РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Бургас, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202905 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. М., ЕГН: **********, срещу
Електронен фиш Серия К №11015308, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също
не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.06.2025г. в 14:50 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км.251+044 в посока от кв.
Крайморие към ПВ Юг, до КПП-3, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“,
с peг. № ** **** **, се движел с наказуема скорост 68 км/ч., при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 50 км/ч.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 120ЦЦ68/0397922 от
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с отчетен толеранс на измерената
скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП управителят на дружеството - собственик на
автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
1
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК
4 МАТИК“, с peг. № ** **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено
място с 18 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, във връзка с
което на същата бил издаден Електронен фиш Серия К №11015308, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
29.06.2025г. в 14:50 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км.251+044 в посока от кв. Крайморие към ПВ
Юг, до КПП-3, лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350 БЛУТЕК 4 МАТИК“, с peг. № ** **** **,
се движел с наказуема скорост 68 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение
в населено място до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1“. Системата е
заснела и записала скорост на движение на автомобила 71 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 68 км/ч.
По делото като писмено доказателство e представенo ксерокопиe на снимкa, изготвенa чрез
системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената скорост е била засечена на
29.06.2025г. в 14:50 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ** **** **. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и
Протокол от проверка №132-СГ-ИСИС/25.09.2024г., системата за видеоконтрол е одобрена и
проверена в процесния период.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателят се е движел с посочената скорост от 68 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., при което следва да се приеме, че
наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда “глоба”
2
в размер от 50 лв. за превишаване от 11 до 20 km/h. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически
средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 8/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 68
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана
от чл.188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС респ.
неговия управител /когато собственикът е ЮЛ/, който може да обори законовата презумпция
по регламентирания в чл.189, ал.5 ЗДвП ред, което не е било сторено. В случая
жалбоподателят не само, че не оспорва, че МПС е собственост на представляваното от
него дружество, а и посочва в жалбата, че е ползвател на автомобила. Поради
изложеното настоящият състав намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е
оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството - собственик
на това моторно превозно средство. В този смисъл е константната съдебна практика и по-
конкретно: Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №270/2019
3
год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д. №5412/2013 год., III о. и др.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „ARH CAM S1“,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. С
оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е санкциониран с
електронен фиш собственика на МПС, с което е извършено нарушението.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 /л.10 от делото/ се установява, че
процесното техническо средство – преносима система за контрол над скоростта ARH CAM
S1 е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка през месец септември 2024г.,
във връзка с което е издаден Протокол от проверка №132-СГ-ИСИС/25.09.2024г. /л.11 от
делото/. За пълнота следва да се има предвид, че горното се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“. По делото са приложени като доказателства и протокол за
използване на автоматизирано техническо средство и снимка на същото. От същите, както и
от изисканата по служебен почин схема /л.17-20 от делото/, е видно че в процесния пътен
участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място и в него на процесната
дата и час е било позиционирано техническото средство – преносима система за контрол над
скоростта ARH CAM S1 /с приложена снимка и на самото устройство/.
Неоснователно се явява и последното възражение в жалбата за липса на приложени
към ЕФ снимков материал на извършеното нарушение и доказателства относно годността на
за техническото средство, с което е заснето то. Действително, съобразно чл.189, ал.15 от
ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Нито в тази разпоредба обаче, нито в някоя от
останалите такива от ЗДвП е предвидено, че същите са неразделна част от ЕФ. Те не са
описани като приложения и в ал.4 на посочената разпоредба, в която изрично се описват
изискванията по отношение на форма и съдържание, на които следва да отговаря ЕФ. Ето
защо, това възражение следва да се приеме за неоснователни като непочиващо на никаква
законова и житейска логика.
В конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Маловажни са нарушенията, които разкриват по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“. Процесното деяние не се
отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 от
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К №11015308, издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Д. М., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5