РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Кюстендил, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520201303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1139-001327,
издадено на 27.09.2021г. от Началник сектор към ОД на МВР – гр.Кюстендил,
сектор „Пътна полиция“, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Р. Б. С., с
ЕГН – ********** от гр. Кюстендил, със съдебен адрес–гр.********** /адв.
В. П./ е наложено административно наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП – „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 6/шест/ месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва атакуваното
НП и моли неговата отмяна. Като основание за исканата отмяна се сочи
незаконосъобразност, поради недоказаност на нарушението. Твърди липса на
вина .
Въззиваемата страна – Началник група, с-р "Пътна полиция" при ОД
МВР Кюстендил, изпраща представител , който пледира за потвърждаване
на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против Р. С. за
това, че на 05.08.2021г. в 20:30 ч. е управлявал лек автомобил м. „Алфа
ромео“, модел „ГТ“, с рег.№ ***********, собственост на И. Р. С. в гр.
*************, с посока на движение от маг. „Кауфланд“, към ул.“Петър
Ников“, като е допуснал няколко административни нарушения : управлявал е
автомобила без да е поставил обезопасителен колан, разговарял е по мобилен
телефон без да ползва устройство , позволяващо му ръцете му да са
свободни, и последното нарушение, което е установено при допълнителна
проверка чрез ОДЧ при ОДМВР Кюстендил - управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП на 22.06.2021г.,
за несключена задължителна застраховка „ГО“ .
Проверката е извършена от служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Кюстендил – свидетелите Д. В. и К. Г., които са спрели
автомобила за проверка.
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, с.GA№444623,
в който са описани всички установени нарушения. С Резолюция на АНО от
09.08.2021 г., на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН е прекратено образуваното
административнонаказателно производство, в частта за нарушението по чл.
140, ал.1 от ЗДвП и преписката е изпратена на РП гр. Кюстендил за
разследване на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК .
С постановление от 20.09.2021 г. наблюдаващият прокурор по
прокурорска преписка№ 3064/2021 г. е отказал да образува наказателно
производство по изпратения АУАН, приемайки, че не са налице
доказателства за извършено престъпление от общ характер, както и за
административно нарушение във връзка са управление на автомобил с
прекратена регистрация.
2
Въз основа на цитираното постановление на КРП, на 27.09.2021 г.
началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил издал
атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
административнонаказавщия орган – В. и Г.. Съдът кредитира изцяло
показанията им. Служителите на пътна полиция обективно пресъздават
установеното при проверката и твърдяното от тях не е оспорено от
жалбоподателя. Действително към момента на проверката управляваният от
С. автомобил е бил с прекратена регистрация.
По искане на жалбоподателя до разпит е допуснат един свидетел – И.
С., собственик на МПС, с което се твърди че е извършено нарушението.
Според показанията й – същата не е уведомявана от Гаранционен фонд за
служебната дерегистрация на автомобила и в тази връзка няма как да е
уведомила ползвателя – С. , че автомобилът е с прекратена регистрация.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена от събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка
на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са
спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им. Актът е съставен от
оправомощено длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед
на Министъра на вътрешните работи / и съдържа изискуемите от закона
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, включително подробно и точно
описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са били извършени.
Обстоятоятелствената част на АУАН и НП сочат, че изпълнителното
деяние по обвинението е свързано с управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване на неговата
регистрация.
Установи се по безспорен начин, че към датата на извършване на
проверката, за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало валидна
застраховка „ГО“, което е довело до служебното прекратяване на
3
регистрацията му на 22.06.2021 г.
По делото липсват доказателства, които анализирани в тяхната
съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано
по надлежния ред, поради което не се установява субективната страна на
нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може
да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил
на наказващия орган. Както вече бе посочено, в конкретния казус не се
установи, че до собственика е било изпратено уведомление по реда на чл.
574, ал. 10 от Кодекса за застраховането. Изпълнението на това задължение
от страна на Информационния център и надлежното уведомяване на
собственика е от особено значение – текстът на следваща алинея изрично
сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките
на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното
средство от страна на органите на МВР. Процедурата по служебното
прекратяване намира своята нормативна уредба в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б, ал. 1, т. 8, и на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите
на МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този
смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е
установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не
се представят надлежни доказателства за уведомяването на собственика на
управляваното от санкционираното лице превозно средство. В контекста на
изложеното, не би могло да се приеме и становището, че водачът, който не е
собственик на визираното превозно средство, е могъл да формира
съответното субективно отношение към поведението си. При това положение
се налага единствено възможния правен извод, че в конкретния случай не е
доказана субективната страна на нарушението, описано в НП изразяващо се в
управление на чуждо превозно средство с прекратена регистрация.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено
4
искане за присъждане на разноски. То е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие и
приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат В. П. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд - Кюстендил по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
300,00 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Кюстендилският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1139-001327, издадено
на 27.09.2021г. от Началник група към ОДМВР Кюстендил, сектор „Пътна
полиция“, с което на Р. Б. С., с ЕГН – ********** от гр. ******** е наложено
административно наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Кюстендил да заплати на Р. Б. С., с ЕГН –
********** от гр. ******** сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300/ триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -
Кюстендил по реда на АПК.
5
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6