Р Е
Ш Е Н И Е № 634
16.05.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на седемнадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 620/ 2019г. по описа на
ПОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „ПИМК“
ООД, със седалище и адрес на управление: обл.Пловдив,
Община Родопи, с.Марково, представлявано от управителя А. И. Й., чрез адв.Б.В.А., АК-Пазарджик против Решение № 4425/ 16.12.2018г.
постановено по гр.д.№ 6033/2018г. по описа на ПРС – 8 гр.с., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на В.И.М.,*** - партер, адв. С. Л. и адв. З. М. – П.
сумата 81 108 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й К. Г. М., бивш жител ***, починал
на 01.05.2017 г., следствие претърпяна от него на 01.05.2017 г. трудова злополука,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
01.05.2017 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството
по делото в размер на 4 000 лева, а
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив - 3 244, 32 лева ДТ. По изложени
доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно
и необосновано, като се постанови ново решение от въззивния
съд, с което се присъди обезщетение по чл.200 КТ в размер, съобразен със съпричиняването от пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ
и с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Претендира се присъждане на
направените съдебни разноски за настоящото второинстанционно
производство съобразно списък по чл.80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна В.И.М. чрез адв.З.М.-*** който отговор се оспорва основателността на въззивната жалба по подробни съображения, мотивирани в писмения
отговор. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство съобразно
списък по чл.80 ГПК.
Третото лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД , представлявано от юриск.Б.
А., оспорва основателността на въззивната жалба и моли
да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови съдебно решение при отчитане
възражението за проявена груба небрежност от страна на наследодателя на ищцата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259,
ал.1 ГПК преклузивен срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск
по чл.200, ал.1 КТ от ищцата В.И.М. *** против
„ПИМК“ ООД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
81 108 лева, претендирано от претърпени от смъртта на съпруга й К. Г. М., настъпила на
01.05.2017г. в резултат на призната трудова злополука, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на злополуката 01.05.2017г. Обстоятелствата, на които се основава предявения
иск са: наследодателят на ищцата работел
в ответното дружество на длъжността „ шофьор, тежкотоварен самосвал – 12 и повече
тона“; на датата 01.05.2017г. на същия било
възложено извършването на превоз на товар „фракция 16/22.4“, собственост на „Д**“
ЕООД-гр.Пловдив до гр.велико Търново с влекач „ Мерцедес Актрос“
с прикачено към него полуремарке „Шмидц
СГФ“, стопанисвани от работодателя му „ПИМК“
ООД; изпълнявайки трудовите си задължения
около 11 .00 ч. при движение в посока северно от гр.Стара Загора към гр.Казанлък,
водачът М. претърпял ПТП, при което кабината на влекача се удря в каменен свод на
ж.п. мост, а натовареното полуремарке се преобръща между
пътните платна, в резултат на което М. получил тежка гръдна травма и починал на
място; за случая е съставен Акт за трудова злополука №14 от 02.05.2017г. и Декларация
за трудова злополука от същата дата, регистрирани от работодателя в НОИ, приета
от ТП на НОИ след проведено разследване за трудова злополука с влязло в сила Разпореждане
от 21.06.2017г. на основание чл.55, ал.1 КСО; по образувано досъдебно производство
№ 1228 ЗМ-115/2017г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора и прокурорска преписка
№ 1204/ 2017г. по описа на ОП-Стара Загора с Постановление от 17.11.2017г. наказателното
производство е било прекратено.
Ищцата мотивира причинените и неимуществени вреди от загубата
на починалия си при трудовата злополука съпруг
с обстоятелствата за внезапната му смърт, при което същата се е лишила от съпружеска
обич, грижа и закрила, загубила е финансовата си и морална подкрепа, нужна й на
тази възраст, поради което загубата й причинява ежедневни значителни психически страдания, изразяващи се
в болка, мъка, скръб, липса и намалено самочувствие и увереност в собствените сили,
като в резултат на душевните страдания здравословното състояние на ищцата е влошено, наложило многократно да посещава медицински
заведения за прегледи, изследвания и престои в болница.
Безспорно е и установено по делото с влязло в сила Разпореждане
№5104-15-201 от 21.06.2017г. на ТП на НОИ-гр.Пловдив, че наследодателят на ищцата
К. Г. М. е починал на 01.05.2017г. в резултат на трудова злополука, настъпила в
резултат на ПТП на същата дата при изпълнение на трудовите си функции на длъжността
„*** – ** „ при извършване на превоз на товар с влекач „Мерцедес Актрос“ с прикачено към него полуремарке
„Шмидц СГФ“ при движение в посока на север от гр.Стара
Загора към гр.Казанлък, при което около 11.00 ч. кабината на влекача се удря в каменен
свод на ж.п. мост, а натовареното полуремарке се преобръща
между пътните платна, в резултат на което М. получил тежка гръдна травма и починал
на място.
Имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ е обективна,
като материално правно легитимирани да претендират обезщетение за вреди от трудова
злополука, в резултат на което на работник или служител е причинена смърт при изпълнение
на трудовите функции, са и наследниците на починалия. Общата предпоставка за ангажиране
обективната отговорност на работодателя в предвидените две хипотези по чл.200, ал.1
и ал.2 КТ е – увреждане на здравето или живота на работника и служителя. Специфични
се явяват причините за увреждането, което поражда задължението на работодателя за
заплащане на обезщетение за обезвреда при професионалните
рискове „трудова злополука“ и „професионално заболяване“. Актуалната уредба на легалната дефиниция на понятието
„трудова злополука“ се съдържа в разпоредбата
на чл.55, ал.1 КСО, с която се определят съществените юридически белези , обуславящи
проявлението на фактическия състав за ангажиране обективната отговорност на работодателя, свързани с характера
на увреждането – внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм,
което уврежда нормалните му функции, наличие на функционална връзка между увреждането
с работата по трудовото правоотношение „ през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, извършвана в интерес на предприятието“, специфичният резултат
от травматичното увреждане – в случая причинена смърт на работника, както и установена
по делото безспорно наличие на причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата
смърт. Следователно безспорно установени
в настоящия случай се явяват принципно правно релевантните предпоставки по чл.200,
ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на работодателя спрямо наследниците
на починалия работник за настъпилата в резултат на трудова злополука негова смърт,
в резултат на което се претендират настъпили неимуществени вреди от съпругата на
починалия в пряка причинна връзка от това
и изразяващи се в описаните психически и душевни страдания от неговата загуба.
С писмения отговор по така предявения иск от страна на работодателя,
както и конституираното трето лице-помагач застрахователното дружество, е направено
и поддържано и в настоящото въззивно производство главното
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия работник по смисъла на чл.201, ал.2 КТ , като същият допринесъл за трудовата злополука поради проявена
груба небрежност, неспазвайки правилата за безопасност, движейки се с превишена
и несъобразена скорост на движение, с което е нарушил правилата на ЗДвП, при което
същият е пренебрегнал основни правила за безопасна работа. Въз основа на това възражение и на основание чл.201, ал.2 КТ се иска намаляване
отговорността на работодателя, принципно уредено и в разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД относно регламентираната компенсация на обективно насрещно съпричиняване, спецификата при което в трудовоправния
режим е
прилагането на тази компенсация да е предпоставено
от виновното допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането с правнорелевантност
не на всяка форма на вината, а само грубата небрежност. По юридическото си съдържание грубата небрежност по чл.201, ал.2 КТ съответства на самонадеяността / съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право, при което този, който действа с груба
небрежност, е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено
се е надявал, че той няма да настъпи или, че ще успее да предотврати неговото настъпване.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства при
безспорност на установените в проведеното във връзка със злополуката разследване
от АТЕ въз основа на разпечатки на скоростта на МПС към момента на събитието е установено,
че последната скорост на композицията е била не по-малка от 62 км/час, а скоростта на влекача, теглещ полуремаркето преди
настъпване на ПТП-то – 82 км/час, при максимално допустима скорост на движение в
този участък за МПС – 40 км/час, освен допринеслото за ПТП-то наличие на претоварване
на полуремаркето с чакъл с нето тегло на товара
33 980 това, съставляващо бруто тегло от 48 тона при максимална допустимост
на бруто теглото от 44 тона.
При така установените фактически обстоятелства
следователно установява се наличието на извършени
противоправни действия от страна на починалия работник,
изразяващи се в нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП, свързани
с неспазване регламентираните допустими максимални скорости в различните пътни участъци,
при които действия починалият е могъл да предвиди настъпването на неблагоприятния
резултат – предизвикване на пътно-транспортно произшествие, но с отношението си
към тези действия при условията на груба небрежност се е надявал да не настъпи или
да го предотврати. Налице са условията за намаляване отговорността на работодателя
за причинения вредоносен резултат – смъртта на работника при процесната трудова злополука.
Преди прилагане на
правната последица по чл.201, ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя,
следва да се определи наличието на основание за репарация на заявените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й, както и размера на това обезщетение
съобразно чл.52 ЗЗД. Установява се по делото от необорените свидетелски показания
на разпитаната по делото св.Ж. Т., че ищцата и съпругът й приживе са били в много
близки отношения, като ищцата е разчитала на помощта на съпруга си. След загубата
поради липса на нужната подкрепа от партньора си, здравословното състояние на ищцата се влошило значително, съпроводено
с лабилизиране на психоемоционалното
й състояние във формата на депресия, рефлектирало негативно като цяло на общото
й физическо и психическо здраве поради чувство на угнетеност, душевни страдания
и занижено самочувствие. В тази насока е налице и представена медицинска документация,
видно от Епикриза
№ 11815/1478/2018г. на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ – Пловдив
ЕООД. В случая следва да се отбележи, че
е правно релевантно установеното обстоятелство за наличието на особено близки отношения
между съпрузите, основани на привързаност, взаимно уважение и подкрепа, въз основа на които факти при прилагане на опитните
житейски правила по арг. от разпоредбата на чл.155 ГПК съдът може да направи логически обосновани изводи за наличието на настъпили
неимуществени вреди у ищцата в резултат на внезапната загуба на близък човек, какъвто
в случая се установява да е починалият й съпруг, вземайки предвид напредналата възраст
на ищцата / 67 г.към момента на подаване на исковата молба/ и здравословното й състояние.
По отношение на размера на обезщетението.
Съгласно Постановление №4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост“
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид
при определяне на обезщетението. При причиняването на смърт от значение е и възрастта
на увредения , общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди.
В настоящия случай установени се явяват правно релевантните факти за това,
че в резултат на трудовата злополука поради смъртта на работника е причинена безвъзвратна
загуба на близък от кръга на на-близките хора на ищцата, което от своя страна е
довело до значителни психически и душевни страдания, обусловили поради това и усложнение
на физическото здраве на ищцата, взаимно обуславящи като цяло влошеност на здравословното
й състояние. Поради това се намира, че първоначално претендираният
размер на обезщетението за неимуществени вреди от се явява обоснован от гледна точка на обществено
установения критерий за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Прилагайки обаче правната последица от установения юридически факт по
чл.201, ал.2 КТ за извършени действия, съставляващи груба небрежност от страна на
починалия работник, съпруг на ищцата, който юридически факт съставлява предпоставка
за компенсация при преценката за обективното съотношение в приносите на вредоносния
резултат, въззивният съд определя като величина за намаляване
на имуществената отговорност на работодателя приблизително с около 23 % от първоначално
претендирания общ размер на обезщетението. Размерът на обезщетението като доказан по основание
и размер пред съда съобразно критерия по чл.52 ЗЗД се определя допълнително със
сумата от 55 000 лева, извън получената
от застрахователя сума от 38 892 лева. Поради това се намира, че по така предявения
иск по чл.200, ал.1 КТ следва да се присъди сумата от 55 000 лева. В останалата част с оглед прилагане правната
последица от разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ предявеният иск ще се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода от правния спор
пред въззивната инстанция обжалваното решение ще се отмени
за разликата над присъдения размер от 55 000 лева до уважения такъв от
81 108 лева, като се отхвърли предявеният иск за размера над сумата 55 000 лева до претендирания
пред съда размер от 81 108 лева. Обжалваното решение следва да се отмени и
в частта на определената държавна такса в тежест на ответника съобразно уважения
в първоинстанционното производство размер, както и се
определят направените по съразмерност разноски за ищцовата
страна за първоинстанционното производство за адв.възнаграждение , възлизащи съобразно уважената понастоящем
част на иска в размер на 2 712,43 лева. Жалбоподателят претендира присъждане
на разноски за настоящата инстанция , които съобразно уважената част на жалбата
с оглед размера на присъдената парична претенция се определят по съразмерност на
отхвърлената част от иска в размер на сумата от
1 488 лева / 81 108 лв – 55 000 лв = 26108лв : 81108 лв Х 4624,16
лв/ .
Въззиваемата страна претендира за
настоящата инстанция определяне и присъждане на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокатско
възнаграждение, което съобразно чл.9 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ възлиза на 1 635 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4425/ 16.12.2018г. постановено по гр.д.№
6033/2018г. по описа на Пловдивски районен съд – 8 гр.с., в частта, в която “ПИМК” ООД – с. Марково, ЕИК *********, представлявано
от Управителя Ц. П. Т., със съдебен адрес:***, адв. Б.А., е осъдено да заплати на В.И.М., ЕГН **********,*** - партер, адв. С. Л. и адв. З. М. – П. сумата за разликата от
55 000 лева / петдесет и пет хиляди лева/ до 81 108 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й К. Г. М., бивш жител ***, починал
на 01.05.2017 г., следствие претърпяна от него на 01.05.2017 г. трудова злополука,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
01.05.2017 г., до окончателното й изплащане, както и в частта на направените от
ищцата разноски за производството по делото за разликата от 2 712,43
лева / две хиляди седемстотин и дванадесет лева и 43 ст./ до
4 000 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – Пловдив –за разликата от
2 200 лева / две хиляди и двеста лева/ до определения размер от
3 244, 32 лева ДТ, КАТО ВМЕСТО ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.И.М.,
ЕГН **********,*** - партер, адв. С. Л и адв.
З. М. – П. против
“ПИМК” ООД – с. Марково, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Ц. П. Т., със съдебен адрес:***, адв. Б.А. иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за разликата
от 55 000 лева / петдесет и пет хиляди лева/ до 81 108 лева, претендирано обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й К. Г. М., бивш жител ***, починал
на 01.05.2017 г., следствие претърпяна от него на 01.05.2017 г. трудова злополука,
заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от
01.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 4425/ 16.12.2018г. постановено по гр.д.№ 6033/2018г. по описа на Пловдивски районен
съд – 8 гр.с., в
частта , в която “ПИМК” ООД – с. Марково,
ЕИК *********, представлявано от Управителя Ц. П. Т., със съдебен адрес:***, адв. Б.А.,
е осъдено да заплати на В.И.М., ЕГН **********,*** - партер, адв. С. Л. и адв. З. М. – П. сумата от 55 000 лева
/ петдесет и пет хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й К. Г. М., бивш жител
***, починал на 01.05.2017 г., следствие претърпяна от него на 01.05.2017 г. трудова
злополука, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 01.05.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.М.,
ЕГН **********,*** - партер, адв. С.Л. и адв. З. М. – П. да заплати на “ПИМК”
ООД – с. Марково, ЕИК *********, представлявано от Управителя Ц. П. Т., със съдебен
адрес:***, адв. Б.А. сумата 1 488 лева/ хиляда четиристотин
осемдесет и осем лева/ - направени разноски за въззивната
инстанция съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА “ПИМК” ООД – с. Марково, ЕИК
*********, представлявано от Управителя Ц. П. Т., със съдебен адрес:***, адв. Б.А. да заплати на адвокат З.Т.М.-*** сумата 1 635 лева / хиляда шестстотин тридесет и пет лева/ - определено възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач
помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп“ АД със седалище и адрес на управление: гр.София,
пл.“Позитано“, №5, представлявано от изпълнителните директори
Н. Д. Ч. и К. Р..
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: