Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №     /28.03.2018г.                                                                       гр.Търговище

    в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На девети март                                                                          2018 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:ТИХОМИР ПЕТКОВ                                  

                                                              

Секретар: Станка Желева

като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№243 по описа за 2017 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                                    Искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окон­чателното изплащане на цялата сума на осн. чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД

Ищецът Т.Н.Р., ЕГН **********, непълнолетен, дейст­ващ със съгласието на родителя си Н.Р.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, ЧРЕЗ пълномощника си и съдебен адресат за връчване на съобщения адв. Й.В.К., адрес на упраж­няване на дейността: гр. Търговище, х-л “Мизия”, ет. 1, офис 118 твърди в исковата си молба, че на 21.08.2016 год. в гр.Търговище, при нанесен си­лен удар с юмрук от ответника Б.М.Б., ЕГН **********,***, в лицето на ищеца, последният е получил следните наранявания и увреждания: масивен оток по клепачите на лявото око, оток и кръвонасядане по цялата лява лицева половина, счупване на лява ябълчна кост и счупване на задната стена на левият максиларен синус причинило средна телесна повреда на ищеца- трайно затрудняване на дъвченето и гово­ренето, довело до болки страдания на ищеца, за което е ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл.129, ал.1 от НК по НОХД № 1442/2016 год., по описа на ТРС, приключило със споразумение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в общ размер на 30 000 лв., от които 16 000 лв. обезщете­ние за причинените му неимуществени вреди от полученото счупване на лява ябълчна кост, 12 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от полученото счупва­не на задната стена на левия максиларен синус и 2 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на понесе­ните болки, страдания, морални безпокойства и неудобства, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окон­чателното изплащане на цялата сума и всички направени по делото разноски, съгласно представен списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Считано от 22.01.2018 г. ищецът се представлява от адв.Г.Ц. ***, поради заболяване на адв.К..

В съдебно заседание от 09.03.2018 година се явява и действа сам поради навършване на пълнолетие на 18.02.2018 година. Явява се и процесуалният му представител- адв.Г.Ц. ***. Поддържат иска.

 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез пълномощника си адв. Н.Ф. ***, със съдебен адрес ***, офис 3, отговарящ на изискванията по чл.131, ал.2 и 3 от ГПК със становище за допустимостта на иска и частичната му основателност. В отговора са изложени съображения, че сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от получено счупване на лява ябълчна кост, е прекомерно завишена, както и сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от получено счупване на задната стена на левия максиларен синус, още повече, че в обстоятелствената част на исковата молба било пояснено, че се касае за осъществяване на едно изпълнително деяние, т.е. една средна телесна повреда. Изложени са доводи по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на общия вредоносен резултат от страна на пострадалия-нанесени обиди.

В съдебно заседание отговора се поддържа лично от ответника и   пълномощника му - адв. Н.Ф. ***.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

 

С одобрено от наказателния съд на 19.12.2016г. споразумение по н.о.х.д.№1442/2016г. на Търговищкия районен съд ответникът е признат за виновен в престъпление по чл.129, ал.1 от НК за това, че на 21.08.2016г. в гр.Търговище е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ябълчна кост вляво и счупване на задната стена на левият максиларен синус, причинило средна телесна повреда на ищеца- трайно затрудняване на дъвченето и гово­ренето.

 Съгласно разпоредбите на чл.383, ал.1 от НПК и чл.300 от ГПК, одобреното от наказателния съд споразумение по н.о.х.д.№ 1442/2016г. на Търговищкия районен съд е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и винов-ността на дееца, обуславящо гражданската му отговорност спрямо пострадалото лице, поради което предявените искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ведно с претенцииите за лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД са доказани по основание.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при нанесени удари с юмруци по лицето на 21.08.2016 година пострадалият Т.Н.Р., на 16 години, е получил: „масивен оток и кръвонасядане по клепачите на лявото око и по лявата лицева половина; счупване на предно страничната стена на левия горночелюстен синус/кухина/; счупване на лявата ябълчна кост, която е функционално свързана с горната челюст.” Счупванията са причинили на пострадалия трайно затрудняване на дъвченето и гово­ренето със среден срок за възстановяване 3.5-4 месеца. Като усложнение от счупването на лявата ябълчна кост с разместване е невралгията на троичния нерв на лицето вляво. При това усложнение пострадалият ще има за продължителен период от време оплаквания от намалена чувствителност на лицето вляво, както и болки в лявата лицева половина, които се повлияват медикаментозно. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Дъвченето е затруднено за около три и половина-четири месеца, яде по течни храни. Увреждането  е получено от нанесен доста силен удар в областта на лявата лицева половина, където са установени външни белези на нанесен удар, около клепачите на лявото око и масивен кръвоизлив в лява лицева половина. Пострадалият в продължителен период от време е изпитвал болки, болките са силни. След това получава едно засягане на троичния нерв и нервира кожата и мускулите на лицето. Понеже най-вероятно е травмиран този нерв, а и не се знае дали не е притиснат от калус на горната челюст и поради това е посетил и неврологичен кабинет, където са установили, че има травма на лицето със засягане на троичния нерв, има намалена сетивност, не чувства много добре при допир и натиск и има периодично появяващи се болки в областта на троичния нерв, които се лекуват медикаментозно. Това може да премине към хронично травмиране, в следствие травмата, хронично да се появяват болки, които болки се копират или се премахват с медикаменти. Това е основното при него, да се премахнат болките от травмирания троичен нерв, което става с медикаменти. При появяването на болки се вземат тези медикаменти, когато няма болки не се вземат. Млад е, ще отзвучи всичко след 1-2 години.

Съгласно заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, пострадалия не се води на диспансерен отчет към Психиатрично отделение към МБАЛ гр. Търговище. Не страда от психични заболявания в тесния смисъл. След инцидента е диагности-циран от специалист психиатър и поставена диагноза Постравматично стресово разстройство, овладяно след прием на уточнената поддържаща терапия. От тогава досега не употребява медикаменти, чувства се сравнително добре, не е имал обостряния. Социализиран, включва се в учебния процес и в бита на семейството. По време на прегледа съобщава за леки невротично-депресивни оплаквания, които ще отшумят с нарастване на възрастта и социалния опит. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Постравматичното стресово разстрой-ство от август 2016 година вече е отзвучало. Има остатъчни изживявания и симптоматика на тревожност, нервност, лабилност.

От показанията на свид. М.И. М.-майка на ищеца се установява, че след инцидента сина й е бил в ужасно състояние, не могла да познае детето си. Цялото му лице било синьо, окото му надуто. Не можел да говори. Около месец не можел да се храни, бил на сламка. След това лекарите казали, че може да яде, но него все го било страх. Около месец бил на супички, със сламка. Все се страхувал да си отвори устата, защото го боляло. Все викал: „Боли ме, боли ме“. Сега говорел нормално, но сякаш не е както преди, по не можел да си отваря устата. Имало голяма промяна в Т.. Затворил се в себе си, не искал да общува с тях. Твърдял, че го е страх, не искал да излиза навън, нощем бълнувал. Ходел сам на училището в Германия, където живеят. Използвал болкоуспокояващи лекарства за лицето.

 

При така констатираните физически и психически травми, следва да се приеме, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания, несгоди и притеснения. С оглед на степента, вида и естеството им, младата възраст, като и факта, че търпи болки и в момента, макар и непостоянно, съдът намира, че за възмездяването на описаните неиму-ществени вреди и съобразно изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е необходимо обезщетение в размер на 5 000 лв. от претендирания размер от 16 000 лв. обезщете­ние за причинените му неимуществени вреди от полученото счупване на лява ябълчна кост и в размер на  5 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от полученото счупва­не на задната стена на левия максиларен синус от претендирания размер от 12 000 лв. или общо сумата 10 000 лв., като следва да се прецени приложима ли е разпоредбата по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетенията, заради принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат.

Твърденията на ответника са, че ищецът е пукал балони с вода покрай приятелката му, с която били седнали на кафе и тя му направи забележка, при което той започнал да я псува и заплашва. Казал му да се маха да нямат проблеми. Ищецът започнал да го псува на майка, щели да го пребият. Той го ударил един път със шамар по лявата буза.

От разпита на свидетелите се установи следното :

Свидетелят очевидец- А.С.К.търди, че са стояли с ищеца и още едно момче до кафето. Там имало две малки деца които, спукали едно балонче и после приятелката на ответника се стреснала. Счита, че той/ответникът/ е помислил, че Т. е спукал балончето. Казали си по нещо. Ответникът казал на Т.: „Ще стана и ще те ударя“, а Т. му казал, „Кого ще удариш”. Ответникът станал и ударил Т. с юмрук. Няколко пъти го ударил. Не е чул Т. да го псува, бил точно до него.

Свидетелката Деница Веселинова Кирилова-също очевидец /по време на ицидента приятелка на ответника, а към момента негова съпруга/ твърди, че преди две години, август месец, на обяд, към 1 часа, били на кафе „Елена“ с ответника. Ищецът минал с негов приятел и пукнали нещо, което прозвучало или като пиратка или като едни дребни неща, които се пукат в земята и това я стреснало. Попитала ги какво пукат и те започнали да се правят на интересни. Ответникът станал и ги попитал защо така се държат. Ищецът отвърнал и започнал да го псува. Не може да си спомни точно как го е псувал, но имало в псувнята и думата майка. Първоначално тръгнали към нея, защото ги попитала какво пукат. Тръгнали да се правят на интересни. Казали й нещо от сорта „Ти ли на мен ще ми кажеш бе“. Точните думи не може да се сети. Тогава съпругът й станал и им направил забележка защо пукат, за да защити нея, защото те започнали да се правят на интересни.

От анализа на тези показания не се установява твърдяното от самия ответник, че „ищецът е пукал балони с вода покрай приятелката му, с която бяхме седнали на кафе и тя му направи забележка, при което той започнал да я псува и заплашва.“ В показанията на свидетелите липсват данни за отправени псувни спрямо свид. Деница Веселинова Кирилова. Всеки един от свидетелите е очевидец. Не е категорично доказано ищецът да е отпрявал псувни към ответника.

От изложеното е видно, че възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е неоснователно, тъй като единствена причина за настъпването му е поведението на ответника. Дори поведението на ищеца да е било укоримо, то не би следвало да доведе до  употребата на физическа сила и то в степента, упражнена от ответника, който е републикански шампион по бокс. Не всяко поведение на пострадалия може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е ударил ответника или да е представлявал заплаха за него и приятелката му.

 

При така установените обстоятелства, липсват предпоставки за намаляване на обезщетенията, предявените искове за обезвреда по чл.45, ал.1 от ЗЗД са основателни до размер на 10 000 лв. (5 000 лв. за обезщете­ние на причинените му неимуществени вреди от полученото счупване на лява ябълчна кост и 5 000 лв. за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от полученото счупва­не на задната стена на левия максиларен синус), ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането-21.08.2016г., за които  суми следва да бъдат уважени, като в останалата част до пълния им размер от 16 000 лв., съответно 12 000 лв. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Предявеният иск за сумата 2 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на понесе­ните болки, страдания, морални безпокойства и неудобства, ведно с лихви, също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Именно  понесе­ните болки, страдания, морални безпокойства и неудобства от страна на ищеца са основанието за присъждане на обезщетение за причинената средна телесна повреда на ищеца от ответника, вследствие на нанесеното счупване на лява ябълчна кост и счупва­не на задната стена на левия максиларен синус. Макар последвалата телесна повреда по смисъла на НК да е една, касае се до две счупвания, всяко едно от които е причинило болки и неудобства на ищеца-първото макар и в по-кратък период е било съпроводено със силни болки, а второто е свързано с изживяване на болки периодично в по-дълъг период от време.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Търго-вищкия окръжен съд следващата се държавна такса в размер на 400 лв. и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК, както и 477 лв. на ищеца разноски за адвокатска защита на основание чл.78, ал.1 от ГПК / ищецът има право на заплатени разноски за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска-представени са договори за правна помощ за сумите 1430 лв. за адв.К.-заплатени и за сумата 500 лв. за адв.Ц.-без данни да са заплатени./

      

  Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** следните суми в общ размер на 10 000 лв.(десет хиляди лева):

- сумата 5 000 лв.( пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на полученото счупване на лява ябълчна кост и

- сумата 5 000 лв.( пет хиляди лева ), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на полученото счупва­не на задната стена на левия максиларен синус, причинили средна телесна повреда на ищеца-трайно затрудняване на дъвченето и гово­ренето, на осн.чл.45, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 21.08.2016г. до окончателното им изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетения в останалата част до пълния им размер от 28 000 лв. (16 000 лв., съответно 12 000 лв.), както и предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в вследствие на понесе­ните болки, страдания, морални безпокойства и неудобства, ведно с претенциите по чл.86, ал.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Търговищкия окръжен съд държавна такса в размер на 400 лв.(четиристотин лева)  и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 150.00 лв.(сто и петдесет лева), на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.

 ОСЪЖДА Б.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Т.Н.Р., ЕГН ********** *** сумата 477 лв./ четиристотин седемдесет и седем лева/ разноски за адвокатска защита на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, върху уважената част от предявените искове.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              

                                                                           СЪДИЯ: