Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Разград, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 73 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от Г. В. А. от гр. В. против Решение № 128 от 11.06.2020 г., постановено по
АНД № 63/2020 г. по описа на Районен съд
– Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-1075-001392 от 15.11.2019
г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Разград. С потвърденото
наказателно постановление на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище
по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че решението следва да бъде оставено в
сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно
решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са следните: На жалбоподателя е съставен Акт № 448372 от 29.07.2019 г. за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП за това, че на 24.03.2019 г. в 15.52 часа в с. Ушинци по ул. „Девети септември“ до № 21 посока гр. Шумен, управлява т.а. „Шкода Суперб“ с рег.№ ********, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД клон Варна, ползвател „Одесос“ ЕООД, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, се движи със 105 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 55 км/ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743d2, снимка № 25862. Скоростта е намалена с допустимата грешка на техн. средство - 3%. Попълнена е декларация по чл. 188 ЗДвП.
Приложени
са декларация по чл. 188 ЗДвП от 30.06.2019 г. от жалбоподателя Г. А., че на дата 24.03.2019
г. автомобилът е бил управляван лично от него и декларация по чл. 188 ЗДвП от
собственика на „Одесос“ ЕООД С. А., че на 24.03.2019 г. автомобилът е бил управляван от
Г. А. Приложена е и снимка от техническото средство,
на която са отразени локацията, датата и часа на заснемане, GPS координатите и засечената скорост.
Въз
основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че нарушението е установено по несъмнен начин,
заснето е с технически изправно и годно автоматизирано техническо средство - стационарно
преносим уред за контрол на скоростта /СПУКС/, авторството на деянието е безспорно
и санкционната разпоредба е правилно приложена.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Не са
налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК.
Верен и
обоснован е изводът на въззивния съд за законосъобразност на наказателното
постановление. Доказано е, че жалбоподателят е извършил констатираното
нарушение, което е установено и заснето в съответствие с изискванията по Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Неоснователно е оплакването по касационната жалба, че
върху снимката от техническото средство не са отбелязани час и дата на
заснемане на обекта. На снимката се вижда автомобилът и ясно се чете: „Дата:
2019-03-24 15:52:05“. Измерената скорост е 109 км/ч., която е намалена с
допустимата грешка от 3%, при което превишението е 55 км/ч. По този начин е
нарушена забраната по чл. 21, ал. 1 ЗДвП за превишаване на скоростта в населено
място от 50 км/ч., като нарушението се наказва по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право на водача да управлява МПС.
В
писмените бележки, представени в касационното производство, се оспорва
качеството на жалбоподателя като нарушител. Следва да се отбележи, че
административнонаказателната отговорност е лична и субект е водачът на
автомобила, който се е движил с превишена скорост. Фактът, че този водач е бил
жалбоподателят А., е доказан от приложените декларации по чл.
188 ЗДвП.
Неоснователен
е доводът за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Такива не се
сочат и не се доказват. Районният съд е събрал относимите доказателства,
анализирал ги е и е дал аргументирани отговори на направените възражения.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 11.06.2020 г., постановено по АНД № 63/2020
г. по описа на Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/