РЕШЕНИЕ
№ 2220
град
Пловдив, 06.12.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ -
XXVIII състав, в открито заседание на двадесет
и пети септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА
АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Вълчев
административно дело № 1372 описа на съда за 2023 година, взе предвид следното:
Производство по чл.
145 и сл. от АПК, във вр. чл.118, ал.3, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО.
Образувано е по жалба на А.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение №2153-15-134 от 10.05.2023 година
на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх.
№ 1012-15-133/11.04.2023 г., вх. № 1012-15-134/11.04.2023 г. и вх. №
1012-15-135/11.04.2023 г. срещу задължителни предписания с
№ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г., № ЗД-1-15-01329983/28.03.2023г. и №
ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г., издадени от контролен орган при ТП на
НОИ-Пловдив на осн. чл.108 ал.1 т.3 КСО и същите са потвърдени изцяло.
В жалбата се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Сочи се, че от
съдържанието на процесния акт не може да
се установи нито основанието, нито фактите удостоверяващи издаването му, а без излагането на конкретни обосноваващи го
факти, не са удовлетворени изискванията на закона за мотивировка на акта.
Претендира се отмяна на решението.
Редовно призован, в съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв. К.Г., който
поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора в представена
по делото писмена защита, се излагат съображения за доказаност на изложените в жалбата
обстоятелства и се прави искане за отмяна на атакувания административен акт. Прави
искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски по
представен списък.
Ответникът по жалба -
директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт П.,
оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства по
административната преписка. По същество в писмено становище счита атакуваното
решение за законосъобразно и правилно и предлага да бъде оставено в сила.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
изложеното в жалбата и събраните по делото писмени доказателства, прие за
установено следното:
Решението е обжалвано от
лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Във връзка с постъпил
сигнал изх. № 1034-15-61/28.02.2023 г. на сектор „КП-втори“ при ТП на НОИ –
Пловдив, от контролен орган при ТП на НОИ - Пловдив, е извършена проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на А.Д.И. - регистрирано като
земеделски производител лице в качеството му на самоосигуряващо се такова за
период 01.10.2021г. – 31.12.2022г. Проверката е приключила с издаването на
Констативен протокол (КП) № КВ-5-15-01329978/28.03.2023 г. Установено е, след
извършена проверка в информационната система и извлечени данни от регистрите на
НОИ, че И. се осигурява като самоосигуряващо се от 11.03.2019г., упражняващо
дейност земеделски производител в с.Боянци с обхват на осигуряване за фонд
„Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. Внесени са дължимите
осигурителни вноски за периода от месец октомври до месец декември 2021 г. Пред органите на НОИ са подадени декларации
Образец 1 „Данни за осигуреното лице “ с код за вид осигурен 13 – за
регистриран земеделски стопанин и тютюнопроизводител, в които е отразено
следното: за месец октомври 2021 г.
декларирани са 15 работни дни в т. 16.1 и 6 работни дни в т.16.3 във
майчинство; за месец ноември 2021 г. декларирани са 22 работни дни в т. 16.1; за
месец декември 2021 г. са декларирани 10 работни дни в т. 16.1 и 10 работни дни
в т. 16.2 във временна неработоспособност; за месец януари 2022 г. са
декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност; за месец
февруари 2022 г. са декларирани 20 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
за месец март 2022 г. са декларирани 22 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
за месец април 2022 г. са декларирани 19 работни дни в т. 16.2 във временна
неработоспособност; за месец май 2022 г. са декларирани 19 работни дни в т.16.2
във временна неработоспособност; за месец юни 2022 г. са декларирани 22 работни
дни в т. 16.2 във временна неработоспособност; за месец юли 2022 г. са
декларирани 21 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност; за месец
август 2022 г. са декларирани 23 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност; за месец септември 2022 г. са декларирани 20 работни дни в
т. 16.2 във временна неработоспособност; за месец октомври 2022 г. са
декларирани 21 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност; за месец
ноември 2022 г. са декларирани 22 работни дни в т.16.2 във временна неработоспособност;
за месец декември 2022 г. са декларирани 19 работни дни в т.16.2 във временна
неработоспособност.
Пред органите на НОИ –
Пловдив за А.И. са представени болнични листове за временна неработоспособност
при общо заболяване и при бременност и раждане за периодите от 15.12.2021г. до
28.01.2022г. вкл., 27.01.2022г. до 09.03.2022г. вкл., от 10.03.2022г. до
28.04.2022г. вкл.. На 03.05.2022г. от лицето е подадено Приложение № 11 към чл.
11, ал. 2 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане на основание чл. 50, ал.1 и чл. 51 от КСО за остатъка от 135 до 410
календарни дни с начална дата от 29.04.2022г. до 28.01.2023г.
Констатирано е, че в ОД
„Земеделие“ – гр. Пловдив А.Д.И. е регистрирана на основание Наредба №
3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани от
26.11.2020г. като земеделски стопанин, като е завявала последваща заверка на
регистрацията от 15.11.2021г.. Предоставена е информация от електронния регистър,
съответстваща на данните от анкетната карта и анкетните формуляри, подадени от
земеделския стопанин на хартия, от която е установено, че лицето декларира за
2021 г. обща използвана площ – 0,0300ха за отглеждане на картофи. За периода 2022г.
същата не е регистрирана като земеделски производител и не са посочени да са
засяти посочените по-горе площи. Прието е в тази връзка, че наличието на
регистрация на лицето в горепосочения регистър на земеделските стопани, не се
явява самостоятелно и достатъчно основание, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Цитирани са
разпоредбите на чл. 10 от КСО, § 1, т. 3 от ДР на КСО и § 1, т. 5 от ДР на КСО,
като е отчетено
обстоятелството, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. лицето е посочило доход
от дейността като регистриран земеделски стопанин – 1 150 лв. и разход 690
лв. Контролния орган е приел, че И. не е
упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и за нея не е възникнало
осигуряване за съответния осигурителен риск, поради което не е осигурено лице
по смисъла на горепосочените разпоредби на КСО. В тази връзка на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи
на НОИ, били дадени задължителни предписания на А.Д.И.. Така по задължителни
предписания № ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г. е предписано в качеството и на
самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин ЕИК **********, да коригира
данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1
„Данни за осигуреното лице“ за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2021г., като
следва да се подадат 6 работни дни в т.16.3. /дни в майчинство/; в т.15
/последен ден в осигуряване - 10.10.2021г./; вид осигурен с код т. 13
/земеделски производител 18,3%/. По задължителни предписания № ЗД-1-15-01329985/28.03.2023г.,
е предписано в качеството и на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин
ЕИК ********** да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с
декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен 13 “за
регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” за периода от 01.11.2021
г. до 31.12.2021 г„ като подаде 6 работни дни в майчинство и последен ден в
осигуряване 10.10.2021г.. По задължителни предписания №
ЗД-1-15-01329993/28.03.2023г., е вменено задължението в качеството и на
самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин ЕИК ***, да заличи данните,
подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ с вид осигурен 13 “за регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители” за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. Издадените по
време на проверката актове са връчени чрез пълномощник на 28.03.2022г., заедно
със съставените КП. Издадените задължителни предписания са връчени на
28.03.2023г. чрез упълномощено от жалбоподателя лице. Постъпили са възражения пред
горестоящият административен орган с вх. вх. № 1012-15-133/11.04.2023 г., №
1012-15-134/11.04.2023 г. и № 1012-15-135/11.04.2023 г., с които е изразено
несъгласие с направените от контролния орган констатации.С оспорваното решение №
2153-15-134 от 10.05.2023г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив задължителни
предписания с №ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г., № ЗД-1-15-01329983/28.03.2023г. и
№ ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г., са потвърдени, като горестоящият
административен орган изцяло е възприел констатациите на контролния орган от
извършената проверка и е изложил съображения, че въпреки представените
протоколи за продажба на картофи на 11.11.2021 г., 14.11.2021 г., 18.11.2021
г., 01.12.2021 г. и 05.12.2021 г., както и
обстоятелството, че жалбоподателя е подала ГДД за 2021г. с посочен в нея доход
от дейност в размер на 1150,00 лв., като регистриран земеделски стопанин, не
може да се направи извод, че същата реално е упражнявала земеделска дейност.
Посочено е, че И. няма издадено
удостоверение за регистрация по Закона за храните, няма вписване в националния
регистър за бизнес - операторите и същата не фигурира в базата данни на
търговците на пресни плодове и зеленчуци, което доказвало, че жалбоподателката
не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като няма право да
предлага на пазара произведените суровини и храни поради което не подлежи на осигуряване.
Горната непротиворечива по
делото фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени
доказателства съдържащи се в административната преписка.
За изясняване делото от
фактическа страна, по искане на жалбоподателката са събрани гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на М.В.В. и Р.К.П., чиито
показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват, с оглед на
всички други данни по делото.
Свидетелят В. заявява, че
ноември 2021 г. мъжът на жалбоподателката и докарал 200 кг. картофи до Пловдив. Потвърждава, че положеният подпис на графа
„закупил“ в протокол за продажба на селскостопанска продукция от производител
на лист 35 от делото е нейн.
Свидетелят П.а, посочва че
не е познавала И. преди да си закупи картофи от нея. Заявява, че приятел на
баща ѝ я свърза с жалбоподателката и края на 2021 г. си закупила картофи
от нея. Били докарали стоката с микробус в с. Калековец. Също потвърждава, че
положеният подпис на графа „закупил“ в протокол за продажба на селскостопанска
продукция от производител на лист 36 от делото е неин.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на
чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните
актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена
на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са
и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването
на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ. Издадените на
жалбоподателя, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО Задължителни
предписания №ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г., № ЗД-1-15-01329983/28.03.2023г. и №
ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г. са обективирани в изискуемата писмена форма и са
подписани от издателя си.
Същевременно, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, пред ръководителя на съответното
ТП на НОИ се подават жалби срещу ЗП на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т.
3, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението
ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането
и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането. Предвид това съдът приема, че оспореното решение също е
издадено от материално компетентен орган – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата
териториална компетентност. Решението е издадено в посочения едномесечен срок,
при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително
с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
Неоснователни са и наведените
възражения, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. Съгласно посочената норма административният
акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. В
процесния случай решаващият орган е изпълнил това свое задължение. Пространното
изложение в оспореното решение на практика преповтаря констатациите на
контролния орган на ТП на НОИ, обективирани в констативен протокол №
КП-5-15-01329978/28.03.2023 г. и съдържа конкретни обстоятелства относими към
задължителните предписания. Не липсва конкретна и ясна мотивировка относно
необходимостта от корекция на данните в персоналния регистър на НОИ с
декларация Обр. 1 и в самите задължителни предписания. Както контролният орган,
така и горестоящият такъв, са описали
ясно, точно и конкретно какви данни са били вписани в декларация Обр. 1
за процесните периоди, за които е прието, че тези данни са подадени некоректно.
Предвид горното, съдът намира, че в случая административните актове са издадени
от материално и териториално компетентни административни органи, обективирани
са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се съдържание и са подписани
от издателите им, поради което не са налице основания за отмяната им по чл.
146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Следващият спорен по делото
въпрос е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното
решение, са материално законосъобразни и в съответствие с целта на закона, т.е.
дали са издадени при правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби.
Следва в тази връзка да
бъде съобразено, че по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (в приложимата
редакция) „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало
трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2,
т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през
което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл.
4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски.
Съответно по смисъла на чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,
като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор
могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Същевременно, според § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Анализът на
горецитираните разпоредби сочи, както правилно е прието и в мотивите на
оспореното решение, че законодателят приема за осигурено лице това, което
реално извършва трудова дейност, а правопораждащият факт за възникване на
осигуряването е упражняването на трудова дейност,като в кръга на задължително
осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат
продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения
ред.
В случая се установява от
събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че
жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3
от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани,
считано от 26.11.2020 г. и с последваща заверка на 15.11.2021 г., като
дейността, за която е регистрирана, е за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022
г., с намерение за засети/засадени площи (хектари) 0,0300 за отглеждане съответно
на на други зеленчуци и картофи. Като безспорно се установи и обстоятелството,
че жалбоподателят е произвеждал растителна продукция, предназначена за продажба
като земеделски стопанин. До извод в тази насока водят представените от нея 5
бр. приемо-предавателни протокола /от 11.11.2021 г., 14.11.2021 г.,18.11.2021
г.01.12.2021 г. и 05.12.2021 г./, показанията на свидетелите по делото, както и
декларирания в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. от лицето доход от дейността
като регистриран земеделски стопанин в размер на 1150 лева. По смисъла на КСО
обаче, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е
достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него
права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството
„регистриран земеделски стопанин“ и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1,
т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност, в случая – че е произвеждало растителна продукция, предназначена за
продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Следователно изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена за продажба.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както и
относно периодите, през които е била регистрирана. Спорният въпрос се свежда до
това дали осъществяваната от жалбоподателката продажба на продукция от
земеделското стопанство е относима при
преценката на качеството ѝ като осигурено лице.
Предвид вида на извършваната от жалбоподателя
дейност, следва да се посочи, че И. не е вписана и в Националния регистър за
бизнес-операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл.
24, ал. 1 от ЗХ и не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и
зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Пловдив, поддържана
съгласно чл. 4 от Наредба № 16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и
контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. При липса на
доказателства, за вписване в съответните регистри спрямо нормативната база, не
може да се приеме за доказано, че произвежданата растителна продукция е
предназначена за продажба, т. е. да е
изпълнено кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие –
лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба и да е регистрирано по
установения ред. По тези съображения и посочените приложими за земеделския
стопанин разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага несъмнения извод,
че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за
пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл
не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999
г. земеделски стопанин, който е земеделски производител, но няма издадени
удостоверения за регистрация по ЗХ, не се е вписал в националния електронен
регистър за бизнес – оператори и не фигурира в базата данни на търговците на
пресни плодове и зеленчуци, се води и такъв, който произвежда продукция за
пазара и представлява „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал.
1, т. 5 от ДР на КСО. Земеделският стопанин е необходимо да бъде такъв
целогодишно, а не само, за да се регистрира непосредствено преди или при
настъпване на осигурително събитие и получаване на парични обезщетения от
средствата на ДОО. Целта на конкретното производство е да се реализират доходи,
съответно и печалба, като по този начин да се стимулира дейността на
земеделския стопанин, което в случая не е налице. Индикция за това, че
осигуряването е фиктивно и регистрацията е за целите на получаване на
обезщетения от ДОО е и това, че реализираните доходи (ако такива изобщо са
налице, което е спорно) не са достатъчни да покрият дори размера на
осигурителните вноски.
При така установеното се
следва извод, че оспореният административен акт е издаден и при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, т.е. по
отношение на същото решение не са налице и отменителни основания по чл. 146, т.
4 и т. 5 от АПК. Изложените съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-134/10.05.2023г. на Директор
на ТП на НОИ-Пловдив, с което са оставени без уважение жалби с вх. №
1012-15-133/11.04.2023 г., вх. № 1012-15-134/11.04.2023 г. и вх. №
1012-15-135/11.04.2023 г. срещу задължителни предписания с
№ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г., № ЗД-1-15-01329983/28.03.2023г. и №
ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г., издадени от контролен орган при ТП на
НОИ-Пловдив, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на
спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 100 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, който
размер е определен на база правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на
основание чл. 172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение
№2153-15-134 от 10.05.2023 година на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което са
оставени без уважение жалби с вх. № 1012-15-133/11.04.2023 г., вх. №
1012-15-134/11.04.2023 г. и вх. № 1012-15-135/11.04.2023 г. срещу задължителни
предписания с №ЗД-1-15-01329951/27.03.2023г., № ЗД-1-15-01329983/28.03.2023г. и
№ ЗД-1-15-01329995/28.03.2023г., издадени от контролен орган при ТП на
НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Териториално поделение
на НОИ- град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00(сто)
лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМ. СЪДИЯ: