Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………….. 2021 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
В
съдебно заседание на 22.04.2021 г. при
секретаря Добринка Долчинкова и с участието на прокурор Силвиян И. разгледа
докладваното от съдия Г. Стоянова КНАХД
№ 673/2021 година по описа на Административен съд гр.
Варна за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
260311/04.03.2021 г., постановено по НАХД № 4995/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна /ВРС/, XXXVIII-ми състав, с което е отменено
Наказателно постановление № 03-009663/14.12.2018 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна.
Касаторът
счита решението на ВРС за неправилно, постановено в нарушение на закона –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс. Развива обстойни доводи за наличието на елементи на възникнало трудово
правоотношение между санкционирания търговец и посоченото в наказателното
постановление непълнолетно лице, което е прието на работа без разрешение на
инспекцията по труда. Оспорва изводите на районния съд в обратен смисъл с
твърдение, че същите се основават на представените за сведения съдебни решения,
които не са преюдициални за разрешаване на настоящия правен спор. Въз основа на
изложеното е формиран петитум с искане
за отмяна на въззивното решение и
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощен процесуален
представител, който настоява за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
по касационната жалба – „Флорис“ ООД, в депозирани чрез представител по
пълномощие възражение срещу касационната жалба и писмено становище, оспорва
касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита
решението на Районен съд – Варна за правилно и обосновано по подробни
съображения, изложени във възражението срещу касационната жалба. Отправя искане
за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е депозирана от надлежна страна, в законния срок, поради което е
ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказателната отговорност на „Флорис“ ООД е ангажирана за това,
че в качеството на работодател е приел на работа непълнолетното лице С.З.Р., с
ЕГН **********, да престира труд в негова полза на длъжност „общ работник“, в
обект волейболно игрище към хотел „Мелия Гранд Ермитаж“, находящ се в общ.
Варна, к.к „Златни пясъци“, където „Флорис“ ЕООД има сключен договор за
абонаментно поддържане на външно и вътрешно озеленяване, с определено работно
време, декларирано от лицето от 10:00 часа до 16:00 часа, определено работно
място – обекта на контрол, и договорено трудово възнаграждение в размер на 30
лева дневно, преди да е получено разрешение от инспекцията по труда за
сключване на трудов договор между двете страни по възникналото трудово
правоотношение.
Нарушението
е установено на 26.04.2018 г. при проверка, извършена от служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна във връзка с получен сигнал за работещи
непълнолетни лица на същия обект, едно от които е С.З.Р.. В хода на проверката Р е
попълнил декларация, в която е посочил, че считано от 26.04.2018 г. работи на
обект „волейболна площадка“ към хотел „Мелия“ като „общ работник“, с работно
време от 10:00 часа до 16:00 часа, при почивен 1 час в рамките на работното
време и уговорено възнаграждение от 30 лева на ден, за което няма сключен
трудов или граждански договор.
Предвид
горните констатации срещу В И. В е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 03-009663/14.12.2018 г., въз основа на който
е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което
описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 302, ал. 2 от
Кодекса на труда /КТ/, за което на „Флорис“ ЕООД, на основание чл. 414, ал. 1
от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Въззивният
съд приел, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието
на трудово правоотношение между „Флорис“ ЕООД и С.З.Р., поради което за
дружеството не е възникнало задължението за изискване на разрешение на
инспекцията по труда за приемането му на работа. Така мотивиран, ВРС е отменил
оспореното пред него наказателно постановление.
Решението
е правилно.
Настоящият
състав на касационната инстанция напълно споделя достигнатите от ВРС правни
изводи за липса на съставомерност на описаното в АУАН и наказателното
постановление административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, която правна
норма регламентира, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Както
правилно е приел решаващият състав на въззивния съд, в случая при проведеното
административнонаказателно производство е доказано съществуване на трудово
правоотношение между ответника по касация и посоченото в наказателното
постановление лице С.З.Р.. Съдържанието на представената във въззивното
производство декларация на лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение,
на която се позовава касаторът, не е достатъчна за обосноваването на
категоричен извод за наличие на трудово правоотношение. Съвкупната преценка на
същата със събраните в хода на въззивното производство доказателства, в т.ч.
тези по приобщената по делото прокурорска преписка, сочи на липса на каквито и
да било взаимоотношения между „Флорис“ ЕООД и С Р . Налице са данни единствено
за възникнали граждански правоотношения между дружеството-касатор и други две
физически лица – С М и К А , но не и
трудови такива с посоченото от административнонаказващия орган непълнолетно
лице. Престиране на труд от страна на Р в полза на дружеството, сочено за
работодател,също не е установено.
Липсата
на елементи на трудово правоотношение между „Флорис“ ЕООД и Р е
установена със сила на пресъдено нещо и с влязлото в сила на 17.12.2019 г.
Решение № 1658/12.09.2019 г. на Районен съд – Варна, постановено по адм. дело №
2894/2019 г., с което е отменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна Наказателно постановление № 03-009662/09.05.2018 г., с което
„Флорис“ ЕООД е санкционирано за допуснато административно нарушение на чл. 62,
ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.
След
като не е налице съществуващо трудово правоотношение между касационния ответник
и непълнолетното към посочената в наказателното постановление дата на
извършване на нарушението /26.04.2018 г./ лице С Р , правилен се явява
достигнатият от ВРС правен извод за липса на задължение за изискване на разрешение
на инспекцията по труда за приемането му на работа, респ. за липса на
осъществен състав на административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.
Отменяйки
оспореното пред него наказателно постановление като материалнонезаконосъобразното,
въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Предвид
направения коментар и доколкото при извършена, извън наведените в касационната
жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост, касационната инстанция, в настоящия й състав,
счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Въпреки
благоприятния за ответника по касация изход от делото, лишена от основание е заявената
с подаденото от него възражение срещу касационната жалба претенция за
присъждане на разноски, тъй като по делото не са налице доказателства за извършването
на такива.
Мотивиран
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ІІ касационен състав при
Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260311/04.03.2021 г., постановено по НАХД №
4995/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, XXXVIII-ми състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………..……...
ЧЛЕНОВЕ:
1………..……
2……………..