Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
30.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на тридесет
и първи януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 306 по описа за 2009
г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове:
1. на Р.Г.Т., Д.Г.Т.
и Д.В.Н.:
1.1. срещу „М.М.А.“:
- иска на всеки един от ищците по чл.
73 от Закон на Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980 г. за застрахователните
договори за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С.
Г., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003 г.;
- иска на всеки един от
ищците по чл. 20 от Закон 50/1980 за обезщетение
за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди;
1.2. срещу К.С.А.:
- исковете на всеки
един от ищците по чл. 1902 от Испанския граждански кодекс за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Г.;
- исковете на всеки
един ищец по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс за обезщетение за забава върху
обезщетенията за неимуществени вреди;
2. на Д.Г.Т.:
2.1. срещу „М.М.А.“
- иска по чл. 73 от
Закон на Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980 г. за застрахователните
договори за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на Р. Г.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 31.07.2003 г.;
- иска по чл. 20
от Закон 50/1980 за обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени
вреди;
2.2. срещу К.С.А.:
- иска по чл. 1902 от
Испанския граждански кодекс за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
смъртта на Р. Г.;
- иска по чл. 1108 от
Испанския граждански кодекс за заплащане на обезщетение за забава върху
обезщетението за имуществени вреди.
[2] ОСЪЖДА
Р.Г.Т., Д.Г.Т. и Д.В.Н. да заплатят
на „М.М.А.“ 22 407,90 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако Р.Т. обжалва решението, с въззивната си жалба той
следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса
по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ500,00/7 823,32. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба. Д.Т. и Д.Н. не дължат държавна такса.
МОТИВИ НА
СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред
първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] Р.Т., Д.Т. и Д.Н. са заявили в
искова молба от 14.07.2008 г., че са наследници по закон на Р. Г. (първите
двама нейни синове, а третата нейна майка). На 31.07.2003 г. Р. Г. е участвала
в пътно-транспортно произшествие (ПТП), което е било причинено от ответника К.А..
Тя е починала вследствие на уврежданията, получени от ПТП.
[6] От смъртта на Р. Г. ищците са претърпели болки и
страдания, които те оценяват на 100 000,00 евро на всеки. Ответникът Д.Т. е
загубил и 18 000,00 евро издръжка, която би получавал от починалата си
майка от 31.07.2003 г. до 31.06.2008 г. по 300,00 евро на месец.
[7] Гражданската отговорност на причинителя на ПТП К.А. е
била застрахована при ответника „М.М.А.” (М.). М. не
е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди М. да им
заплати:
1. посочените обезщетения за неимуществени вреди, както и
обезщетението на Д.Т. за имуществени вреди;
2. по 66 000,00 евро на всеки ищец обезщетение за
забава върху обезщетенията за неимуществени вреди от 31.07.2003 г. до
14.07.2008 г., а на Д.Т. и 12 500,00 евро обезщетение за забава върху
обезщетението от 18 000,00 евро загуба на издръжка от 31.07.2003 г. до
31.06.2008 г.;
3. обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане. Ако съдът отхвърли исковете срещу М., ищците молят той
да осъди К.А. да им заплати търсените суми (исковата молба, т. I, л. 2-4; молбата, т. I л. 132а от делото).
2. На ответника
2.1. На ответника М.
[8] М. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявените
основни искове за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Той заявява,
че:
1.
не
К.А., а Р. Г. е причинила ПТП, като наказателен съд в Испания е прекратил наказателното
производство срещу К.А.;
2.
ищците
не са роднини на Р. Г. и нямат право на обезщетение;
3.
размерите
на търсените обезщетения са прекомерни;
4.
Р.
Г. е допринесла за настъпването на ПТП, защото е предприела неправилно
пресичане на пътното платно на забранено място, с което е нарушила чл. 125 от
Основните правила за движение по пътищата на Кралство Испания;
5.
правото
на иск на ищците е погасено по давност, която според испанското право е едногодишна
и е започнала да тече или от 31.07.2003 г., или евентуално от момента, когато
ищците са могли да предявят претенциите си пред М. (чл. 6, пар. 2 от испанския
Закон 30/08.11.1985 г. и чл.1.961 и чл. 1.969 от испанския Граждански кодекс).
[9] М. е оспорил и иска на Д.Т. за заплащане на обезщетение
за загуба на издръжка. М. заявява, че:
1.
Д.Т.
не е получавал издръжка от Р. Г.;
2.
дори
да е получавал такава, съгласно испанското право размерът на обезщетението за
вреди от смърт на родител е нормативно установен и той покрива както
неимуществени, така и имуществени вреди.
[10] М. е оспорил и исканията за обезщетение за забава. Той
е заявил, че:
1.
те
са неоснователни, защото са неоснователни основните искове;
2.
не
е бил канен да плати, защото ищците са потърсили плащане от „К.Б.“, който не е
бил представител на М. за България. Затова М. моли съда да отхвърли предявените
искове (писмения отговор, т. I, л. 420-422; становището, т. II, л. 365; становището, т. II, л. 372а).
2.2. На ответника К.А.
[11] К.А. не е подал писмен отговор.
3.
Насрещни твърдения на ищците
[12] Ищците са заявили, че правото им на
иск не е погасено по давност, защото едва на 20.07.2007 г. те са се запознали с
техническия доклад към полицейския протокол. От него те са разбрали, че
гражданската отговорност на К.А. е била застрахована при ответника. Затова
евентуалният едногодишен давностен срок е започнал да тече от 20.07.2007 г. и е
изтекъл на 20.07.2008 г., а те са подали исковата молба няколко дни по-рано (становището,
т. II, л. 354-356).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът
установява
[13] Д.Н. е била родена на *** г., а
нейната дъщеря Р. Г. е била родена на *** г. Съответно на *** г. и на *** г. са
били родени синовете на Р. Г. Р.Т. и Д.Т. (удостоверението за наследници и акта
за раждане, т. I, л. 18-19).
[14] Р. Г. и съпругът ѝ не са
живеели заедно и тя и синовете ѝ са живеели с майка ѝ. Р. Г. се е
грижила за прехраната на семейството. Заплатата ѝ е била ниска и тя е
работила и през почивните дни, като е беряла гъби, боровинки и ягоди. За да
подпомага семейството си, тя е заминала да работи в Испания, когато Д.Т. е бил
на четири години, откъдето е изпращалa пари за
издръжката на децата си и майка си (показанията на свидетелката В., т. II, л.
380-381).
[15] На 31.07.2003 г. около 00:20
часа К.А. е управлявал лек автомобил „Ситроен“ със 120 км/че по магистрала А-30
„Мурсия“ в посока от гр. М.към гр. Албасете в района на км. 265. Пътното платно
в посоката на движение на автомобила е било от две ленти. К.А. е управлявал
автомобила в лявата лента на своето платно за движение, на къси светлини. По
пътя почти не е имало движение. На банкета обаче, е имало спряла кола с
включени аварийни светлини. При тази скорост опасната зона за спиране на
автомобила е била 146 метра, а осветената зона около 45-65 метра.
[16] В същото време в района на км
265, Р. Г. е била на платното за движение на автомобила „Ситроен“ без поставена
светлоотразителна жилетка или светлоотразителен
елемент. Поради по-малката дължина на осветената зона от опасната зона за
спиране, К.А. не е имал възможност да преустанови движението на автомобила, който
е ударил Р. Г. и тя е починала от уврежданията от удара. Пътник в автомобила
„Ситроен“ е усетил удара, няколко метра след като автомобилът „Ситроен“ е
подминал автомобила, който е бил спрял на банкета.
[17] Ударът е бил предотвратим за К.А.,
ако е управлявал автомобила със скорост до 54 км/ч, ако Р. Г. е пресичала
отляво надясно или е вървяла по платното, и до 70 км/ч, ако тя е пресичала
отдясно наляво (заключението на вещите лица доц. А. и д-р М., т. II, л.
432-446; показанията на вещите лица, т. II, л.
448-450; техническия доклад, т. 1, л. 7-11; протоколите за разпит на
досъдебното производство на Х.Р.и К.Р., т. IX, л. 15 и л.
23 от наказателното дело). Към този момент ГО на К.А. е била застрахована при М.
(т. V, л. 32 от
наказателното дело).
[17] Р. и Д.Т.са преживели тежко
смъртта на майка си. Както те, така и баба им Д.Н. не са имали възможност да
отидат на погребението на Р. Г. в Испания. След като е завършил училище, Р.Т. е
посетил гроба на майка си в Испания. Д.Т. е плачел за майка си, тя му е
липсвала и той много трудно се е адаптирал в училище. След смъртта на Р. Г., Д.Н.
изцяло е поела грижите за Д.Т. (показанията на свидетелката В., т. II, л.
380-381; съдебното решение, т. I, л. 22).
[18] На 20.07.2007 г. ищците са
поискали от „К.Б.“ ООД да им заплати обезщетение от смъртта на Р. Г. (писмото,
т. 1, л. 23). Не се спори, че нито М., нито К.А. са изплащали обезщетения на
ищците за вреди от смъртта на Р. Г..
[19] Ищците са заплатили:
1 483,60 лева за преводи на книжа (т. I, л. 280,
293, 391; т. II, л. 33,
306; т. III, л. 491,
535, 566); 400,00 лева за вещи лица (т. II, л. 384);
5,00 лева за съдебни удостоверения (т. II, л. 362);
3,20 лева за преписи (т. I, л. 343а). Р.Т.
е заплатил 500,00 лева държавна такса (т. I, л. 28),
като съдът го е освободил от заплащането на държавна такса над 500,00 лева до
пълната дължаща се държавна такса от 7 823,32 лева (т. I, л. 29).
Ищците са били представлявани безплатно от адвокат (т. III, л.
588-590). Ответникът М. е заплатил: 2 649,90 лева за превод на книжа (т. III, л.
600-610); 200,00 лева за вещи лица (т. II, л. 401);
19 558,30 лева на адвокат (т. III, л. 611).
Общо разноските на М. са за 22 407,90 лева.
2.
Обстоятелства, за които съдът е
събрал противоречиви доказателства
[20] Противоречивите доказателства
са за това дали е имало или не автомобили, които да са се движили в платното за
насрещно движение. От една страна К.А. е твърдял пред испанските органи на
досъдебното производство, че такива автомобили е имало (техническия доклад, т. I, л. 9-гръб).
От друга страна свидетелите Х.Р.и К.Р. са заявили при разпита им от българските
следствени органи, че по пътя почти е нямало коли, а те са пътували заедно с К.А.
(протоколите за разпит на досъдебното производство на Х.Р.и К.Р., т. IX, л. 15 и л.
23 от наказателното дело).
[21] И двата източника на информация
са частни свидетелстващи документи по отношение на описаната информация. К.А.
обаче, е ответник по делото, а заявеното от него е в негова полза. Затова то се
ползва с много ниска доказателствена стойност. Свидетелите Р. и Р. не са били
по никакъв начин заинтересовани от положителен изход на делото за ответниците. Дори
те да са били заинтересовани от решение по делото, положително за ответниците,
споделеното от свидетелите не ползва ответниците. Затова съдът приема, че
протоколите за техните разпити имат по-голяма доказателствена стойност от
технически доклад по отношение на това имало ли е или не автомобили на пътя.
Ето защо съдът възприема информацията от протоколите за разпит на свидетелите Р.
и Р. и приема, че по пътя почти не е имало автомобили.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[22] Ищците са предявили срещу М.:
- четири иска по чл. 73
от Закон на Кралство Испания 50/1980 от 08.10.1980 г. за застрахователните
договори – три иска за неимуществени вреди и един иск за имуществени вреди;
- четири иска по чл. 20 от Закон 50/1980 за
обезщетение за забава. Всички искове са неоснователни и съдът ги отхвърля.
[23] Ищците са предявили срещу К.А. следните евентуални искове:
- четири иска по чл. 1902 от Испанския граждански кодекс – три иска за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане и един
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане;
- четири иска по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс за заплащане на
обезщетение за забава върху обезщетенията по основните четири иска. Всички тези
искове са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1.
По исковете по
чл. 73 от Закон 50/1980
[24] Съгласно
чл. 73 от Закон 50/1980, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” (ГО) дължи застрахователно обезщетение на пострадалия от
застрахователно събитие, покрито от застраховката ГО. Следователно
предпоставките за уважаване на иска са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие,
покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на
ищеца; 3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е
било трето лице; 4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е
била застрахована при ответника; 5. вследствие
на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени
вреди/имуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за
тези вреди.
[25] Съдът установи, че Р. Г. е наследодател на ищците и е
участвала в ПТП, покрито от застраховка ГО, от което тя е починала. Съдът
приема обаче, че К.А. не е причинил ПТП, а това е направила Р. Г.. Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
[26] Съдът приема, че Р. Г. е причинила ПТП поради
следното: на пешеходците в
Испания е абсолютно забранено да се движат по автомагистрали (чл. 125, ал. 1 от
Общия правилник за движение по пътищата на Испания (Общия правилник), т. V, л. 191-201 от
наказателното дело). Изключение от забраната е предвидено само за оказващите
спешна или специална пътна
помощ (чл. 125, ал. 3 от Общия правилник). За всички пешеходци,
които се движат през нощта по пътно платно извън населено място, е задължително
да имат светещ или светоотразяващ елемент (чл. 123 от Общия правилник).
Максимално разрешената скорост за движение по автомагистрала в Испания е 120
км/ч (чл. 48, т. 1.1., подточка «а» от Общия правилник, т. VIII, л. 12 от
наказателното дело)
[27] В случая Р. Г. е била
на пътното платно на автомагистрала, след полунощ, без дори да има светещ или
светлоотразаващ елемент. При положение, че за нея е било абсолютно забранено да
бъде на автомагистралата К.А.
не е могъл по никакъв начин да предвиди, че тя може да е там, за да се движи с
по-ниска скорост, макар че той не се е движил със скорост над максимално
допустимата по закон. Нещо повече, за да избегне удара, той е следвало да се
движи със скорост или до 54 км/ч или до 70 км/ч, която е щяла да го направи
опасен за останалите автомобили, движещи се в неговата пътна лента.
[28] Действително К.А. е управлявал
автомобила на къси светлини, а, ако го е управлявал
на дълги светлини, той би могъл да избегне настъпването на ПТП. Съдът приема,
обаче, че в конкретния случай управлението на автомобила
от К.А. на къси светлини е
било правомерно.
[29] Това е така, защото: основното правило
е, че през нощта водачите следва да управляват автомобилите на дълги светлини,
ако се движат с над 40 км/ч (чл. 100, ал 1 от Общия правилник, т. V, л. 192 от
наказателното дело). От това правило обаче, испанският законодател допуска
изключения. Едно от тях е опасността от заслепяване на други участници в
движението, при чието наличие водачът следва да се движи на къси светлини (чл. 101,
ал. 2, б. «в» от Общия правилник, т. V, л. 194 от наказателното дело). Такава
опасност е налице дори спрямо водачите на попътно движещите се превозни
средства, които могат да бъдат заслепени от огледалата за обратно виждане (чл.
102, ал. 2 от Общия правилник, т. V, л. 195 от наказателното дело).
[30] В случая съдът установи, че по пътя почти не е имало движещи
се автомобили. Същевременно съдът установи, обаче че в платното за движение на К.А.
е имало спрял автомобил с включени аварийни светлини. Предвид трудността в
полунощ да се определи дали един автомобил е спрял или не, К.А. е следвало да
бъде на къси светлини, за да не заслепи водача, на автомобила пред него. К.А. е
бил на къси светлини и следователно това е било правомерно поведение. Ето защо
съдът приема, че не К.А., а Р. Г. е предизвикала ПТП.
2.
По исковете по чл. 20 от Закон 50/1980 за обезщетение за забава
[31]
Съгласно чл. 20
от Закон 50/1980, ако в срок от три месеца след настъпването на произшествието,
застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение, то се увеличава с 20
процента на година. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1.
ответникът да дължи застрахователно обезщетение на ищеца; 2. ответникът да не е
изплатил това обезщетение на ищеца в тримесечния срок от настъпването на
събитието; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца от 20% върху
неизплатеното застрахователно обезщетение за срока на забавата.
[32] Съдът прие, че М. не дължи застрахователно
обезщетение на ищците. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.
3. По евентуалните искове срещу К.А. по чл. 1902 от Испанския граждански
кодекс
[33] Съгласно чл. 1902 от Испанския
граждански кодекс, който причини вреди на друг, чрез действие или бездействие,
умишлено или по небрежност, е длъжен да обезщети увредения[1].
Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. К.А. да е извършил
действие/бездействие; 2. това действие/бездействие да е противоправно; 3. от
него ищците да са претърпели вреда; 4. К.А. да е извършил
действието/бездействието виновно; 5. той да не е изплатил обезщетение на ищците.
[34] Съдът не установи К.А. да е
предизвикал ПТП, от което е починала Р. Г.. Съдът установи, че Р. Г. е
предизвикала ПТП. Следователно липсва виновно извършено действие/бездействие от
К.А.. Не е налице предпоставка за уважаването на исковете. Затова съдът ги
отхвърля.
4. По исковете срещу К.А. по чл. 1108 от Испанския граждански кодекс
[35] Съгласно чл. 1108 от Испанския
граждански кодекс, когато длъжникът не плати на падежа, той дължи на кредитора
лихва. Ако нейният размер не е уговорен, длъжникът дължи законната лихва. Следователно
предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищците да имат вземане към К.А.;
2. той да е не е платил на падежа; К.А. да не е заплатил на ищците законната
лихва върху вземането.
[36] Съдът не установи ищците да имат
вземания към К.А.. Не е налице предпоставка за уважаването на исковете им.
Затова съдът ги отхвърля.
3. По разноските
[37] Ответникът
търси разноски. Той е направил такива за 22 407,90 лева.
[38]
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда
ищците да заплатят на М. 22 407,90 лева разноски по делото.
Съдия:
[1] Испанският
граждански кодекс е достъпен на английски език на
<http://derechocivil-ugr.es/attachments/article/45/spanish-civil-code.pdf>.