РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Карлово, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.ева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г.ева Административно наказателно
дело № 20235320200324 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-001407 от 22.02.2023 г. на
Началника на РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив, на Г. П. Х., ЕГН
**********, от гр. С., ЖК „*****“ ***, вх.*****, е наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок 12 месеца, за нарушение на същата
разпоредба, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата
моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адвокат
Б.- упълномощен, който поддържа жалбата, оспорва извършване на
нарушението. Представя доказателства. По същество счита атакуваното
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като прави
искане същото да бъде отменено.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
И. като актосъставител, Б. и С. като свидетели по акта, К. като очевидец,
допуснатите до разпит при режим на довеждане от страна на жалбоподателя
свидетели Й., М. и Ц., както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 22-0281-001407 от 22.02.2023 г., АУАН серия
АД бл. № 480196 от 30.12.2022 г., талон за изследване № 128443, стикери,
писмо за връчване на наказателно постановление, епикризи, докладни
записки, фиш от ФСМП- Карлово, протокол за медицинско изследване,
възражение, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., заповед № 8121К-10478/15.11.2018 г.,
справка от РУ- Карлово относно подаден сигнал във връзка с извършени ВиК
работи, справка от ЦСМП- Пловдив, копие от журнал за вземане на кръв и
урина, справка от РУ- Карлово, съдът намира за установено следното:
На 30.12.2022 г., около 0,50 часа, в гр. К., полицейските служители- св.
Б. и св. С. напуснали сградата на РУ- Карлово след приключване на
специализирана полицейска операция. Качили се в личния автомобил на св.
Б., за да се прибират по домовете си. На кръстовището на ул. „**** и ул.
„*****“, докато изчаквали на светофара, двамата свидетели видели няколко
непознати за тях лица, които се качили в лек автомобил марка „Шкода“,
модел „О.“ с рег. № *****. Тъй като автомобилът бил непознат за района и
със занемарен външен вид двамата свидетели решили да го проверят.
Последвали непознатия автомобил, който се движил по ул. „****“ с нормална
скорост и включени светлини. След като преминали покрай църквата на
улицата, автомобилът завил надясно, отправяйки се към ул. „****.“.
Непосредствено след него се движили полицейските служители, като докато
св. Б. управлявал автомобила си, св. С. се обадил в ОДЧ, за да поиска
съдейства във връзка с извършване на проверка на непознатия автомобил.
След като водачът на лек автомобил марка „Шкода“, модел „О.“ с рег. №
***** установил, че е следван от друг автомобил изгасил фаровете и
увеличил скоростта на автомобила, като веднага след като излязъл на ул.
„****.“ завил в дясно и спрял. Непосредствено след него спрял и св. Б..
Веднага след спиране от вратата на шофьорското място на непознатия
автомобил слязъл жалбоподателя Х., на когото полицейските служители,
които се представили, разпоредили да остане на място до автомобила, а на
возещите се в него лица разпоредили да останат на мястото си.
Пристигналите на място малко по- късно униформени полицаи от
2
автопатрула на РУ- Карлово- св. И. и св. К. установили на предна дясна
седалка в автомобила лицето Г. М., на задна дясна седалка Б. Й., на задна лява
седалка Х. Ц. Всички лица, возили се в автомобила, включително и
жалбоподателя Х. били в явно нетрезво състояние, носил се силен мирис на
алкохол от тях, като пътниците носили и бутилка, пълна до половина с
алкохол.
На водача на автомобила било предложено да бъде изпробван за
алкохол и наркотични вещества. Същият отказал да му бъде извършена проба
за алкохол с техническо средство и доказателствен анализатор. Бил издаден
талон за изследване с № 128443, който Х. отказал да получил. Лицето било
съпроводено до ФСМП- Карлово, където в присъствие на дежурния лекар
отказал да му бъде извършено медицинско изследване и да даде кръвна
проба, заявявайки, че не е шофирал автомобила. Отказът му бил и вписан в
амбулаторния журнал.
За констатираното на Х. бил съставен АУАН, с който било прието, че
същият е извършил нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, тъй като на 30.12.2023 г., около 00,50 часа, в гр. К., ул. „****.“ до №
*** управлявал лек автомобил „Шкода О.“ с рег. № *****, чужда
собственост, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Бил издаден талон
за изследване с № 128443, като отказал да изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско и химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му, като бил съпроводен до сградата на ФСМП, като потвърдил отказа пред
медицинско лице.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който не направил
възражения по констатациите в него, като отказал да го подпише, което
обстоятелство било удостоверено от свидетеля В. П.. Жалбоподателят
получил препис от акта и направил впоследствие възражения, оспорвайки
констатациите в него, че е управлявал МПС.
Въз основа на съставения АУАН, на 22.03.2023 г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентично посочени с
акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, на Х.
било наложено административно наказание на основание чл.174 ал.3 от
ЗДвП- глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява
МПС за срок 24 месеца за нарушение на същата разпоредба, както и на
основание Наредба № Iз- 2539 на МВР били отнети 12 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
24.04.2023 г., а жалбата срещу него, депозирана на 03.05.2023 г.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието и
процедурата, които да налагат отмяна. АУАН и наказателното постановление
3
са издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на техните
правомощия. Видно от приложените по делото заповед № 317з-
11675/31.12.2021 г. старши полицай при РУ- Карлово Н. И. има правомощие
да съставя актове за нарушения по ЗДвП, а гл.инспектор С. Л. е бил началник
на РУ- Карлово, на когото е било възложено със заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи правомощие да издава
наказателни постановления по ЗДвП. Твърденията на жалбоподателя за
допуснати съществени процесуални нарушения се явяват необосновани и
неоснователни.
От материалноправна страна, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила за вписаното в тях до
оборване на същото. Доколкото актът е редовно съставен, то съобразно тази
законова презумпция, установеното в него се ползва с доказателствена сила.
В случая фактическите констатации в АУАН не се опровергават, а се
подкрепят от гласните доказателства по делото. От показанията на
актосъставителя, на свидетелите по акта, както и на присъствалия очевидец
полицейски служител К. се установява, че жалбоподателят е бил във видимо
нетрезво състояние, имал е зачервени очи и е лъхал на алкохол. Същият е
отказал, както проверката с техническо средство и доказателствен анализатор
за установяване употребата на алкохол, така и същата да бъде извършена чрез
лабораторно изследване. Спазени са изискванията на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредбата/.
Отказът на жалбоподателя да получи издадения му талон за изследване е
удостоверен с подпис на свидетел, съобразно чл.6 ал.8 от Наредбата. Отказът
на лицето да бъде изследвано и да даде кръвна проба е надлежно описано в
съставения за целта протокол от медицинското лице, както и е вписано в
амбулаторния журнал, съгласно изискването на чл.14 ал.7 от горепосочената
наредба. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, както и на свидетеля К.- участвал в състава на
автопатрула при РУ- Карлово, който е взел отношение към процесния случай.
Същите са пълни, последователни, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи едни на други и взаимно допълващи се относно
обстоятелствата, предмет на доказване по делото. Посочените свидетели,
съдът намира за напълно незаинтересовани от изхода на делото.
Обстоятелството, че св. Б. е взел отношение във връзка с изпълнение на
служебните му задължения по повод получен преди процесния инцидент
сигнал относно трудовата дейност на жалбоподателя Х., съдът не приема като
основание за липса на обективност. Показанията на свидетеля се явяват
потвърдени изцяло от показанията на присъстващите на мястото още трима
полицейски служители- очевидци на поведението на жалбоподателя.
Показанията на всички посочени по- горе свидетели се явяват в унисон и с
писмените доказателства по делото.
Що се отнася до показанията на свидетелите Й., М. и Ц. относно
4
обстоятелството, че не са се возили в процесния автомобил, управляван от
жалбоподателя на 30.12.2022 г., около 00,50 часа, съдът не кредитира същите
с доверие. От една страна, посочените свидетели се намират в приятелски и
колегиални отношения с жалбоподателя, а от друга, техните показания
относно посочените по- горе обстоятелства се явяват опровергани от гласните
доказателства на полицейските служители, включително и от съставената от
св. К. докладна записка, относно местоположението в автомобила на всеки
един от горепосочените свидетели при пристигане на полицейския патрул.
Ето защо съдът намира показанията на посочените свидетели са необективни,
депозирани изцяло в подкрепа на защитната позиция на жалбоподателя. В
този смисъл и твърденията на последния, че не е управлявал лекия автомобил
в конкретния случай съдът намира за необосновани, неподкрепени от
доказателствата по делото.
С оглед изложеното и като взе предвид нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
съгласно която „водач на моторно превозно средство, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и глоба от 2000 лв.“, съдът намира, че жалбоподателят Х. е
осъществил твърдяното нарушение, за което е бил правилно санкциониран.
Размерът на наложеното наказание е правилно определен, като същият е във
фиксиран размер, съобразно разпоредбата чл.174 ал.3 от ЗДвП. Правилно е
определен и броя на отнетите контролни точки, които за това нарушение са
именно 12, съобразно чл.6 ал.1 т.3 от Наредба № Iз- 2539 на МВР.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед резултата от делото, направеното искането от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от НК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0281-001407 от
22.02.2023 г. на Началника на РУ- Карлово към ОДМВР- Пловдив, с което на
Г. П. Х., ЕГН **********, от гр. С., ЖК „*****“ ***, вх.*****, е наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за
нарушение на същата разпоредба, както и на основание Наредба № Iз- 2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд
5
гр. Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6