Р Е
Ш Е Н
И Е №
260632
11.05.2021г., гр.
Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми
април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 744/ 2021 г по описа на ПОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на адв.Р.Д.,***, като пълномощник на И.Д. *** против Решение № 260380/
09.02.2021г. постановено по гр.д.№ 15597/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – I гр.с., с което е уважена молбата на М.Д. А., лично и като законен
представител на малолетното дете Д.И.А. , и двамата от гр.Пловдив за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие на основание чл.5, ал.1 и
сл. ЗЗДН. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне искането на молителката. Претендира се присъждане на
адв.възнаграждение на основание чл.38 ЗА.
Постъпил
е отговор по въззивната жалба от въззиваемата
М.Д. А., лично и като законен представител на малолетното дете Д.И.А. ,
и двамата от гр.Пловдив, в който отговор се оспорва въззивната жалба като
неоснователна и се моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и се явява в преклузивния седмодневен срок по чл.17,
ал.1 ЗЗДН, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С
обжалваното решение е уважена молбата на М.Д. А., лично и като законен
представител на малолетното дете Д.И.А. , и двамата от гр.Пловдив за
постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 и сл. ЗЗДН
като ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителите, забранено е приближаването им, както и жилището, училището
на детето и местата за социални контакти, за срок от три месеца, считано от
09.02.2021г. включително, като е наложена и глоба на ответника на основание
чл.5, ал.3 ЗЗДН в размер на 200 лева. Обжалваното решение за постановяване на
мерките за защита от домашно насилие е постановено въз основа на представените
от молителите Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и писмени доказателства –
медицинска документация, както и събрани гласни доказателства за установяване
на заявените в декларацията факти и обстоятелства , като е мотивирано
налагащите се изводи за упражнено психическо и емоционално насилие от страна на
ответника, изразяващо се в емоционално неглижиране на детето от неговия баща, който с действията
и бездействията си лишил детето си от адекватно посрещане на неговите нужди в
емоционален план, както и за подсигуряване на условия за живеене, които да не
застрашават физическото, психическото, емоционалното и нравственото му
развитие.
Във въззивната жалба се поддържат възраженията
за недопустимост на производството по делото поради несъставомерност по смисъла
на чл.2 ЗЗДН, от една страна, а от друга необоснованост на обжалваното решение
поради оспорване наличието на извършени от страна на ответника актове на
домашно насилие по смисъла на цитираната разпоредба.
Жалбата
е неоснователна.
Възражението
за недопустимост на инициираното производство по реда на ЗЗДН е неоснователно.
Касае се за специална законова уредба, регламентираща защита на пострадали от
актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, които могат да се изразяват
както в активни действия, така и в пасивни действия – бездействия на лица от
кръга посочените в чл.3 от закона, чрез които се създават или са били създадени
условия и предпоставки за допускане осъществяването на такива действия от трети
лица спрямо пострадалия, които от своя страна са идентични или аналогични на
описаните в чл.2 ЗЗДН.
Подадената
молба от молителите М.Д. А., лично и като законен представител на малолетното
дете Д.И.А. , и двамата от гр.Пловдив за постановяване на мерки за защита от
домашно насилие по чл.5, ал.1 и сл. ЗЗДН против ответника И.А., последният бивш
съпруг на М. А. и баща на детето Д.А. е подкрепена с Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН за факти и обстоятелства, проявени на датите 05.11.2020г., 07.11.2020г. и
24.11.2020г. , в които детето е било обект на домашно насилие, изразено чрез
бездействия - неглежиране от страна на ответника оплакванията на детето е
допуснато осъществяване на действия на агресивно поведение, вкл. пряка
физическа агресия от страна на членове на домакинството на ответника, както и
действия от страна на ответника на вербална агресия при разговори с малолетното
дете с адресат молителката и майка на детето.
С
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 и ал.3 ЗЗДН е придадена материална
доказателствена сила на Деклрацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, допускаща издаване на
заповед за защита само на основание приложената към молбата цитирана
декларация, при липса на други доказателства. По настоящото дело така
представената като годно доказателствено средство по чл.13, ал.1, т.3 ЗЗДН Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН се явява подкрепена
и от други годни доказателствени средства по смисъла на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДН - писмени доказателства,
съставляващи медицинска документация и социален доклад на ДСП-Пловдив. С
представеното СМУ №1133/2020г. се удостоверява проведени прегледи на
малолетното дете на датите 08.11. и
09.11.2020г. от дежурен лекар от Детска хирург при УМБАЛ
“Св.Георги“-Пловдив и съдебен медик при Катедра по съдебна медицина на
МУ-Пловдив, при които установени
травматични увреждания по седалищната част и крайниците на детето с
овални синкави кръвонасядания, причинени
по възможен на описания от пострадалия
начин и време на датите в периода от 02.11.- 05.11.2020г. При изслушване на малолетното детето от социален работник към ДСП-Пловдив, видно
от депозирания Социален доклад вх.№ 288666/17/ 18.12.2020г. се удостоверяват изявленията на пострадалия
за нежелание за реализиране на контакт с ответника поради причините за това, че
същият „не му обръща внимание, не се чувства добре при него, а и заради
„момичето““, дете на партньорка на баща му, ръката му е била гипсирана поради
това, че бил бутан, щипан и ритан в слабините. Удостоверените в социалния
доклад обстоятелства кореспондират на проведеното психологическо изследване на
ЦПК - „Феникс“ – гр.Пловдив на малолетното дете с изх. №26/ 19.11.2020г. Така посочените фактически обстоятелства се
подкрепят и от ангажираните от молителите гласни доказателства, разпита на св.П.
П./ сестра на молителката/ и Д. Г. / майка на молителката/, които макар и
близки родственици на молителката, като съответстващи на останалия
доказателствен материал подлежат на кредитиране съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК и поради което не се явяват опровергани от ангажираните от ответника
гласни доказателства / св.Ж. М.- съпруга на ответника и св.П.Х., без родство
със страните/.
Установените в първоинстанционното
производство фактически обстоятелства относно продължило проявяващо се
поддържано агресивно поведение от страна на членове на настоящото семейство на
ответника спрямо малолетното дете се подкрепят и от представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства – Становище изх.№ 9/ 25.02.2021г.,
СМУ № 125/ 2021г., Допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, Резултат
от образно-диагностично изследване от отделение по образна диаагностика от
11.02.2021г., Лист за преглед на пациент в КБД/СО на 11.02.2021г. , както и
лично възприетите факки и обстоятелства от ангажираната от въззиваемата
страна в качеството на свидетел св. Д. Д..
С оглед на това депозираните от ангажираната от страна на жалбоподателя св.С. А.,
майка на ответника, показания описаните
травматични увреждания да се допускат да са причинени поради самонаранявания
при спортуване от страна на малолетното
дете поради липса на лични възприятия от страна на свидетелката за сочените от
пострадалия причини в тази насока, не се кредитират.
По
така изложените фактически и правни съображения, жалбата се намира за
неоснователна, а обжалваното решение като правилно подлежи на потвърждаване.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
за настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лева,
съобразно списък по чл.80 ГПК.
На
основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260380/
09.02.2021г. постановено по гр.д.№ 15597/ 2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – I гр.с.
Осъжда И.Д.А., ЕГН: ********** от
гр.Пловдив да заплати на М.Д. А., ЕГН: ********** сумата 500 лева / петстотин
лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.76, ал.6 ЗЗДН.
Председател: Членове: