№ 4017
гр. София, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203487 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. И., с ЕГН **********, чрез адв. И. Е. против
наказателно постановление № № СО- Т-С-22-04-066/20.06.2022 г., издадено
от Заместник-кмет на Столична община за извършено нарушение по чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/ на основание чл. 36, ал. 1
вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
В жалбата се излагат аргументи за допуснати при издаване на НП
нарушения на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Застъпва се, че от страна на АНО не бил изследван въпросът в какво
качество е действало лицето, чиято административнонаказателна отговорност
е ангажирана - в лично или в качеството на работник/служител на договорно
отношение с юридическо лице-работодател. Прави се искане наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна прави искане НП да бъде потвърдено, тъй като са
доказани фактът на извършване на нарушението, нарушителят и неговата
вина. По отношение възражението за неправилно санкциониране на
жалбоподателката в качеството на физическо лице застъпва, че е
неоснователно, доколкото е ангажирана личната й отговорност на основание
чл. 24, ал. 1 ЗАНН, както и съгласно § 3, т. 3 от ДР на Наредбата, препращащ
относно легалната дефиниция на понятието търговец към ЗЗП, според който
1
„търговец“ е лице, което извършва търговска дейност и за чужда сметка.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол. Доколкото процедурата по връчване на
наказателното постановление на основание чл. 58, ал. 1 ЗАНН не е проведена
законосъобразно, настоящият съдебен състав прецени, че следва да се приеме
като подадена в срок, при което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 15.03.2022 г. жалбоподателката С. В. И. имала сключен трудов
договор с ************************* за длъжността продавач-консултант. В
това си качество на 15.03.2022г. около 13:45 часа в
************************** - централна алея, варена царевица, печени
кестени и детски играчки от 4 (четири) броя метални колички, заемайки
около 5 (пет) кв. м. площ публична общинска собственост паркова алея. Това
обстоятелство било възприето от свидетелите Д. Г. и Р. И. инспектори в
„Столичен инспекторат“ към Столична община. Те се легитимирали пред
жалбоподателката , изискали фискален бон и изискали да представи
разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“.
Такова не било представено от Е., поради което свид. Д. Г. й съставила
АУАН. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община /НРУИТДТСО/. АУАН бил предявен и връчен на Е., която
го подписала с възражение, че работи във фирма************
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при
идентично фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му
аналогична правна квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /НРУИТДТСО/, заместник-кметът на Столична община издал
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр.
чл. 35, ал. 3 от Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300
/триста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на св. Д. Г., и
писмени – материалите по адмоностративната преписка.
Посредством показанията на св.Д. Г. се установиха времето и мястото на
извършената проверка и обстоятелството, че жалбоподателката била заварена
да предлага за продажба описаните в АУАН и НП изделия. Въз основа
2
депозираното се изясни и че процесните изделия били предлагани именно за
продажба, доколкото свидетелят е възприел пряко и непосредствено
съответното обстоятелство, извършвайки контролна покупка и получавайки
фискален бон.
Компетентността на актосъставителя и тази на
административнонаказващия орган по издаване на АУАН и НП съдът прие за
установени посредством представените писмени доказателства - заповед №
СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г., заповед №
СО-РД-09-2027/29.11.2011 г. и длъжностна характеристика.
Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, се изяснява, че
15.03.2022 г. С. В. И. се е намирала в трудово правоотношение с
**************, на длъжността продавач-консултант.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание
чл. 42, ал. 1 ЗАНН и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете по на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки
описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при извършването
му, в това число времето и мястото, на които е осъществено. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателката.
Нередовното връчване на наказателното постановление от друга страна
предпоставя допустимостта на обжалването му в настоящето
производство, без да се явява самостоятелно основание за отмяната му, с
оглед обстоятелството, че правото на защита е надлежно упражнено.
Предвид това съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателката или
да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.
Наред с това, въз основа събраната в хода на съдебното следствие
доказателствена съвкупност се изясни безспорно, че на процесните време и
място е била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19
НРУИТДТСО върху площ публична общинска собственост, без разрешение
за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“
възведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на
чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община.
Въпреки съответните фактически констатации обаче, според настоящия
съдебен състав наказателното постановление следва да бъде отменено поради
3
материалноправната му незаконосъобразност. Съображенията за това са
следните:
Действително жалбоподателката е лицето, което на посочените време и
място на 15.03.2022г. около 13:45 часа в ************************** -
централна алея, варена царевица, печени кестени и детски играчки от 4
(четири) броя метални колички, заемайки около 5 (пет) кв. м. площ публична
общинска собственост паркова алея, без разрешение за ползване на мястото,
издадено от кмета на район „Оборище“.
Независимо от това обаче, според настоящия състав отговорността й е
ангажирана
незаконосъобразно, доколкото не е имала качеството „търговец“.
Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/,
„търговец“ е лице по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка.
Предвид обстоятелството, че С. В. И. се е намирала в трудово
правоотношение с юридическото лице, извършващо търговската дейност, то
именно спрямо последното е било важимо изискването на чл. 23
НРУИТДТСО - при осъществяване на търговия на открито да притежава
разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района,
на територията на който ще се извършва дейността. Предвид това
обективната съставомерност на нарушението в случая не е налице спрямо
жалбоподателката, доколкото, като лице, намиращо се в трудово
правоотношение с търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала
продажбите, на С. В. И. не може да бъде вменено задължението да знае дали
последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно чл. 23
НРУИТДТСО. Същото задължение не е вменено на жалбоподателката
съгласно длъжностната й характеристика. Доказателства за субективното й
знание относно въпросното обстоятелство в хода на производството не се
събраха. Игнорирайки съответното обстоятелство и санкционирайки
жалбоподателката в лично качество, като физическо лице, осъществяващо
търговската дейност, наказващият орган е приложил материалния закон
неправилно.
Параграф 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО/препраща към § 13, т. 2 ЗЗП , според която Търговец" е всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
4
Така посочената разпоредба на към § 13, т. 2 ЗЗП обаче противоречи на
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП. В нея
понятието за търговец е дадено по следния начин в член 2, пар. 2- „ търговец
“ означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е
частна или държавна собственост, което действа, включително чрез
посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова
сметка. за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска
дейност. занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното
поле на настоящата директива“. От граматическо и логическо тълкуване на
това понятие става безспорно ясно, че макар дейността да се извършва чрез С.
И., която действа от името и за сметка на **************, то търговец си
остава дружеството.
Неправилно в § 13, т. 2 ЗЗП е транспонирано съдържанието на член 2,
пар. 2 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2011 година относно правата на потребителите. Разпоредба на
директивата е ясна, прецизна и безусловна, което предполага, освен
тълкуването на закона в светлината на Директивата, въз основа на директния
й ефект да се приложи пряко в конкретния случай. Поради това тези
разпоредби са задължителни за всички органи на държавите членки, тоест не
само за националните правораздавателни органи, но също за всички органи от
администрацията, включително децентрализираните, и тези органи са длъжни
да ги прилагат (решение от 8 юли 2021 г., Koleje Mazowieckie, C-l20/20,
EU:C:2021:553, т. 58)
Гореизложеното обуславя извод за отмяната на атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно. С оглед изложеното подадената жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова,
регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Доколкото срещу
претендираният размер от 400 лв. Не е напправено възражение за
прекомерност, искането следва да бъде уважено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № СО- Т-С-22-04-066/20.06.2022 г.,
издадено от Заместник-кмет на Столична община за извършено нарушение по
5
чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община /НРУИТДТСО/ на основание чл. 36, ал. 1
вр. чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на С. В. И., с ЕГН
**********сума в размер на 400 лв. - направени по делото разноски,
представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
София в 1 4- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6