№ 13
гр. Разград , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Рая П. Йончева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203300600365 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от РП
Разград, ТО Исперих против присъда №260001/26.08.2020 г. по нохд
№342/2019 г. на Районен съд Исперих.
Постъпил е протест (вх. №260199/04.09.2020 г. на РД Исперих) на
прокурор от Районна прокуратура – Разград, Териториално отделение
Исперих против присъда №260001/26.08.2020 г. по нохд №342/2019 г. на
Районен съд Исперих.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна. Искането е за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В протеста няма направени доказателствени искания.
Постъпили са допълнителни съображения от 26.10.2020 г.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна. Според прокурора, при
частично правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил
необосновани заключения и правни изводи. Прокурорът счита, че е
установено, че:
- единственият запознат с начина на получаване на стокови кредити, чрез
„Тавис“ ООД Исперих е бил подсъдимият и той е бил познат на св. С.С. и
1
водил други лица да получат кредит;
- в търговската част на магазина са влезли св. М. И. и подсъдимия и
последният разговарял със св. С.С. да провери дали с документите може да се
получи кредитиране;
- св. И. и св. М.М. в показанията си, дадени на ДП, сочат, че стоките по
получения стоков кредит са отнесени в дома на подсъдимия;
- св. А. Б. твърди, че в разговор св. М. И. му казал, че подъсдимият
заложил стоките и му дал заем от получените пари;
- св. М. И. твърди, че подсъдимият е подписал документите, послужили
за получаване на кредит и така е увреден патримониумът на фирмата.
Прокурорът твърди, че съдът необосновано е кредитирал обясненията на
подс. Х. и св. С..
Прокурорът намира, че съдът не е извършил задълбочен анализ и това е
довело до неправилно установяване на фактическата обстановка. В протеста
се твърди, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК
и извършител е Х. А. Х..
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
оправданият подсъдим да бъде осъден за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и прави
алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение
довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия - обвинението,
което му е било предявено и по което той е развил своята защита в
производството пред първата инстанция страда от порок, изразяващ се в това,
че е непълно, неясно и води до невъзможност да се разбере в какво точно се
обвинява извършителя, като изготвения обвинителен акт не отговаря на
разпоредбата на чл. 246, ал. 2, тъй като престъплението, което е извършено не
е посочено с неговите обективни и субективни признаци.
Препис от протеста е връчен на защитника на подсъдимия Х. и са
постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК от защитника му - адв.
М.. Защитника излага становище, че присъдата е обоснована и
законосъобразна. Адв. М. счита, че подс. Х. няма съпричастност нито към
изготвяне на документите за стоков кредит, нито към подаване до гр. София
на информация за кандидата за стоков кредит, нито е потвърждавал, като
доверено лице, данни за кандидата за стоков кредит, нито е получил пари,
нито е получил климатик по инкриминирания договор. Моли съда да
потвърди присъдата.
В съдебно заседание защитникът на подс. Х. А. Х. – адв. М. моли съда
2
да остави в сила оправдателната присъда, като обоснована и постановена в
съответствие със закона. Твърди, че по делото е установено, че подсъдимият
не е извършил никакви измамливи действия от към пасивната форма на
престъплението измама, нито е използвал заблуждението на оторизирания
представител на фирма „Тавис“, с което като използва неговото заблуждение
да поддържа това заблуждение, с цел да получи някаква имотна облага в
резултат на сключен договор за стоков кредит за продажба на климатик.
Според адв. М. съдът правилно е анализирал доказателствата и установил, че
няма нито едно извършено действие, което да показва съпричастност към
деянието. Подсъдимият е бил взет от св. М. И. и приятелят му М.. По идея на
М. И. е взет св. А. Б., отишли са в магазина, М. е взел личната карта на Б., той
е дал на оторизирания представител, той е дал телефона си за проверка
данните на кредитополучател, той е върнал личната карта на свидетеля А. Б. и
накрая той и М. са взели някакви стоки, които закарали в заложна къща в
Нови Пазар, съответно собственика на заложната къща св. Николов
разпознава М.. Защитникът намира, че каквато и вреда да е получена от
финансовата институция, тя няма с причинно-следствена връзка с действия на
подсъдимия. След като и вещта - климатик и парите са във фирма „Тавис“, то
подсъдимият не е облагодетелстван по никакъв начин. Подсъдимият не
съставя договори, не проверява кредитополучателя, не подава информация, не
е чел договор. Адв. М. изтъква, че доверителят ѝ е наясно защо го съдят, но не
е извършил никакви действия, за да заблуди С.С.. Освен това С.С. го познава
и няма как да излъже този свидетел, нито за самоличността си, нито да
подпише някой друг. Според защитника св. М. И. е заинтересован от кредита,
в декларация за проверка на данни към процесния договор за стоков кредит, е
дал телефона си за връзка и за потвърждение, какви доходи получава
кандидата за стоков кредит.
Моли съда да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Х. А. Х., в съдебно заседание, поддържа становището на
защитника си. Заявява, че помогнал с парична сума - платил първоначалната
вноска. Докато бил в чужбина М. и М. всичко „хвърлили“ върху него, след
като се изяснило и потърпевшия А. видял, че са „дошли“ някакви пари да
плаща и се интересувал и излиза, че е вземал някаква стока от някакъв
магазин. Твърди, че нищо не е чел. Иска да бъде потвърдена присъдата.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на въззивната проверка и съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК,
установи:
Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2 НПК.
3
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия Х. А. Х. за
невиновен в това, че на 02.04.2014 г. в гр. Исперих, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал у С.С. – оторизирано лице на „Тавис“
ООД гр. Исперих за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София
заблуждение и с това причинил имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД гр. София в размер на 2390 лв. и го оправдал по обвинението
за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
По обвинението е налице произнасяне с присъда №34/14.12.2017 г. по
нохд №97/2017 г. на РС Исперих, която по реда на възобновяването по искане
от осъдения, е отменена с Решение №97/28.05.2018 г. по нохд №411/2018 г. на
ВКС.
Установява се следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х. А. Х. е български гражданин, роден на 20.10.1975 г. в
гр. Каолиново, живущ в с. Дойранци, женен, с основно образование,
неработи, осъждан (справка за съдимост л. 127, т.1 от ДП). Х. има две деца.
Св. С.С. от 2013 г. работел в магазин „Тавис“, който се намирал в
центъра на гр. Исперих, като продавач-консултант (трудов договор
№2/25.01.2013 г. л. 110 от т. 1 от ДП). В магазина продавали бяла и черна
техника. Дружеството, собственик на магазина – „Тавис“ ООД имало сключен
договор за финансиране продажба на стоки, съгласно който стоките можело
да бъдат купени на изплащане, след сключен договор за лизинг с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София. Св. С.С. бил оторизиран
служител за сключване на договори за финансиране на стоки. С.С. познавал
подсъдимия Х. като редовен клиент на магазина.
Св. Николай Стефанов бил собственик на заложна къща в гр. Нови
Пазар. Познавал М. като клиент, който многократно му предлагал вещи в
период от 10 години. Описва го като „болен“ – хазартно зависим човек.
През месец март 2014 г. подсъдимият отишъл при св. С., в магазин
„Тавис“, искал да купи стоки на изплащане, но бил с лоша кредитна история и
не бил одобрен. Няколко дни по-късно довел 2-3 мъже, за които казал, че са
му приятели, св. С. въвел данните им, предоставил стоките на изплащане, а
подсъдимият заплатил първата вноска.
Св. А. Б. живеел в с. Тъкач. Б. свирел в „цигански оркестър“ по сватби.
Свидетелите А. Б., М.М., М. И. и подсъдимия Х. А. Х. се познавали и
били в близки отношения.
На 02.04.2014 г. подсъдимият се срещнал в центъра на с. Дойранци със
свидетелите М. И. и М.М.. И. и подс. Х. се разбрали да намерят св. Б., за да
може св. И. да „тегли“ кредит. М.М. се съгласил да вози останалите двама.
