№ 17990
гр. София, 15.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110108806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
С молба вх.№.......лъжницата АЛ. АЛ. С. и с молба вх.№ ............ г. длъжникът .............. чрез
............... С. са поискали от съда да спре незабавното изпълнение на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №13316/13.05.2022 г. и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 13.05.2022 г., при твърдения за наличие на
неравноправни клаузи в договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски № .............. с
нотариална заверка на подписите, като излагат подробни доводи, че същият е
недействителен на основание чл.22 ЗПК и чл.147 ЗЗП, алтернативно-унищожаем като
сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Като взе предвид изложените във възражението доводи и данните по делото, съдът
намира следното:
Искането за спиране на изпълнението е направено от легитимирани страни в
производството, като съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК (Изм. и доп. -ДВ, бр. 86 от
2017 г.; изм., бр. 100 от 2019 г. в сила от 24.12.2019 г.) подаването на същото не е обвързано
със срока за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, макар и да е направено заедно с
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК в едномесечния срок за това, поради което съдът
го намира за процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно чл. 420 ал. 1 и 2 ГПК, спиране на принудително изпълнение, предприето въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се извършва при представено от длъжника
обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или по преценка на съда – ако е подкрепено с
убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи, вземането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или размерът на вземането по
договор, сключен с потребител, е изчислен неправилно. В последната хипотеза спирането
зависи от преценката на съда, т.е. то не е задължително.
По делото обаче не се установява да е изпълнена нито една от двете хипотези на спиране на
изпълнението. На първо място, от страна на длъжниците не е представено надлежно
1
обезпечение за кредитора пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, което да послужи като
основание за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК.
От друга страна, искането за спиране на принудителното изпълнение не е подкрепено и с
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 ГПК, обосноваващи извод за
недължимост на сумите по заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 13.05.2022
г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. От страна на длъжниците не се
представят никакви убедителни писмени доказателства, които да разколебават формалната
удостоверителна сила на документа, послужил като основание за издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, нито пък такива в подкрепа на твърдението, че
вземането се основава на неравноправни клаузи или размерът му е неправилно изчислен.
Отделно от изложеното, в случая следва да се отчете и обстоятелството, че договорът за
кредит е сключен като търговска сделка (със заемополучател – Е............. С.“). По отношение
на длъжницата АЛ. АЛ. С. следва да се посочи, че принципно физическо лице - съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е
търговец, може да има качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна
преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на
качеството "потребител". Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице,
вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество." Това разрешение е
възприето в решения № 84/07.02.2017 г. по т.дело № 1934/2015 г. на ВКС, I т.о., решение №
240/29.03.2018 г. по т.дело № 1102/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 308/19.01.2019 г. по
т.дело № 2931/2017 г. на ВКС, II т.о., както и в определение № 60627 от 26.08.2021г. по гр.д.
№ 781/2021 г., ІV ГО на ВКС и др. На фона на горното и с оглед етапа и характера на
производството съдът не може да извърши преценка за вероятната основателност на това
възражение на база твърденията на длъжницата А.С.. От друга страна, изложените от
длъжниците твърдения, че процесният договор за заем „Бизнес кредит“ с клиентски №
.............. бил унищожаем като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия,
могат да бъдат разглеждани единствено в исковото производство и не са основание за
спиране на производството по смисъла на чл. 420 ГПК. Предвид гореизложеното искането за
спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК се явява неоснователно и като
такова следва да се отхвърли.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№143491/08.07.2022 г. от АЛ. АЛ. С. и молба вх.№
............ г. от .............. чрез ............... С. за спиране изпълнението заповед за изпълнение на
2
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №13316/13.05.2022 г. по ч.гр.д.
№8806/2022 г. на СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от длъжниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3