№ 1573
гр. С., 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110148545 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І „Производство пред
първата инстанция“.
Предявен е от ИВ. Т. П. срещу З. частичен осъдителен иск с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 лв. – част от общо дължима сума в размер на
1000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени
на притежавания от ищеца лек автомобил марка „Б., в резултат от застрахователно събитие –
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 07.12.2020 г. в гр. С., по вина на
водача на товарен автомобил „В., със сключена при ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. С молба, представена в открито съдебно заседание от 18.11.2021 г.,
ищецът е поискал да бъде допуснато увеличаване на размера на иска на 640.58 лв. като
частичен иск от сумата 1000 лв., което изменение е допуснато с определение в открито
съдебно заседание на 18.11.2021 г.
Ищецът твърди, че на 07.12.2020 г., около 10:37 часа в гр. С., Околовръстен път е
реализирано ПТП между товарен автомобил „В., със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ и л.а „Б.. Посочва, че водачът на товарен автомобил „В., намиращ
се в крайно лява лента се изнесъл при маневра за ляв завой, навлизайки в съседната на него
дясна лента, при което ударил изчакващия до него в дясна лента л.а „Б., в лявата му част.
Посочва, че товарният автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № . със срок на действие от
09.03.2020 г. до 09.03.2021 г. Твърди, че уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед и съставил Опис заключение по щета с № ..
В описа като увредени детайли били описани: предна лява врата, предна лява външна
дръжка, облицовка преден ляв ключ врата, задна лява врата. Твърди, че въпреки че
ответникът получил всички необходими документи се произнесъл с отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение с писмо с изх. дата 24.03.2021 г. Посочва, че ищецът направил
1
справка в няколко сервиза, като установил, че възстановяването на автомобила в
състоянието, в което бил преди произшествието щяло да възлиза на 1000 лв. Ето защо, моли
за уважаване на частично предявения иск, както и да му бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ответникът З. не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, както и настъпването на ПТП. Оспорва обаче ПТП да е настъпило по
вина на водача на застрахования при него автомобил, оспорва механизма на ПТП, както и
вредите и причинно-следствената връзка между тях и настъпилото ПТП. Поради изложеното
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже причинените на притежавания от
него автомобил вследствие ПТП от 07.12.2020 г. имуществени вреди, които да се намират в
причинна връзка с противоправното деяние на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника водач на МПС, вкл. и характера и размера на причинените
вреди.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
дължимите суми, както и да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за което не
сочи доказателства.
Не е спорно между страните, че на 07.12.2020 г. при участието на описаните от ищеца
МПС-та е настъпило ПТП в гр. С.; че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на
ПТП за товарен автомобил „В..
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение
(л. 23-28) съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и са събрани
писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, писмо до ИВ. Т. П. от
24.03.2021 г., опис на необходимите документи за приключване на щета № ., опис-
заключение по щета.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, както и от
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 07.12.2020 г. около
10:37 часа, товарен автомобил „В. с полуремарке се движи в гр. С., по Околовръстен път и
при кръстовище с неизвестна улица при изнасяне на превозното средство за извършване на
маневра „ляв завой“, водачът навлиза в съседната дясна пътна лента и реализира ПТП със
спрелия на светофарна уредба за извършване на маневра „десен завой“ лек автомобил „ Б.. В
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника е оспорил механизма
на настъпилото ПТП, тъй като счита, че при положение, че двете превозни средства са
завивали в една и съща посока е нямало как да се осъществи съприкосновение. Вещото лице
е разяснило, че,тъй като товарен автомобил „В. с полуремарке представлява товарна
композиция е следвало да направи изнасяне, за да осъществи завой в лява посока, като в
двустранния протокол било ясно отбелязано, че най-напред товарният автомобил
предприема маневра надясно, след което завива наляво. Вещото лице посочва, че това е
единственият механизъм, при който би могло да настъпи процесното ПТП, като отразеното
в скицата на двустранния протокол съответства на изготвеното от него заключение.
От изложеното се установява по безспорен начин, че товарен автомобил „В., е
извършил деликт, от който са настъпили вредни последици за управлявания от И.П. лек
автомобил марка „Б.. Ответникът не представя никакви доказателства, с които да обори
2
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а напротив, всички доказателства за еднопосочни
и безпротиворечиви и сочат за извършено виновно противоправно поведение от И.Б. –
водачът на товарния автомобил, който е предприел технически неправилна маневра „завой
наляво“, при което е ударил намиращия се до него от дясната му страна лек автомобил
марка „Б.“ и му е причинил имуществени вреди.
По делото е безспорен фактът, че е съществувало валидно застрахователно
правоотношение между водача на товарен автомобил „В. с ответното дружество по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, № . със срок на
действие от 09.03.2020 г. до 09.03.2021 г.
Според заключението на вещото лице всички увреждания по лек автомобил „Б.,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
В приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза са изготвени два варианта
относно изчисляването на размера на вредите – първият е съгласно приложения опис на
щетите от З., а вторият е на база посочените увреждания съгласно описаните вреди в
исковата молба. Съгласно описа на щетите от З. са били увредени предна лява врата, външна
дръжка на предна лява врата, облицовка предна лява ключалка врата, както и задна лява
врата, като дължимото обезщетение за възстановяването им е в размер на 640.58 лв.,
изчислено на база средни пазарни цена. Описаните увреждания в исковата молба са същите,
с допълнението, че там е посочено и увреждане на вежда на задна лява врата, като вещото
лице е изчислило, че съгласно описаните вреди в исковата молба стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „Б.“, с рег. № ., изчислена на база на средни пазарни
цени, е 802.10 лв. По делото няма доказателства, че увреждането на веждата на автомобила
е във връзка с настъпилото ПТП, като вещото лице е посочило, че не може да се установи
категорично, дали увреждането е във връзка с настъпилото ПТП. С оглед на това съдът
счита, че като необходима стойност за възстановяването на лек автомобил марка „Б.“, с рег.
№ . следва да се приеме сумата в размер на 640.58 лв., с оглед на недоказването на пряка и
причинно-следствена връзка на увреждането на веждата на задната лява врата с настъпилото
ПТП. След увеличаването на размера на иска на 18.11.2021 г. ищецът претендира сумата от
640.58, като частичен иск за сумата от 1000 лв., поради което същият следва да бъде уважен
изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
от 100 лв. и от датата на увеличението на иска – от 18.11.2021 г. до окончателното плащане
върху увеличената стойност на иска от 540.58 лв. – в този смисъл Решение № 60141 от
25.11. 2021 г. по т.д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в което е разяснено, че при
увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната лихва върху увеличения
размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от момента на увеличаването
на иска.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска.
В случая предявеният от ищеца иск е уважен изцяло, поради което ответникът дължи
направените от ищеца разноски в пълен размер. Ищецът е представил списък на
направените от него разноски по чл. 80 ГПК, съгласно който е заплатил държавна такса в
размер на 50 лв., депозит за САТЕ в размер на 200 лв., както и депозит от свидетел за 60 лв.
В случая ищецът се е отказал от разпита на допуснатия свидетел, поради което ответникът
не следва да заплаща внесения от ищеца депозит за свидетел, с оглед на което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 250 лв. Претендира се
3
и адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в
която връзка е представен и договор за правна защита и съдействие на л. 48 от делото. При
този изход на спора и предвид заявеното от адвокат Красимира И.а искане, на последната
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. за осъщественото в
исковия процес безплатно процесуално представителство на ищеца ИВ. Т. П., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С., да заплати на
ИВ. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С., ул. „С., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 640.58 лв., представляваща частичен иск от сумата 1000 лв. – застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежавания от ищеца автомобил марка
„Б., в резултат от застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 07.12.2020 г., в гр. С., по вина на водача на товарен автомобил „В., със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от 100 лв. от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2021 г., до
окончателното заплащане и върху сумата от 540.58 лв. – от датата на подаване на молбата
по чл. 214, ал. 1 ГПК – 18.11.2021 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата от 250 лв. – разноски за държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „З., със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С. да заплати на
адвокат К..а, ЕГН **********, с №**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА, сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита и съдействие по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4