№ 15299
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130484 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ,ал.1 , от ГПК.
В срокът за обжалване на съдебното решение е постъпило искане от ищеца ,чрез
адв.Н. И. И. ,с която се иска изменение на съдебното решение ,в частта за
разноските.Съображенията му са ,че на основание чл.2,ал.5 вр. чл.7,ал.1,т.1 от Наредба №
1/2004год. , общото възнаграждение по трите отделни иска възлиза на 620,78лв. Моли съда
да измени съдебното решение като присъди адвокатско възнаграждение на адв.И. още
485,78лв. адвокатско възнаграждение ,представляващо разликата между присъденото и
дължимото ,с оглед цялостното отхвърляне на съединените искове.
Постъпила е и молба ,вх.№ 98047/25.03.2024год. от адв.Красимира
Билева,процесуален представител на Б. А. Кирилова ,чрез законния си представител Н.
Пламенов Костов ,с която се иска допълване на съдебното решение в частта за разноските
.Претендира се присъждане пряко на адвоката на адвокатско възнаграждение ,за оказана
безплатна правна помощ на ответницата в заповедното производство.Относно размера на
същото се сочи ,че следва да бъде определено ,съгласно чл.2,ал.5 вр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба
№ 1/2004год. ,като общото възнаграждение по трите отделни иска следва да бъде в размер
на 308,80лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва искането за
изменение/допълване на съдебното решение ,в частта за разноските.
Съдът счита ,че е сезиран с молби за изменение на съдебното решение ,в частта за
разноските,съгласно чл.248,ал.1,пр. 2 от ГПК в исковото производство и в такава за
допълване на решението в частта за разноските в заповедното производство,по
чл.248,ал.1,пр.1 от ГПК,които са подадени в срокът за обжалване на съдебното
решение.Молбите са подадени в преклузивния срок, от легитимираната страна ,по делото е
бил представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК,поради което са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
По молбата по чл.248,ал.1,пр.2 от ГПК ,за изменение на решението ,в частта за
разноските в исковото производство.
Със съдебното решение ,постановено по делото ,съдът е уважил предявеният иск ,с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като е
признал , че ответницата Б. А. Кирилова дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* 1 856,37 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.01.2023 г. до
изплащане на вземането ,за топлоснабден имот с адрес гр.София
1
,ж.к.“Люлин“,бл.809,вх.Д,ет.3,ап.93 ,аб. № 214832, сумата от 323,24 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 22.12.2022 г., сумата от 17,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1623/2023 год. по описа
на СРС, 65 състав.
В останалата част ,до пълните предявени размери ,положителните установителни
искове са отхвърлени ,вкл. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – изцяло.
С решението си съдът се е произнесъл и по отношение на отговорността за
разноските ,като на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Н. И. е присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца , в размер на 135лв.
,като минималния размер,определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ е в размер на 585,35лв.
Съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС възнаграждението се определя
съобразно вида и броя на предявените главни искове поотделно, но не и за свързаните с тях
акцесорни претенции, предявени в същото производство, които произтичат от един и същ
правопораждащ факт, за които, заедно с главните искове следва да се определени едно общо
адвокатско възнаграждение с оглед материалния интерес по делото, съобразно чл. 7, ал. 2 от
наредбата. Предмет на делото са няколко свързани претенции – за главница, лихви и
обезщетение за забава, произтичащи от един договор ,поради което по всички тях следва да
бъде определено едно възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от наредбата, съобразно общия
материален интерес
Така определения размер на адвокатското възнаграждение от 585,35лв. съдът
намира ,че съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото,като отчита и
труда положен от адвоката за образуването и воденето на исковото производство ,като
продължение на заповедното такова.
Следва да се вземе в предвид и че то е протекло в едно съдебно заседание ,не се
отличава и с особено от подобен тип дела.
Съдът намира също,че не е обвързан от предвидените минимални размери на
адвокатското възнаграждение предвиден в НМРАВ като в тази насока съобразява и
Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16.
При това положение и с оглед силата на тълкувано нещо, с което се ползва
произнасянето на СЕС по преюдициално запитване, настоящият съдебен състав намира, че
нито следва да обсъжда доводите за приложението на НМРАВ и посочените в молбата по
чл. 248 ГПК, нито следва да съобразява национална съдебна практика, било то и на ВКС,
която предвид произнасянето на СЕС е загубила значение.
Следователно, доколкото все пак адвокатската работа изисква заплащане, то при
съобразяване на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, следва да се изходи от
правилото на чл. 36 ЗАдв., което изисква справедлив размер на възнаграждението. Този
справедлив размер се определя от съда, като се вземе предвид фактическата и правна
сложност на производството,поради което определеният размер на адвокатското
възнаграждение за сумата от 585,35 лева напълно удовлетворява положения от адвоката
труд.
Съобразно отхвърлената част от исковете на адвоката се следва възнаграждение в
2
размер на 135лв.,което на основание чл.38,ал.2 от Задв. следва да му бъде присъдено пряко.
По молбата за допълване на съдебното решение ,в частта за разноските на
ответника в заповедното производство.
Такова искане и било заявено с възражението в заповедното производство,а и с
писмения отговор ,като е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК като съдът се е
произнесъл само за дължимите на ответника разноски в исковото производство.
Настоящата инстанция счита ,че разноски на длъжник в заповедното производство
,направени за подаване на възраженията му по чл.414 от ГПК не се дължат,при положение
,че е се е развило исковото производство .
Заповедното производство е уредено като едностранно, защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в случая, по възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това
възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материално правната защита на длъжника / в този смисъл определение №
45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г., определение № 140 от
19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
С оглед изложеното, съдът счита, че молбите по чл. 248 ГПК следва да се оставят
без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 98052/25.03.2024год. от адв.Н. И. И.,
процесуален представител на Б. А. Кирилова ,чрез законния си представител Н. Пламенов
Костов , с която е поискано изменение на Решение № 4527/13.03.2024год. постановено по
гр.д.№ 30484/2023год. по описа на СРС, II ГО, 65 състав в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 98047/25.03.2024год. от адв.Красимира
Игнатова Билева, процесуален представител на Б. А. Кирилова ,чрез законния си
представител Н. Пламенов Костов , с която е поискано допълване на Решение №
4527/13.03.2024год. постановено по гр.д.№ 30484/2023год. по описа на СРС, II ГО, 65
състав в частта за разноските в заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3