Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 126/09.03.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 16 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.254, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/.
Образувано е по жалба подадена от „Б.“ ЕООД с
ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Н.С.
против Заповед №РД-12-125 от 11.11.2022г. за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ издадена от Директора на Регионална дирекция по
горите – Берковица, с която на основание чл.22 от ЗАНН, чл.254, ал.1 във вр.
чл.253, ал.3, т.5 от Закона за горите /ЗГ/ е наредено спиране дейността за срок
от 6 /шест/ месеца в обект по чл.206 от ЗГ, в който постъпва, преработва се и
от който се експедира дървесина в гр.Вършец, ул.“С*** В*** “№* , част от ПИ с
идентификатор 12961.423.19, общ.Вършец, обл.Монтана с регистрационна
производствена марка №А*** . В жалбата се твърди неправилност и
незаконосъобразност по отношение на срока на наложената мярка. Излагат се
доводи, че по съставения АУАН №0110563 от 10.11.2022г., касаещ
видеонаблюдението което не отговаряло на изискванията на чл.14а от Наредба №1
от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, разбрал при
проверката, тъй като бил изгорял DVR поради възникнало
наводнение в склада от поройните дъждове, но тъй като камерите работили, не е
обърнал внимание на записващото устройство. По отношение на втория съставен
АУАН №0110564 от 10.11.2022г., за това, че не води електронен дневник на обекта
за постъпила, преработена и експедирана дървесина, сочи, че води такъв, но е
възможно да е допуснал грешка. Поради обективни причини относно констатираните
нарушения моли за определяне на по-кратък срок на наложената му мярка, като
твърди, че определяния срок се явява прекомерно тежък.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се явява лично, като поддържа жалбата си и моли за отмяна на
заповедта, тъй като липсват мотиви относно срока на наложената принудителна
административна мярка.
Ответникът – Директора на Регионална дирекция
по горите – Берковица, редовно призован, не се явява, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Обжалваната заповед №РД-12-125 от 11.11.2022г. за
прилагане на принудителна административна мярка издадена от Директора на
Регионална дирекция по горите – Берковица е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.28 по
делото) от адресата на акта, който съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да го
оспорва, доколкото същия пряко засяга неимуществени права и законни интереси на
управляваното от него търговско дружество, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество настоящия съдебен състав я
намира за основателна.
Доказателствата по делото са писмени, като е
прието заверено копие от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
При извършена проверка в обекта на търговското
дружество – жалбоподател на 10.11.2022 г., са установени две нарушения като е
съставен констативен протокол серия А00 №145574 от 10.11.2022 г. /л. 32/,
съставени са и два АУАН, както следва: АУАН №0110563 от 10.11.2022г., за
установено нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазване на горските територии и АУАН №0110564 от 10.11.2022г.,
за установено нарушение по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ срещу „Б.“ ЕООД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Н.С..
В обекта находящ се в гр.Вършец, ул.“С***
В*** “№* , част от ПИ с идентификатор 12961.423.19, общ.Вършец, обл.Монтана с
регистрационна производствена марка №А*** е установено, че не се води
електронен дневник на обекта за постъпила, преработена и експедирана дървесина,
като количествата дървесина във ведомостта на дървесина в обекта не отговарят
на реалните количества в него, като крайния остатък в представената ведомост е
отрицателна стойност. При проверката е установено, че изградената система за
постоянно видеонаблюдение в обекта не осигурява непрекъснат запис на
изображенията, датата, часа, с възможност за последващо разглеждане на
записите, като съхранява данните за последните 30 дни и разположението на
камерите е такова, че да осигурява видеозапис на всички входове и изходи на
обекта.
Въз основа на установената фактическа
обстановка и съставените 2 бр. АУАН е издадена оспорената в настоящото
производство заповед. С нея, на основание чл.22 от ЗАНН, чл.254, ал.1 във вр.
чл.253, ал.3, т.5 от Закона за горите , във връзка с констатираните 2 бр.
нарушения, е наредено спиране дейността за срок от 6 /шест/ месеца в обект по
чл. 206 от ЗГ, в който постъпва, преработва се и от който се експедира
дървесина. Относно срока на наложената ПАМ липсват каквито и да било изложени
мотиви. В хода на съдебното производство не са събрани други писмени и гласни
доказателства.
Въз основа на установената по делото
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена от Директора на
Регионална дирекция по горите – Берковица, които е материално и териториално
компетентен административен орган, съгласно чл.253, ал.3, т.5 от ЗГ да издава
ПАМ, каквато е наложена с оспорената заповед.
Спазена е установената от закона форма -
актът е писмен и са изложени мотиви, посочени са фактически и правни основания
за издаването му. В разпоредбата на чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ е предвидено, че
директорите на регионални дирекции по горите спират дейността на обекти, в
които постъпва, преработва се или от които се експедира обла дървесина,
фасонирана дървесина или преработени дърва за горене, при констатиране в тях на
нарушения по този закон или на подзаконовите актове по прилагането му. Не е
спорно по делото, че процесният обект е обект по чл.206 от ЗГ т.е. обект, в
който постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, видно от
приложените по делото писмени доказателства. Установено по делото е, че са
констатирани в обекта 2 бр. нарушения, като са съставени 2 бр. АУАН - единият за
установено нарушение по чл.14а, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазване на горските територии, а другият за установено нарушение
по чл.206, ал.1, т.1 от ЗГ.
С разпоредбата на чл. 254 от ЗГ се предвижда,
че принудителните административни мерки се прилагат за срок до отстраняване на
нарушението, а в случаите по чл. 253, ал. 3, т. 5 - за срок до 6 месеца. По
същество от жалбоподателя не се отричат допуснатите нарушения, като се сочат
обективни причини за тях.
В оспорената заповед липсват каквито и да
било изложени мотиви, относно срокът на наложената административна мярка – шест
месеца, която се явява предвидения законодателен максимум. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й и има превантивно действие - да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна нарушителя, като изводът за
съществуване на такава възможност следва да е мотивиран и обоснован. В
конкретния случай липсват конкретни мотиви относно налагането на ПАМ в
максималния срок, като такива не се представиха и в съдебното производство. Не
са посочени конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с
поведението на нарушителя, обусловили определянето на конкретната степен на
административната принуда, в случая в максималния срок на наложената ПАМ.
Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в
съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. Изискването на закона за
излагане на мотиви относно размера на срока, за който е постановена ПАМ не се
преодолява с налагане на мярка в максималния срок установен от закона. При
налагане на конкретната ПАМ в максималния срок, при положение, че законодателят
е предвидил срок до шест месеца за налагане на тази мярка, административният
орган е бил длъжен да обоснове защо е определил този срок. В случая, съдът не
би могъл да прецени ефективно дали същият е упражнил това свое правомощие в
съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.
146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Посоченото
нарушение на административно производствените правила е особено съществено и
представляват основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Б.“
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя М.Н.С., Заповед №РД-12-125 от 11.11.2022г. за прилагане на
принудителна административна мярка, издадена от Директора на Регионална
дирекция по горите – Берковица, с която на основание чл.22 от ЗАНН, чл.254,
ал.1 във вр. чл.253, ал.3,т.5 от Закона за горите /ЗГ/ е наредено спиране дейността
за срок от 6 /шест/ месеца в обект по чл.206 от ЗГ, в който постъпва,
преработвва се и от който се експедира дървесина в гр.Вършец, ул.“С*** В*** “№*
, част от ПИ с идентификатор 12961.423.19, общ.Вършец, обл.Монтана с
регистрационна производствена марка №А*** .
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: