О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четиринадесети юни
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното ч.т.дело №790/2019г. за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е с правно
основание чл.274 вр.чл.240 ГПК.
Образувано
е по ЧЖ на РИК -2012 ООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Кр.М. от САК, срещу
определение №4129/27.03.2019г., постановено по ГД №14010/2018г. на ВРС, с което
съдът е прекратил изцяло производството по исковете, както следва: 1. като
недопустимо производството по предявения иск на „РИК-2012"
ООД, ЕИК *********, със законен представител Снежанка Райчева Петрова, със
гр.Ботевград срещу „Миг Маркет" ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул.Страхил войвода № 15, с правно
основание чл.240,
ал.2 от ГПК, за постановяване на решение за
установяване, че присъдените с неприсъствено решение рег.№154/17.06.2016г. по
гр.д.№1239/2015г. на
Районен съд – гр.Ботевград вземания не се дължат от ответника Рик
-2012 ООД, а именно: сумата от 765.30 евро за такса за студио №19 за 2015г. и 489.79 евро за неустойка за нея за периода
01.01.2015г.-16.11.2015 г. , 2
502.28 евро за такса за ап.36 за 2015г.
и 1 601.46 евро за неустойка за
периода 01.01.2015г. - 16.11.2015г. с
произход Договори от 29.01.2014г. за студио 19 и от 21.11.2012г. за ап.36, за поддръжка и управление на принадлежащите им
идеални части от общите части на сградата с адрес гр.Бяла, ул.Цар Ивайло № 1,
наречена Апартаментен студиен – хотел - Корпус А, поради нищожност на тези
Договори и/или, евентуално, поради нищожност на клаузите на чл.2.1 и чл.5.1 от
тези договори; законна лихва, считано от 18.11.2015г., за всяка от горните
суми, която законна лихва е платена от ищеца в общ размер за тях от 1 358.18лв.
по изп.д.№20167170400811 по описа на ЧСИ Румяна
Тодорова - Варна, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на
горното неприсъствено решение, както и недължимост на присъдените със същото
решение разноски от 430.92лв.; 2. като
недопустимо производството по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.55 ал. 1 т.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника „Миг-Маркет" ООД да заплати на ищеца
„РИК-2012"ООД недължимо, без основание платените от него суми от 765.30
евро за такса за ап.19 за 2015 г. и
489.79 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015г. -
16.11.2015 г. и 2502.28 евро за
такса за ап. 36 за 2015 г.
и 1601.46 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015г. -16.11.2015г. с произход Договори
от 29.01.2014 г. за ап.19 и от
21.11.2012г. за
ап.36 за поддръжка и управление на принадлежащите им идеални части от общите
части на сградата с адрес гр. Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен студиен-хотел-Корпус А,
поради нищожност на тези Договори и/или, в частност, поради нищожност на
клаузите на чл. 2.1 и чл. 5.1
от тези договори, по неприсъствено решение № 154/17.06.2016 г. по гр.д.№1239/2015г. на
Районен съд - град Ботевград, които са платени от ищеца на ответника по изп.д.
20167170400811 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова-Варна, образувано по издадения
по това неприсъствено решение изпълнителен лист; законна лихва, считано от
18.11.2015 г., за всяка от горните суми, която законна лихва е платена от ищеца
в общ размер за тях от 1358.18лв. по изп.д. 20167170400811 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова-Варна, както и
разноски от 430.92лв. и на разноските от 284.00
лв. и 1087.47 лв., платени също по посоченото
изпълнително дело.
Съдът прецени,
че препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещната страна по арг.от
чл.130 ГПК. При преценка редовността на ЧЖ съдът намира, че същата
е подадена в 1 седмичния преклузивен срок, считано от връчване на препис от
определението на 15.04.2019г.
За да се произнесе по същество на
жалбата съдът прецени следното: В жалбата се излага, че определението на ВРС е
неправилно и незаконосъобразно, а така също недопустимо и необосновано. Претендира се отмяна на определението от 27.03.2019г. и в двете му части като делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия по него ведно с допълване на акта
относно законните лихви от подаване на иска.
Производството пред ВРС по гр.дело №14010/2018г. е образувано на 29.12.2017г. първоначално пред
РС-Ботевград, по гр.дело №2666/2017г., по искова молба
на „РИК - 2012" ООД, ЕИК
*********, представлявано от Снежанка Райчева Петрова, срещу „Миг Маркет"ООД, ЕИК
*********, със законен представител Галин Иванов Ненов, с
пр. основание чл.240, ал.2 от ГПК, за постановяване на решение, с което да бъде прието за
установено, че присъдените с неприсъствено решение решение № 154/17.06.2016 г. по гр.д.№1239/2015г. Районен съд – гр.Ботевград вземания
не се дължат на ответника, а именно следните суми: от 765.30 евро за такса за студио 19 за 2015 г. и 489.79 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015 Г.-16.11.2015 г. ,
2502.28 евро за такса за ап. 36 за 2015 г. и 1601.46 евро за неустойка за нея за
периода 01.01.2015г.- 16.11.2015 г. с произход Договори от 29.01.2014 г. за ст.19 и от 21.11.2012г. за ап.36 за
поддръжка и управление на принадлежащите им идеални части от общите части на
сградата с адрес гр.Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен
студиен-хотел-Корпус А, поради нищожност на тези Договори и/или, евентуално,
поради нищожност на клаузите на чл.2.1 и чл.5.1 от тези договори; законна
лихва, считано
от 18.11.2015г., за всяка от горните суми, която законна лихва в
общ размер от 1358.18лв. е платена от ищеца по изп.д. 20167170400811
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова-Варна, образувано по изпълнителния лист,
издаден въз основа на горното неприсъствено решение, както и да се установите
недължимост на присъдените със същото горно неприсъствено решение разноски
от 430.92лв. В условията на евентуалност ищецът желае в случай, че съда
отхвърли, като неоснователен иска му по чл. 240, ал. 2
от ГПК, или прекрати на друго основание производството по него, на основание чл.55, ал.1 т.1 от ЗЗД, осъждане на
ответникът „Миг-Маркет" ООД да заплати на ищеца „РИК - 2012" ООД
недължимо, без основание платените от него суми: 765.30 евро за такса
за студио 19 за 2015 г. и 489.79 евро за неустойка за нея за периода
01.01.205 п-16.11.2015 г. и 2502.28 евро за такса
за ап. 36 за 2015 г.
и 1 601.46 евро за неустойка за нея за периода 01.01.2015 Г.-16.11.2015г.
с произход Договори от 29.01.2014 г. за ст. 19 и от
21.11.2012 г. за ап. 36, за поддръжка и управление на принадлежащите им идеални части от
общите части на сградата с адрес гр. Бяла, ул. Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен студиен-хотел-Корпус А, поради
нищожност на тези Договори и/или, в частност, поради нищожност на клаузите на
чл. 2.1 и чл. 5.1 от тези договори, които суми са заплатени въз
основа на неприсъствено решение № 154/17.06.2016 г. по гр.д.№1239/2015 г.
на Районен съд - град Ботевград са платени от ищеца на ответника по изп.д.№20167170400811
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова-Варна, образувано по издадения по това решение
изпълнителен лист ведно със законна лихва, считано от 18.11.2015 г., за всяка
от горните суми, която законна лихва е платена от ищеца в общ размер за тях от
1358.18лв. по изп.д. 20167170400811
по описа на ЧСИ Румяна Тодорова -Варна, както и разноски от 430.92лв. и на разноските от 284.00 лв. и
1087.47 лв., платени също по посоченото изпълнително дело.
Първоначално
делото е образувано пред РС-Ботевград по гр.дело №2666/2017г., но след
възражение за местна подсъдност, направено с отговора на исковата молба от
ответника МИГ МАРКЕТ ООД, Варна, с определение от 16.08.2018г. делото
е изпратено по подсъдност на РС –Варна, на основание чл.118, ал.2 ГПК. Пред ВРС производството е образувано като гр.дело №14010/2018г.
на 33 състав. С обжалвания акт от
27.03.2019г. съдът е прекратил изцяло
производството, както по иска по чл.240, ал.2 ГПК, така и по евентуално
съединения с него осъдителен иск по чл.55 ЗЗД. Именно това
определение на съда е предмет на обжалването.
По
гр.дело №1239/15г. на РС – Ботевград е постановено неприсъствено решение №154/17.06.2016г., защитата срещу което може
да бъде осъществена само по реда на чл.240 ГПК – с молба до въззивния съд за
отмяна, ако страната е била лишена от възможност да участва в делото поради
изрично посочени в закона предпоставки /чл.240, ал.1 ГПК/ или с иск по реда на
чл.240, ал.2 ГПК. Въззивното обжалване на решението по реда
на глава ХХ от ГПК е недопустимо. В случая се поддържа, че предявеният
иск е с правно основание чл.240, ал.2 ГПК, т.е. основан на нови писмени
доказателства от съществено значение за делото и нови обстоятелства, които не
са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се
снабди своевременно.
Съдът е
прекратил производството поради пропускане на преклузивния срок по чл.240, ал.3
вр.ал.2 ГПК както и поради липса на правен интерес като приел, че поради
извършеното разпореждане с имотите – студио №19 и апартамент №36 от процесната
сграда гр. Бяла, ул.Цар Ивайло № 1, наречена Апартаментен
студиен-хотел-Корпус А, за ищеца не е налице и правен интерес от иска. Съдът изцяло е възприел становището на ответника в отговора на
исковата молба. Евентуалният иск е прекратен поради
недопустимост, основана на пресъдено нещо по т.дело 1239/2015г. на РС –Ботевград както и поради извършеното разпореждане с
имотите, което прави ищецът несобственик на обекти от етажната
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.
240, ал. 3 ГПК, искът по чл.240, ал.
2 ГПК може да бъде предявен в тримесечен срок от
деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство или от деня,
в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по- късно
от една година от погасяване на вземането. В исковата си
молба ищецът твърди, че е узнал за решението по гр.д. № 10952/ 2015 г.
на ВРС и решението по в.гр.д.№ 780/ 2017 г. на 13.10.2017г.,
когато управителя Снежанка Петрова е подписала договор с адвокат К.М. за процесуално
представителство по гр.д.№486/ 2017г. по описа на PC- Ботевград. По гр.д.№ 486/
2017 г. по описа на PC- Ботевград, „Рик- 2012" ООД е депозирал отговор на
исковата молба, чрез пълномощника си адвокат Г. Д. още на 4
август 2017г. От този отговор е видно,
че част от защитата срещу иска на „Миг- Маркет" ООД се гради именно на цитираните
по-горе две съдебни решения, които сега „Рик- 2012" ООД сочи като нови
доказателства. Производството по
гр.дело №486/2017г. на РС –Ботевград е било
прекратено поради отказ от иска на ищеца Миг Маркет ООД. Съдът констатира, че
препис от тази искова молба, депозирана пред РС-Ботевград на 03.04.2017г.,
е връчена на ответника по иска РИК -2012 ООД, на 05.07.2017г. като дружеството /настоящ ищец/ е депозирало отговор на
исковата молба чрез друг пълномощник адв.Г.Д., още на 04.08.2017г. Съдът прецени, че към този момент решението по цитираното гр.дело
№10952/2015г. на ВРС вече е било влязло в сила
с постановеното от ВОС по в.т.дело №780/2017г. необжалваемо
решение от 01.06.2017г. Нещо повече, видно от отговора на
исковата молба по гр.дело 486/2017г. на РС –
Ботевград, ответникът чрез адв.Д.се е позовал на въззивното окончателно решение
относно нищожността на договорите, а така също и на разпореждането с ап.36 от
март 2016г. По делото липсва пълномощно за адв.М. от 13.10.2017г., макар същото да се открива на корицата на
същото досие. Промяната в проц.представителство на Рик -2012
ООД няма отношение към предпоставките по чл.240 ГПК. Или,
считано от август 2017г. е започнал да тече
срокът за предявяване на иска по чл.240, ал.2 ГПК. Поради това тримесечният
срок е изтекъл към 06.10.2017г., а образуваното пред
ВРС гр.дело №14010/2017г. е от м.12.2017г. Поради изложеното, преценката на първоинстанционния съд за
пропускане на преклузивния срок по чл.240, ал.3 ГПК е правилна, което води до
извод за недопустимо предявяване на иска. Искът по чл. 240, ал.
2 от ГПК е предявен от „Рик - 2012" ООД след изтичане на
тримесечния срок, предвиден в ал.3 на същия член, поради което е процесуално
недопустим.
Позоваването на нови обстоятелства и
нови писмени доказателства страната черпи от влязлото в сила решение по ГД
№10952/2015г. на ВРС,
потвърдено с решение от 01.06.2017г. на ВОС, ГО по в.гр.дело
№780/2017г. Производството е било образувано по въззивна жалба на Етажната
собственост на Апартаментен /студиен/ хотел „Силвър бийч" - Корпус
„А" и Корпус „Б", чрез управителя Г. В. С.,
ЕГН **********, против решение №4453/28.11.2016г. по
гр. д. №10952/15г. на ВРС, ХХХІХ-ти с-в, с което е отменено Решение по т.1 на
Общото събрание на етажната собственост на Апартаментен /студиен/ хотел „Силвър
Бийч", корпус А и корпус Б, обективирано в Протокол от 21.08.2015 год., с
което за управител на Етажната собственост на Апартаментен/студиен/ хотел
„Силвър бийч" - Корпус „А" и Корпус „Б", е избрана Г. С., като е
осъдена Етажната собственост да заплати и разноски. В жалбата
се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изводите на
ВРС за липсата на кворум при вземане на решението са немотивирани. Освен това е налице взето решение на 28.06.2010г. от
етажните собственици, двата корпуса „А“ и „Б“ да имат общ управител и
контрольор предвид характера на комплекса, такъв от „затворен тип“. Изводите на съда са били, че комплексът не е от затворен тип по
смисъла на чл.18 от ЗУЕС, а са били налице две отделни ЕС.
За
пълнота, съдът с оглед характера на иска по гр.дело №10952/2015г. на
ВРС, с правно основание чл.40 от ЗУЕС, водено между етажен собственик и ЕС на
Апартаментен студиен хотел Силвър бийч, гр.Бяла, обл.Варна, намира че същото
няма обуславящо значение за спора по гр.дело №1239/2015г. на
РС-Ботевград, по което е постановено неприсъствено решение. Мотивите
на постановеното решение не се ползват със задължителна сила, а предмет на
производството е решение на ЕС от 21.08.2015г. за
избор на управител на ЕС.
По изложените по-горе
съображения за пропускане на срока по чл.240, ал.3 ГПК, недопустимо би било
квалифицирането на исковата молба като молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за
отмяна въз основа на същото обстоятелство – в този смисъл изрично чл.303, ал.3 ГПК.
Относно
вторият, предявен и разгледан валидно от първата инстанция /при наличие на
процесуалните предпоставки/ евентуален осъдителен иск по чл.55 ЗЗД, за осъждане
на насрещната страна да върне платеното по изп.дело №811/2016г. на
ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№717 в КЧСИ, съдът споделя изцяло крайните изводи на
съда за недопустимост на иска. Този иск освен, че се основава на противоречиви
твърдения относно основанието на отделните суми – недължимо платено/на
отпаднало основание и/или вреди, и в този смисъл нередовно предявен, изисква
пререшаване на въпроси, които се обхващат от обективните предели на силата на
пресъдено нещо, с която се ползва постановеното неприсъствено решение на
РС-Ботевград. Евентуалната обусловеност от иска по чл.240, ал.2 ГПК, би била
налице само при уважаване на иска по чл.240 ГПК, т.е. при достигане от съда до
различни изводи въз основа на хипотезата по чл.240, ал.2 ГПК. Не такава е настоящата хипотеза. Поради
това правилно съдът е прекратил производството и по този иск.
Въз
основа на горното, съставът на ВОС като споделя изводите на първата инстанция,
намира частната жалба за неоснователна. По изложените
съображения, определението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №4129/27.03.2019г. по гр.дело №14010/2018г. на ВРС, 33 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 вр.чл.274, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: