Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
Капка
Лозева като разгледа докладваното от
младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело №
14509 по описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от името на ответника „Ч.Р.Б.“ АД, чрез юрк.
П., срещу Решение № 183610/03.08.2019 г., постановено по гр. д. № 44494/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 151 състав, с което е уважен предявеният от ищеца „Б.В.И.Г.“
АД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1 468
лв. – заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка №
221917-74719/29.08.2017 г. за нанесени имуществени вреди на хладилник SNAIGE и климатик HAIER, намиращи се в обект с адрес: гр. Враца, ул. „******,
които вреди са настъпили в резултат на прекъсване на ел. захранването,
реализирано на 12.11.2017 г. в гр. Враца по вина на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /05.07.2018 г./ до окончателното и погасяване, както и направените
от ищеца разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно
решение. Поддържа се, че не са доказани две от предпоставките за възникване на
отговорността по регресния иск, а именно ответникът
да е причинител на вреда, която да е резултат от виновно поведение на лицата,
на които той е възложил работа, както и причинна връзка между вредата и
неизпълнението. Релевирани са доводи, че ответникът
неоснователно е осъден да заплати обезщетение за вреди, които не е имало как да
се избегнат от ответника, но ищцата е имало как да избегне, ако инсталира
защита на собствените си съоръжения. Наведени са аргументи, че конкретните
прекъсвания са регистрирани в диспечерския дневник, но конкретната причина за
прекъсване на електрозахранването не е изяснена, како има вероятност то да е предизвикано от други
обстоятелства, независещи от ответника. Сочи се, че дори известни смущения да
са налице, при добра защита на вътрешната инсталация на застрахованото лице не
биха настъпили повреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от името
на въззиваемата страна „Б.В.И.Г.“ АД, чрез адв. П., е депозиран отговор на въззивната жалба. В
отговора се излагат съображения за неоснователност на изложеното в жалбата.
Поддържа се, че е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение,
като не е налице оспорване на договора за застраховане от никоя от страните. Сочи
се, че „Ч.Р.Б.“ АД е длъжно да осигурява непрекъснатост на електрозахранването
и качеството на доставяната електроенергия. Твърди се, че в съдебното заседание
вещото лице изрично е посочило, че, ако напрежението е било в допустими граници
на отклонение, електроуредите нямаше да бъдат повредени, защото техните
стабилизатори щяха да ги предпазят, следователно напрежението е било със
стойност, по-голяма от допустимата. Наведени са доводи, че в приложеното по
делото писмо, изходящо от ответника, е посочено изрично, че е регистрирано
краткотрайно прекъсване на електрозахранването на електропровода, което представлява
признание на неизгодни за страната факти. Било потвърдено от вещото лице, че
при подаване на електрозахранване наново след регистрирано прекъсване най-често
се получава пренапрежение на мрежата, което може да доведе до увреждане на
уреди. Наведени са аргументи, че отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна
и за възникването и не е необходимо
установяване на обстоятелството кое конкретно лице измежду тези, на които е
възложена работа, е действало виновно.
По отношение на размера на иска се посочва, че по делото са представени
документи от оторизирани сервизи за установени повреди на електроуредите и
невъзможност за ремонт.Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение,
респективно първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се
разноски. Въззиваемата страна представя списък по чл.
80 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ от „Б.В.И.Г.“
АД срещу „Ч.Р.Б.“
АД.
С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол
е първоинстанционното решение в неговата цялост.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран,
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна
в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение,
което подлежи на въззивно обжалване, поради което
следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването
му не е допуснато нарушение
на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
Настоящият състав следва да
обсъди доводите, релевирани
в подадената въззивна жалба.
Неоснователни са доводите на ищеца, че конкретните прекъсвания на захранването са регистрирани в диспечерския дневник, но конкретната причина за прекъсване
на електрозахранването не изяснена, како
има вероятност то да
е предизвикано от други обстоятелства, независещи от ответника. Наличието на вина се презумира и в доказателствена тежест на ответника е да докаже
възраженията си, че причината за прекъсването на захранването е свъразана с действия на трети лица или непредвидими
случайни събития. Ответникът не е ангажирал доказателства с такава насоченост,
поради което следва да се приеме, че тези негови възражения са недоказани и
неоснователни.
От заключението на изготвената по делото СТЕ, което следва да се кредитира
като пълно, обосновано и изготвено от вещо лице – специалист в съответната
област, се установява, че при прекъсване на захранването, се получават
пренапрежения при неговото възстановяване, които са опасни за електроуредите и
в случая са довели до увреждане на компресора на хладилника и компресора и платката
за управление на климатика. Вещото лице уточнява, че
при промени в напрежението с повече от 15 %, то настъпва комутация. Посочва, че
в климатика е монтиран стабилизатор, а относно
хладилника не може да се ангажира с категорично становище, както и че са налице
стабилизатори и в трафопостовете – вентил за пренапрежение и катоден отводител, които обаче не биха могли да предотвратят
отделни повреди при пренапрежение над определен порядък. Настоящият състав
споделя становището на първоинстанционния съд, че при съвкупния анализ на
представените две писма от ответника, в които той изрично признава да е било
налице прекъсване на електрозахранването, на протоколите от 14.11.2017 г. от
сервиз, според които, предвид характера на повредите по уредите, е било налице
именно прекъсване на електрозахранването и заключението на експертизата, се
обуславя извод за наличие на причинна връзка между прекъсването на
електрозахранването и повредите на уредите.
Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че
предявеният иск е доказан по основание и размер, който се установява от
приложените по делото касови бележки за уредите, които са били повредени в
гаранционния срок, видно от приложените по делото гаранционния карти, като
според приложените документи – констативни протоколи за повреда, изходящи от
оторизирани сервизи, повредените уреди не подлежат на ремонт.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, включително в частта за разноските, присъдени с оглед изхода на делото в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени доказаните
разноски, направени в хода на въззивното производство в размер на сумата от 333
лева.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
183610/03.08.2019 г., постановено по гр. д. № 44494/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 151 състав, включително в частта за разноските.
ОСЪЖДА„Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***9, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление:*** пл. „*****, сумата от 333 лева,
представляваща разноски, сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./