Първо ходили в с. Каолиново да търсят приятелка на св. И.. След това
подсъдимият и св. И. решили да търсят св. Б.. Първо отшили в с. Тъкач до
4
къщата, в която живеел св. А. Б.. Св. И. излязъл от колата и започнал да го
вика, но майката на св. Б. му казала, че то няма. М. И. поискал номера на
телефона на св. Б. и майка му го дала. Свързали се с Б. и разбрали, че е в с.
Присое. Отишли и го взели от там, но тъй като казала че няма лична карта се
върнали до дома му в с. Тъкач и взели личната му карта. Подсъдимият
обяснил на св. А. Б., че ще прави сватба на която Б. ще свири и трябва лична
карта, за да направят покани, на които да сложат негова снимка. Всички с
автомобила, управляван от св. М.М. тръгнали за гр. Исперих. По пътя купили
водка и дали на св. Б. да пие. Пили и пътниците в автомобила.
Като пристигнали в гр. Исперих спрели до магазин „Тавис“ и св. М. И.
заедно с подс. Х. влезли в магазина. Взели личната карта на св. Б.. А. Б. и
М.М. останали да чакат в автомобила.
В магазин „Тавис“ на работа бил св. С.С. - продавач-консултант. Св. С.
въвел данните от личната карта на св. Б., получил одобрение за възможността
да сключи договор за покупка на изплащане на стоки и попълнил
необходимите документи. На 02.04.2014 г., в магазин на „Тавис“ в град
Исперих е сключен договор за потребителски кредит CREX-10664923 от
02.04.2014 г., в който като кредитор е посочен „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и като кредитополучател е посочен А. Ф. Б. от село Тъкач,
област Шумен с предмет на договора - покупка на климатик „FUJITSU“,
модел ASYG18MCA. Стойността на сделката е 2390 лв. и са договорени 24
погасителни вноски по 133, 48 лв. и първоначална вноска – 300 лв. В
документите, необходими за сключване на договора, бил попълнен телефонен
номер на св. И. (л. 28, т. 1 от ДП).
Подс. Х. заплатил първата вноска. Като разбрал, че за доставка на
климатика са необходими 15 дни за доставка подс. Х. поискал в замяна да
дадат друга стока - два лаптопа и телевизор. Подс. Х. и св. М. И. взели
стоките, изнесли ги от магазина и ги натоварили в автомобила.
Стоките били отнесени в дома на подс. Х., а на другия дена св. М.М.
закарал св. М. И. и подс. Х. със стоките в заложна къща в гр. Нови Пазар при
св. Николай Стефанов, където ги заложили.
Кредитът не е бил обслужван от посоченият кредитополучател и от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД потърсили св. Б.. След като разбрал,
че от негово име е сключен договор за покупка на стоки, св. Б. на 20.05.2014 г.
подал жалба до РУ МВР Исперих (л. 11 от т. 1 от ДП).
Фактическата обстановка е приета за установена въз основа на
показанията на свидетелите и частично обясненията на подсъдимия. Съдът
намира за защитна теза твърдението на подсъдимия, че присъствал, тъй като е
помолен да осигури пари за първоначална вноска. Съдът счита, че следва да
се даде вяра на показанията на св. М.М., тъй като е установено, че същият
няма отношение и не е присъствал при сключване на договора, само е
транспортирал участниците, стоял е със св. Б. в автомобила. Съответно не се
5
установява интерес на свидетеля да преиначава възприетите факти. Въз
основа на неговите показания следва да се приеме, че подс. Х. се съгласил да
съдейства на св. И. да „тегли“ кредит.
Безспорно е установено присъствието и на двамата в магазина на
„Тавис“ ООД Исперих, когато са оформени документите и сключен договора
за потребителски кредит – за покупка на стоки на изплащане.
Видно от заключенията по назначените графологически експертизи (л.
68, т. 1 от ДП):
– в договора, застрахователен сертификат, декларация за предоставяне
на лични данни, заверка на копие от лична карта и фактура подписа и почерка
не е на А. Б.;
подписа и почерка в графите „оторизирано лице“ са на С.С.;
и от експертиза на л. 160, т. 1 от ДП:
ръкописният текст в договор за потребителски кредит не е изпълнен от
подс. Х.;
ръкописният текст в заверка на копие от лична карта не е изпълнен от
подс. Х.;
подписът и ръкописният текст „Вярно с оригинала“ не са изпълнение от
едно и също лице.
Очевидно, с оглед заключението, е налице недостоверност на
показанията на св. И., че подс. Х. е попълвал и подписвал книжата, свързани
със сключване на договора за кредит в магазина. Заключението на вещото
лице, че подс. Х. не е полагал ръкописен текст в книжата и договора е в
съответствие и с показанията на св. С., че не подс. Х., а друго лице е
попълвало и подписвало договорите.
От правна страна.
Фактическите и правни рамки на обвинението, по което се произнася
съда, са очертани от обвинителния акт. Наказателна отговорност на
подсъдимия може да се реализира при наличие на факти и обстоятелства,
описани в обвинителния акт и за тях той може да носи наказателна
отговорност, при доказаност на обвинението от обективна и субективна
страна.
Обвинението срещу подсъдимия Х. е в това, че на 02.04.2014 г. в гр.
Исперих, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у
Сейхан Невзат С. - оторизирано лице на „Тавис“ ООД гр. Исперих за „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, заблуждение и с това причинил
имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София в размер
на 2390 лв.
6
Безспорно след като е установено, че лицето, посочено като
кредитополучател не е подписвало договорите и не е получило стоката
предмет на договора, за „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София е
налице имотна вреда.
Не се установява да са налице действия, извършени от подс. Х. по
въвеждане в заблуждение на св. С.. Нито по поддържане на такова
заблуждение. Не се установява подсъдимия да е създал неправилна представа
на посоченото в обвинителния акт като измамено лице – С.С., която е и
поддържал и тя да се отнася до правното основание или условията, при които
е сключен договора за кредит и са предоставени стоки.
Въпреки противоречията в показанията на св. С., св. И. и обясненията
на подс. Х., относно станалото в магазина на „Тавис“ ООД, които и да се
приемат за достоверни, не обуславят извод, че подс. Х. е въвел в заблуждение
св. С., че е кредитополучателя Б., тъй като С. и Х. лично се познават. Само св.
И. твърди, че подс. Х. представил личната карта на св. Б. на продавача в
магазина С., който извършил проверка и казал „Чист е“ и по указания на
подсъдимия оформил документи за два лаптопа и един телевизор, а
подсъдимият се подписал в книжата. Показанията на И. в тази част са в
противоречие с показанията на св. С., с установеното от графологическите
експертизи, че няма попълнени от подсъдимия графи и освен това въз основа
на тях не се установяват действия на подсъдимия, с които С. е въведен в
заблуждение.
Поведението на подсъдимия, описано в обвинителния акт не
съответства на обективните признаци на престъплението по чл. 209 НК – няма
въвеждане в заблуждение, настъпило от описаните действия на подсъдимия,
на посоченото в обвинителния акт физическо лице – св. С..
Протестът е неоснователен.
Обстоятелствата, посочени от прокурора в протеста, че:
- единственият запознат с начина на получаване на стокови кредити,
чрез „Тавис“ ООД Исперих е бил подсъдимият и той е бил познат на св. С.С.
и водил други лица да получат кредит;
- подсъдимият разговарял със св. С.С. да провери дали с документите
може да се получи кредитиране;
- стоките по получения стоков кредит са отнесени в дома на
подсъдимия;
- подсъдимият заложил стоките и дал парична сума на св. И. от
получените пари;
дори да се приемат за установени по несъмнен начин, не водят до извод, че са
налице действия, извършени от подсъдимия по въвеждане в заблуждение на
св. С..
7
Прокурорът, в пренията пред въззивния съд, обосновано заявява, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК, тъй като не е
посочено в какво се изразяват действията на подсъдимия по въвеждане и
поддържане на заблуждение, съответно престъплението не е посочено с
неговите обективни и субективни признаци. Но това е довело до накърняване
на правата на подсъдимия и не може да е основание за отмяна на постановена
оправдателна присъда по протест на прокурора.
Няма основание за отмяна на атакуваната присъда.
Поради това съдът, на основание чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №260001/26.08.2020 г. по нохд №342/2019 г. на
Районен съд Исперих.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8