Решение по дело №10061/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 89

гр. Велико Търново, 19.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                                 ИВЕЛИНА ЯНЕВА           

 

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура - Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10061/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ***К.К.К. от АК – Русе, като пълномощник на С.С.Г. с ЕГН **********, адрес ***, адрес за призоваване в гр. Разград, ул. „Цар Асен“ № 10, ет. 1, офис 1, чрез ***К.К., срещу Решение № 16 от 15.01.2021 г. по АНД № 20204110201472 от 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3318392, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на С.С.Г., в качеството му законен представител на „Адапласт“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Острово, общ. Завет, ул. „Рила“ № 11, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от същия закон, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева. Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като излага доводи за неправилна преценка от съда на събраните писмени доказателства и за допуснати в административната фаза на производството формални и процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице. Цитираните оплаквания съдът квалифицира като такива за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ВТРС и разреши спора по същество, като отмени потвърдения с него електронен фиш, с всички законови последици. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание, не  ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба, като изтъква, че в същата не е посочено в какво конкретно се изразяват нарушенията в познавателната дейност на съда, нито какви са претендираните от касатора нарушения в административнонаказателното производство. Счита изводите на районния съд, вкл. по отношение недоказаното прехвърляне на собствеността върху автомобил „Опел вектра“, за законосъобразни и правилни, основани на събрания доказателствен материал, след обсъждане на всички наведени пред него оплаквания. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. 

           

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.

На дата 12.01.2020г., в 12:06 часа на ПП I-3, км. 09+000, в община Полски Тръмбеш, до пътен възел с път III-407, в посока към гр. Плевен, при въведено с пътен знак В26 ограничение в скоростта извън населено място от 60 км/ч, моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***, собственост на „Адапласт“ ЕООД с ЕИК ***, се е движел със скорост 94 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3 км/ч). Скоростта е била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TER1 – M“ с № 649, за което е изготвен снимков материал. На С.С.Г. – представляващ по закон дружеството, чиято собственост е процесният товарен автомобил, е издаден Електронен фиш Серия К № 3318392, връчен на 16.09.2020 година. ЕФ е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 189, ал. 8, предл. първо от ЗДвП Няма данни и не се твърди касаторът, като законен представител на „Адапласт“ ЕООД да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с административната преписка доказателства за годността и техническата изправност на АТС, собствеността на автомобила, снимков материал, както и представените от санкционираното лице документи – фактура от 27.03.2008 г. за продажба на лек автомобил „Опел Вектра” с доставчик „Адапласт“ ЕООД и получател Г.А.Х., разпечатки от дневник за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период м. 03.2008 г. и протокол за приемането им НАП. С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил констатациите във фиша с доводи за нарушение на материалния закон, тъй като представляваното от С.Г. дружество не е собственик на автомобила с който е извършено нарушението, и за допуснати съществени процесуални нарушения. Изброените възражения са били преценени като неоснователни от решаващия съд, който въз основа на приобщените към делото доказателства, е приел, че ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, безспорно са установени противоправното деяние, времето и мястото на извършване, годността на техническото средство, с което е установено нарушението и надлежното му използване, удостоверено с протокол за използване на АТСС. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на С.С.Г., като законен представител на „Адапласт“ ЕООД, доколкото представените документи не установяват прехвърлянето на собствеността върху процесния автомобил към трето лице, както и че извършеното деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на наказанието.

 

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения, някои от които формулирани пределно лаконично. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила. Във въззивното производство Г. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на обжалваното решение. Представените пред ВТРС фактура, СД и извлечения от отчетни регистри не доказват по безспорен начин предхождащо нарушението прехвърляне към трето лице на собствеността върху процесния лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***. На първо място данните от фактурата не се установяват безспорна идентичност между МПС – предмет на отразената в нея продажба и посочения лек автомобил. На второ място, както е отбелязал и въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, договорът за прехвърляне на собствеността върху автомобили е формален и предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, е такава за неговата действителност. От санкционираното лице не е представен договор за продажба на „Опел Вектра” с рег. № ***, сключен в посочената задължителната форма за валидност, при което издаването на фактура от „Адапласт“ ЕООД и включването й в съответните отчетни регистри и документи, подавани от това дружество пред НАП, не доказва прехвърлянето на собствеността върху автомобила.

Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

 

Решението на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. За пълнота следва да се посочи следното:

Правилно районният съд е приел, че в разглеждания случай е приложима  процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и електронният фиш съдържа предвидените в нормата реквизити. Няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, вкл. мястото на извършване и описание на нарушението са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен. В електронният фиш изрично се посочва на кой участък от кой именно път се е движил касаторът и каква е била посоката му на движение, както и обстоятелството, че въведеното ограничение на скоростта касае движение по пътя извън населено място. За място на извършване на нарушението е посочен път ПП I-3, км. 09+000, посока към гр. Плевен, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото, където е извършено нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на деянието.

По делото липсва снимка на разположението на уреда, но посоченото нарушение съдът намира за несъществено, доколкото неговото положение се установява от приложените протокол за монтаж и настройка, и протокол за използване на АТСС от 12.01.2020 г., т.е. същото е разположено в полицейския автомобил със съответната регистрация. Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол, както се посочи по- горе е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в сила от 16.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи/, съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км/ч. Използвано е автоматизирано техническо средство „TER1 – M“, което съставлява одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 24.02.2020 г., видно от Удостоверение № 10.02.4835, издадено от Български институт по метрология. Използваната мобилна система за видеоконтрол на скоростта е преминала последваща проверка за годност към датата на установяване на нарушението според представения Протокол за проверка № 2-7-19/ 11.07.2019 година.

Правилно е ангажирана отговорността на представляващия дружеството – собственик на автомобила, който в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е представил декларация да е предоставен автомобилът по време на нарушението на друго лице. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.

           

При така изложеното, настоящият състав преценява, че обжалваното решение на РС – Велико Търново не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Оставя в сила Решение № 16 от 15.01.2021 г., постановено по АНД № 20204110201472 от 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

           

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                         2.