Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.
Костинброд, 02.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Костинброд,
ІI – ри състав в публично заседание на десети
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
При секретаря Десислава Митова и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията Атанасова н.а.х.д.
№ 130 по описа
за 2018 година, за да се
произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.
М.С.М., ЕГН **********
*** е подал жалба до РС - гр. Костинброд срещу наказателно постановление № 61 /
05.03.2017 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли
съдът да постанови
решение, с което
да отмени същото
изцяло.
На съдебно
заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна
редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща
представител и не е взела становище по така подадената жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна
:
Видно
е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение бл.
№ 409920 / 05.03.2017 г., че на 05.03.2017 г. около 21.10 часа в гр. Костинброд
на ул. „С.“, при извършена полицейска проверка, жалбоподателят не представя
документ за самоличност / лична карта /, с който да удостовери самоличността си,
като възпрепятства проверката и по този начин е нарушил чл. 6 от ЗБЛД.
Въз
основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът
на РУ - гр. Костинброд издава наказателно постановление № 61 / 05.03.2017 г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 80
т. 5 от ЗБЛД е наложил на М.С.М., ЕГН ********** *** административно наказание
: „Глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лева.
Изложената
фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските
показания на свидетеля Б.И.Д. - актосъставител, както и приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Съдът
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което заличи от списъка
на призованите лица свидетелят Г.Г.Г..
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна
страна :
От приложените по делото
доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 16.05.2018 г., а жалбата е подадена до РС - гр. Костинброд, с вх. № 2045 / 21.05.2018 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с
оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН -
7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Настоящата
инстанция намира, че наказателното постановление не е съобразено с материалния
закон. С установеното поведение на жалбоподателя от административнонаказващият
орган се претендира допуснато нарушение на чл. 6 от ЗБЛД. Съгласно разпоредбата
на чл. 6 от Закона за българските лични документи / ЗБЛД / гражданите са длъжни при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, „да удостоверят своята
самоличност”. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от същия закон : „Документите
за самоличност удостоверяват самоличността”, но според разпоредбата на ал. 2 на
същата разпоредба : „Самоличността на българските граждани може да се
удостоверява със заместващи документи или с други документи по реда и в
случаите, определени със закон”.
Като е описал в акта за установяване
на административно нарушение бл. № 409920 от 05.03.2017г., че нарушителят „не
представя документ за самоличност / лична карта /”, актосъставителят оставя
контролната инстанция с убеждението за ограничаване на възможността на
нарушителя да изпълни задължението вменено му с чл. 6 от ЗБЛД, а именно да
удостовери самоличността си, което съобразно отразеното по - горе може да бъде
сторено и с документи различни от документите за самоличност / заместващи ги
документи или други документи определени в закон /. Видовете документи за
самоличност са посочени в чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД изброително, като
личната карта е един от тях. Наказващият
орган от своя страна, въпреки наличието на правомощия съгласно разпоредбата на
чл.53, ал. 2 от ЗАН, не е отстранил тази слабост в съставения АУАН, и в
оспореното НП е описал нарушението в обстоятелствената част на НП по идентичен
с АУАН начин като посочва, че при „ ... извършена полицейска проверка лицето не
представя документ за самоличност..”.
Така описаното бездействие, освен че
разширява кръга на обстоятелствата, като включва във фактическата обстановка
нови такива / непредставяне на заместващ личната карта документ / невключени в
АУАН, което обстоятелство е абсолютно недопустимо и представлява съществено
процесуално нарушение, на следващо място отново не сочи в пълнота допустимите
способи за удостоверяване на самоличността, които освен лична карта и
заместващи я документи, включват и всички останали документи за самоличност,
изброени подробно в разпоредбата на чл.13 и чл.14 от ЗБЛД.
На следващо място в АУАН не е
отразено и обстоятелството на кого и пред кого лицето не е представило
документа си за самоличност. Не отразяването на обстоятелството пред кой
жалбоподателят не е удостоверил самоличността си е съществено нарушение,
доколкото това обстоятелство е съществен елемент от разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Единствено при поискване от компетентно длъжностно лице, определено със
закон гражданите са длъжни да удостоверят самоличността си. Тази слабост отново
не е преодоляна с оспореното НП, в което е отразено, че нарушението е извършено
“при полицейска проверка“ дори не е посочено, че документът му е поискан от
компетентното длъжностно лице. Извършената проверка е извършена от полицейски
служители, които не са посочени в съставения АУАН, което обстоятелство е
абсолютно недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Горните нарушения са резултат от
неправилно отразяване на хипотезата на посочената като нарушена в АУАН норма, а
именно чл. 6 от ЗБЛД. Нарушението на същата се състои в „не удостоверяване на
самоличността при поискване от компетентни длъжностни лица, определени със
закон”. Административнонаказателната
отговорност е конкретна и следва да се носи за конкретно нарушение. НП в
описателната си част следва да наподобява формата и съдържанието на присъда,
като описателната част на допуснатото нарушение следва да съответства на
диспозицията на нарушената норма, за да бъде ясно на нарушителят, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил, В настоящия случай, отразените в АУАН и
НП обстоятелства не съответства на диспозицията на самия чл. 6 от ЗБЛД, който
както бе посочено по - горе вменява задължение на гражданите единствено при
поискване от компетентни длъжностни лица, да удостоверяват самоличността си и
то не с конкретни, изисквани от органите документи за самоличност, а с всички
допустими от ЗБЛД такива.
Предвид горепосочените
процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 61 / 05.03.2017
г. издадено от Началника към РУ - гр. Костинброд въз основа на акт за
установяване на административно нарушение бл. № 409920 / 05.03.2017 г. е
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с
наложеното административно наказание, без да се произнася по същество относно
останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 61 / 05.03.2017
г. издадено от Началника към РУ - гр. Костинброд, с което на М.С.М., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание : „Глоба” в размер на 50.00 / петдесет /
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– София област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :