№ 737
гр. П. , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100997 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от И. СТ. Д., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Б.” № 34, чрез адвокат Н.К. П.- АК С., съдебен адрес: гр. С., ул.
„Г. С. Раковски” №13, офис 5, тел. 0878 34 40 59, против К. М. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „С. А.” № 45, като моли съда да постанови решение, по силата на което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Х. И. Д., родено
на 19.06.2018 г., на неговата майка К.М.; определяне местоживеене на детето при майката;
определяне на ищеца режим на лични отношения с детето – всяка първа и трета събота и
неделя от 09:00 ч. на съботния ден до 17:00 ч. на неделния ден с преспиване; един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, четири дни по
Коледните празници на четна година, четири дни по Великденските празници на нечетна
година и два дни с преспиване след рождения му ден. Претендира разноски.
В сезиралата съда молба ищецът твърди, че с ответницата нямат сключен
граждански брак и живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат
едно дете - Х. И. Д., роден на 19.06.2018 г.. Сочи, че се разделили през месец януари 2020 г.,
като ответницата се прибрала заедно с детето им, да живее в бащиния си дом в гр. П..
Твърди, че не могат да постигнат споразумение за личните му контакти с детето си и поради
този факт инициира това производство.
В хода по същество ищецът, лично и чрез процесуалния си представител адвокат
Н.П. от АК С., молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Депозира писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата К.М. е депозирала отговор на исковата молба,
чрез пълномощника си адвокат З.М. от АК П..
Не оспорва, че с ищеца са живеели на семейни начала, че имат едно дете – Х. И. Д.,
роден на 19.06.2018 г., както и че са се разделили през месец февруари 2020 г..
1
Излага твърдения, че ищецът не е изпълнявал родителските си задължения.
Не е съгласна с искането на ищеца да взима детето с преспиване поради следните
факти и обстоятелства:
Твърди, че детето е свикнало с ответницата и нейните родители. Сочи, че ищецът не
знае навиците на детето и как да го успокои. Посочва, че през периода, в който са разделени
ищецът е виждал няколко пъти детето, като причината била, че той не е желаел. На
следващо място сочи, че детето трудно свиквало с новостите, че ще се изморява от пътя, ако
трябвало да преспива при ищеца в гр. С.. Сочи, че още при раждането си, детето се родило с
увредена лява ръчичка, поради което получило психическо натоварване и не желаела
допълнително да се травмира. Посочва, че ищецът също имал здравословни проблеми –
болки в главата и получавал пристъпи. В този смисъл се страхувала, че в случай на пристъп
не можел да се грижи за детето. Сочи, че майката на ищеца също не проявявала интерес към
отглеждането на детето им.
Във връзка с горното твърди, че първоначално би било добре за детето ищецът да се
вижда с него през деня в нейно присъствие и без преспиване, докато детето свикне с него.
Твърди, че от раздялата между страните бащата е давал малки суми за издръжка в
размер на 80 лева или 100 лева и то не всеки месец. Сочи, че ищецът е длъжен да плаща
издръжка, като определя размера от 200 лева.
Не оспорва твърдението, че иска да бъдат предоставени на нея упражняването на
родителските права по отношение на детето Х. Д., както и неговото местоживеене.
Иска режимът на лични контакти между ищеца и детето да бъде всяка първа и трета
събота от 09,00 часа до 17,00 часа в нейно присъствие, както и пет дни през лятото от 09,00
часа до 17,00 часа в нейно присъствие и без преспиване, като тези пет дни да не съвпадат с
платения й годишен отпуск и да има право да определя кои да бъдат тези пет дни, както и на
втория ден от Коледа от 09,00 часа до 17,00 часа в нейно присъствие и на втория ден от
Великден от 09,00 часа до 17,00 часа в нейно присъствие.
Предявява насрещни претенции - ищецът да заплаща ежемесечна издръжка на детето-
Х. И. Д., в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до
навършване на пълнолетие на детето, ведно с лихвата при забава, както и издръжка за минал
период в размер на 200 лева, считано една година назад от датата на подаване на исковата
молба в съда, ведно с лихвите за забава. Претендира разноски.
В хода по същество ответницата, лично и чрез процесуалния си представител адвокат
З.М., молят съда да постанови решение, с което да бъдат уважени нейните искания.
Депозира писмени бележки.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. П. не изразява
становище извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че страните са родители на детето – Х. И. Д., роден на 19.06.2018 г..
Горното се установява и от приложеното по делото заверено копие на удостоверение за
раждане от 21.06.2018 г. на общ. Пловдив.
По делото са приети като доказателства Експертно Решение № 1968/02.04.2019 г. на
УМБАЛ „Пловдив“ АД, Епикризи на Х. И. Д. за периода от 2018 г. – 2019 г., протокол за
2
изследване на малолетното дете, от които се установява здравословното му състояние –
диагноза „Парализа на Erb при родова травма, общо заболяване – родова травматична
увреда на ляв плексус брахиалис, оценка на работоспособност – 60 % без чужда помощ,
срок две години.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” - П., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето се полагат от
неговата майка с активната подкрепа на родителите й. На детето е осигурен достъп до
здравеопазване и образование. Жилището, в което се отглежда детето представлявало
двуетажна къща, собственост на ответницата, като за детето е обособена детска стаи.
Изяснява се, че детето познава близките си по майчина и бащина линия.
По делото е депозирана и приета от съда Рамка за оценка на родителския капацитет
на майката К.М., от която се установява, че майката полага адекватни грижи за детето:
задоволява базовите му потребности, нуждата от посещение на детска градина, с цел
адаптация и социализация. Сочи се, че по думи на майката, синът й е емоционално
привързан към нея. Осигурено е пространство за детето, където да проявява самостоятелност
и да играе. Наблюдава се, че майката въвежда правила и граници, които да се спазват и
осъществява нужния родителски контрол. Социалните работница са посочили, че е
необходимо комуникацията между майката и бащата да бъде подобрена, с цел улесняване на
детето в настоящата семейна ситуация: то да се чувства сигурно и значимо, да знае, че е с
майка си, но баща му също го подкрепя и е до него. Необходимо е детето да бъде по-често
търсено от баща си, да има постоянство, да се наблюдава загриженост от по- възрастния към
по-малкия член на семейството, с цел да бъде изградена по-добра емоционална и
доверителна връзка между бащата и детето и тази връзка да бъде съхранена и да се развива
във времето. Необходимо е бащата да осъществява по-чести контакти със сина си,
първоначално на територията на гр. П., а впоследствие и на територията на гр. С., за да
може да бъде осъществен плавен преход и на детето да бъде дадена възможност и време, за
да се адаптира в новата ситуация и да не бъде стресирано. По време на предоставяне на
социалната услуга, консултациите с майката били в насока да се предостави възможност на
бащата да споделя самостоятелно време със сина си по време на посещенията му в гр. П.,
т.е. да бъдат насаме: на разходка, на детска площадка, да имат своето време за опознаване,
изграждане на връзка и подобряване на комуникацията.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане” – С., който съдът цени доколкото по вторичен път отразява релевантни за
спора факти, се установява, че ищецът желае най-доброто за своето дете, като не оспорва
желанието на майката да упражнява родителските права спрямо Х., но е категоричен в
желанието си да осъществява активно контакти с него, с цел запазване на емоционалната
връзка между тях. Бащата не оспорва, че дължи месечна издръжка за детето Х., но
претендира тя да бъде съобразена с материалните му възможности към момента. Видно от
предоставената оценка на родителски капацитет от КСУДС - гр. С., е констатирана силна
привързаност от страна на ищеца спрямо сина си. В жилището му не били налице фактори
застрашаващи живота на детето. Същият получава подкрепа от майка си - Веска Василева,
която ще го подпомага в грижите за детето. Екипа на КСУДС - гр. С. нямал преки
наблюдения върху родителските умения на бащата, тъй като към момента на оценката
детето Х. се отглежда от майката в гр. П.. Ищецът заявил пред екипа на КСУДС - гр. С., че
имал необходимите родителски умения да полага качествени грижи за сина си и да
гарантира неговото здраве и живот.
От показанията на свидетелят В. П. В.а – майка на ищеца, се установява, че според
нея ищецът е зрял, отговорен да гледа детето си и е способен да го успокои при
3
необходимост. Посочва, че синът й страдал от главоболие, като тип мигрена. Посочва, че
първоначално са провеждали срещи с детето по „Фейсбук“ и „Месинджър“, но след
завеждането на настоящото дело били преустановени. Свидетелката изяснява, че всеки
месец се стараели да идват в гр. П., за да могат да се видят с детето Х. Д., като тя
придружавала сина си на тях. Посочва, че по време на срещите заедно с детето идвала
„цялата фамилия“ на ответницата – „майка й, баща й, сестра й, приятеля на сестра й“. Сочи,
че по този начин ответницата и близките й обсебвали детето и ищецът със свидетелката
нямало какво да направят. Споделя, че срещите продължавали около 2-3 часа. Изяснява
причина за фактическата си раздяла. Свидетелката посочва, че ще помага на сина си за
отглеждането на детето Х., като такава готовност имало и от страна на нейната сестра, с
която живеели в един двор. Споделя, че ищецът е закупувал дрехи и е изпращал на
ответницата около 80 лева, като не може да посочи колко често. Твърди, че е запозната със
здравословното състояние на Х., тъй като тя го е водила на рехабилитация. Изяснява, че в
жилището живеят само двамата с ищеца. Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172
ГПК, възприема показанията на свидетеля за обективни, последователни, логични и
непротиворечиви, поради което ги кредитира.
От показанията на свидетеля В. И. М. – майка на ответницата се установява, че
ответницата заедно с детето Х. живеят при тях в къща на два етажа, като майката полагала
грижите за отглеждането му с помощта на свидетелката и съпругът й – бащата на
ответницата. Сочи, че детето е силно привързано към тях и имат много силна връзка с него.
Изяснява, че К. го храни, преоблича, води го на детска градина, но когато тя е ангажирана
свидетелката и съпругът й се грижат за него. Посочва, че детето спи с майка си, но се е
случвало, през нощта да отива в леглото на свидетелката и решава, че ще спи при нея.
Споделя, че ищецът нямал добра връзка с детето, което е било чувствително и когато
сменяло обстановката се изнервяло, капризничело и плачело. Изяснява за травмата на
детето, както и че ищецът не е ходил на физиотерапията му. Дава извода, че майката на
ищеца не познава добре детето. Същото посочва и за самия ищец – „Ищецът не познава
навиците на детето и не би се справил със някакви ситуации - гладно, жадно, преобличане.
Той и преди не се грижеше за него, когато си живееха заедно, затова казвам, че той не
познава детето си. Ищецът е правил опити да преспива детето, когато е идвал у нас, но са
били неуспешни. Тези опити са били през деня.“. Сочи, че поведението на ищеца е
небрежно, като не се е случвало да го храни, да го преоблича и да го разхожда. Споделя, че е
живяла заедно със страните в гр. Пловдив, като причината била безотговорното поведение
на ответника. Посочва, че ищецът имал главоболие и се налагало да ходят в Спешна помощ,
като свидетелката му купувало по-често лекарствата. Сочи, че в състояние на криза не би
могъл да е в състояние да се грижи за детето си. Споделя, че детето говорело, но имало
специфични думи и не мисли, че всеки би могъл да го разбере.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 ГПК, възприема показанията на
свидетеля за обективни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги
кредитира, с изключение в частта, в която заявява, че поведението на ответника било
небрежно, безотговорно, както и че в моменти на криза не би могъл да се грижи за детето
си. В тази част съдът приема показанията за защитна версия, в подкрепа твърденията на
ответницата – нейната дъщеря, като същите останаха и неподкрепени от останалите
доказателства по делото. Наистина ищецът заявява, че 1-2 пъти в годината му се случва да
има пристъпи във връзка с мигрената, но това не може да доведе до извода, че бащата не
може да полага грижа за детето си.
От изслушването на ищеца се установява желанието да осъществява по-чести
контакти с детето си, както и те да бъдат с преспиване, както и социално-битовите условия,
в които живее и здравословното му състояние. Не на последно място и заявеното, че желае
4
родителските права да се упражняват от майката, както и местоживеенето на детето да е при
нея.
От изслушването на ответницата се установява желанието да полага грижи за дете си
Х. Д., социално-битовите условия, в които живее, финансовото си положение, нуждата от
допълнителни средства за отглеждането на детето, както и че е получавала 2-3 пъти от
ищеца сумата от по 80-100 лева за детето.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК.
По предявения иск с правно основания чл.127, ал.2 ГПК.
За да се произнесе досежно упражняването на родителските права по отношението на
ненавършилото пълнолетие дете, съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл.59, ал.4 СК съдържа обстоятелствата, които са от значение за
определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод /възпитателски
качества, морален облик, грижи и отношение към децата, желание на родителите,
привързаност на детето към родителите, пол и възраст на децата, помощ от трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови условия/ като безспорно решаващо значение при
решаването на този въпрос имат интересите на детето. В понятието "интереси на децата",
както посочва ППВС № 1/1974 г., се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично посочено е, че решаващо значение за интересите на детето
има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В настоящия случай между страните липсва спор относно въпроса кой от двамата
родители да упражнява родителските права по отношение на общото им дете – Х. И. Д.,
поради което и съдът приема, че за в бъдеще родителската функция спрямо детето Х. следва
да бъде предоставена на майката К. М. М.. Същата притежава необходимите родителски
качества, като по делото не се установи поведение на този родител, което да представлява
пречка за правилното възпитание на детето или да бъде тълкувано като отрицателно
отношение към него. Беше съобразено и заявеното от ищеца в хода на делото, както и
приложените социални доклади и оценка на родителския капацитет на страните по делото.
Относно местоживеенето на детето, съдът намира, че същото следва да бъде
определено при майката – гр. П., ул. „С. А.” № 45
Същественият спор между страните в настоящото производство е съсредоточен
върху режима на лични отношения на детето с неговия баща – ищец.
5
В тази си част, производството има характер на спорна съдебна администрация,
поради което и отчитайки интересите на детето, пола и възрастта му, съдът намира, че
следва да бъде определен гъвкав режим на лични отношения, за да не бъде изгубена
емоционалната връзка между бащата и детето. При определянето на режима, съдът съобрази
на първо място интереса на детето Х. Д. и на следващо място посоченото от социалните
работници от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджи, а именно необходимостта
бащата да осъществява по-чести контакти със сина си, първоначално на територията на гр.
П., а впоследствие и на територията на гр. С., за да може да бъде осъществен плавен преход
и на детето да бъде дадена възможност и време, за да се адаптира в новата ситуация и да не
бъде стресирано. Във връзка с горното на И.Д. следва да се даде възможност да вижда и
взема при себе си детето, както следва:
- До 30.11.2021 г. всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00
ч. в събота, без преспиване.
- От 01.12.2021 г. до навършване на четиригодишна възраст, всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване.
- След навършване на четиригодишна възраст всяка първа и трета седмица от месеца
от 18.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната
ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- След навършване на четиригодишна възраст, през четните години бащата да взема
детето по време на Коледа, като взема детето в 18.00 ч. в деня, в който го разпускат от
училище, респективно детска градина и го връща до 18.00 ч. на 28 декември; както и да
взема детето на рождените му дни от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за детето –
след приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
- през нечетните години бащата да взима детето на Нова година, като взема детето в
10.00 ч. на 29 декември и го връща до 18.00 ч. на 2 януари, както и да взима детето в деня
следващ на рождения му ден от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за детето – след
приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
Като във всички случаи бащата следва да взима детето от дома на майка му /извън
дните от режима, през които детето следва да бъде вземано от училище/ и го връща в дома
на майката.
Съдът намира всички възражения на ответницата касаещи режим на лични
отношения, който не предвижда преспиване на детето при бащата, за неоснователни.
Разбираемо е ищецът да не познава в голяма степен потребностите на детето Х. предвид
обстоятелството, че е осъществявал срещи с него в ограничен период от време и то в
присъствието на голям брой хора – от страната на майката. В такава атмосфера дори и да е
положил необходимите усилия бащата, е обективно невъзможно да се запознае с всичките
потребности на детето. Същото важи и за изложеното от страна на ответницата, че бащата
не може да преспи детето си, при положение, че не му е предоставяна такава възможност в
неговия дом, респективно само в негово присъствие и евентуална помощ от страна на майка
6
му. Действително свидетелката М. заявява, че ищецът е правил опити да преспи детето в
техния дом, които били неуспешни, но това обстоятелство само по себе си не може да
обуслови категоричен извод, че бащата не е в състояние да се грижи за детето си и че това е
някакво безвъзвратно положение, което за в бъдеще да лиши детето от бащината близост.
Напротив, необходимо е да се предостави възможност за постепенна адаптация на детето
към бащата и обратно, в хода на която съвсем естествено да бъдат подпомогнати такъв тип
процеси на взаимност и съхраняване на връзката бащата-дете. С определения от съда режим
на лични контакти се цели именно тези празноти между бащата с детето Х. да бъдат
запълнени и да може той активно да се включва в неговото отглеждане. Във връзка с
изложеното е неоснователно и заявеното от ответницата, че бащата не знае каква храна да
дава на детето. В интерес на детето е майката, особено в началото, да осъществи
комуникацията с бащата като му окаже съдействие и го насочи към хранителния режим на
детето. Изложеното от ответницата, включително че детето трудно свиквало с новостите, че
ще се изморявало от пътя, ако трябвало да преспива при ищеца в гр. С., а и като цяло
изтъкнатите от нея доводи касаят основно бита на детето, към който всеки родител по
природа се приспособява и категорично не могат да бъдат използвани като водещи
критерии, които да ограничават контактите на бащата с детето. Това не би защитило
интереса на детето. Напротив, за да свикне детето с дома на своя баща, респективно с
другите новости, то следва по най – добрия за него начин да му се предостави тази
възможност. Именно за способстване постепенното сближаване на бащата с детето и
приспособяването към навиците на детето тези контакти не могат постоянно да се
осъществяват в рамките на няколко часа и то само в гр. П.. Детето следва да опознае дома на
баща си, респективно неговите роднини. Да изгради и с тях нормални връзки, каквито
следва да има всяко детето, било то с баба си, респективно нейната сестра, братовчеди и т. н.
По изложените вече съображения съдът приема за неоснователен и довода на ответницата
касаещ здравословния проблем на детето, като аргумент в подкрепа на това да не се
определя режим на лични отношения с преспиване.
По отношение на дължимата издръжка за отглеждането на децата за бъдещо време:
Родителят, който не упражнява родителските права за детето, дължи издръжка в пари.
При определяне размера на издръжката, съдът следва да изхожда, както от нуждите на
детето, така и от материалните възможности на двамата родители. Нуждите на детето се
предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други конкретни обстоятелства.
В настоящия случай детето Х. Д. е навършило 3 години, а детето като същото има
нормалните и обичайни за неговата възраст потребности, като тук следва да бъде
съобразено и здравословното му състояние и с оглед правилното му отглеждане и
възпитание, съдът приема, че същото се нуждае от средства за покриване на ежедневните
нужди от храна, облекло, консумативи и т.н..
Според критериите, залегнали в чл.50 ППЗЗДетето, във вр. с Постановление № 305 на
МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14 години е в размер на
3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход, или 262,50 лева. Държейки сметка, че
този критерий се отнася за деца лишени от родителска грижа и отчитайки индивидуалните
потребности на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът
определя необходимата месечна издръжка за детето Х. Д. в размер на 350 лева.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности
и материално състояние.
7
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че бащата получава
месечно трудовото възнаграждение в размер на 1150 лева /социалния доклад на Д
„СП“ гр. С./. Следва да бъде отчетено също, че майката получава трудово възнаграждение в
размер на 900 лева.
Отчитайки така реализирания доход, държейки сметка, че бащата няма задължения за
издръжка на други свои непълнолетни деца, съдът намира, че същият е в състояние да поеме
издръжка на детето Х. в размер на 200 лева. Остатъкът от издръжката ще бъде поет от
майката. При отчитане размера на издръжката, който ще се поеме от майката, съдът
съобрази, че тя ще полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, което само по себе си е основание бащата да поема по-голям дял от издръжката.
Определената в тежест на ищеца издръжка следва да се присъди считано от датата на
депозиране на отговора на исковата молба, с който е направена насрещната претенция -
13.05.2021 г..
По издръжката за минало време:
Разпоредбата на чл.149 СК предвижда възможност да се претендира издръжка за
минал период от време, ограничавайки същия до една година назад от предявяване на
искането.
В настоящия случай в отговора на исковата молба е отправено искане за присъждане
на издръжка за минало време, считано една година назад от 13.05.2021 г. датата на
депозирането на насрещното искане от ответницата, като са наведени твърдения, че за този
период от време ищецът е предоставял само инцидентно 2-3 пъти сумата от по 80 лева и не е
предоставял други средства за издръжка и основните грижи са полагани от майката К..
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че през
едногодишния период страните са живеели разделени. Горното се потвърждава от двете
страни и е прието за безспорно между тях с доклада по делото. Поради тази причина съдът
приема, че през процесния период от 12.05.2020 г. до 12.05.2021 г., страните са били вече
във фактическа раздяла, поради което бащата не е участвал в издръжката на семейството си
в пълен размер, а само частично – като е заплатил сумата в размер на 240 лева. Последното
се установява от направените признания на майката, досежно колко пъти бащата е пращал
пари на детето си, а относно размера от 80 лева, съдът съобрази отново заявеното от майката
и бащата в изслушването им пред съда.
За времето на фактическата раздяла между страните безспорно се установи, че
преките и непосредствени грижи за децата са полагани от майката. При тази доказаност,
съдът приема, че родителят не е изпълнявал задължението си да издържа детето си. Както
съдът посочи вече по-горе, родителят следва да участва в покриването на ежедневните
нужди на децата си. Ето защо съдът приема, че именно майката е осигурила такъв сигурен
доход, достатъчен за отглеждането и възпитанието на детето, поради което й ответникът
8
следва да бъде осъден да заплати издръжка в размер на 200 лева месечно за детето Х. Д., за
периода от 12.05.2020 г. до 12.05.2021 г. включително или общо сумата в размер на 2400
лева, от която следва да бъде приспадната сумата от 240 лева, дадена от бащата през този
период или последният следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 2160 лева за
процесния период. Посочените от съда обстоятелства, имащи значение за определяне
издръжката на детето за бъдеще време са релевантни и по отношение на издръжката за
минал период. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на дължимата
занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за минало
време.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответницата следва да се
присъдят сторените от нея разноски в размер на 350 лева адвокатско възнаграждение. На
основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 374,40 лева за
дължимата издръжка.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Х. И.
Д., ЕГН ********** на майката К. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С. А.” № 45,
като определя местоживеенето на детето при същата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата И. СТ. Д., ЕГН **********, от гр.
С., ул. „Б.” № 34 с детето Х. И. Д., ЕГН **********, както следва:
- До 30.11.2021 г. всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00
ч. в събота, без преспиване.
- От 01.12.2021 г. до навършване на четиригодишна възраст, всяка първа и трета
седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване.
- След навършване на четиригодишна възраст всяка първа и трета седмица от месеца
от 18.00 ч. в петък до 17.00 ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната
ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- След навършване на четиригодишна възраст, през четните години бащата да взема
детето по време на Коледа, като взема детето в 18.00 ч. в деня, в който го разпускат от
училище, респективно детска градина и го връща до 18.00 ч. на 28 декември; както и да
взема детето на рождените му дни от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за детето –
след приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
- през нечетните години бащата да взима детето на Нова година, като взема детето в
10.00 ч. на 29 декември и го връща до 18.00 ч. на 2 януари, както и да взима детето в деня
следващ на рождения му ден от 10.00 ч. до 18.00 ч., а ако денят е учебен за детето – след
9
приключване на учебните занятия до 20.00 ч., а ако е събота или неделя и попада в
определения по-горе режим, се прилага последният.
Като във всички случаи бащата следва да взима детето от дома на майка му /извън
дните от режима, през които детето следва да бъде вземано от училище/ и го връща в дома
на майката.
ОСЪЖДА И. СТ. Д., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето Х. И. Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка К. М. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200 лева /двеста лева/, считано от 13.05.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжка, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.
143 СК.
ОСЪЖДА И. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на детето Х. И. Д., ЕГН
**********, чрез неговата майка К. М. М., ЕГН **********, издръжка в размер на 2160 лева
/две хиляди сто и шестдесет лева/, дължима за периода от 12.05.2020 г. до 12.05.2021 г.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 2160 лева до
претендирания размер 2400 лева, на основание чл.149 СК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪДЖА И. СТ. Д., ЕГН ********** да заплати на К. М. М., ЕГН **********
сумата от 350,00 лева /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в хода на
производството разноски.
ОСЪЖДА И. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд П.,
държавна такса по исковете за издръжка в размер на 374,40 лева /триста седемдесет и
четири лева и четиридесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10