Решение по дело №220/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

24.04.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.03.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

220

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 394942-F399353/07.01.2019г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК ***, ***, за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 526.67 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят ЕТ „Е. Б.-75“ *** твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. На 27.08.2018г. АУАН бил съставен в негово отсъствие, като в акта нямало посочване свидетеля Х.Б. какво удостоверявала-данните по акта или липсата му при съставяне на акта. Административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. Гледал се краткия преклузивен тримесечен срок, а той бил изтекъл, тъй като срещу жалбоподателя като физическо лице бил съставен АУАН на 18.12.2017г., а по-късно и срещу ЕТ на 02.02.2018г., в които изрично било посочено, че е достигнал прага на задължителна регистрация по ЗДДС и трябвало да се регистрира до 16.05.2016г. Затова нарушителят бил открит със съставянето на АУАН на 18.12.2017г. Сега съставения акт на 27.08.2018г. и обжалваното наказателно постановление само определяли размера на извършените доставки, поради което производството започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В акта не ставало ясно дали нарушението било по чл.96, ал.1 от ЗДДС или по чл.180, ал.2 от ЗДДС. В акта и наказателното постановление липсвало описание на облагаемите доставки, а това съставлявало съществено процесуално нарушение. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено или изменено, като определената имуществена санкция се намали до размерите на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Отново изтъква, че било допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН и акта не бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Нарушена била и процедурата по съставяне на акта в отсъствие на жалбоподателя по чл.43 от ЗАНН, тъй като той на място не се запознал кое нарушение е извършил. Актосъставителят и наказващия орган не спазили чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН - не описали конкретните обстоятелства, които са нарушение, за да организира жалбоподателя защитата си. Не били посочени кои са облагаемите доставки за конкретния данъчен оборот, което съставлявало съществено нарушение. Не на последно място, в 18-месечен срок от начисляването на ДДС и ревизионния акт жалбоподателят бил внесъл дължимото ДДС, а това било основание за прилагане на чл.180, ал.4 от ЗДДС.    

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т., която моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.   

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2018г. била възложена ревизия на Е. Б. Х. с регистрация като ЕТ „Е. Б.-75“, ЕИК ***, ***. Декларираната пред НАП основна дейност от едноличния търговец била „търговия на дребно с телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“. Извършената ревизия приключила с Ревизионен доклад  № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. и Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., който не бил обжалван и влязъл в сила. При проследяване на облагаемия оборот се установило, че жалбоподателя ЕТ „Е. Б.-75“ за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. реализирал облагаем оборот в размер над 50 000 лева /57 375.66 лева/, формиран от продажби на стоки и услуги. С достигнатия облагаем оборот към 30.04.2016г. в размер на 57 375.66 лева той отговарял на изискванията за задължителна регистрация. Затова ЕТ „Е. Б.-75“ следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., тъй като 14.05.2016г. бил почивен ден, но не го направило. Жалбоподателят на основание чл.101, ал.1 от ЗДДС подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 093911701943228/05.12.2017г., т.е. със закъснение. С Акт за регистрация по ЗДДС № 090421702024100/18.12.2017г. бил регистриран по ЗДДС считано от 19.12.2017г. Оборотът, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС се поддържал от лицето до 31.12.2017г. За периода 01.09.2017г.-30.09.2017г., чрез фискалното устройство били реализирани продажби в размер на 454.35 лева, а с наложен платеж чрез куриерската фирма „Еконт“ в размер на 2 721.75 лева, или общо в размер на 3 176.10 лева. За същия период от застрахователните дружества жалбоподателят получил възнаграждения в размер на 16.10 лева, маркирани на фискалното устройство, които съгласно чл.47, т.2 от ЗДДС били освободена доставка. Тъй като извършените от ревизираното лице облагаеми доставки били в размер на 3 160 лева /3 176.10 лева-16.10 лева/, на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС то дължало 526.67 лева ДДС, определен по реда на чл.67, ал.3 от ЗДДС /3 160 лева х 20:120/. Приложена била нормата на чл.67, ал.3 от ЗДДС, като е прието, че данъкът се смятал за включен в обявената цена и когато се предлагали стоки - предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа, определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Ако жалбоподателя бил регистриран по ЗДДС, следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.09.2017г.-30.09.2017г. облагаеми доставки съобразно чл.86, ал.1 от ЗДДС, като: издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.09.2017г., като справката-декларация и дневника за продажби той следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 16.10.2017г., тъй като 14.10.2017г. бил почивен ден. Нарушението било извършено на 17.10.2017г. и установено на 25.06.2018г. с издаването на Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г. По този повод на 27.08.2018г. св.С.З. - гл.инспектор по приходите в НАП, в присъствие на св.Х.Б. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу ЕТ „Е. Б.-75“ *** по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след като бил надлежно поканен с покана получена на 17.08.2018г. На 04.09.2018г. АУАН бил връчен на жалбоподателя и той го подписал без възражения. На 07.01.2019г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на едноличния търговец за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 526.67 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.  

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите С.З. и Х.Б., Акт за установяване на административно нарушение от 27.08.2018г., Ревизионен доклад № Р-16000918001254-092-001/25.06.2018г., Ревизионен акт № Р-16000918001254-091-001/20.07.2018г., както и другите приети по делото писмени доказателства.  

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Нормата на чл.180, ал.1 от ЗДДС предвижда, че, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Според чл.180, ал.2 от ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. По силата на чл.86, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, следва да го начисли, като: 1.издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2.включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период; 3.посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. От събраните по делото доказателства се установи, че ЕТ „Е. Б.-75“ действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС.  Жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. над 50 000 лева - 57 375.66 лева, формиран от продажба на стоки и услуги. С оглед достигнатия оборот и съобразно чл.96, ал.1 от ЗДДС той е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най-късно до 16.05.2016г., но не го е направил. При това положение, доколкото за периода 01.09.2017г.-30.09.2017г. при дейността на едноличния търговец били извършени облагаеми доставки на стойност 3 160 лева, е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 526.67 лева. Начисляването е следвало да стане по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС, чрез: издаване на данъчен документ, в който се посочва данъка на отделен ред; включване размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за този данъчен период и посочване на документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период - м.09.2017г. В конкретната хипотеза правилно е приложена разпоредбата на чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, като  наложеното наказание „имуществена санкция“ е в размера на неначисления данък от 526.67 лева, какъвто е и фиксирания от законодателя неначислен ДДС за процесния данъчен период.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От изписването в акта е видно, че Х.Б. има качеството на свидетел присъствал при съставянето му. В тази връзка липсва каквато и да била неяснота за това какво е удостоверила свидетелката. Неоснователно е възражението, че административното производство започнало в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като били изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя. В случая АУАН е съставен на 27.08.2018г., като в същия изрично е посочено, че нарушението е установено с издаване на ревизионния доклад на 25.06.2018г. Видно от доказателствата по делото, именно на посочената дата /25.06.2018г./ актосъставителят е разполагал с данните, които са му позволили да направи извод за извършеното нарушение и неговия автор. Действително органите по приходите са разполагали с част от интересуващите ги документи и преди тази дата, но извод за допуснато нарушение за конкретен данъчен период по ЗДДС, а оттам и за неговия автор, т.е. за откриване на нарушителя, е било възможно да се направи едва след анализиране на резултатите от проверката, обективирана в ревизионния доклад от 25.06.2018г. Едва с приключването на ревизията, представляваща съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски /чл.110, ал.2 от ДОПК/, е било възможно да се направи категорична констатация за наличие на съставомерно деяние и съответно то да бъде квалифицирано. Ето защо оттогава е започнал да тече и тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Не е налице твърдяното нарушение на процедурата по съставяне на акта по чл.43 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, защото той е бил надлежно поканен за това действие. Впоследствие актът е предявен и връчен на жалбоподателя, при което той е имал възможност да упражни пълния си обем от права. На следващо място, описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от ЗДДС. Правилна е квалификацията по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, тъй като изпълнителното деяние се съдържа в самата санкционна норма, а посочването на чл.86, ал.1 и чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС в правната квалификация е за пълнота и прецизност, доколкото там се съдържат реда за начисляване и начина на определяне на дължимия ДДС. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. В случая, както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно е посочено, че данъчнозадълженото по ЗДДС лице ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК *** не е начислило ДДС в размер на 526.67 лева по облагаеми доставки на обща стойност 3 160 лева, извършени за данъчен период 01.09.2017г.-30.09.2017г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Именно това са съставомерните факти на процесното деяние и те са достатъчно прецизно изписани и от актосъставителя и от наказващия орган. Неотносим към самото изпълнително деяние е конкретния брой продажби /облагаеми доставки/ в рамките на процесния данъчен период, заради което и не е нужно те да се описват. Както вече се посочи, начина на описание на нарушението не оставя никакво съмнение за какво е санкциониран жалбоподателят. Няма как да не бъде споменато и обстоятелството, че същия е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но не го е сторил, доколкото това негово бездействие също е част от състава на чл.180, ал.2 от ЗДДС. Действително срещу едноличния търговец има съставен и АУАН за нарушение по чл.96 от ЗДДС, но този акт не е предмет на настоящото административнонаказателно производство. В случая процесния акт и наказателно постановление са издадени за това, че жалбоподателя не е начислил ДДС по облагаеми доставки поради това, че не е подал заявление за регистрация в законовоопределения срок, макар да е бил длъжен. Освен това, съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящата хипотеза с неподаването на заявление за регистрация в срок едноличния търговец едновременно е нарушил и чл.96 от ЗДДС, но това го е лишило от възможност да изпълни задължението си да начислява ДДС по извършените от него продажби, което пък вече се явява нарушение по обжалваното наказателно постановление. Законосъобразно санкцията е наложена на ЕТ „Е. Б.-75“, предвид редакцията на чл.180, ал.1 от ЗДДС, която предвижда да се наказват с глоба само физическите лица, които не са търговци, а случая не е такъв. Е. Б. Х. е вписан в търговския регистър като ЕТ „Е. Б.-75“, ЕИК ***, ***. Декларирана пред НАП основна дейност от едноличния търговец е „търговия на дребно с телефонни апарати и други устройства за далекосъобщения“. Такова е и естеството на облагаемите доставки, видно от ревизионния доклад, поради което правилно е възприето, че едноличния търговец е административнонаказателно отговорен.  Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.180, ал.4 от ЗДДС, какво е алтернативното искане в жалбата. Този текст изрично препраща само към чл.180, ал.1 от ЗДДС, но не и към чл.180, ал.2 от ЗДДС, каквото е нарушението на жалбоподателя. Ако законодателя бе имал предвид и състава на чл.180, ал.2 от ЗДДС, то щеше изрично да го посочи. Отделно от това, чл.180, ал.4 от ЗДДС дава привилегия на лица, които са открили своите пропуски и са начислили и декларирали данъка в 18-месечен срок, за да понесат по-лека санкция за нарушението си. За целта обаче се изисква активност от страна на нарушителя, а именно сам да е начислил неначисления данък. В тази връзка липсват доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателя сам е начислил процесния данък, за да може да се възползва от привилегирования текст. Задължението е било определено с ревизионния акт, в съответствие с разпоредбата на чл.102, ал.5 от ЗДДС, а не е било начислено от самия едноличен търговец. Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 394942-F399353/07.01.2019г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Пловдив, с което на ЕТ „Е. Б.-75“ с ЕИК ***, ***, за извършено нарушение по чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 вр. чл.86, ал.1 вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 526.67 лв. на основание чл.180, ал.2 вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС.   

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

                                                                                     Районен съдия: