Р Е Ш Е Н И Е № 217
Гр. С., 14.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд,
наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.
при секретаря Х. П. като разгледа докладваното от
съдията АНД №1453 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по жалба на В.А.В. против НП №18- 0804- 001649/19.06.2018 год.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са
наложени наказания „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия
закон, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание
„Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно и своевременно призован се явява в първото съдебно заседание лично и с
упълномощен процесуален представител. В последното съдебно заседание не се
явява, а изпраща процесуалния си представител, който моли наказателното
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована не изпраща свой представител в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 29.05.2018г. служители
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., свидетелите С.Ч. и Н.С. *** като
автопатрул. Намирали се на бул. „Г. С. Раковски”. В 23 часа и 16 минути спрели
за проверка лек автомобил марка „Форд транзит” с рег. №…... Автомобилът бил
управляван от жалбоподателя В.В.. При проверката се установило, че той не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. Той бил поканен да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест”.
Жалбоподателят вкарал въздух в техническото средство и то отчело концентрация
на алкохол в размер на 0,99 промила. Св. Ч. съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя като приел, че е извършил нарушение на
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и нарушения на разпоредбите на
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от същия закон. Издал му и талон за медицинско
изследване като му обяснил, че има срок от 45 минути, за да отиде в центъра за
спешна медицинска помощ (ЦСМП) и да даде кръвна проба за изследване.
Жалбоподателят отишъл до ЦСМП, но тъй като не носел документ за самоличност
дежурният лекар не взел кръвна проба за изследване. Впоследствие, началникът на
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното
наказателно постановление като приел същите констатации и му наложил на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП две наказания
„Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от ДВАНАДЕСЕТ месеца. За другите две нарушения му наложил на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл. 1, 2 и 3 от ЗДвП две глоби, всяка в размер на 10
лева.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е неоснователна. При съставянето на акта
за установяване на административно наказание актосъставителят е описал правилно
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Установи се по несъмнен начин
извършеното нарушение на тази разпоредба, тъй като свидетелите Ч. и С. са видели,
че жалбоподателят управлява лекия автомобил марка „Форд транзит”. Спрели са водача
за проверка на бул. „Г. С. Раковски” и са го изпробвали за наличие на алкохол с
техническо средство „Дрегер алкотест”. При вкарания въздух в техническото
средство била отчетена концентрация на алкохол в размер на 0,99 промила. Видно
е от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят не е дал кръвна проба
за изследване. Съдът намира показанията на разпитаните свидетели Ч. и С. за
безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се, поради което ги
кредитира изцяло. Счита, че показанията на свидетелите Г. В. и Билял Билялов
също следва да се кредитират. От тях става ясно, че действително жалбоподателят
е отишъл в центъра за спешна медицинска помощ, но не е носил документ за
самоличност. Несъстоятелни са твърденията на двамата, че жалбоподателят е имал
намерение да даде кръвна проба, но не е дошъл екип на служители от РУ на МВР- С.,
които да удостоверят неговата самоличност. Съдът счита, че жалбоподателят сам
се е поставил в такова положение като не е носил документ за самоличност. Нямат
задължение служителите от полицията да се явяват в центъра за спешна медицинска
помощ, за да удостоверяват самоличността на лицето на когото е издаден талон за
медицинско изследване. Водачът на МПС е длъжен да се яви в срока който му е
даден за да му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване. Като не е
можал да представи документ за самоличност жалбоподателят сам се е поставил в
положение да възпрепятства вземането на кръвна проба от страна на дежурния
лекар. Ето защо съдът счита, че като не е дал кръвна проба следва да се вземе
предвид показанието на техническото средство и жалбоподателя да понесе
отговорност за нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Ето защо в тази част
наказателното постановление е законосъобразно и съдът следва да го потвърди.
Относно нарушението
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че показанията на двамата служители
на реда са категорични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът ги
кредитира и от тях се установява по безспорен начин, че при проверката
жалбоподателят В.В. не е можал да представи свидетелство за управление на МПС
от съответната категория и контролен талон към съответното свидетелство за
управление. За това нарушение на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП
се предвижда наказание „Глоба” в размер на 10 лева. Наказващият орган е наложил
наказание точно в този размер, поради което и в тази част наказателното
постановление е законосъобразно и съдът следва да го потвърди.
В останалата част
наказателното постановление също е законосъобразно и следва да се потвърди, тъй
като от показанията на двамата служители на реда, свидетелите Ч. и С. се
установи по несъмнен начин нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Установи
се, че жалбоподателят В. не е можал да представи по време на проверката
свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство
марка „Форд Транзит с рег. №…... За това нарушение в ЗДвП е предвидено
наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3
от ЗДвП, каквато е и наложената глоба от Началника на сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР- С..
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да доведат до отмяна на наказателното постановление, поради което съдът
следва да го потвърди като законосъобразно.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №18- 0804- 001649/19.06.2018
год., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с
което на В.А.В. с ЕГН ********** *** са наложени на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП наказания „Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от същия закон, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 (десет)
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 (десет)
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: