№ 11502
гр. София, 26.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110132658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на Молба, вх. № 56569/28.02.2023г. на СРС, подадена от адв.
Николай Илчев – АК-София, процесуален представител на ищеца Е. В., с искане да бъде
изменено постановеното по делото Решение № 1892/08.02.2023г. в частта за разноските, като
в негова полза бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в по-висок размер от
730,00 лева, вместо присъдените 300,00 лева. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната
страна не е изразила становище по искането.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, касае възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, което се определя от съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна. Разноските по делото са правилно и
законосъобразно разпределени съобразно изхода от делото и процесуалното и
извънпроцесуално поведение на страните, като не са налице предпоставки за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като
доводите в противна насока в подадената молба не разколебават този извод. В тази връзка
следва да се има предвид, с оглед становището на Съда на ЕС, обективирано в Решение от
23.11.2017г. по обединени дела С-427/16 и С-428/16, че национална правна уредба, в
частност НМРАВ, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС,
като тази уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес,
то минималните възнаграждения, определени в НМРАВ, не обвързват съда в преценката си
дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, оттам дали е дължимо като разноски по
делото, независимо дали същото е равно, под или над праговете, посочени в тази наредба.
Този принцип действа и при определянето на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв от страна на съда.
Водим от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба по чл. 248 ГПК, вх. № 56569/28.02.2023г. на
СРС, за изменение на постановеното по делото Решение № 1892/08.02.2023г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК, да се съобщи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2