РЕШЕНИЕ
№……………. 20.07.2017 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На двадесети
юни през две хиляди и седемнадесет година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия И. Велчева
Гражданско дело № 318
по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от И.Н.Г.
ЕГН********** *** срещу „Албена“АД, к.к. Албена, представлявано от
изпълнителния директор за признаване за установено, че между страните е сключен
трудов договор от 4.01.1999 г. за длъжността „директор финанси и развитие“ за
неопределен срок с уговорено възнаграждение и задължения, определени в
договора.
Ответникът
оспорва допустимостта и основателността на ищцовата претенция.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, на правените доводи прие за
установено следното:
Ищецът
твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение до 4.01.1999 г.
На сочената дата му било предложено и той приел да сключи с изпълн. директор
договор за възлагане на управлението на Финансова дирекция в Албена АД, с определен
срок, а съществуващия дотогава трудов договор страните прекратили. От мандатния
контракт ставало явно, че задълженията му оставали същите както били по
трудовия договор. В последствие били сключени анекси към договора за възлагане
на управление, с които се променял размера на възнагражденията, срокът на
действие на договора и допълнителни задачи.
Ищецът
намира, че със сключването на договора за управление имал определени трудови
функции, установено работно място, ненормиран работен ден, ползвал платен
годишен отпуск, получавал ежемесечно уговорено възнаграждение на определена
дата, бил в йерархическо подчинение на изп. директор, при заболяване му се
начислявало обезщетение т.е. договора за управление съдържал всички изискуеми
елементи на трудовия договор по чл. 66 от КТ.
Мотивиран
от изложеното ищецът предявил настоящия иск.
Ответникът потвърждава обстоятелството, че с ищцата са имали
сключен трудов договор до 4.01.1999 г. Въз основа на молба за прекратяване на
трудовото правоотношение договорът бил прекратен. Ищцата сключила с ответника
договор за управление на „Финансова дирекция“. Ответникът оспорва, че договорът
за управление съдържа всички задължителни елементи на трудов договор: че ищцата
е изпълнявала трудови функции и задачи като йерархически подчинена; че е имала
работно място,; че е работила на ненормирано работно време; че е имала право на
отпуск и че е получавала възнаграждение и обезщетение при болест като работещо
по трудов договор лице. Сключеният договор между страните ответникът определя
като облигационен с предмет осъществяване на управленски функции върху част от
дейността на дружеството, касаеща управлението на неговите финанси и заетия във
финансовата дирекция персонал. Съконтрахенти по договора за възлагане на
управление са били ищеца като довереник и ответника като доверител. Процесният
договор бил прекратен по реда на чл.13 т.1 б.“а“ от него поради изтичане на
срока му на 31.12.2015 г.
Ответникът твърди, че на 16.12.1998 г. бил сключен договор
за управление на изп. директор на АД и Съвета на директорите на „Албена“ АД. На
4.01.1999 г. са били сключени два договора за управление: договор за възлагане
на управлението на „Финансова дирекция“ в Албена АД между Албена АД и ищцата и
договор за възлагане управлението на дирекция „Маркетинг и продажби“ в Албена
АД между Албена АД и М.П.Т..
Договорът
с изп. директор, според ответника е договор за управление и контрол на АД с
едностепенна система на управление. Договорите с ищцата и М.П.са договори за
управление. От 23.6.2001 г. ищцата и третото лице били членове на Съвета на
директорите на Албена АД. Това обстоятелство било вписано в ТР на 26.6.2001 г. ТЗ
давал правна възможност отношенията с останалите членове на Съвета на
директорите да се уреди с договор. Като е сключил двата договора за управление,
изп. директор е делегирал своите правомощия за управление на двете дирекции на
ищцата и третото лице. За себе си е запазил правомощието да контролира тяхната
дейност. Ответникът оспорва обстоятелството,че между ищцата и изп. директор има
йерархическа зависимост на работник от директор, характерна за трудовия
договор.
Искът
е с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.357 КТ.
Предявеният иск е допустим съобразно определение
№742/4.11.2016г. на Окръжен съд Добрич.
Между
страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата изпълнявала длъжността Директор финансова дирекция, което е прекратено
със заповед №66/ 22.02.1999 г., считано от 4.01.1999 г.
На
същата дата е подписан процесния договор за възлагане на управление на
Финансова дирекция в Албена АД. С договора ответникът е възложил на ищцата да управляла Финансова
дирекция в дружеството, считано от 4.01.1999 г. до 31.12.2000 г. С договора е
предвидено ищцата да ползва определени неприсъствени дни за една календарна
година извън празничните и почивните, след разрешение от ответника; определено
е месечно възнаграждение, платимо на определено число от месеца, а ответникът
се е задължил да осигурява лицето, съобразно раздел 2 от Наредбата за
обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия
или работещи без трудово правоотношение. По време на ползване на
неприсъствените дни страните са уговорили ищеца да получава възнаграждение,
което се изчислява на база полученото от ищеца среднодневно възнаграждение за
последния календарен месец. Впоследствие с анекс е уговорено тези дни да се
ползват по график, а при неползването им ищеца да има право на обезщетение,
което следва да се заплати не по-рано от следващата календарна година. С
договора е определено, че в случай на временна нетрудоспособност на ищеца се
изплаща обезщетение изчислено върху определеното възнаграждение, като разликата
след приспадане на обезщетението от ДОО е за сметка на дружеството. Уговорено
е, че командироването на лицето в чужбина се извършва по реда на Наредбите за
командировките в страната и чужбина.
Впоследствие
възнаграждението и срокът на договорът между страните е променян, като те не
спорят, че крайния срок на договора 31.12.2015 г. е изтекъл.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението
по която съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице
установи, че възнаграждението на ищцата е изплащано по хонорар-сметка, сега
сметка за платени суми по чл. 45 ал. 5 от ЗДДФЛ, а ответникът не е прилагал
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при определяне и
изчисляване на възнаграждението на ищцата по договора за възлагане на
управление, като при преглед на счетоводните записвания не може да се изброят
поотделно следните елементи по смисъла на чл. 17 от Наредбата : основна
заплата; възнаграждение над основната заплата; допълнителни трудови
възнаграждения и т.н.
Вещото
лице констатира, че ответникът е внасял в периода от 4.01.1999 г. до 31.12.2015
г. осигурителни вноски и данъци по договора за управление с ищцата, като е
прилагал нормативната уредба за гражданския договор, а ищцата е декларирала
своите доходи като такива от договор за възлагане на управление.
Експертът
откри, че процесният договор е третиран като договор за управление при ревизия
на плащанията на ответника към бюджета, а през времето от 4.01.1999 г. до м.
януари 2016 г. на ищцата е заплащано ежемесечно възнаграждение, определено по
договора; осигурявана е за всички осигурителни случаи; ползвала е неприсъствени
дни и е получавала договорено възнаграждение за това, а възнаграждението й като
директор финанси е различно от това като член на съвета на директорите.
По
делото са представени молби за ползване на отпуск от ищцата; пълномощни от
изпълнителния директор на дружеството, с което ищцата е упълномощена да
представлява Албена АД пред банки във връзка с банкови разплащания и парични
операции със суми по сметките на дружеството и полага първи подпис, да подписва
от името а и за сметка на Албена АД договори, анекси погасителни планове с
банки и др.
По
делото бяха събрани и показанията на свидетелите Х.Д.М.; Я.Г.М.и С.К.Д..
Х.М.потвърди,
че всички директори в ответното дружество до 1999 г. са били в трудовоправни
отношения с Албена АД, след което били сключени договори за възлагане на
управление. Той потвърди, че ищцата е имала работно време и работно място в
Албена АД, като работното време било ненормирано, след като е имало работа е
следвало да се работи, независимо дали е почивен или празничен ден, през деня
или вечерта. Според свидетеля, ищцата се отчитала на изпълнителния директор, на
него била подчинена. Правили доклади, оперативки. Имали определено
възнаграждение, както и платен годишен отпуск, били са камандировани от изпълн.
директор.
Според
свидетеля Я.М.ищцата е имала кабинет в Албена АД, ползвала е неприсъствени дни.
Свидетелката, работеща като счетоводител, отговаряла за съхранението на
договорите за управление, към които били приложени хонорар-сметките/сметка за
изплащане на суми по чл. 45 ал. 5 от ЗДДФЛ/. Към досието на ищцата,
свидетелката заяви, че е нямало трудова книжка, имала осигурителна такава.
Според свидетелката, ищцата не е била командирована в страната, а в чужбина.
Същата не е представяла доклад за извършена работа. В друг отдел съхранявали
трудовите договори на работници и служители в дружеството. Присъствието на
ищцата в Албена АД не е било отразявано в присъствена форма.
Свидетелката
Светлана Димова, адвокат, в договорни отношения с ответника, заяви, че ищцата е
представлявала пред трети лица дружеството, а изпълн. директор е имал пълна
представителна власт. Свидетелката сподели, че ищцата е нямала определено
работно време, работен график, самата свидетелка не е знаела кога ще пристигне
в курортния комплекс, нейното присъствие не било отразявано в присъствена форма,
но ищцата е имала кабинет в сградата на Албена АД.
По
отношение на основателността на иска:
Отношенията
между АД и изпълнителен член на съвета на директорите при едностепенна система
на управление се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се
сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на
директорите.
Този
договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.
В
договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират,
като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, начина на плащането
му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но
без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово. В последния
случай, независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо
дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл.
141, ал. 7 от ТЗ/в случая чл. 244 ал. 7/, този договор, уреждащ отношенията
между управителя и АД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат).Възнаграждението
на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор,
а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименувано и
как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. В тоя смисъл е решение № 204 от 28.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г.
о.,ГК.
Договорът
за възлагане на управлението, според доктрината е граждански договор, като
последиците му се приравняват на тези от трудово правоотношение за целите на
социалното осигуряване. Но това не го прави трудов договор и по принцип за него
не се прилагат правилата на трудовото законодателство, като уредбата на
работното време, почивките, отпуските, дисциплинарната и имуществената
отговорност и др. При формулирането на клаузите в тези договори се ползват
отделни правила, познати в трудовото законодателство, но които са модифицирани
според волята на страните, напр. вместо платен годишен отпуск се предвиждат
определен брой неприсъствени дни, които могат да се прехвърлят в следващата
календарна година, ако не са ползвани или да се заплатят, както е било
уговорено между страните в последните анекси към договора.
В
договора за възлагане на управление липсва основна характеристика на трудовия
договор – длъжност и характер на работа. Трудовият договор предполага полагане
на труд в рамките на установено работно време, докато за управителя това често
е неприложимо, т.к. стратегическото и оперативно управление, развиването на
дейността на дружеството, връзките с клиентите не винаги може да се осъществява
в рамките от 9 до 17 ч., както заявяват и разпитаните свидетели Х.Д.М.; Я.Г.М.и
С.К.Д.. Друга съществена черта от трудовия договор е попълването на трудова
книжка, каквато в случая не се е водила по отношение на ищцата. В тоя смисъл е
твърдението на свидетеля Я.Г.М..
С
оглед изложеното и като се съобрази с доктрината, съдът намира, че изборът на
вида договор, сключен с управителя е въпрос на преценка на целесъобразност. В
случая страните са сключили договор за възлагане на управление, прилагали са
правилата за осигуряването и деклариране на възнаграждението по него като от
такъв договор.
По
делото не се събраха категорични доказателства, че лицето е било назначено на
работа на определена „длъжност“, с
определен характер на „работа“, че е
осъществявало своите задължения в рамките на установено работно време,
че трудовата дейност е обективирана в трудова книжка и др., поради което съдът
приема, че между страните е съществувало мандатно правоотношение, а не такова
по трудов договор. Оформянето на молби за ползването на отпуск и представените
пълномощни, не могат да наложат извода за трудов характер на сключения между
страните договор за възлагане на управление, предвид изложените по – горе
съображения.
Искът
като неоснователен следва да се отхвърли.
Страните
претендират разноски. На ответника следва да се присъдят разноски, съобразно
чл. 78 от ГПК. Ищецът направи възражение за прекомерност на възнаграждението на
проц. представител на ответника, което следва да се уважи и редуцира съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения към една средна бюджетна
заплата – 950 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Г.
ЕГН********** *** срещу „Албена“АД, к.к. Албена, представлявана от
изпълнителния директор за признаване за установено, че между страните е сключен
трудов договор от 4.01.1999г. за длъжността „директор финанси и развитие“ за
неопределен срок с уговорено възнаграждение и задължения, определени в
договора.
ОСЪЖДА
И.Н.Г. ЕГН********** да заплати на „Албена“АД, к.к. Албена сумата в размер на 1 200
лв.(хиляда
и двеста лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ:……