Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………23.07.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………двадесет
и шести юни……………………….……..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5217…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищците К.И.Н. и Д.П.Н. твърдят, че притежават
при равни права УПИ - дворно място, находящо се в с.Люляк, Старозагорска община
с площ 358 кв.м, съставляваща УПИ. VI-61, кв.17 по действащия ПУП на селото, заедно
с находящите се в дворното място жилищна сграда и стопанска сграда, при
граници улица, УПИ VІІ-62,УРИІ-80,УПИ
ІІІ-59,и УПИ V-64.
Първият от ищците сключил договор за застраховка на
посочения недвижими имот с ответника „Лев Инс“ АД, с предмет на договора пожар
и природни бедствия, при настъпването на които при редовно заплащане на
застрахователните вноски се дължи обезщетяване на нанесените щети, които са
причинени с оглед посочените застрахователни суми в полицата, респ. до каква
максимална сума се задължава застрахователя при настъпването на пожар или
природно бедствие.
Ищците сочат, че на 30.05.2019 г. около 13,00 часа е
имало много силна буря в района на с. Люляк, Старозагорска община. В резултат
на нея по постройките в процесното дворно място били нанесени много поражения.
Съобразно изискванията на КЗ до ответника били изпратени две писма от ищците от
07.06.2019 г., с които фактически се правело искане за рекламационно
производство с цел постигане на споразумение между страните. В законоустановения
тримесечен срок ответникът не взел никакви мерки да изчисли причинените щети и
да отговори на ищците.
Ищците незабавно след природното бедствие ангажирали
специалисти, които дали данни за изискващите се СМР за отстраняване на щетите.
Вследствие на тези действия се установило, че за ремонт на фасадата на
жилищната сграда били необходими следните ремонти: за очукване и стъргане на
мазилка - 320 лв.; за изкъртване на мазилка-675лв.; за изкъртване на шпакловка-1553,70 лв.; за грундиране-463,64
лв. и за боядисване с фасадна латексова боя-2991 лв. или обща стойност 6014,15
лв. За вътрешни ремонти на жилищната сграда, която е била наводнена от
природното бедствие били необходими следните ремонти: стъргане на стени-246,40
лв.; изкъртване на мазилка-270,00 лв.; изкърпване и шпакловка-300,88 лв., за вътрешно
боядисване с латекс-585,30 лв.; стъргане на таван-180 лв. и лакиране на
ламперия на таван-261.00 лв. или обща стойност 2423,43 лв., за ремонт на
покрива на жилищната сграда били необходими следните строителни дейности: за
разкриване на покрив и сваляне на керемиди от покрива и сортиране-243,20 лв.; разваляне
на обшивка от летви-91,23 лв.; за направа на летвена обшивка-за материали-97,31
лв. и за труд-145,96 лв., за покриване с български керемиди тип Лизия-за
материали 383,06 лв., и за труд-413.52 лв., за покриване-365,40 лв, за ремонт
на покрив от другата стена-за материали-94,50 лв. и за труд-291, 92 лв. или обща
стойност 1364,10 лв. За ремонт на покрива на стопанската сграда-сваляне на
керемиди, поставяне на нови дъски,поставяне на нови керемиди ма мястото на
счупените и за труд, били необходими 2817,00 лв.
Общо за пълното възстановяване на двете сгради в
дворното място била необходима сумата в размер на 13 118 лв., която се явявала стойността
на щетите в резултат на природното бедствие.
Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от
12 020 лв. /след извършено увеличение на размера на иска/, ведно със
законната лихва от датата на застрахователно събитие до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на исковата молба от ответника по делото, като е заета позиция за
неоснователност на иска. Ответникът сочи, че във връзка с природно бедствие, за
което се твърди, че е настъпило на 30.05.2019г., в с.Люляк, общ. Стара Загора,
в УПИ - VI-61, кв.17 по действащия ПУП на селото, като е причинило повреди на
намиращите се в този имот сгради при ответното застрахователно дружество била
образувана застрахователна преписка щета № 2302-9803-06-Б1-19-7384. Преписката била
образувана по заявление на ищците в настоящото производство за изплащане на
застрахователно обезщетение за нанесените в резултат от описаното събитие щети
по намиращите се в имота сгради, подадено на 10.06.2019г. Извършен бил оглед на
сградите, намиращи се в посочения поземлен имот, като бил съставен констативен
протокол и снимков материал. Съобразно количествата, отразени при извършения в
присъствието на собственика оглед на увреденото имущество, от вещо лице била
направена количествена сметка за остойностяване размера на щетата, като били
съобразени необходимите разходи. Всички изчисления на вещото лице били
направени въз основа на отразените количества при извършения оглед на
постройките и съобразно „Справочник на цените в строителството“ - СЕК, като по
този начин е определена действителната стойност на щетите върху сграда,
намираща се в поземления имот. Във връзка с направените изчисления относно
размера на щетите, съобразено с необходимите за възстановяване СМР и техните
количествени мерки, както и стойността на необходимите материали за това и след
прилагане на съответния процент овехтяване съответно на експлоатационния период
на сградите, тяхното действително състояние, включително дали са били
извършвани подобрения, скорошни ремонти и др., претенцията, по повод на която е
образувана щета № 2302-9803-06-Б1-19-7384 било дадено становище от вещо лице, в
което е отразено, че щетите по стопанските сгради не са причинени от едно
събитие. Вредите по дървената конструкция на покрива били следствие на това, че
тя е прогнила, поради което са счупени голямо количество керемиди, следствие на
което са причинени и останалите щети по сградите. Поради това отказал изплащане
на застрахователно обезщетение. Оспорва твърдението, че действителният размер
на вредите, настъпили при процесното произшествие върху сгради в УПИ - VI-61,
кв.17 възлиза на 13 118,00 лв. Поддържа, че вредите, не са възникнали в
пряка, причинно-следствена връзка със събитието от 30.05.2019г.
Съгласно т.5.1.2 Застрахователят не изплащал
обезщетения при настъпване на вреди в резултат на нарушени
строително-технически норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни
дефекти и недостатъци, нарушение в строителните технологии, некачествен монтаж
или ремонт, недостатъчна или неправилна поддръжка, просмукване на влага в
резултат на неотстранени повреди по конструкции, съоръжения и инсталации,
вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на
нормативните изисквания, неотстранени повреди от по-рано настъпили събития и
съгласно т.5.1.8 Застрахователят не изплаща обезщетения при настъпване на вреди
в резултат на фабричен дефект, корозия, собствен недостатък на погиналото или
увреденото имущество, износване на части, а също и вреди, нанесени от птици,
животни и гризачи.
В конкретния случай ответникът сочи, че основната
причина за възникване на щетите била изгнилата покривна конструкция. Претендира
разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото че към датата на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие ПТП между ищците и ответника е била налице валидна застраховка оформена
в застрахователна полица № 98031910000622/01.04.2019 г. /така и застрахователна
полица № 98031910000622/01.04.2019 г., л. 8 от делото/.
В чл. IV, т. 4.1. клауза „Б“ /“Б1“/ на приложимите към
застрахователния договор общи условия /л.
23-35 от делото/ покритите рискове природни
бедствия
са съответно са дефинирани като: буря,
ураган, вифрушка, смерч, увреждане от падащи клони, дървета и др., градушка и
последиците от нея, проливен дъжд, наводнение вследствие на природно бедствие.
На въпрос на съда в о.с.з. от 26.06.2020 г. по реда на
чл. 143, ал. 2 ГПК ответникът призна, че при сключване на застрахователния
договор оглед от страна на застрахователя на застрахованото имущество не е бил
направен.
В протокол за оглед
на щета по сключената имуществена застраховка от 01.04.2019 г. /л. 36 – 37 от делото/ страните по договора, при
участие на вещо лице, констатирали
описани щети по жилищната сграда, стопанската сграда и оградата на
застрахованото имущество.
В писмо на
Хидрометеорологична обсерватория, гр. Стара
Загора,
филиал на НИМХ, изх. № 19/12.02.2020 г. /л. 73 от делото/ е отразено, че на 31.05.2019 г. в района на с. Люляк е паднал валеж от дъжд и
градушка
с количество 38,3 л/кв. м.,
съпроводен с вятър със скорост над 15 м/сек. В с. Дълбоки
също е бил регистриран валеж от дъжд и градушка с количество 54,5 л/кв. м.,
съпроводен със силен вятър.
Между страните не се спори, че застрахователят „Лев Инс“ АД отказал да заплати обезщетение по
образувана на 10.06.2019 г. щета.
В производството са
приети две заключения на съдебно-технически експертизи, първоначална и повторна. Първоначалната
експертиза /л. 55-72 от делото/ дава заключение, че нанесените щети по
застрахованото имущество са в общ размер на 12 020,00 лв. с ДДС. Тези щети
са били отразени в подробната количествена сметка по данни на майстора извършил
ремонтните работи. В о.с.з. вещото лице е заявило, че извършените ремонтни
дейности са му били казани от майсторите, напр. за сменените керемиди оценката
е била изцяло по данни на майстора. Изчисленията са били извършени по
количествено стойностната сметка, а самата експертиза е била извършена по данни
на майстора. Повторната експертиза дава
заключение, че нанесените щети по застрахованото имущество са в общ размер на
5784,22 лв. с ДДС. Вещото лице уточнява в о.д.з., че е огледало снимките
представени по делото и застрахованото имущество на място. Не е работило по
твърденията в исковата молба и данни от майсторите. Двете вещи лица са
категорични, че не може да се установи дали покривната конструкция е била
изгнила преди бурята.
От св. показания на Станко Марчев се установява, че е
имало щети по къщата – същата е била наводнена, стените са били разрушени и
мазилката. На селскостопанската постройка е бил разрушен покрива. Свалени са
били керемидите на покривите на двете постройки. Свидетелят не е забелязал изгнили
греди по покривите.
Други доказателства
от значение за правния спор не са ангажирани.
По допустимостта на иска:
Предявеният от ищцата Д.Н. иск е недопустим поради
следното:
Нито в исковата молба, нито в хода на делото се
твърди, или установи, че ищцата Д.Н. е страна по договора за застраховка. Това
се сочи още в исковата молба – „първият от ищците е застраховал горепосочения
имот при ответника“, което води до извод за недопустимост на иска по реда на
чл. 130 ГПК още на фаза твърдения в исковата молба – самата ищца не твърди, че
между нея и ответника е налице застрахователно правоотношение. В случая
имуществото е в режим на обикновена съсобственост /вж. нотариален акт, л. 4 от делото/, страна
по договора за застраховка е единствено ищеца Н., като не се твърди или от
застрахователната полица да се установява, че не е и налице договор в полза на
трето лице – като застрахован е посочен единствено К.Н.. Тези изводи не
биха били по-различни дори застрахованото имущество да бе в режим на СИО, тъй
като застраховането на имота е действие на управление на общото имущество.
Вторият съпруг/съсобственик не става страна по
сделката, за него не възникват правата и задълженията по договора. Той не става
кредитор, не може да иска реално изпълнение, не може да прави и приема
волеизявления от името на своя съпруг, не може да изменя и разваля договора.
Тези са изводите в определение № 256/04.04.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1509/2013
г., I т.о., определение № 348/28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 975/2012 г., II
т. о. - по предявения от единия съпруг облигационен иск по реда на КЗ съпрузите
нямат качество на задължителни другари. Правото на застрахователно
обезщетение се поражда не от правото на собственост върху застрахованото
имущество, а от възникналото застрахователно правоотношение по сключената
застраховка от съпруга/съсобственика, като акт на обикновено управление на
общото семейно имущество по смисъла на чл. 24, ал. 2 СК /респ. чл. 32, ал. 1 ЗС
– бел. съдията докладчик/. Съпружеската общност върху застрахованото и
увреденото имущество, не създава качество на задължителен необходим другар на
другия съпруг, който не е участник в застрахователното правоотношение.
Поради това производството по отношение на ищцата Д.Н.
следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения от нея иск за
заплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на иска:
Основателността на
предявения осъдителен иск се обуславя от осъществяването на фактически състав,
включващ елементите: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното
имуществено право; 2/ настъпване в
периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит
от застрахователя риск; 3/ причинени щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие и 4/ изправност на застрахованото лице по отношение на
задълженията му за заплащане на застрахователна премия и уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок.
С договора за
имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при реализирането на
който да заплати на застрахования обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня на събитието.
Фактът на сключване
на застрахователния договор, съответно застрахованото имущество и обхванатите с
договора рискове – проливен дъжд и градушка, не е спорен между страните. В хода на делото се установи настъпването на
застрахователното събитие.
Необходимо е да се
отбележи обстоятелството, че протоколът за оглед на щета по застраховката обективира обстоятелството, че застрахователят
извънсъдебно е признал факта на увреждане на застрахованото имущество в резултат на застрахователни причини. Това изявление
на ответника в частния свидетелстващ документ съставлява извънсъдебно признание
на реализирането на покрит от застраховката риск, довел до повреждане на процесните сгради и ограда, което е
достатъчно за извод предявеният иск да е доказан по основание. Неоснователно възражението на ответника направено в
отговора на исковата молба, че причина за възникване на щетите е изгнилата
покривна конструкция и направеното в тази връзка позоваване на т. 5.1.2 и т.
5.1.8 от ОУ на ответника поради две самостоятелни причини: 1/ от заключенията и
на двете експертизи не се установява това фактическо твърдение – в първата
експертиза в.л. е посочило единствено, че има възможност за изгниване и корозия
на материала, във втората експертиза също се сочи принципно, че е възможно да
има изгниване или повреда на материалите по покривната конструкция на сградите,
но тъй като нейното състояние не е било установено не е възможно да се каже
дали това е причина за пораженията върху покрива. В.л. К. изясни в о.с.з., че
„покривът е бил здрав“. Освен това показанията на св. Марчев изясняват, че е
нямало счупени греди по покрива на двете сгради, 2/ невъзможността да се
установи състоянието на покривната конструкция преди настъпване на
застрахователното събитие е по причина поведението на ответника-застраховател,
тъй като в нарушение на собствените си ОУ /чл. VI, т. 6.2./ самият
застраховател не е извършил оглед на застрахованото имущество при сключване на
договора за застраховка /това изрично заяви процесуалния представител на
ответника в о.с.з. проведено на 26.06.2020 г./.
Нарушението на ОУ от страна на застрахователя,
състоящо се в неизвършване на оглед при сключване на договора за застраховка,
го е поставило в начална невъзможност да установи състоянието на застрахованото
имущество преди настъпване на застрахователното събитие и всички негови
твърдения в тази връзка останаха недоказани.
Не е направено възражение в отговора на исковата молба,
а и не
се установява застрахованият да не е изпълнил своевременно задължението си да
уведоми застрахователя за настъпилото събитие. Действително съгласно общите условия уведомяване е дължимо в срок от 3 работни дни, но приемайки за разглеждане щетата по същество и при
липса на възражения за неспазен срок за уведомяване, както преди образуване на
делото, така и в хода на делото се налага извода, че са били налцие извинителни
причини приети от застрахователя и срокът е спазен. Отделно от това дори да е налице
забава, тя не е била от естество да предотврати или ограничи размера на
вредите, доколкото същите се дължат на вече настъпили метеорологични явления –
дъждове и градушки.
По отношение
размера на застрахователното обезщетение, дължимо от „Лев Инс“ АД ЗД, което е единственият спорен по делото въпрос
настоящият съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда,
че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай
чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага.
В решение № 128/12.07.2010 г. на
ВКС по
т. д. № 969/2009 г., II т. о., постановено при действието на КЗ /отм./; , но с
релевантност и при сега действащия КЗ, е разяснено, че не съществува спор нито
в съдебната практика, нито в правната доктрина, че застрахователното
обезщетение при имущественото застраховане има за цел да обезщети застрахования
за действително настъпилите от застрахователното събитие вреди на
застрахованата вещ /имущество/, както и, че с оглед характера на застрахователното
обезщетение, конкретният му размер се определя в зависимост от размера на
увреждането, в рамките на застрахователната сума и действителната стойност на
застрахованото имущество към момента на настъпване на събитието. Законодателят
ясно е регламентирал начина на определяне на сумата, срещу която се застрахова
имуществото, а именно - въз основа на действителната стойност на вещта /застрахователна стойност/ към момента на подписване на полицата.
За установяване действителния размер на настъпилите
вреди по застрахованото имущество по делото бяха изслушани заключенията на две
съдебно-технически експертизи, като след извършена преценка по чл. 202 ГПК
настоящият съд намира, че следва да бъде дадена вяра на заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза по следните съображения:
При изготвяне на заключението на първата съдебно
техническа експертиза при отговора на въпрос 1 /л. 64 от делото/ е записано, че
нанесените щети и тяхната стойност „са отразени в подробна количествена
сметка, по данни на майстора Станко Марчев и декларация, че той е извършил СМР“
– цит. експ. Казаното означава, че в.л. Ст. М., въпреки извършения от него
оглед на място /както е посочено в експертизата/, без да извърши собствен
анализ на причините за щетите приема, че щетите нанесени на застрахованото
имущество от бурята са тези описани в исковата молба. Подходът на вещото лице
при изготвяне на експертизата е бил просто да бъдат оценени щетите посочени и
твърдени от ищеца в исковата молба. Освен това отново при отговора на въпрос 1
/л. 64 от делото/ в.л. изобщо не е преценявало нито изготвения от страните по
делото опис на щетите – „ що се отнася до опис на увреденото имущество по щета,
не съм го взел предвид“ – цит. експ., нито приложението по делото снимки, което
още веднъж потвърждава извода, че подхода при изготвяне на експертизата е било
просто да бъдат оценени ремонтните работи така както са описани в исковата
молба по данни на св. Марчев. Обясненията на в.л. М. дадени в о.с.з. на 24.02.2020
г. потвърждават тези изводи, напр. – „лично по данни на майстора съм направил
заключението, толкова ми е казано и толкова съм записал“ – цит. в.л. /л. 90-91
от делото/. Също – „дейностите, които са извършени ми ги казваха двама
майстори, за керемидите по данни на майстора“ – цит. в.л. /л. 90 от делото/. Обсъжданата
експертиза освен неясна е взела предвид преимуществено /всъщност изцяло/
количествено-стойностната сметка съставена от майстора назначен от самите ищци.
Стойността на ремонтните работи и нанесените от бурята
действителни щети обаче са две различни неща, като застрахователят е длъжен да
изплати обезщетение за реално понесените вреди, а не да възстанови стойността
на ремонтните работи.
Заключението на повторната съдебно-техническа експертиза,
за разлика от дотук обсъжданото, е обосновано – в.л. е извършило оглед на
място, преценявало е действителните вреди нанесени от бурята, /а не просто
стойност на ремонтните работи/, подходът на експерта е да прецени всички
материали по делото при изготвяне на заключението. Обективно невярно е
изложеното в писмената защита на ищците, че в.л. прокарало тезата, че критерий
за изчисление на щетите следвало да бъде единствено протокол за оглед на имота
изготвен от застрахователя – точно обратното, в.л. е преценявало всички
нанесени щети, а не само описаните в протокола – напр. на л. 5 от заключението
на съдебно-техническата експертиза е записано, че „коминът не е описан в описа,
но от снимките се забелязват повреди“. Обективно невярно е и твърдението в
писмената защита, че протокола за оглед не бил връчен на ищеца К.Н. – този
протокол е подписан от ищеца /л. 36 и 37 от делото/ и по отношение на двете
страни по делото представлява извънсъдебно признание на факти /арг. чл. 175 ГПК/. Преценката на съда по чл. 175 ГПК
за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на
диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от
страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет.
Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на
делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите
твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни
от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на
права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. №
952/2010 г., IV г.о./. Поради това направеното извънсъдебно признание в
протокола за оглед ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е.
съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г.о./ при преценката за обосноваността на
заключението на повторната съдебно-техническа експертиза. В о.с.з в.л. К.
изясни, че е извършила оглед на място, преценила е материалите по делото –
снимки, молби, опис, за разлика от предходното в.л. М., което е работило
изключително по исковата молба на ищците.
По отношение на сезирането на прокуратурата изложено в
писмената защита на ищеца съдът няма да взима отношение.
Действително в.л. е дало заключение и за стойността на
СМР след приспадане на овехтяване, но в случая се дължи обезщетение, което
включва стойността на новите части по пазарни цени, без приспадане на процент
за овехтяване /така напр. решение № 206/03.09.2013 г. на ВКС по т.д. № 107/2011
г., II
т.о., решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС
по т.д. № 156/2009 г., I т.о., решение № 115/09.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., в които е посочено, че застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество /чл. 396, ал. 1, изр. 2 - отм. ТЗ/, определено по пазарната му
стойност, като при изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност/.
Предвид горното липсва основание за отказ по чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ, налице са предпоставките за заплащане на застрахователно
обезщетение в установения от заключението на повторната съдебна експертиза
действителен размер на щетата по пазарната стойност от 5784,22 лв., която сума
застрахователят дължи да заплати на ищеца К.Н..
По претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключен на 01.04.2019 г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от
01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за
застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху
застрахователните обезщетения. Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл.
405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. Според чл. 108, ал. 1 КЗ и т. 8
от раздел II, буква „А“ от Приложение № 1, срокът за произнасяне на
застрахователя не може да бъде по-дълъг от петнадесет работни дни. /арг. чл.
108, ал. 1 КЗ и т. 8 от раздел II, буква „А“ от
Приложение № 1. От друга страна според чл. 380, ал. 1 КЗ с предявяване на
претенцията пред застрахователя лицето е длъжно да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Застрахователят
извършва плащането по посочената банкова сметка /***. 2/, като според ал. 3 на
същия член непредставянето на банкова сметка ***иците на забава на кредитора по
отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихвата по чл. 409 КЗ. Липсата на доказателства за момента на посочване на
банкова сметка ***в застрахователя за заплащане на мораторно обезщетение преди
датата на подаване на исковата молба /така и решение № 248/15.06.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по т. д. №
809/2019 г./.
Следователно законна лихва ще бъде присъдена от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.10.2019 г.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 660,00 лв. – частично заплатеното в брой адвокатско възнаграждение
съобразно договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019 г. в размер на
433,00 лв. съобразно уважената част от иска /л. 12 от настоящото дело/ - с
отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК. Следва да
се посочи, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение на ищеца бе
взето предвид направеното възражение за прекомерност в отговора на исковата
молба и същото бе намалено от 2080,00 лв. на 900,00 лв. /830,00 лв. + 3% от
горницата над 10 000 лв./ и част от ДТ в размер на 227,00 лв. На
ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. и 385,00 лв. възнаграждения
за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ „Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
на К.И.Н., ЕГН: *********** и адрес: *** сумата от 5784,22 лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка - застрахователна полица № 98031910000622/01.04.2019
г. за застрахователно събитие настъпило на 31.05.2019 г. в с. Люляк по
застрахователна преписка, назована „щета № 2302-9803-б1-19-7384“, заедно със
законната лихва за забава върху главницата от предявяване на исковата молба -
09.10.2019 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения
осъдителен иск за разликата над сумата от 5784,22
лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет
и четири лева и двадесет и две стотинки/,
до пълния предявен размер от 12 020,00
лв. /дванадесет хиляди и двадесет лева/ като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА
ЧАСТИЧНО на основание чл. 130 ГПК по
отношение на ищцата Д.П.Н., ЕГН: ********** производството по гр.д. № 5217/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд и ВРЪЩА
исковата молба на Д.П.Н..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на К.И.Н., ЕГН: *********** и
адрес: ***, сума от общо 660,00 лв.
/шестстотин и шестдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК К.И.Н., ЕГН: *********** и адрес: *** да заплати на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сума в общ размер на 435,00 лв. /четиристотин
тридесет и пет лева/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение и вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване в
седмичен срок от връчването с въззивна частна жалба пред Старозагорски окръжен
съд.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: