Решение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 231
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Йордан Минков Дамаскинов
Дело: 20194501000223
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 231

Гр. Русе, 24 октомври 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданско и  търговско отделение, в откритото заседание на 19 септември 2019 г.  в състав:

                                                Председател: Силвия Павлова

                                                Членове:        Йордан Дамаскинов

              Палма Тараланска

при участието на секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия Дамаскинов  въззивно търговско дело № 223 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 649 от 18.04.2019г. по гражданско дело № 5953 по описа за 2018г. отхвърля предявените от „К****“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.С****, ****, представлявано от управителя Р.В., искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника М.О.И. ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца сумата от 436,70 лева по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** /11.08.2015г. от които - 350,00 лева главница и 86.70 лева наказателна лихва за периода от 27.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в общ размер на 410 лева.

Въззивна жалба срещу решението е подал ищецът от „К****“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт Е. Е.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението, иска същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна. Постъпило е писмено становище след срока за отговор, в което особеният представител на ответника М.О.И. – адвокат И. е изложила съображенията във връзка с подадената въззивна жалба. Особеният представител на ответника иска жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно.

          Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Русенският районен съд е бил сезиран с иск, предявен „К****“ ЕООД ЕИК: **** срещу М.О.И. да заплати сумата от 436,70 лева по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № ********** /11.08.2015г., от които - 350,00 лева главница и 86.70 лева наказателна лихва за периода от 27.08.2015г. до 31.01.2018г.,  законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 27.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в общ размер на 410 лева, от които 360,00 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева д.т. за образуване на делото.

Главният мотив на Русенски районен съд да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани е неустановяване наличието на облигационна връзка между страните по делото и получаването на заемна сума от ответника.

Окръжният съд прецени събраните по делото доказателства и достигна до различни фактически и правни изводи:

Ищецът представя в първоинстанционното производство договор за кредит № **********/11.08.2015г., съгласно който „****“ ЕООД действащо под търговска марка **** предоставя на М.О.И. ЕГН ********** ***, с посочен телефонен номер и електронна поща сумата 350 лв. за срок от 15 дни. Заемната сума трябва да бъде върната на 26.08.2015г. Договорна лихва не е уговорена. Представеният хартиен документ представлява разпечатан документ от електронната система на кредитодателя - ****. Чл. 4 от  Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги дава легално определение на понятието „електронен документ“ – това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови запис. Ищецът в първата инстанция е представил електронния документ възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Ответникът в първата инстанция не е поискал представяне на документа на електронен носител, откриване на производство по оспорването му и проверка на истинността му. Договорът за кредит на като хартиен документ е приобщен към доказателствата при спазване на чл. 184 от ГПК.

„К****“ ЕООД твърди, че М.О.И., след създаване на негов профил в системата **** чрез електронния му адрес (e-mail), е получил електронен текст на договора за кредит и общите условия, и го е подписал електронно чрез натискане на бутон „Подпиши“. Следователно жалбоподателят твърди, че съгласието за сключване на договора от страна на кредитополучател, е дадено при условията на   чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ – обикновеният електронен подпис има силата на саморъчeн подпис, когато това е уговорено между страните, като се счита, че само регистриран потребител на електронната система ****, за когото няма съмнение за идентификацията, може да достигне до стъпката „Подпиши“. В отговора на исковата молба от ответника М.И. чрез особения представител се взема становище, че искът е неоснователен, но има изрично изявление, че не се оспорва наличието на договорни отношения основани на „Общи условия на договор за кредит“. Защитата на ответника се изразява в твърдение, че ответникът не е получил уведомление за цесията. В доклада по делото Русенският районен съд не е определил, че се признава сключването на договор за кредит при посочените условия. Обратно – указал е тежестта на ищеца да докаже договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от общите условия договорът за кредит се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронната поща от кредитора, тоест „****“ ЕООД трябва да изпрати електронно писмо на адреса по договора на М.О.И., че кредитът е одобрен и указания за получаване на сумата. Окръжният съд приема, че по делото не е доказано съгласието на М.О.И. с условията по договор за кредит № **********/11.08.2015г. За пълното доказване на съгласието с договорните клаузи е било необходимо представянето на допълнителни електронни документи във връзка със заема – заявка, данни от профила, как е проверена самоличността на заявителя, европейски формуляр, писмо за потвърждение и др., както и назначаване на техническа експертиза за потвърждаване на истинността им. При сключване на договор за финансова услуга от разстояние чл. 18, ал.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние изисква преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, да се записват със съгласието на другата страна и те имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая не са представени такива записи.

Изложеното не означава, че няма сключен договор за заем между страните. Договорът за заем по ЗЗД като родов договор за всички кредитни сделки е реален договор – сключва се с предаване на заетата сума. В случая сумата 350 лв. е изплатена чрез ****, за което е представен друг електронен документ – разписка за извършено плащане, генерирана автоматично от електронната система ****. В разписката е посочено името на кредитополучателя, ЕГН и № на договора. Отново другата страна не е поискала представяне на документа на електронен носител, евентуално събиране на доказателства от **** дали сумата е реално изплатена. Всъщност няма оспорване на твърдението в исковата молба, че сумата е получена. Като се вземе предвид предмета на дейност на „****“ ЕООД действащ под търговска марка ****, е ясно, че основанието за плащане е даване на заем. Трите писма – покани за връщане на заема, посочени в исковата молба, не са представени по делото. Самата искова молба е покана за връщане. Ответникът дължи връщане на сумата 350 лв. със законна лихва от датата на завеждане на делото на основание договор за заем, сключен с предаване на сумата. Ответникът не дължи наказателна лихва, тъй като не е доказано съгласието му с т. 13.3. от общите условия, които не се възпроизведени в представения договор.

Оспорването на действието на цесията е неоснователно. На 1.02.2018г- „****“ ЕООД е прехвърлило на „К****“ ЕООД свои вземания от кредитополучатели, включително вземането срещу М.О.И. в общ размер 816,10 лв. С отделно потвърждение за прехвърляне на вземане цедентът потвърждава упълномощаването на цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне. Независимо от това, цедентът е уведомил М.О.И. за цесията и новия кредитор „К**** „ЕООД Уведомлението е върнато от адреса по договора като „непотърсено“. Няма съмнение, че ответникът е предоставил личните си данни на жалбоподателя, включително адреса си, поради което съобщението се счита връчено.

          Мотивиран така Русенският окръжен съд

Р  Е  Ш  И  :

          ОТМЕНЯ Решение № 649 от 18.04.2019г. по гражданско дело № 5953 по описа за 2018г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от „К****“ ЕООД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление гр.С****, ****, представлявано от управителя Р.В., иск за осъждане на ответника М.О.И. ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца сумата от 350  лева главница по договор за заем от 11.08.2015г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и деловодни разноски за сумата 328,61 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

          ОСЪЖДА М.О.И. ЕГН: ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „К****“ ЕООД ЕИК: **** гр.С****, ****, представлявано от управителя Р.В., сумата 350 (триста и петдесет) лева главница по договор за заем от 11.08.2015г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 27.08.2018г. и деловодни разноски 328,61 лева. (триста двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки).

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 649 от 18.04.2019г. по гражданско дело № 5953 по описа за 2018г. на Русенския районен съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „К****“ ЕООД ЕИК: **** иск за осъждане на ответника М.О.И. ЕГН: ********** *** да заплати на ищеца сумата 86.70 лева наказателна лихва за периода от 27.08.2015г. до 31.01.2018г., и деловодни разноски за сумата над 328,61 лв. до 410 лева.

          ОСЪЖДА М.О.И. ЕГН: ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „К****“ ЕООД ЕИК: **** гр.С****, ****, представлявано от управителя Р.В., сумата 160,30 лв. (сто и шестдесет лева и тридесет стотинки) съразмерни разноски в производството пред окръжния съд

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                          Председател:      

 

                                                          Членове: