Р Е Ш
Е Н И Е
град Ловеч, …12.2019 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ИВАН ИВАНОВ
секретар , като
разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА
в.гр.дело № 713 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от П.Г.П. *** срещу Постановление от 30.10.2019 г. на ЧСИ Ивилина
Петкова Лаловска, с която моли да бъде отменено и да се прекрати изп. дело.
Излага, че с Постановление от
30.10.2019 г. (стр. 138 от Изп. дело) ЧСИ Лаловска е възобновила Изпълнително
Дело № 20169030400299/
Посочва, че с писмо с Вх. №
000018/04/012017 г. (стр. 101 от изп. дело) взискателят по изпълнителното дело
„Райфайзенбанк България” ЕАД е поискал да бъдат спрени изпълнителните действия
по изпълнително дело 299/2016 г. във връзка с договореното извънсъдебно
споразумение между банката и длъжниците: Б.Г.П.и П.Г.П..
Сочи, че с последваща
молба с Вх.
№ 000334/11.01.2017 г. (стр. 108
от изп. дело) взискателят „Райфаизенбанк България” ЕАД, отново е направила искане за спиране на
изпълнителното производство по делото и с Постановление от 12.01.2017 г. ЧСИ Лаловска е спряла
изпълнителното производство по изп. Дело № 20169030400299
Налага довод, че в продължение на
повече от две години взискателят „Райфайзенбанк България” ЕАД не е поискал
извършването на изпълнителни действия и ЧСИ Лаловска не е изпълнила
задължението вменено й по реда на ГПК, като не е приложила нормата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК и не е прекратила изпълнителното производство с
Постановление, каквато е нормата на закона.
Посочва, че с молба с вх.№
012628/22.10.2019 г. /стр. 129 от изп. дело/, взискателят е поискал приключване
на изпълнителното производство и в нарушение на разпоредбите на ГПК ЧСИ
Лаловска е започнала изпълнителни действия, като е изискала информация от НАП
Ловеч с писма с Изх. №008927/23.10.2019 г.; №008928/23.10.2019 г.
№008929/23.10.2019г. и писмо с изх. Изх. №008930/23.10.2019 г. /стр. 132, 133,
134, 135 от изп.дело/ вместо да издаде постановление за прекратяване на изпълнителното
производство, както е била длъжна по закон, като на 30.10.2019 г. е издала
атакуваното от тях Постановление, с което се определят дължимите разноски и е
възобновила изпълнителното производство в абсолютно нарушение на разпоредбите
на ГПК /стр. 138/.
Счита, че издаденото постановление е
незаконосъобразно, тъй като изчислената такса в размер на 1 723.94 лева е на
базата на цялата дължима сума, а от делото се установява, че длъжниците са я
изплатили директно на взискателя по изпълнителното дело Райфайзенбанк България
ЕАД и дължимата сума не е била събрана от ЧСИ Лаловска, а е била преведена
директно на взискателя.
Твърди, че по изпълнителното дело не
се намира молбата за прекратяване на изпълнителното производство от взискателя
и постановлението за възобновяване на производството и определяне на дължимите
такси. Сочи, че в изпълнителното дело липсват каквито и да било връчени й призовки
за документи от ЧСИ.
Моли да се съобрази, че по делото в продължение на повече от две
години не са искани изпълнителни действия от взискателя и изпълнителното
производство следва да се счита прекратено по силата на закона.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ
Ивилина Лаловска, с рег. № 903, с която моли да бъде оставена без уважение
молбата като неоснователна.
Намира за неоснователно възражението,
че действията на ЧСИ, предприети след Постановлението от 12.01.2017 г. (за
спиране на производството) са незаконосъобразни, поради настъпила перемпция,
тъй като в периода, в който производството е спряно, страните по него не
упражняват процесуалните си права и задължения, а извършените до този момент
изпълнителни действия се запазват и при спряно изпълнително производство не
могат да бъдат извършвани никакви принудителни изпълнителни действия
(обезпечителни такива - запори и възбрани е допустимо да се налагат), като се
преустановява теченето на всички срокове, вкл. и прекратителните, като до
спирането изтеклите срокове се зачитат. Излага, че изтеклият календарен срок
след спирането - 25.01.2017 г. до депозирането от взискателя на молба с вх. №
012628/22.10.2019 г. представлява правноирелевантно обстоятелство, поради което
не може да се взема предвид при изчисляване на периода по чл. 433. ал.1. т. 8 ГПК - при преценка дали изпълнителното производство се прекратява ех lege и този
срок би следвало да се поднови едва след възобновяване на спряното изпълнително
производство, като към него ще се присъедини и календарното време, през което
не са извършвани изпълнителни действия по делото - до спиране на изпълнителното
производство с Постановлението от 12.01.2017 год. Позовава се на чл. 61 ГПК, според
който при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове, вкл. и прекратителните - по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
по силата на ГПК за неуредените в изпълнителното производство въпроси се
прилагат общите разпоредби на ГПК, какъвто е текстът на чл.61 от ГПК. Приема,
че следва да намери нормата на чл. 61 ГПК, тъй като искането за спиране е по
инициатива на взискателя във връзка с постигнато извън съдебно споразумение
между банката и длъжника за изплащане на задълженията, поради което не може да
се приеме, че е налице бездействие на взискателя. Позовава се на Решение по в.
гр. дело № 1412 по описа на ОС Варна за
Навежда аргумент, че приемането на
разпоредбата на чл. 433 ал. 2 Приключване на делото от ГПК през
Посочва, че отговорността за
разноски в изпълнителното производство, съгласно константната съдебна практика,
длъжникът дължи всички такси в изпълнителното производство, в случай че плати
задължението си след образуване на изпълнителното дело, дори и ако плати в срока за доброволно изпълнение
- такси се дължат, в т.ч. и окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ /Решение №
266/19.12.201З г. по гр.д, № 1427/2012 г. на IV г.о, ВКС/. Сочи, че съгласно т.
26 от ТТРЗЧСИ и по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ТПК, пропорционалната
такса е винаги за сметка на длъжника и дори да не е постъпило плащане пряко по
сметката на съдебния изпълнител, платеното на кредитора директно се счита за
събрана сума. Посочва, че при определяне на размера дължимата такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ, а именно 1 723.94 лева, са взети предвид изявлението на взискателя, че
е получил пълно погасяване на задълженията, разпоредбата на т.26 б „г” от ТТРЗЧСИ
и забележка 4 към тази точка. Излага, че материалният интерес, върху който е
определена таксата, е 20 310.11 лева и представлява сбор от: главницата по изп.
лист - 14 129.95 лева; начислената законна лихва - 4 533.96 лева; лихвите по
изп. лист - 651.57 лева и разноските по изп. лист - 994.63 лева. За изчисляване
на таксата и съобразно т.26 б.г съставят уравнението: 820 + (6% х
10 310.11), след което са начислили дължимия ДДС и резултатът от
уравнението, след начисляване на ДДС, е 1 723.94 лева. Поддържа становище, че
дължимата такса е правилно изчислена и е дължима, съгласно чл.79 ал.1 от ГПК.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
По молба с вх. № 004019/01.11.2016
г. на взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: община СТОЛИЧНА, гр. София, бул. „Никола Вапцаров" №
55, фаза 3, ПК: 1504 /л. 1/ и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на
17/09/2016 г. по ч.гр.д. № 679/2016. г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР. ТРОЯН, гражданска
колегия, 4 състав /л. 3/, в кантората на ЧСИ Ивилина Лаловска. peг. № 903,
адрес - гр. Ловеч, ул. "Търговска" Ш 21, вх."А", ет.1, (Барокови
къщи), е образувано изпълнително дело № 20169030400299/2016 г. срещу
солидарните длъжници Богомил Георгиев Петров, ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, за сумите: 14 129.95 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.09.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, 455.04 лева - договорни лихви, 196.53 лева - наказателни лихви;
994.63 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.
С молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на
основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи
имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи,
както и да определи способа на изпълнение.
С разпореждане от 01.11.2016 г. /л.
57/ е образувано изпълнителното дело и е изпратено съобщение по чл. 191 от ДОПК
до НАП да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците и да
бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.
Покана за доброволно изпълнение с
изх. № 002864/23.11.2016 г. до длъжника Б.Г.П.е връчена чрез работодателя
„Синергон енерджи” ЕООД на 25.11.2016 г. /л. 55-56/
Покана за доброволно изпълнение до
длъжника П.Г.П. е връчена чрез работодателя МБАЛ Тетевен на 28.11.2016 г. /л.
62; 64/.
По отношение на длъжниците са
наложени следните обезпечителни мерки:
- по отношение на длъжника Б.Г.П.:
запор на трудовото възнаграждение, получавано от „Синергон енерджи” ЕООД; запор
на банковите сметки в „Райфайзенбанк България” ЕАД; запор върху МПС „Опел
Астра”. За всички наложени обезпечителни мерки длъжникът е уведомен с връчената
му ПДИ с изх. № 002864/23.11.2016 г;
- по отношение на длъжника П.Г.П. :
запор на трудовото възнаграждение, получавано от МБАЛ Тетевен. За всички
наложени обезпечителни мерки длъжникът е уведомен с връчената му ПДИ с изх. №
002867/23.11.2016 г.
В резултат от наложените запори
върху трудовите възнаграждения на длъжниците са постъпили суми /л. 94-99/, като
от тях на взискателя са преведени 473.72 лева, за което на основание чл.13 ал.1
от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ е направено нарочно
отбелязване върху гърба на изпълнителния лист /л.З/
Във връзка с постъпила молба от
взискателя с вх. № 000018/04.01.2017 г. /л. 101/ и на основание чл. 432, т.2 от ГПК, производството по делото е спряно с Постановление от 12.01.2017 г. /л.112/.
Постановлението е връчено на Б.Г.П.на
17.01.2017 г. /л.117-118/, на П.Г.П. на 17.01.2017г. /л.119-120/ и на
взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* на 16.01.2017 г. /л.
121-122/. Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила на
25.01.2017 г.
По изрично искане на взискателя
/л.101/ с Постановлението от 12.01.2017 г. са отменени наложените запори върху
трудовите възнаграждения и на двамата длъжници и върху банковите сметки на Б.Г.П.в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********.
На 22.10.2019 г. по делото е
постъпила молба с вх. № 012628/22.10.2019 г. от взискателя „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* /л. 129/, с която взискателят прави признание, че
задължението към него е погасено в пълен размер (без да уточнява размера на
платената към него сума), като отправя условно искане: след заплащане на
таксите към ЧСИ, производството по делото да бъде приключено на основание чл.
433, ал.2 от ГПК.
С Постановление от 30.10.2019 г.
/л.138/ ЧСИ е възобновил производството по изп. дело и е определил таксите,
които се дължат.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжника на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, но разгледана по същество е неоснователна.
Неоснователно е
възражението на П.П., че издаденото постановление е незаконосъобразно, тъй като
изчислената такса в размер на 1 723. 94 лева е на базата на цялата дължима
сума, а от делото се установява, че длъжниците са я изплатили директно на
взискателя по изпълнителното дело Райфайзенбанк България ЕАД и дължимата сума
не е била събрана от ЧСИ Лаловска, а е била преведена директно на взискателя.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗЗД
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство. По делото е установено и не се спори,
че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело и погасяването
на задължението е извършено в хода на изпълнителното производство, т. е с
поведението си жалбоподателят е станал причина за образуване на изп. дело, поради което следва да понесе отговорността
за разноските.
По молба от взискателя с вх. № 000018/04.01.2017
г. /л. 101/ и на основание чл. 432, т. 2 от ГПК, производството по делото е
спряно с Постановление от 12.01.2017 г. на ЧСИ /л.112/. На 22.10.2019 г. по
делото е постъпила молба с вх. № 012628/22.10.2019 г. от взискателя
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* /л. 129/, с която взискателят прави
признание, че задължението към него е погасено в пълен размер, като е отправил
условно искане - след заплащане на таксите към ЧСИ, производството по делото да
бъде приключено на основание чл. 433, ал.2 от ГПК.
Основателно е становището на ЧСИ, че
с приемането през
В тази връзка е Определение
№ 241/09.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6040/2015 г., IV г. о „С решение № 266/19.12.2013
г. по гр. дело № 1427/2012 г. на ВКС, IV г. о. Съдът е разрешил правния
въпрос в кои случаи, в какъв размер и от кого се дължи таксата по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Прието е, че разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на
длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя
или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство - чл.
79 ГПК. Според съдебния състав плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител.
Прието е, че единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното
изпълнение се дължат от длъжника е по чл.
53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира
такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.
Прието е също, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за
доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси,
разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело,
разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса
по чл.
26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители. Прието е, че по общото правило на чл.
79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично
вземане по чл.
26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
винаги е за сметка на длъжника. Според съдебния състав сумата е събрана, когато
третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато
обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на
съдебния изпълнител предложената от тях цена, че макар да не е постъпила по
сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, платените от трето
задължено лице суми направо на кредитора, както и даденото от длъжника пряко на
кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е
запорирал или възбранил имущество на съответната стойност.
С решение №
640/04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено
по чл.
290 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на чл. 26
от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и в частност: дължи ли се такса по
чл.
26 от Тарифата по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо
от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез
сметка на съдебен изпълнител. С това решение е прието, че съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.
426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от
съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този
принцип се съдържа в чл.
53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен
изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за
доброволно изпълнение. Прието е, че в случаите, когато изпълнението се извършва
от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за
доброволно изпълнение. Прието е също, че таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по чл. 26
от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
по общото правило на чл.
79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело. В същата насока е разрешението на
правния въпрос, дадено в решение
№ 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV г. о., постановено
по чл.
290 ГПК”.
При този изход на процеса въззивната
инстанция приема, че следва да се остави без уважение въззивна жалба от П.Г.П. *** срещу Постановление от 30.10.2019 г. на ЧСИ Ивилина
Петкова Лаловска, като неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 от ГПК, Ловешкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба от П.Г.П. *** срещу Постановление от 30.10.2019 г. на ЧСИ Ивилина
Петкова Лаловска, тъй като атакуваното действие е законосъобразно, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.