РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр. Хасково, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640102033 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК; вр. чл.535 и сл. от ТЗ;
от Т. Д. ИНГ. с ЕГН ********** от ******; против ПЛ. Д. Т. с ЕГН ********** от ******.
Ищецът твърди, че предявява иска си в срока по чл.415 и сл. от ГПК. Ответникът работил по
трудов договор № 25/25.06.2019 г. на длъжност „шофьор“ в дружеството на ищеца. По време на
едно от пътуванията, същият си позволил да превози нелегални емигранти в Европа, където
изпълнявал служебните си задължения. Той бил задържан от съответните органи, съставен му бил
акт с определена глоба от 9 200 лв. За да се върне в България и да изпълни задължението си за
доставка на стока, възложена от работодателя, както и да прибере товарния автомобил, ответникът
бил задължен, да заплати определената санкция. Поради това ищецът превел пари по банков път,
за да може да ги изтегли и да заплати санкцията си. Изпратен му бил запис на заповед заедно с
паричната сума, който ответникът подписал и гарантирал, че ще върне дължимото. Впоследствие
той напуснал дружеството и трудовият му договор бил прекратен на 28.09.2020 г. Така ответникът
получил сумата от 9 200 лв., която се задължил да върне на 07.09.2020 г. в гр. Стара Загора.
Въпреки проведените с него разговори, той не върнал тази сума пари. Така за ищеца възникнал
правен интерес от подаване на заявление по чл.417 от ГПК, като образувано било ч.гр.дело №
2289/ 2020 г. на ХРС, но т.к. ответникът възразил, ищецът предявявал настоящия си иск. Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постави решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи сумата от 9 200 лв. по запис на заповед от 06.08.2020 г. с лихва от датата на
подаване на заявлението 13.10.2020 г. до окончателното изплащане; като му присъди направените
по делото разноски.
В допълнително писмено становище по делото, по повод постъпилия от ответника отговор на
исковата молба, ищецът сочи, че сумата не била дадена на ответника във връзка с дейността на
1
дружеството. При извършването на международния превоз на товари в периода 03.-24.08.2020 г.,
лично на ответника бил съставен акт за нелегален превоз на емигранти, което не му било
възложено от дружеството и санкцията не била за работодателя. Ответникът бил задържан, заедно
със собствения на дружеството товарен автомобил. За освобождаването си, ответникът заявил на
ищеца, ръководещ дейността на дружеството и заемащ длъжността „ръководител – движение“, да
му бъдат дадени в заем парите за плащане на глобата, за да може да се прибере в България, заедно
с товарния автомобил, когато следвало да си върне заема. Паричната сума била внесена по
банковата сметка на дружеството от ищеца и ответникът платил чрез картата на дружеството
глобата си и като гаранция за връщането на сумата подписал процесния запис на заповед. След
завръщането в България обаче, ответникът не изпълнил задължението си за връщане на парите и на
28.09.2020 г. подал молба за прекратяване на трудовия му договор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца, който
иска уважаването му изцяло като основателен и доказан.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Признава, че е
подписал процесния запис на заповед, но основанието за това не било соченото от ищеца, а като
евентуална гаранция за лоялността му като служител на фирмата. На процесната дата, ответникът
не бил на територията на страната ни, за да издаде валиден запис на заповед. Не ставало ясно, за
какви точно санкции се твърди, по коя банкова сметка и от кого са изпратени пари, които следвало
да се върнат от ответника; както и защо задължението е поето лично към ищеца, вместо към
дружеството, щом сумата била дадена във връзка с дейността на дружеството. Доколкото ищецът
въвеждал в предмета на спора твърдения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
правоотношение, същото подлежало на изследване и доказване в настоящото производство,
според правилото на чл.154 ал.1 от ГПК. Предвид изложеното, ищецът иска отхвърляне на
предявения иск изцяло, като на пълномощника му се присъди адвокатско възнаграждение, при
условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощник – адвокат на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Ответникът в настоящото производство, като работник, е сключил с **** ЕТ с ЕИК
*********, представляван от управителя Д.Т. И., като работодател - трудов договор №
25/25.06.2019 г., на основание чл.70 ал.1, вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ, за изпълнение на длъжността
„шофьор, тов.автомобил над 12т“, с шифър по НКПД: 8332 2006 – шофьор, товарен автомобил
/международни превози/; считано от 25.06.2019 г., с 6 месеца изпитателен срок, уговорен в полза
на работодателя, до 25.12.2019 г. Считано от 28.09.2020 г., това правоотношение е прекратено, на
основание чл.325 т.1 от КТ и молба № 2/ 28.09.2020 г., по силата на заповед на работодателя с №
4/28.09.2020 г. Ищецът представи по делото пътен лист на „Автотранс – Димитър И.“ ЕТ, серия Т
№ 000205 за товарен автомобил, извършващ международен превоз, издаден на 03.08.2020 г.,
приключен на 24.08.2020 г., относно товарен автомобил марка „*****“ с рег. № -****М и
полуремарке с рег. № *****, с водач – ответникът, издал листа, ведно с разписание на маршрут BG
– IT – BG. Видно от разписанието, част от маршрута е пристигане в Б. на 05.08. в 12 ч. Относно
извършени проверки и направени плащания в Б. В., Х., са представените в надлежен превод от
2
хърватски език документи; а именно: от дата 06.08.2020 г. за 15 000 куни и от същата дата за
плащане с бизнес банкова карта за същата сума пари; от дата 07.08.2020 г. за 14 993,33 куни и 260
куни за такси; от 07.08.2020 г. за 33 333,33 куни за глоба за пътно нарушение и 250 куни за такса
на името на ответника; от 07.08.2020 г. за 100 куни за глоба за пътно нарушение и 10 куни за такса
на името на ответника. Ищецът представи по делото движение по партида за сметка(и) 444 за
периода 01.08.2020 г. – 31.08.2020 г., издадено от **** ЕТ – Стара Загора на 06.12.2021 г. Видно от
него, по партида № 0908 на името на ответника е налице оборот ДТ и ново с-до ДТ на стойност
9 200. Ищецът представи още справка от 22.11.2021 г. за движения по сметка ************ от
дата 01.08.2020 г. до дата 31.08.2020 г. Видно от нея на 06.08.2020 г. е налице захранване на
сметката с две суми от по 5 000 лв., общо 10 000 лв., както и последвали четири тегления на 11. и
12.08.2020 г. на обща стойност от 8 981,56 лв., извършени от ATM/ POS, всички отразени като: PU
32264 В.-GP-В..
За процесното си вземане против ответника, ищецът в настоящото производство, като
заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с вх.рег. №
262934/ 13.10.2020 г., изпратено по пощата предния ден, по повод на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 2289/2020 г. по описа на ХРС. Приложен към заявлението в оригинал
е запис на заповед /без разноски и протест/, по силата на който ответникът, като негов издател, се е
задължил безусловно и неотменно, срещу настоящия запис, да заплати на поемателя- ищецът в
настоящото производство сумата от 9 200 лв. Записът съдържа дата на издаване 06.08.2020 г.,
както и падеж и място на плащане – 07.09.2020 т. в гр. Стара Загора; както и трите имена и ЕГН на
ищеца и на ответника, в т.ч. и постоянен адрес на издателя, както и саморъчно изписани негови
три имена и положен негов подпис. Тази главница по записа в размер на 9 200 лв., ведно със
законната лихва от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски от 184 лв. за
държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение, е било разпоредено, ответникът да
заплати на ищеца, по силата на издадена заповед № 260174 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.10.2020 г. по ч.гр.дело № 2289/ 2020 г. на ХРС,
като същия ден е бил издаден и изпълнителен лист. В законоустановения срок, считано от
09.07.2021 г., ответникът е подал възражение по чл.414 от ГПК на 14.07.2021г., че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение и че прекомерни по размер са присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение. В указания му на 03.08.2021 г. едномесечен срок, на
03.09.2021 г., изпратен ден по – рано по пощата, ищецът като заявител в заповедното производство
е предявил настоящия иск.
Всички доказателства по делото се събраха по искане на ищцовата страна. Ответникът не
ангажира никакви доказателства, в т.ч. по повод дадените му от съда указания, на основание
чл.146 ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за възраженията си за положителни факти, а именно:
че всъщност подписал процесния запис на заповед, но като евентуална гаранция за лоялността му
като служител на фирмата на ищеца; за които обстоятелства той да формулира доказателствени
искания, съобразени с чл.156 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи
по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява основателен. В конкретния случай
между страните по делото е възникнало едно валидно менителнично правоотношение по повод
процесния запис на заповед, съдържащ необходимите по закон - чл. 535 от ТЗ седем реквизита, т.е.
спазена е предвидената в закона форма, която е форма за действителност. Наименованието "запис
3
на заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написан; налице е и изявление,
което съставлява безусловно обещание да се плати процесната суми пари, конкретно посочена като
абсолютен размер. Посочени са дата на издаване, както и място на плащане и конкретен падеж на
вземането, който е настъпил към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда. В
съдържанието на документа е налице посочване името на лицето, на което трябва да се плати -
ищецът, записът е подписан от лицето, посочено за издател – ответникът. В записа на заповед не е
посочено място на издаването му, но приложение следва да намери разпоредбата на чл.536 ал.4 от
ТЗ, според която запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в
мястото, посочено до името на издателя. В случая, до името на ответника, като издател на записа, е
посочен постоянният му адрес, който по силата на посочената законова фикция следва да се счита
и за място на издаване на записа на заповед. Съгласно трайната и задължителната практика на
ВКС, в производството по чл.422 ал.1 от ГПК, като настоящото, ищецът носи тежестта да
установи само редовен от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение,от
установяването на каузална причина за издаване на записа на заповед, ищецът би имал само с цел
преодоляване защитата на ответника, в случай, че същият би твърдял и доказал различна от
действителната каузална причина за издаване на ценната книга. За посочване на кауза, но не
доказването й, ищецът не би могъл да бъде санкциониран с отхвърлянето на иска, основан на
абстрактната правна сделка, независимо от защитата на ответника. Нещо повече, дори и да се
установи липса на каузално правоотношение, обезпечено с издадения запис на заповед, то в
случай, че последният е редовен от външна страна, искът за установяване на вземането по него
следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях конкретни каузални
правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед, няма за последица погасяване/
несъществуване на вземането по менителничния ефект. В случая, на ищцовите твърдения
ответникът противопостави възражението, че всъщност основанието, да подпише процесния запис
на заповед, било евентуална гаранция за лоялността му като служител на фирмата. В подкрепа на
същото, ответникът не ангажира никакви доказателства, в т.ч. и след изричните указания на съда
за това, по реда на чл.146 ал.2 от ГПК. Възражението му не се подкрепя и от доказателствения
материал по делото. Тъкмо обратното, записът на заповед е подписан повече от година след
възникване на трудовото му правоотношение, когато няма житейска логика, при липса и на повече
конкретика в ответната позиция, едва тогава да се дава „евентуална гаранция“ за лоялност към
работодател. Същевременно към същия този момент, ответникът вече е бил демонстрирал
нелоялността си към своя работодател, правоотношението с когото е прекратено по-малко от два
месеца по-късно. В тази връзка, съдът намира за доказано соченото от ищеца основание за
издаването на процесния запис на заповед. Изпълнявайки задълженията си като шофьор,
тов.автомобил над 12т, при **** ЕТ с ЕИК *********, ответникът е извършил международен курс
по съставен от самия него пътен лист от 03.08.2020 г., в т.ч. с пристигане в Б. на 05.08. в 12 ч.
Следва да се приеме, че в това населено място /според представените платежни документи - Б. В.,
Х./ са били извършени проверки на ответника, в посоченото му качество. По същество и в
законоустановените срокове за това, той не оспори, нито обори с доказателства, ищцовите
твърдения, че при този превоз лично на ответника бил съставен акт за нелегален превоз на
емигранти, като бил задържан, заедно със собствения на дружеството товарен автомобил; и за
освобождаването си, ответникът заявил на ищеца, ръководещ дейността на работодателя и заемащ
длъжността „ръководител – движение“, да му бъдат дадени в заем парите за плащане на глобата, за
да може да се прибере в България, заедно с товарния автомобил; като сумата била внесена по
банковата сметка на работодателя от ищеца и ответникът платил чрез картата на работодателя
4
глобата си. Именно като гаранция за връщането на сумата, следва да се приеме, че ответникът е
подписал процесния запис на заповед за сумата от 9 200 лв., останала неплатена от него. Същата
сума пари е осчетоводена от работодателя по сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“ по
партида на ответника, като служител, през същия месец август 2020 г. Ищцовите твърдения
кореспондират и с представените от него писмени доказателства. Според справка за движения по
банкова сметка, за която не се спори, че е на работодателя, на 06.08.2020 г. е налице захранване на
сметката с две суми от по 5 000 лв., общо 10 000 лв., както и последвали четири тегления на 11. и
12.08.2020 г. на обща стойност от 8 981,56 лв., извършени от ATM/ POS, всички отразени като: PU
32264 В.-GP-В.. Относно извършени проверки и направени плащания в Б. В., Х., именно от дати
06. и 07.08.2020 г. са и представените в надлежен превод от хърватски език документи: за 15 000
куни, за 14 993,33 куни и 260 куни за такси; за 33 333,33 куни за глоба за пътно нарушение и 250
куни за такса на името на ответника; за 100 куни за глоба за пътно нарушение и 10 куни за такса на
името на ответника. С твърдението на ищеца, че не е получил изпълнение за погасяване на
вземането си по записа на заповед, тежестта за доказване на евентуално плащане от страна на
ответника се възлага на последния, които и не направи възражения, че е платил. Ето защо, съдът
приема, че процесният запис на заповед е валиден и е породили целените правни последици –
породило се е задължението на ответника като издател и платец на записа, въз онова на който се
претендира процесната сума от ищеца, като поемател, по отношение на ответника като платец, да
му заплати тази сума пари. Предвид изложените съображения, искът се явява основателен и съдът
следва да го уважи изцяло.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността
на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство
следва да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1 от
ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 1 920 лв., включващи направените в заповедното
производство от 184 лв. за държавна такса и 552 лв. за адвокатско възнаграждение; както и в
настоящото производство от 184 лв. за държавна такса и 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение. В
тази връзка, основателно е ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар на пълномощника му, а именно – този в заповедното производство от 800 лв.,
който при съобразяване на правилото по чл.7 ал.7, вр. ал.2 т.3, вр. т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – съдът намалява до горепосочения
размер от 552 лв. Такова възражение, що се отнася до заплатения от ищеца адвокатски хонорар на
пълномощника му за настоящото исково производство в размер от 1 000 лв., е направено от
ответника за пръв път в писмената му защита по делото, предвид на което се явява преклудирано и
не подлежи на разглеждане по същество.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. Т. с ЕГН ********** от ******; ДЪЛЖИ на
Т. Д. И. с ЕГН ********** от ******; сумата от 9 200 лева, представляваща неизплатена
главница по запис на заповед, издаден на 06.08.2020 г., с падеж на 07.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 13.10.2020 г. до окончателното
5
изплащане; за която сума са били издадени заповед № 260174 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.10.2020 г. и изпълнителен лист
от 14.10.2020 г., двата по ч.гр.дело № 2289/2020 г. на ХРС.
ОСЪЖДА П. Д. Т. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. И. с ЕГН **********
СУМАТА от 1 920 лв. за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните - на ел.пощи на адвокатите им от л.2 и л.23, като им се изиска
незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
6