Решение по дело №2896/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

               №                                            2023 г., гр. Варна

 

                   В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                            

 Х-ти касационен състав,

в публично заседание на  16.02. 2023 г., в състав :

                                       Председател :  Красимир Кипров                                                                            Членове    :       Ралица Андонова

                                                                 Виолета Кожухарова

при секретаря   Теодора Чавдарова

с  участието на прокурора  Владислав Т

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

         касационно дело № 2896  по описа на съда за 2022  г.,

         за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

            Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по жалба на  „Е.  М. “ ЕООД, представлявано от управителя Л.Н.  Р. ,  против решение № 1462/ 7.11.2022 г. по НАХД № 4154/2022 г. по описа на  ВРС, с което е  потвърдено издаденото от  директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна НП № 03-012788/ 16.06.2020 год.  и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.    С развити в жалбата доводи за  необоснованост на приетите от въззивния съд фактически констатации, се претендира материална незаконосъобразност на постановеното от него решение, на което основание се иска   отмяната му  и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна   на  обжалваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.  В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа с подадените от упълномощения адвокат  Н. К.  молби с.д.  824/18.01.2023 г.  и с.д. 2407/16.02.2023 год.

        Ответникът- директорът на дирекция „Инспекция по труда“- Варна, чрез  упълномощения юрисконсулт Н.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.  

            Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

            След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е   основателна.

            С   обжалваното НП  е   наложена   на  основание чл. 415, ал.1 от КТ на настоящият   касатор   имуществена санкция в размер на 2500 лв.  за следното нарушение :  затова, че на 18.02.2020 г.  в гр. Варна в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание № 14, дадено с протокол № ПР2001026/7.02.2020 г. на дирекция „ИТ“-Варна, да начисли и изплати разликата до уговореното основно месечно  трудово възнаграждение за извършената работа през м. декември 2019 г. на Б.Б.Б. , на длъжност „пазач-портиер“ в ТЦ-Бургас , ** , полагащ труд по  сключен с „Е. “ ЕООД трудов договор № 821/5.08.2016 год.

            За да  потвърди   НП , районният съд  е приел за установени изложените в НП факти , отхвърляйки възражението на жалбоподателя за наличието на обратно приети факти в представеното от него НП № 03-012420/19.02.2020 г. , мотивирайки се с  аргумента , че същото не е влязло в сила и същевременно е ирелевантно, тъй като били налице безспорни доказателства , че работодателят  не е изпълнил даденото му предписание , а  единствено  начислил сумата от 6,16 лв.

            Касационният съд намира, че   е налице изложеното  в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т. 1   от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон .     

            С процесното предписание обективиращо влязла в сила ПАМ , е бил определен на работодателя и настоящ касатор срок за изпълнението му до 17.02.2020 год.  От приобщеното в касационното производство НАХД № 4317/2020 г.  по описа на ВРС се установява , че представеното  в процесното въззивно производство от  „Е.  М. “ ЕООД  НП № 03-012420/19.02.2020 г.  на директора на дирекция „ИТ“-Варна е потвърдено с влязло в сила на 5.02.2021 г.  решение № 260049/19.01.2021 год.  Единственото съдебно заседание по въззивно дело № 4154/2022 г. , когато са приети представените по него доказателства , е било проведено на 1.11.2022 год.   към който момент , както и към момента на постановяване на  решението по него, представеното НП № 03-012420/19.02.2020 г.   е било влязло в сила , след като постановеното във връзка с него решение е било влязло в сила на 5.02.2021 год. С оглед последното , очевидно необоснован е извода на ВРС , че представеното НП не било влязло в сила. Необоснован е и извода за ирелевантност на това НП – посочените в него факти са пряко свързани с фактите по обжалваното НП, тъй като е издадено за нарушение по чл. 128 , т.2 от КТ,  изразяващо се в неплащане на трудовото възнаграждение на Б.Б.  за същият месец декември 2019 г. , за което обаче е приложен привилегирования състав  на чл. 415в , ал.1 от КТ, т.е. наказващият орган е приел, че при  липсата на други вредни последици  нарушението е отстранено веднага след установяването му. Нарушението по НП № 03-012420/19.02.2020 г. е установено с АУАН съставен на 10.02.2020 г. , т.е. преди да изтече  на 17.02.2020 г. срокът за изпълнение на процесното предписание, при което констатацията на наказващият орган  за  отстраняване на нарушението веднага след установяването му, което е равнозначно на изплащане от „Е.  М. “ ЕООД на Б.на пълният размер на уговореното трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. , очевидно противоречи на констатацията по процесното НП , че пълният размер на трудовото възнаграждение на Б.не бил изплатен към датата 18.02.2020 г.  и поради това предписанието не било изпълнено. Обратно в сравнение с обжалваното  НП на приетото със силата на присъдено нещо на решението по НАХД № 4317/2020 г. , оборва доказателствената сила по чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ  на АУАН по обжалваното НП,   от което следва извода , че изложените в него факти са успешно опровергани от страна на жалбоподателя. Друг правен извод е невъзможен, доколкото нито въпросното предписание, нито процесните АУАН и НП,  съдържат изложение на факти за това какъв точно е пълният  размер на дължимото трудово възнаграждение и какъв е размера на приетото частично  негово плащане.  При тази фактическа недоказаност , че процесното предписание не е изпълнено от страна на „Е.  М. “ ЕООД , то не е налице осъществен от обективна страна състав на адм.  нарушение по  чл. 415, ал.1 от КТ, което прави обжалваното НП материално незаконосъобразно. Незаконосъобразните НП подлежат на отмяна, т.е. като е потвърдил същото вместо да го отмени, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде  изцяло отменено, включително в  частта  му за разноските.

            След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в  съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

            При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а на касатора въпреки заявената от него претенция, разноски не следва да се присъждат, поради липсата на доказателства за извършени такива както във въззивното, така и в касационното производство.  

             Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ  изцяло решение № 1462/ 7.11.2022 г. по НАХД № 20223110204154/2022 г. по описа на ВРС  и  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ОТМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна  НП № 03-012788/16.06.2020 г. , с което на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложена на „Е.  М. “  ЕООД имуществена санкция  в  размер на 2500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                       

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ  :