№ 481
гр. Пещера, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20245240100736 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск за развод от Диана Т. К. с правно основание чл.
49, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу Г. Б. К..
В съдебно заседание, проведено на 30.09.2024г., страните се явяват лично и
изрично заявяват желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между тях
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, като излагат споразумение по
чл.51 от СК. Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с
протоколно определение от 30.09.2024г.г. производството по делото е преобразувано в
охранително - по чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак – Дубликат, издадено
на 09.07.2024г. от Община Пещера въз основа на акт за граждански брак №
0039/22.06.1991г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на
22.06.1991г., като след брака съпругата е приела фамилното име К..
Пред съда се изложи споразумеине, с което молителите уреждат въпросите относно
ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име, като предвид
липсата на непълнолетни деца - споразумението им по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото
от закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата,
депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд
съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Изложено е и
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузите-
молители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата
съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на
последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята
на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е
двукратно заявена – веднъж писмено /чрез молбата по чл. 50 от СК/ и втори път устно пред
съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия, доколкото
изложените пред съда условия на споразумението се съдържат в подписаната – искова молба
и бяха лично и изрично потвърдени от всяка от страните пред съда. Молителите-съпрузи,
пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да
прекратят брака си с развод, което е заявено и потвърдено пред съда чрез представеното в
открито съдебно заседание споразумение. Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за
прекратяването на брака им са ирелевантни - не са предмет на издирване от съда.
Същевременно не са налице недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята,
заобикаляне на закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е
дадено под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са уредили със споразумението последиците
на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод въз основа на
взаимно съгласие. Изложеното от тях в съдебно заседание урежда всички визирани в чл. 51,
ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на
закона и морала. По изложените съображения - следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че молбата на Д. Т. К. и Г. Б. К. се явява основателна и следва бъде уважена, като
съдът допусне бракът между двамата да бъде прекратен въз основа на взаимното им
съгласие за това, а представеното от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал.
2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв.. Доколкото по делото са налични доказателства за платена от
Д. К. такса в размер на 25 лв. – то остатъка от 15 лв. следва да бъде заплатен от Г. Б. К..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 22.06.1991г. в град
Пещера граждански брак между Д. Т. К. с ЕГН ********** и Г. Б. К. с ЕГН **********,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1. Страните се споразумяват да прекратят по взаимно съгласие, без произнасяне по
въпроса за вината, сключения между тях на 22.06.1991г. в гр. Пещера граждански
брак;
2. Страните се споразумяват, че семейното жилище в гр. Пещера, на ул.
„Опълченска“ № 9, се предоставя за ползване на Г. Б. К., с ЕГН **********;
3. Страните се споразумяват, че след прекратяване на брака няма да си дължат
издръжка един на друг.
4. Страните се споразумяват след прекратяване на брака Д. Т. К. да запази и да
продължи да носи фамилното име К.;
ОСЪЖДА Г. Б. К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера
сума в размер на 15 лева, представляваща държавна такса за допускане на развода в
съответната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
3