че престацията на ответника е
недействителна. В тази връзка твърди, че изследването на недействителността на
вписаната възбрана е релевантен за делото факт и че към датата на вписването и
(27.07.2006г.) същата е била недействителна поради непосочване на точен адрес
(местонахождение на имота), застроената площ на апартамента, липса на индивидуализация
чрез граници на дворното място и на апартамента, както и на размер на сумата,
за обезпечаване на която се налага възбраната. Посочва, че изискванията на
чл.24 от ПВ са императивни и тяхното нарушение представлява съществен порок на
извършеното вписване. Твърди, че е налице и нарушение на добрите нрави, тъй
като при сключването на договора ответникът не защитавал признат от правото и
легитимен свой интерес- възбраната била недействителна и пороците са били
известни на ответника. Твърди също така, че сключил процесния договор при
изначално погрешна представа за насрещната престация (валидно вписана възбрана
върху собствения му имот), а ответникът както към момента на сключването на
договора, така и към момента на заплащане на сумата от 25000 лева от ищеца, бил
наясно със съществените недостатъци на вписаната възбрана. По същите
съображения счита, че е налице и измама поради въвеждането му в заблуждение от
ответника относно характера и последиците от сделката, което е предизвикано
умишлено и сделката е сключена поради заблуждението. Моли решението на СРС да
бъде бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ответникът „Г.Р.“АД оспорва въззивната жалба
като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на
обжалваното решение, в унисон с мотивите на същото. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски във въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и евентуално- искове с
правно основание чл.28, ал.1, чл.29 ЗЗД, както и евентуален иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че
през 2009г. закупил апартамент №********в гр.Р., ул.„********, върху който била вписана възбрана за обезпечаване на
бъдещ иск от ответника, която впоследствие била заличена само по отношение на
дворното място. След като по образуваното изпълнително дело били насочени
изпълнителни действия срещу имота, по предложение на ответника сключили на 27.03.2012г.
процесния договор, по силата на който ищецът заплатил сумата от 25000 лева
срещу задължение за заличаване на възбраната от страна на ответника. В
последствие ищецът узнал за недостатъците на вписаната възбрана. Твърди, че
договорът е нищожен поради липса на предмет- недействителност на възбраната,
както и поради противоречие с добрите нрави. Твърди евентуално, че представляващият
ответника е знаел за пороците на вписаната възбрана, но е поддържал заблуждение
у ищеца за съществуването на валидно обезпечение, както и че е бил в грешка
относно фактите, които са го подтикнали да сключи договора. Претендира и
връщане на заплатената от него сума от 25000 лева.
Ответникът твърди,
че договорът е сключен по искане на ищеца и не го е въвеждал в заблуждение относно
предмета на договора. Твърди, че пороците на възбраната нямат отношение към
действителността на сключения между страните договор, а е била заличена именно
въз основа на последния. Ищецът имал интерес от сключването на договора, тъй
като встъпил в правата на кредитора срещу длъжника по образуваното изпълнително
дело, а заличаването на възбраната било само последствие.
Видно от
представения по делото договор за покупко- продажба под формата на нотариален
акт №197, том IV, дело №691/04.08.2009г. ищецът е закупил апартамент №********в
гр.Р., ул.„********.
С представеното
по делото определение от 07.07.2006г. по гр.д№2835/2006г. на РС-Р. е допуснато
обезпечение на бъдещ иск на ответника „Г.Р.“ АД срещу „Д.“ЕООД, чрез налагане
на възбрана върху дворно място на горепосочения адрес, съставляващо УПИ І-4848,
кв.728 по плана на гр.Р., заедно с апартаменти 1- 5 в жилищната сграда в същия
УПИ, като е издадена обезпечителна
заповед, вписана в СВ- Р. на 27.07.2006г.
На 27.03.2012г.
между страните по делото е сключен процесният договор съгласно който ищецът се
задължава да заплати на ответника сумата от 25000 лева в погашение на част от
дълга на „Д.“ЕООД към ответника, а последният се задължава да подаде молба за
спиране на обявената публична продан на придобития от ищеца и описан по-горе апартамент.
Изрично е отбелязано в договора, че се сключва във връзка с възбрана и
образувано изпълнително, по което е насрочена публична продан на апартамента. Сумата
от 25000 лева е заплатена от ищеца, видно то представеното по делото платежно
нареждане.
С определение от
02.04.2012г. по гр.д.№2835/2006г. на РС- Р. е отменено допуснатото обезпечение
в частта, с която е наложена възбрана върху апартамента на ищеца и на 05.12.2012г.
възбраната е заличена.
Съгласно разпоредбата
на чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.1 от ЗЗЗД нищожни са договорите, които накърняват
добрите нрави или имат невъзможен предмет. Съгласно указанията в мотивите на ТР№3/28.06.2016г.
по т.д.№3/2014г. на ОСГТК на ВКС, предметът на сделката се свързва с обекта на
правоотношението, към което е насочено поведението на страните по нея. Предмет
на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени
блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните
трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне
на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна
поради невъзможен предмет в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Фактическата невъзможност на предмета следва да е изначална и означава, че той
не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да
възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката,
техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е
индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него към датата на сключване на договора съществува
непреодолима правна пречка. От клаузите на сключения между страните договор се
установява, че предмет на договора е изпълнение на част от чуждо задължение от
страна на ищеца, срещу което ответникът се е задължил да заличи вписана върху
имота на ищеца възбрана. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд,
договорът не съдържа изискване възбраната да е действителна, а от друга страна
евентуалната и недействителност не води до липса на предмет на процесния
договор. Към момента на сключването на договора възбраната е била вписана, а
заличаването и има действие само занапред. Не са представени и доказателства за
недействителност на възбраната. Действително, ищецът има интерес от заличаване
на възбраната, вписана върху придобития от него имот. В същото време обаче той
встъпва и в правата на удовлетворения кредитор съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЗД, а от друга страна не се установява ответникът да е предложил сключването
на процесния договор, тъй като за него е съществувала възможността да се
удовлетвори по вече образуваното изпълнително дело и обявената публична продан
на възбранения имот. Поради това и не е налице и противоречие с добрите нрави,
доколкото всяка от страните е имала легитимен правен интерес от сключването на
процесния договор- ответникът да получи плащане, а ищецът да бъде заличена
вписаната възбрана върху имота му.
Не се установява
също така ищецът да е имал невярна представа за предмета на договора и
престацията от страна на ответника при сключването на последния, тъй като е
било налице вписване на възбрана, допусната от съд. Липсват каквито и да било
доказателства ответникът да е създал у ищеца умишлено невярна представа относно
съществени елементи от договора (по-конкретно да го е въвел в заблуждение че е
налице действителна възбрана, а в същото време да е знаел че тя е
недействителна) в резултат на което да е бил сключен процесният договор. Обстоятелствата,
че други възбрани са били заличени относно съседни имоти без да са заплатени
суми (което също не е установено безспорно
по делото), не могат да доведат до извод за въвеждане в заблуждение, тъй като
касаят различни казуси и страни и са ирелевантни за настоящото производство.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по жалбата не претендира
разноски за въззивната инстанция.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№245616 от 20.10.2017г., постановено по гр.дело №17828/2014г. по описа на СРС,
ГО, 29 с-в.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/