Решение по дело №1688/2014 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./09.07.2019 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО Д.

при секретар Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1688 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Н.Х.А. и С.Х.А. срещу Я.С.Ж., В.К.В. ***, за заплащане солидарно по 100 000 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009 г., за което ответниците физически лица са признати за виновни, както следва:

Я.С.Ж. – в това, че

на 07.12.2009 в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел № 264-270, като технически ръководител, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при условията на независимо съпричиняване с В.К.В., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., като нарушил разпоредбите на:

чл. 26, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, с която се възлага: "Техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ";

чл. 26, т. 5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, като: "Техническият ръководител забранява работа със строителни машини, съоръжения и инструменти, които не отговарят на изискванията за ЗБУТ";

чл. 48 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, като: "Строителни и монтажни работи в близост до откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за сигурността и обезопасяването им";

чл. 77, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи: "Товаренето, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни машини се извършват под ръководството на определено от строителя лице при взети мерки за безопасност" и

В.К.В. – в това, че

на 07.12.2009 г. в гр. Варна, на строителен обект в местност "Траката", ул. 2, парцел № 264-270, в качеството си на шофьор на товарен автомобил към "Миг - Маркет" ООД, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - товарно - разтоварна дейност с бетон помпа "Mercedes Benz" 3235 с регистрационен номер В 4077 КН, при условията на независимо съпричиняване с Я.С.Ж., причинил смъртта на Н. Н.Х., на 28 г., настъпила на 10.12.2009 г., като нарушил разпоредбите на:

чл. 78 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи, като: "Продуктите, машините, съоръженията и другите елементи, които посредством движението си могат да застрашат безопасността на работещите, при транспортиране и складиране, се разполагат и стабилизират по подходящ и сигурен начин така, че да не могат да се приплъзват и преобръщат";

чл. 69 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване, като: "Работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите и се организира така, че пешеходците и превозните средства да оперират безопасно";

чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за Минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно оборудване, като: "Всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа";

чл. 4, ал. З, т. 1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро - разтоварните работи, като: "Всеки работещ при извършване на товаро - разтоварни работи е длъжен да изпълнява точно дадените инструкции за защита на здравето и за безопасност при извършване на товаро - разтоварни работи и съдейства на работодателя за изпълнение на съответните мерки";

чл. 10, ал. 1 от Наредба № 12/30.12.2005 г. за осигуряване на ЗБУТ при товаро - разтоварните работи, като: "Работното оборудване за извършване на товаро - разтоварни работи се избира, разполага, инсталира, пуска в експлоатация, преустройва, обслужва, поддържа и извежда от експлоатация така, че да осигури безопасността и здравето на работещите";

чл. 58 от Наредба за Съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, приета с ПМС № 140/19.06.2008 г., обн. в ДВ бр. 61/2008 г.: "Машината, нейните съставни части и оборудването й трябва да са достатъчно устойчиви, за да се избегне рискът от преобръщане, падане или възникване на неконтролирани движения по време на транспортиране, монтиране или всяко друго действие";

чл. 9 от Наредба № 12/27.12.2004 г. за осигуряване на ЗБУТ при работа с автомобили не е спазил указанията: "При използване на работно оборудване, лични предпазни средства, продукти и вещества, се спазват указанията и/или инструкциите на производителя за безопасна експлоатация";

лист втори от решение от 09.07.2019г. по гр.д. №1688/14г. на ВОС, ХII-ти състав

използвал несъответно на т. 8 от Допълнителни разпоредби, параграф 1 от Закона за безопасни и здравословни условия на труд оборудване: "Защитно приспособление /елемент, оборудване, предпазно устройство/ е съставна част на работното оборудване, която изпълнява предпазна /защитна/ функция при използването му, както и при повреда, отказ или неправилно действие, които създават заплаха за здравето, безопасността или живота на хора, които могат да бъдат увредени. Това може да бъде и отделно произведено оборудване, което е предвидено да изпълни същите задачи";

нарушил т. З от "Инструкция за безопасност и здраве” при машинно полагане на бетон с бетон помпа от 18.03.2004 г. на "Миг Маркет ООД – Варна: Раздел "Полагане бетон механизирано, според която "Машинистът стабилизира бетонпомпата и проверява състоянието на пневматичната система. Избягвайте хлъзгави и наклонени терени и стабилизиране на бетон помпата в опасна близост до естествения откос на изкопи",

както и нарушил правилата, посочени в Ръководство за Експлоатация и поддръжка на автобетон помпа "Putzmeister", Раздел "Правила за безопасност":

"Без кухини или други неравности по почвата под подпорните крака на стабилизаторите";

"Позиционирайте стабилизаторите далеч от дупки, места с наклон и т. н.":

Раздел В "Начин на действие на машината и инструкции за експлоатация" - "Закарайте машината до работното място и се уверете дали земната повърхност е стабилна и равна";

и правилата, посочени в Наръчник по Техника на безопасност за Транспортни и разпределителни машини за бетон:

"Машинистът на бетон помпата носи отговорност за сигурния монтаж на машината. Той трябва да провери предвиденото за монтажа място и да откаже да потвърди мястото за монтажа, ако има съмнения относно техническата безопасност";

Да провери носещата способност на терена. Величината на допустимия натиск върху земята може да се научи от строителния контрол;

Да се увери относно повърхността на терена, която трябва да е хоризонтална и равна. Под опорните крака не бива да има празни пространства или други неравномерности на повърхността на терена;

Ако е необходимо, следва да увеличи опорната повърхност, като за увеличаване на опорната повърхност могат да послужат опорни плочи и дървени трупчета, които трябва да бъдат поставени под опорните чинии по такъв начин, че товара да бъде разпределен равномерно и да бъде избегнато странично приплъзване,

при изпълнение от В.К.В. на работа, възложена от ответното дружество, по чл. чл. 45 и 49 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава за всяка от двете претендирани суми, считано от датата на увреждането /10.12.2009 г./ до окончателното заплащане на дължимото, с присъждане на разноските.

Ответникът Я.С.Ж. предявява възражение, че Н. Х. е допринесъл за резултата, тъй като не е носел предпазна каска и се е намирал в опасната зона с диаметър двойната дължина на крайния маркуч на помпата. Претендира намаляване на обезщетението. Предявява и възражение, че вземанията на ищците са вече удовлетворени с решение № 41 от 13.01.2014 г. по в. гр. д. № 3171 по описа за 2013 г. на ВОС, с което работодателят на Н. Х. е осъден да заплати обезщетения по чл. 200 КТ, а вземанията за обезщетение за забава – частично погасени по давност (за периода до 17.07.2011 г.).

Ответникът В.К.В. оспорва исковете. Предявява възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият не е носел предпазна каска.

Ответникът "МИГ-МАРКЕТ" ООД оспорва исковете и твърдението, че ищците са живели с наследодателя. Предявява възражение за съпричиняване, основано на същото твърдение. Претендира разноски.

По искане на ответника ООД е привлечено трето лице ЗК "Уника" АД.

ЗК "Уника" АД предявява възражения за погасяване вземането за лихви по давност и за съпричиняване. Оспорва застрахователното правоотношение. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът предявява срещу третото лице-застраховател евентуален обратен иск за заплащане сумата, която "МИГ-МАРКЕТ" ООД ще бъде осъдено да заплати на Н. и С.А., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г., с присъждане на разноски.

В отговора на обратния иск ЗК "Уника" АД предявява възражение за недопустимост, поради висящо производство, евентуално оспорва обратния иск. Предявява възражение за погасяване вземането за лихви по давност.

Оспорва застрахователното правоотношение и уведомяването в срока по чл. 13 Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, евентуално сочи, че уведомлението е изпратено едва през 2013 г., а застраховката покрива професионалната отговорност по писмени претенции, предявени в срока на действие на застрахователния договор. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

"МИГ-МАРКЕТ" ООД оспорва възраженията.

Ищците оспорват възражението за съпричиняване. Сочат, че от начина, по който е причинена смъртта е видно, че няма съпричиняване. Намират, че погасителната давност тече от откриването на извършителите чрез внасянето на обвинителния акт в съда.

По същество страните поддържат становищата.

Застрахователят възразява за прекомерност на възнаграждението.

Дружествата представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.

По същество:

По деянието, противоправността и вината:

От представения заверен препис (л. 210 и сл. от делото) се установява, че с присъда № 38/06.06.2017 г., постановена по НОХД № 389/2016 г. по описа на ВОС, ответниците-физически лица са признати за виновни за гореописаните деяния.

Присъдата следва да бъде зачетена (чл. 300 ГПК).

лист трети от решение от 09.07.2019г. по гр.д. №1688/14г. на ВОС, ХII-ти състав

Въззивният съд е приел, че ответникът Я.Ж. не контролирал ползването на личните и задължителните предпазни средства от работниците, а Н. Х. бил качен на строително магаре до една от колоните на плочата, където предстояло леенето на бетон, като маркучът бил поставен в кофража на колоната; пострадалият го придържал, после вдигнал ръка, за да подаде сигнал на ответника В. да преустанови изливането на бетона; тъй като машината не била стабилизирана, под тежестта й гредите и почвата под предния десен стабилизатор поддали и стабилизаторът пропаднал; това довело до наклоняване на цялата бетонпомпа, като стрелата й паднала надолу и ударила Н. Х., който нямал предпазна каска; ударът попаднал в лявата тилна област и предизвикал падането на Х. по лице върху плочата (л. 6, гръб от решение № 2 от 03.01.2018 г. по ВНОХД № 279 по описа за 2017 г. на ВАпС, л. 216 от настоящото дело). Въззивният съд е цитирал вещите лица, които са приели, че първичният удар е бил с по-малка сила от необходимата за разрушаването на черепните кости и че вторичният удар е бил по-вредоносен, а връзка със смъртта имала и дихателната недостатъчност в резултат на контузия на белите дробове, десностранен пневмоторакс (л. 7 от с. решение).

По предмета на възражението за съпричиняване:

Общо:

В съдебната практика се приема, че съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК).

Приема се още, че противоправността не е самостоятелно основание да се признае съпричиняване, но ако е налице причинна връзка, е достатъчно пострадалият да е нарушил дори общоприети правила, които не са приети в нормативен акт (същото решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК) т.е. съпричиняването трябва да бъде противоправно (изрично решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2014 г., IV г. о., ГК; решение № 69 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60171/2016 г., IV г. о., ГК).

В учебната литература се приема, че допринасянето от пострадалия е усложнение на причинната връзка (Марков, М. Облигационно право. Помагало. С: Сиби, 2018, с. 424).

В литературата се приема, че не е необходимо съпричиняването да бъде противоправно, тъй като пострадалият не нарушава забраната да се увреждат други лица (Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С: Сиби, 2001, с. 385-386).

По това съображение съдът приема, че съпричиняването е усложнение само на причинната връзка и не е необходимо да бъде противоправно.

Указанието в съдебната практика може да се разбира като изискване да се спазват дори общоприетите и опитни правила, защото така противоправният резултат може да бъде избегнат.

В процесния случай:

Процесното възражение за съпричиняване е основано на твърдения на всички ответници, че пострадалият не е носел предпазна каска и на твърдение само на Я.Ж. – че пострадалият се е намирал в опасната зона с диаметър двойната дължина на крайния маркуч на помпата. Подразбиращото се твърдение на ответниците е, че ако пострадалият е носел предпазна каска и не се е намирал в опасната зона, смъртта не би настъпила.

Ползват ли се ответниците В.В. и "МИГ-МАРКЕТ" ООД от твърдението на Я.Ж., че пострадалият се е намирал в опасната зона:

Приема се в литературата (Сталев, Ж. БГПП. С.: Сиела, 2000, с. 387) и в съдебната практика (решение № 241 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 985/2017 г., II т. о., ТК, изрично, въпреки абсолютното действие на солидарността), че солидарните длъжници са обикновени другари в процеса т.е. действието на един от тях не ползва останалите.

Поради това съдът приема, че твърдението на ответника Я.Ж., че пострадалият се е намирал в опасната зона не ползва другите ответници.

По допустимостта на възражението за съпричиняване:

В съдебната практика се е приемало, че установеното в присъдата неизпълнение на задължението на дееца да осигури лични предпазни средства, което е от значение за степента на съпричиняването на увреждането, е задължително за гражданския съд. Наред с това в решението е посочено, че тъй като съпричиняването от пострадалия е извън елементите на престъпния състав, то може да бъде установявано в процеса за гражданската отговорност (решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2010 г., IV г. о., ГК).

В процесния случай наказателният съд е приел, че ответникът Я.Ж. не контролирал ползването на личните и задължителните предпазни средства от работниците и с това е причинил смъртта на Н. Х..

Съдът приема, че това по необходимост означава, че Н. Х. не е ползвал личните и задължителните предпазни средства. Следователно в процесния случай, съдържанието на установеното деяние включва действието на пострадалия.

Наказателният съд е приел, че ответникът В.В. не укрепил правилно бетон-помпата, машината се наклонила, стрелата й паднала надолу и ударила Н. Х., който паднал по лице върху плочата.

Поради това не би могло да се приеме друго, освен че Н. Х. е стоял върху строителното магаре и е придържал маркуча т.е. е бил в обсега на движението на стрелата и след първия удар е паднал от значителна височина.

Да се приеме друго би означавало гражданският съд да се отклони от механизма на причиняване на противоправния резултат, приет в присъдата.

Съдът приема, че само обстоятелството дали ако пострадалият е носел каска и не се е намирал в опасната зона смъртта не би настъпила, което не е било предмет на задължително установяване в присъдата, е допустимо да се установява в настоящото производство.

По тежестта на доказване на това обстоятелство:

В съдебната практика се обобщава, че причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказване е върху този, който я твърди (решение № 177 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2016 г., III г. о., ГК).

Приема се, че доказателственото средство за конкретното обстоятелство е експертиза (решение № 432 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г., IV г. о., ГК). Няма причина да се приеме, че при вече установено действие на пострадалия, тежестта на доказването на последиците му към противоправния резултат прЕ.ава от дееца върху увредения.

Приема се, че тежестта за доказване е върху двете страни само по иска за определяне на граници, по настоящем с ограничено значение.

лист четвърти от решение от 09.07.2019г. по гр. д. №1688/14г. на ВОС, ХII-ти с-в

Може да се поддържа, че когато по иск за възстановяване на запазена част ответникът представи доказателства за принадлежността на вещ към наследството тежестта за доказване на стойността, която следва да се прибави към масата по чл. 31 ЗН, прЕ.ава обратно върху ищеца, който трябва да обезпечи с доказателства решението (обратно решение № 261 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 46/2012 г., I г. о., ГК). Процесният случай не е сходен с този.

Съдът приема, че в тежест на ответниците е да установят, че ако пострадалият е носел каска и не се е намирал в опасната зона смъртта не би настъпила.

В заключението си по допуснатата медицинска експертиза (л. 620) и в обясненията, дадени в съдебно заседание (л. 629) вещото лице д-р Д. сочи, че ако пострадалият е бил с каска е щял да получи по-слаби, но не може да се каже какви увреждания. Предвид приетото относно доказателствената тежест съдът приема, че това твърдение на ответниците е недоказано.

Съдът приема за установено твърдението на ответника Я.Ж., че ако пострадалият не се е намирал в опасната зона на стрелата на бетон-помпата, той не би паднал след първия удар и смъртта не би настъпила.

Само възражението на този ответник, основано на твърдение само за това обстоятелство е основателно.

Съдът приема, че пострадалият има дял в резултата, не по-голям от половината на равните дялове на ответниците физически лица т.е. размерът на допринасянето от пострадалия е в размер 20 % (Таков, К. Обзор на деликтното право в РБ за 2009 г. – В: Гражданско право. Правни научни изследвания. С.: Сиби, 2018, с. 496).

По възлагането:

Безспорно е и от представения от ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД заверен препис (л. 352) се установява, че на 24.11.2004 г. е сключен трудов договор между дружеството и В.В. т.е. налице е общо възлагане.

Съдът приема, че последното действие по доставката на бетон – изливането на бетона в арматурата на колони или плочи съвпада с изграждането на съответния елемент от конструкцията. Поради това доводът на третото лице в писмените бележки, че действието е извършено извън възлагането, не може да бъде споделен.

По вредите:

От показанията на всички свидетели (л. 630-632) се установява, че Н. Х. *** с родителите си – ищците и те разчитали много на него, защото и двамата са инвалиди, въпреки че работел във Варна. Очакванията им били свързани с Н., който планирал да остане, дори и след като се ожени, при тях. След смъртта му и двамата ищци много страдали.

От представения от ищцата заверен препис (л. 76) се установява, че с експертно решение № 1769 от заседание № 106 от 10.07.2013 г. на ТЕЛК МБАЛ Силистра АД й е определена 88 % намалена работоспособност пожизнено.

От представения от ищеца заверен препис (л. 405) се установява, че с експертно решение № 711 от 12.07.2004 г. на ТЕЛК МБАЛ Силистра АД му е определена 75 % намалена работоспособност пожизнено.

По размера:

В литературата се приема, че присъдените обезщетения за смърт през 2009 г. варират от 50 000 лв. до 100 000 лв., а при съпричиняване – 40 000 лв. (Таков, К. Обзор на деликтното право в РБ за 2009 г. – В: Гражданско право. Правни научни изследвания. С.: Сиби, 2018, с. 486).

Съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е 50 000 лв.

Поради основателното възражение за съпричиняване ответникът Я.Ж. дължи по 40 000 лв. на всеки от ищците.

От удостоверение, издадено от ЧСИ се установява, че към 27.09.2018 г. на ищеца Н.А. е изплатена сумата 176.19 лв. (л. 365).

Сумата следва да бъде приспадната от обезщетението, дължимо на този ищец.

Вземанията за обезщетение за забава са частично погасени по давност за периода до 17.07.2011 г.

По обратния иск:

В представения от ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД заверен препис (л. 111) е вписано, че е издадена застрахователна полица № 09053Р10028 от ЗК "Уника" АД – Агенция Варна за професионална отговорност на дружеството: лице по чл. 171 ЗУТ (строител) за периода от 29.09.2009 г. до 28.09.2010 г. съгласно Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството.

В полицата е вписано, че е издадена в един оригинален екземпляр от Б. В. въз основа на писмено предложение на застрахования от 28.09.2009 г., съставляващо неразделна част от застрахователния договор и че полицата влиза в сила след заплащане на застрахователната премия, посочена в прилежащата сметка. Върху полицата няма подпис.

Представена е от ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД в заверен препис (л. 356) същата полица, подписана от представител на застрахования.

В открито съдебно заседание е извършена справка, от която е видно, че оригиналът е идентичен със завереното копие на л. 356 (протокол л. 629, гръб). Твърдението на ЗК "Уника" АД е, че правоотношението не съществува, тъй като полицата не е подписана от застрахователя (протокол л. 629, гръб).

Договорът следва да съдържа подпис на застрахователя (чл. 184, ал. 3, т. 10 КЗ (отм.), като реквизит на формата т.е. не е спазена формата.

Съдът приема, че в търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността й, като това се отнася и до абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователната (решение № 25 от 24.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3135/2015 г., II т. о., ТК).

В представения от ответника "МИГ-МАРКЕТ" ООД заверен препис (л. 357) от сметката към същата застрахователна полица, изпратена от ЗК "Уника" АД Генерална агенция Варна, има печат на застрахователя и подпис на Б. В., но между страните по обратния иск е безспорно (протокол л. 629, гръб), че подписът не е автентичен.

"МИГ-МАРКЕТ" ООД е уточнило обстоятелства по издаване на полицата: тя е донесена от И.А.И., представител на застрахователния посредник "Велмар брокер" ТД, в офиса на ООД и е предадена на служителя С.Н., а И. получил сумата в касата и я предал в офиса на брокера (л. 640).

В показанията си (л. 663) свидетелят И.И. излага именно тези обстоятелства по сключването на договора.

От заключението на вещото лице А. по допуснатата счетоводна експертиза (л. 648) се установява, че сумата е постъпила в ЗК "Уника" АД.

лист пети от решение от 09.07.2019 г. по гр.д. №1688/14 г. на ВОС, ХII-ти състав

Съдът приема, че застрахователят е приел плащането и не е оспорил действителността, поради което между страните съществува застрахователния договор по полицата.

По предмета на застраховката:

В съдебната практика се приема, че професионалната отговорност е вид гражданска отговорност (решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 855/2018 г., II т. о., ТК).

От представените от страните заверени преписи (л. 23 и 349 и 404) се установява, че на 29.06.2009 г. е сключен договор, чрез който "Комар инвестмънт" ООД е възложило на "МИГ-МАРКЕТ" ООД да произведе и предаде на възложителя бетон.

В процесната полица е застрахована професионална отговорност на дружеството: лице по чл. 171 ЗУТ (строител). Дружеството не е било строител на обекта, на който е станала злополуката, а е доставяло бетон. Строител на този обект е друго лице.

Поради това ЗК "Уника" АД би бил отговорен ако бе застрахована общата гражданска отговорност на дружеството за причиняване на телесни повреди или смърт, но в процесния случай не следва да отговаря.

По уведомяването в срока по чл. 13 Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството:

Застрахованият "МИГ-МАРКЕТ" ООД е узнал за събитието най-късно на 03.01.2012 г. (призовка с препис от определение на съда, в мотивите на което са докладвани обстоятелствата, на л. 55 от гр. д. № 16858/2011 г. на ВРС), при това действително, тъй като узнаването е потвърдено в молба, подадена чрез пълномощник на 07.03.2012 г. (л. 72 от същото дело).

Уведомяване през 2013 г. е след срока по чл. 13.

По последиците на пропускането на срока по чл. 13:

Съдът приема, че пропускането на срока по чл. 13 не може да има за последица отпадането на отговорността на застрахователя, а само намаляване на обезщетението, ако е изгубена възможността за проверка на обстоятелство, което има значение или изключването на лихвата за забава от обезщетението (така решение № 355 от 19.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 855/2018 г., II т. о., ТК).

Само защото "МИГ-МАРКЕТ" ООД не е строител, обратният иск срещу ЗК "Уника" АД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Ответникът "МИГ-МАРКЕТ" ООД е сторил разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер 2500 лв.

Съдът приема, че половината от възнаграждението е платено по главния иск, а другата половина – по евентуалния. Ищците следва да заплатят на "МИГ-МАРКЕТ" ООД сумата 625 лв., платено възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.

Възнаграждението на вещото лице е платено по отхвърления иск.

Ответниците следва да заплатят на адв. С.Н. сумата 2030 лв. възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ.

Приема се, че отговорността за разноски, макар и деликтна и акцесорна към солидарна отговорност, е разделна, поради което Я.Ж. следва да плати 580 лв., а В.В. и "МИГ-МАРКЕТ" ООД – по 725 лв. от възнаграждението за безплатна правна помощ.

Ответниците следва да заплатят и дължимата такса по уважената част от иска т.е. 2000 лв. По горните съображения Я.Ж. следва да плати 572 лв., а В.В. и "МИГ-МАРКЕТ" ООД – по 714 лв. от таксата.

"МИГ-МАРКЕТ" ООД следва да заплати на ЗК "Уника" АД сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Я.С.Ж., ЕГН ********** ***, В.К.В., ЕГН ********** ***, втори адрес: ул. "Найчо Цанов" № 53 и "МИГ-МАРКЕТ" ООД гр. Варна, със седалище и адрес: гр. Варна, Район "Одесос", ул. "Страхил войвода" № 15 или гр. Варна, ул. "Генерал Киселов" № 27, ет. 1, офис 2, ЕИК *********, солидарно да заплатят на Н.Х.А., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и С.Х.А., ЕГН **********, постоянен адрес: *** чрез адв. С.Д.Н. ***, съдебен адрес:*** 7200, пл. "Момина чешма", кино "Димитър Благоев" северен вход, стая № 3, втори адрес: ул. "Васил Левски" № 10, ет. 4, ап. 7 GSM: **********, както следва: първият ответник: 39 823.81 лв. (тридесет и девет хиляди и осемстотин и двадесет и три лева и 81 ст.) на първия ищец и 40 000 (четиридесет хиляди) лв. на втората ищца, а останалите ответници: 49 823.81 лв. (четиридесет и девет хиляди и осемстотин и двадесет и три лева и 81 ст.) на първия ищец и 50 000 (петдесет хиляди) лв. на втората ищца, представляващи обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал на 10.12.2009 г., за което ответниците физически лица са признати за виновни, както следва:

Я.С.Ж. – в това, че

чл. 77, ал. 1 Наредба № 2/22.03.04г. за Минималните изисквания за ЗБУТ при строително монтажни работи: "Товаренето, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни машини се извършват под ръководството на определено от строителя лице при взети мерки за безопасност" и

лист шести от решение от 09.07.2019г. по гр.д.№1688/14г. на ВОС, ХII-ти състав

В.К.В. – в това, че

"Без кухини или други неравности по почвата под подпорните крака на стабилизаторите";

"Позиционирайте стабилизаторите далеч от дупки, места с наклон и т. н.":

и правилата, посочени в Наръчник по Техника на безопасност за Транспортни и разпределителни машини за бетон:

при изпълнение от В.К.В. на работа, възложена от ответното дружество, на основание чл. чл. 45 и 49 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава за всяка от присъдените суми, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Н.Х.А. и С.Х.А. срещу Я.С.Ж., В.К.В. с. ЕГН и "МИГ-МАРКЕТ" ООД гр. Варна, с. ЕИК, с. а. за заплащане солидарно горниците над присъдените суми до претендираните по 100 000 (сто хиляди) лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди: болки и страдания от смъртта на сина им Н. Н.Х., починал на

лист седми от решение от 09.07.2019г. по гр.д.№1688/14г. на ВОС, ХII-ти състав

10.12.2009 г., за което ответниците физически лица са признати за виновни, както бе посочено по-горе, при изпълнение от В.К.В. на работа, възложена от ответното дружество, на основание чл. чл. 45 и 49 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава за всяка от претендираните суми, считано от датата на увреждането 10.12.2009 г. до 17.07.2011 г. и законната лихва за забава за всяка от горниците над присъдените суми, считано от 18.07.2011 г. до окончателното заплащане на дължимото.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" гр. София 1000 район Възраждане бул. "Тодор Александров" No 18 ЕИК *********.

ОТХВЪРЛЯ евентуалния обратен иск, предявен от "МИГ-МАРКЕТ" ООД срещу "ЗК Уника" АД, с. ЕИК, с. а. за заплащане сумата, която "МИГ-МАРКЕТ" ООД ще бъде осъдено да заплати на Н. и С.А., ведно със законната лихва, считано от деня на забавата, приет в решението по главните искове, основан на твърдение за застраховка, за която е издадена полица № 09053Р10028 от 28.09.2009 г.

ОСЪЖДА Н.Х.А. и С.Х.А. да заплатят на "МИГ-МАРКЕТ" ООД гр. Варна сумата 625 (шестотин и двадесет и пет) лв., платено адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят на адв. С.Д.Н. ***, възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна помощ в общ размер 2030 лв., от които: Я.С.Ж. – 580 (петстотин и осемдесет) лв., а В.К.В. *** – по 725 (седемстотин и двадесет и пет) лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят в полза на съда държавната такса, от която ищецът е бил освободен в общ размер 2000 лв., от които: Я.С.Ж. – 572 (петстотин и седемдесет и два) лв., а В.К.В. *** (седемстотин и четиринадесет) лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА ответниците да заплатят в полза на съда държавната такса, от която ищцата е била освободена в общ размер 2000 лв., от които: Я.С.Ж. – 572 (петстотин и седемдесет и два) лв., а В.К.В. *** (седемстотин и четиринадесет) лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	857
Дата:	9 юли 2019 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия:	Нейко Симеонов Димитров

Дело:	20143100101688
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 юли 2014 г.

Решение по дело №1688/2014 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта