РЕШЕНИЕ
№ 12249
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110105722 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Е. И. З. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
29528/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за
битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от [**********] на потребителите за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от дружеството и се одобряват от ДЕКВР. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите.
Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в
сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат
дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
1
публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е
регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни
фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от
2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на
данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят
констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ,
собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор
за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [**********],
което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за заплащане на суми за главница и лихва за ТЕ и дялово
разпределение на ТЕ. Въз основа на заявлението била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47, ал.6 ГПК, ищецът обуславя
правния си интерес от предявяване на исковите претенции. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, както следва: сумата от 222,66 лева, представляваща 1/8 част от
сумата от общо 1781,28 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.”Христо Смирненски”, бл.67, вх.А, ет.4, ап.72, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане; сумата от 36,98 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 295,85
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от
14.09.2018 г. до 13.05.2021 г.; сумата от 8,87 лева, представляваща 1/8 част от сумата от
общо 71,02 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата от 1,63 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 13,10
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.05.2018 г. до 13.05.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за недопустимост на исковата молба поради липса на доказателства за
наличие на облигационно правоотношение между страните, а по същество – за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се представените от ищеца
документи – протокол от проведено ОС на ЕС и договор с [**********] с доводи, че в
тях не фигурират името, подписа и съгласието на ответника. Поддържа се становище,
2
че поради непредставянето на доказателства относно тяхната истинност и авторство,
навеждат за недействителност на договора и произтичащите от него задължения.
Излагат се доводи, че договора с дружеството за дялово разпределение на топлинна
енергия е подпис от лица, които не са изрично упълномощени от ответника. Сочи се
още, че по делото не са представени фактури, които да са издадени на името на
ответника Е. З.. Прави се възражение за погасителна давност по отношение на
претендираните от ответника суми. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска отхвърляне на предявените искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца –
[**********] не изразява становище. Представя документи, касаещи отчитането на
топлинна енергия за процесния период и имот.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29528/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против ответника в настоящото производство и
още трима други длъжници, за заплащане на суми за главница за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение по отношение на процесния недвижим имот. Тъй като
издадената заповед е връчена на длъжника-настоящ ответник по реда на чл.47, ал.5
ГПК, съдът е указал на кредитора, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си, което сторено в настоящото производство.
По делото е приложен протокол от проведено на 30.05.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който
е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „МХ-Елвеко“ ООД. Към протокола е приложен списък на
присъствалите на събранието. По делото е приложен и договор от 30.08.2002 г.,
сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение.
По делото е приложено писмо от Столична община, район [**********] до
ищцовото дружество, в което е посочено, че за ап.72, находящ се в гр.София, ж.к.
[**********], [**********] е сключен договор за продажба от 03.06.1992 г., с
купувачи в.м. И. и и.м.и..
По делото е приложено удостоверение за наследници на и.м.и., от което се
установява, че лицето е починало на 21.11.2018 г., като е оставил четирима наследници
по закон – съпруга и три деца, сред които и настоящия ответник.
По делото е приложен договор, сключен между ищеца и третото лице-помагач,
който не обхваща целия исков период, тъй като е сключен за срок от една година.
По делото са представена справка за издадени кредитни известия към фактури
през процесния период, съобщение към фактура от 31.07.2019 г., както и приложимите
3
ОУ.
От страна на третото лице-помагач по делото са приложени справки за
отопление и топла вода за имота през периода 2017/2018 г. и 2018/2019 г. и известия за
доставянето им.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице е посочило, че през процесния период за имота е разпределяна
топлинна енергия за отопление по отчет на 4 бр. ИРРО и една щранг-лира, сградна
инсталация и БГВ – по отчет на два водомера за топла вода. В заключението вещото
лице е посочило, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е
преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че за процесния период ищцовото дружество е издавало
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, които са
сторнирани и са издадени общи фактури. Съгласно заключението дължимата сума за
главница за процесния период е в размер на 1852,30 лева, в т.ч. 71,02 лева за дялово
разпределение, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от
308,95 лева, в т.ч.13,10 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и ответницата за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера й възлиза на спорната сума.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай ищецът претендира от ответника заплащане на суми,
произтичащи от доставяна топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до
4
30.04.2020 г., с твърдения, че е клиент на топлинна енергия. Видно от приложеното
по делото удостоверение за наследници е, че праводателя на ответницата е починал на
21.11.2018 г. Предходното обуславя извод, че през част от процесния исков период
между ищцовото дружество и ответника не е било налице валидно облигационно
правоотношение така, както се излага в исковата молба. През горепосочения период
облигационно правоотношение евентуално е било налице между наследодателя и
ищеца. В исковата молба обаче не са изложени подобни обстоятелства, нито
твърдения, че процесната сума се претендира от ответника именно в качеството на
наследник, т.е. че задължението е обусловено от наследствено правоприемство, а не от
облигационна връзка.
В постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът изрично е указал на
ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е бил клиент на
топлинна енергия. В първото по делото открито съдебно заседание доклада е обявен за
окончателен, без възражения от страна на ищеца, като от страна на последния не са
представени, нито са заявени доказателствени искания. Ето защо, ищецът следва да
понесе последиците от процесуалното си бездействие. Това е така, тъй като в
конкретния случай в писмения отговор изрично се оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото съдът е обвързан от поставените в исковата
молба рамки и не може да подменя волята на страната относно обстоятелствата, от
които се твърди, че произтича задължението, то исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не бяха
представени и доказателства за наличие на облигационно правоотношение между
ищеца и третото лице-помагач, по силата на което за ищеца да е възникнало право да
претендира суми за дялово разпределение на топлинна енергия.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът, но тъй като няма данни за направени такива, съдът не дължи произнасяне
в тази насока
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното производство също
няма данни за сторени от ответника разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Е. И. З., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1
ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 222,66
лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 1781,28 лева, представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане; сумата
от 36,98 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 295,85 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 14.09.2018 г. до 13.05.2021
г.; сумата от 8,87 лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 71,02 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,63
лева, представляваща 1/8 част от сумата от общо 13,10 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 13.05.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********], помагач на
страната на ищеца [**********], ЕИК [**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6