Р
Е Ш Е Н И Е № 381
гр. Пловдив, 06.03.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти
н.с. в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Десислава Терзова, като
разгледа докладваното от съдията АНД №6854/16г.
по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№ 216055-F168564/02.09.2016г. на Директор в ТД на НАП – Пловдив, с което на „ДЕЛИВЪРИ”
ООД, ЕИК160066618, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията
в брой /ЗОПБ/, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 21 364,65лв. /двадесет и една хиляди триста шестдесет и четири
лева и шестдесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Моли съда да го отмени. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адв. Х.Х.,
които поддържат жалбата по същите съображения и прави същото искане.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт М.М., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -
дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
юридическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
За периода от 29.12.2014г. до
24.06.2015г. в гр. Пловдив служители на ТД на НАП-Пловдив извършили проверка за
установяване на факти и обстоятелства, свързани с дейността на „ДЕЛИВЪРИ“ ООД,
ЕИК160066618, представлявано от управителите - М. Д. П. и Г.Д. В.. В хода на
проверката били предприети процесуални действия по реда на ДОПК, включително
изискване на документи и писмени обяснения.
От представените на 21.05.2015г. с опис
вх.№70-00-4892/21.05.2015г. документи и писмени обяснения на М. П. било
установено, че през м. август 2014г. „Деливъри“ ООД е получило дивиденти в
размер на 2 187 900,04 лв. С Протокол от 04.09.2014г. Общото събрание на
съдружниците на дружеството взело решение част от сумата да бъде използвана за
закупуване на дълготрайни активи, а останалата касова наличност да бъде
разпределена по равно и временно съхранявана от съдружниците.
На 29.09.2014г. на М. П. от страна на
„Деливъри“ ООД е била предоставена за съхранение сума в общ размер на 872
729,29 лв. В хода на проверката
контролните органи на ТД на НАП – Пловдив установили, че на 05.01.2015г. в гр.
Пловдив М. П. предоставил в брой на дружеството част от горепосочената сума,
предоставена му за съхранение, а именно сумата от 42 729,29 лева, удостоверено
с приходен-касов ордер /ПКО/ №1/05.01.2015г., като същата сума била приета от
дружеството. За приемането на тази сума
от дружеството, било преценено от страна на проверяващите, че е в нарушение на
изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.
Резултатите от проверката били отразени
в Протокол №П-16001614062644-073-001/24.06.2015г. Въз основа на тях било
прието, че дружеството е извършило нарушение
на чл.3, ал.1,т.1 от ЗОПБ, като не е приело сочената по-горе сума, която не е
била внесена от М. Д. П. чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка
плащане към „Деливъри“ ООД.
В съответствие с чл.40, ал.2 ЗАНН до
„Деливъри” ООД била отправена покана с изх. № Д1/РД-21-2488/14.07.2015г. за
съставяне на АУАН на дата 22.07.2015г., получена на 16.07.2015г. от Л.Ц., за
която за период от 01.01.2015г. до 31.10.2015г. е била служител на „Деливъри” ООД.
На 16.07.2015г. служители на ТД на НАП
извършили посещение на адреса по местоживеене на управителя на дружеството Г. В.,
но същият не бил открит.
На 17.07.2015г. свид.Ж.И. извършила
посещение на адреса по местоживеене на управителя на дружеството М. П., но
същият не бил открит.
На посочената дата не се явил никой от
управителите на дружеството или пък друго оправомощено лице, което да подпише
съставен АУАН за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ.
Във връзка със съставяне на АУАН на
30.07.2015 г. бил проведен телефонен разговор от Ж.И. – *** в ТД на НАП
гр.Пловдив с Г.Б. – *** и *** на дружеството, която заявила, че е предала на
управителите предходни покани за съставяне на АУАН, както и че дружеството е
получило покана с изх. № Д1/РД-21-2488/14.07.2015г. За проведения телефонен разговор бил изготвен
съответен протокол №0734848/30.07.2015г.
На 10.08.2015г. било извършено още едно
посещение от служител на ТД на НАП – Пловдив по адрес на местоживеене на П.,
при което същият отновно не бил открит. Посещенията на адреса били
документирани с Протокол
№0734843/17.07.2015г., съответно Протокол №0737673/10.08.2015г.
На 13.08.2015г. било извършено посещение
от Ж.И. на складовата база на дружеството, находяща се в гр.Пловдив, бул.”Цар
Борис III Обединител” №264, където се установило лице, което заявило че е
управител на дружеството „Деливъри” ООД, но не се представило, като същото лице
напуснало обекта след проведен телефонен разговор, без да получи покана за
съставяне на АУАН на дружеството. За тези действия на служителката на ТД на НАП
бил изготвен протокол №0737675/13.08.2015г.
На 17.08.2015 г. било извършено
посещение на декларирания от „Деливъри” ООД адрес за кореспонденция в
гр.Пловдив, бул.”Цар Борис III Обединител” №37, находящ се в панаирни палати,
като от охраната било установено, че фирмата се е помещавала в палата 29, но
при посещение в сочената панаирна палата не е било установено това дружество,
като от лице извършващо ремонтни дейности в палатата е било установено, че
дружеството не се намира на адреса от 2-3 години. Тези действия на служителите
на ТД на НАП Пловдив били обективирани в Протокол №0737676/17.08.2015г.
На 19.08.2015г. в отсъствие на нарушителя
при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН, за гореописаното нарушение, срещу
„Деливъри” ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №F168564/19.08.2015
г. /АУАН/ от свид. Ж.Д.И. – *** съставяне на акта, органите на администрацията
предприели действия по връчване на АУАН /покана №Д1/РД-213559/05.10.2015г.,
изпратена по пощата до управителите на „Деливъри” ООД, покана до СК „Сити
Финанс” чрез упълномощените лица на „Деливъри” ООД Г.Б. и Д.П., посещение на
дата 27.01.2016г. на декларирания от дружеството адрес бул.”Шести септември” №264,
посещения на адресите по местоживеене на управителите на дружеството Г. В. и М.
П. на 27.01.2016г./, при които представител на дружеството жалбоподател не бил
открит за връчване на съставения АУАН.
В резултат на безуспешното издирване на
представители на дружеството жалбоподател за съставяне и връчване на съставения
АУАН на 08.02.2016г., въз основа на Доклад от актосъставителя,
административно-наказателно производство е било спряно със Заповед за спиране
на основание чл.43, ал.6 ЗАНН.
Междувременно от страна на проверяващите
при ТД на НАП-Пловдив било потърсено съдействието на ІІІ РУ на МВР-Пловдив за
осигуряване личното присъствие на М. П. за връчване на съставения АУАН, в
резултат на което на 24.08.2016г. актът е бил предявен на представляващия
дружеството М. П.. Отказът му да подпише АУАН и да получи копие от него бил
удостоверен, съгласно чл.43, ал.2 ЗАНН с подписа на свидетеля И.И.Т..
Въз основа на така съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП, с което на „ДЕЛИВЪРИ” ООД, ЕИК160066618, на
основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е
наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 21
364,65лв. /двадесет и една хиляди триста шестдесет и четири лева и шестдесет и
пет стотинки/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от показанията на свид. Ж.Д.И. – актосъставител,
свид. И.И.Т. и свид. В.Д.Р., които съдът кредитира като обективни,
последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В
качеството на свидетел е разпитана и Г.Б. – *** в дружеството, показанията на
която не опровергават приетата за установена от съда фактическа
обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
Възражението за незаконосъобразно
спиране на административно-наказателното производство и наличието на проведено
щателно издирване съдът намира за неоснователно, тъй като следва да се посочи,
че разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН изрично регламентира процедурата по спиране
на производството, но не и лицето, което следва да постанови това спиране. В
тази връзка е допустимо спирането на производството да се осъществи и от
административно – наказващия орган, а не от актосъставителя. В конкретния
случай АНО не е предприел спиране на производството без да е налице причина за
това, а едва след като е бил запознат с материалите по случая и с изготвения
подробен доклад от актосъставителя.
С разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН
законодателят е въвел изискването проверяващите органи да извършат щателно
издирване на нарушителя, преди да бъде спряно административно-наказателното
производство. В теорията липсва дефиниция на понятието „щателно издирване“, но
според трайно установената практика това са извършени действия от наказващия
орган, с които е направено всичко възможно за издирване на нарушителя.
Приложено към настоящия случай горното означава администрацията да е направила
всичко възможно за установяването на дружеството жалбоподател и въпреки това да
не е установила местонахождението му, респ. да не е успяла да му връчи чрез
някое от представляващите го лица съставения АУАН.
Установената по делото фактическа
обстановка и приложените по преписката доклади и разписки, удостоверяващи
многобройните опити на органите на НАП да издирят дружеството жалбоподател за
връчване на АУАН сочат на категоричния извод, че в случая от страна на
администрацията е било направено всичко възможно за установяването на
подлежащото на санкция лице, а то пък от своя страна очевидно е направило
всичко възможно да не бъде установено. Показателни в това отношение са
показанията на актосъставителката, която описва многобройните и различни /все
неуспешни/ опити да установи контакт както с двамата управители, така и с
упълномощеното лице Г.Б.. Налице са и писмени доказателства /протоколи/ в тази
насока, удостоверяващи неуспешните опити за издирване на дружеството нарушител.
Същите доказателства са част от административно-наказателната преписка и се
потвърждават от показанията на
актосъставителката, която принудена от обстоятелствата и излизайки от
обичайните си занимания, е демонстрирала едни завидни издирвателни умения,
въпреки всичко увенчани с неуспех. Така или иначе данните по делото,
онагледяващи положените усилия в тази насока, обосновават извода, че в случая
органите на НАП са направили всичко възможно за установяването на нарушителя
преди да пристъпят към спиране на производството по смисъла на чл.43, ал.6 от ЗАНН,
което в случая се оценя като законосъобразно.
За извършеното щателното издирване е
изготвен доклад от актосъставителя И. с предложение и мотиви за спиране на
административно–наказателното производство. Въз основа на него и останалия
доказателствен материал, подкрепящ извода за осъществено такова издирване, е
пристъпено към издаване на Заповед №181557-F 168564/08.02.2016г. на Директора
на ТД НАП Пловдив, с което е спряно АНП, за което е извършено отбелязване на
гърба на АУАН.
В тази връзка, с оглед направеното в
този смисъл възражение, следва да се посочи, че в случая производството е
спряно с изрична заповед, а издаването на отделен акт за спиране не
представлява нарушение на установеното правило от гледна точка на правната
сигурност. Спирането касае процедурата, но не по отношение нарушителя, а
относно срока за издаване на НП. Тоест, в конкретния случай, при образувано АНП
със съставяне на АУАН /при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на
нарушителя/ и потърсване на нарушителя чрез официална кореспонденция между АНО
и трети компетентни органи, самият орган може да издаде заповед за спиране. Що
се касае до възобновяването, в случая производството автоматично се е
възобновило от момента на отказа на жалбоподателя да получи препис от АУАН на
24.08.2016г., поради което е без значение обстоятелството, че в тази насока
няма изрично волеизявление. За последното, подобно изискване в ЗАНН въобще не е
предвидено. Следва да се отбележи, че липсват основания, които да обосноват
извод, че производството е било възобновено по-рано, а именно с изготвянето на
писма за съдействие до Второ и Трето РУ на МВР, доколкото тези писма не
променят обстоятелството, че представляващите дружеството лица са били в
неизвестност за ТД на НАП Пловдив до датата на изрично постановения отказ да се
получат съставените АУАН-и от М. П. на дата 24.08.2016г. Именно с оглед на това
и съдът приема, че точно на тази дата е възобновено административно
наказателното производство.
Предвид това съдът констатира,че със
Заповед №181557-F 168564/08.02.2016г. на Директора на ТД НАП Пловдив
законосъобразно е спряно административно-наказателното производство на
08.02.2016г., като от съставяне на АУАН /19.08.2015г./ до спиране на
производството са изтекли 5 месеца и 20 дена, а от възобновяването му
/извършено с отказа на жалбоподателя да получи препис от АУАН на 24.08.2016г,
съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН - след изпратена и получена покана да
се яви за съставянето му/ до издаване на НП са изтекли още 9 дни, т.е. общият
времеви период от издаване на АУАН, след спиране и възобновяване до издаване на
НП, не надвишава определения от законодателя 6-месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН,
тъй като в случая е изтекъл период от 5 месеца и 29 дни.
Съдът намира, че в случая е налице
законосъобразно спиране на производството. С ТП №1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС
се приема, че сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни. Такъв срок, следователно се
явява и шестмесечният срок за издаване на НП по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН,
който срок може да бъде спиран и прекъсван. Идеята на законодателя е
посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за
издирването на нарушителя и връчването на съставения АУАН с цел да се гарантира
защитата му в рамките на административно-наказателното производство /както е в
настоящия случай – АУАН е съставен на 19.08.2015 г., а спирането – на
08.02.2016г./.
Не се споделя и възражението за изтекъл
шестмесечен срок за издаване на НП по смисъла чл.34, ал.3 от ЗАНН. Както бе
установено и посочено по-горе, административно–наказателното производство е
законосъобразно спряно на 08.02.2016г., като общият времеви период от
съставянето на АУАН до спирането и от възобновяването до издаване на НП, е 5
месеца и 29 дни, който се явява съобразен с предвидения в закона срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН.
Предвид вида на наложената санкция глоба
/имуществена санкция/ за така констатираното нарушение и невлязлото в сила НП,
в случая не може да се приложи и абсолютната давност за преследване по смисъла
на чл.81, ал.3 от НК. С оглед невлязлото в сила наказателно постановление, в
случая е приложима давността за възбуждане на наказателното преследване, а не
тази за изпълнение на наказанията. В тази връзка, липсата на разпоредба в ЗАНН,
уреждаща абсолютната давност за наказателно преследване и съобразно съдържащите
се в т.2 на съвместното Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и
ВКС, задължителни указания относно приложението на закона, разпоредбата на чл.11 ЗАНН, препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност, регламентирана в Наказателния кодекс. Предвид това и на основание
чл.80, ал.1, т.5, вр. чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока по
чл.80, ал.1, т.5 от НК или в продължение на четири години и половина,
какъвто срок определено не е изтекъл в настоящия случай.
Съдът намира за неоснователни наведените
от жалбоподателя възражения за липса на реквизити по чл.57 ал.1 т.5 и чл.42 т.3
от ЗАНН, касаещи дата и място на извършеното нарушение. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП е посочена датата на извършване на нарушението
- 05.01.2015г., на която дата е извършено санкционираното плащане в брой към
търговско дружество „Деливъри”, удостоверено с ПКО №1/05.01.2015г. Посочено е и
мястото на извършване на нарушението – гр. Пловдив.
Не се споделя и направеното от страна на
жалбоподателя възражение за неяснота на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то, доколкото видно от даденото в АУАН и
НП описание, в достатъчна степен на конкретика и яснота е посочено какво
нарушение се твърди да е извършил жалбоподателят. Всъщност видно от жалбата,
наведените възражения по същество, а и от ангажираните доказателства, жалбоподателят
е пределно наясно какво нарушение се твърди да е извършил.
Действително в АУАН не е посочен ЕГН на
свидетеля, в присъствието на когото същият е съставен. Изискването за посочване
на ЕГН на свидетелите цели да гарантира възможността за тяхното индивидуализиране
с цел установяване, което в случая е напълно осъществимо предвид наличните
реквизити – три имена, адрес и подпис. Следователно същият е индивидуализиран
до степен, че да може да бъде установен, какъвто е и смисълът на изискването в
чл.42, т.7 от ЗАНН. Отделно от горното в случая по делото очевидно няма спор
относно самоличността на свидетеля, което допълнително обуславя
неоснователността на направеното в този смисъл възражение, доколкото така по
никакъв начин не се ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Относно възражението, че в АУАН не е
посочено чий служител е лицето, което е връчило акта на нарушителя, следва да
се отбележи, че са посочени трите имена на това лице - В.Д.Р., както и
длъжността, която същата заема – ***. Действително не е посочено, че заема
длъжност в ТД на НАП гр. Пловдив. От една страна може да се направи извод в
тази насока, доколкото не е отбелязано лицето да е служител на друго
учреждение, както и с оглед на това, че актът е бил изготвен именно от служител
на ТД на НАП гр. Пловдив. Освен това важното в случая е това, че актът е бил
връчен на нарушителя.
По същество съдът приема, че е
осъществен съставът на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1
от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10
000.00 лв. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването
на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер
50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице.
В конкретния случай в хода на делото се
установява по безспорен начин от приложените и събрани писмени доказателства,
както и гласните такива, че с действията си дружеството жалбоподател е извършило
състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе
установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
дружеството жалбоподател е приело плащане в брой на сума в размер от 42 729,29
лева, удостоверено с приходен-касов ордер /ПКО/ №1/05.01.2015г., с което
е нарушило забраната на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗОПБ. В тази връзка настоящият съдебен състав оцени като
неоснователни и възраженията по същество, касаещи характера на извършеното
предаване на парична сума.
В случая не е спорно, че на 05.01.2015г.
дружеството жалбоподател е приело от управителя си П. предадена сумата в размер
по-голям от 10 000 лева, с цел частично възстановяване на сума, което
обстоятелство се установява и от приложения към административно-наказателната
преписка приходен касов ордер /ПКО/ №1/05.01.2015г. Следва изрично да се
посочи, че този момент не е спорен, макар в сочения ордер да липсва подпис на
лицето приело парите, доколкото от показанията на свид. Б. изрично се
установява, че тя е приела сумата, изготвила е ордера, но е пропуснала да
положи подписа си в ордера. Спорен е въпросът обаче, дали предаването на тази
парична сума представлява „плащане“.
Предвид липсата на легална дефиниция на
понятието „плащане“, съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно решение
№3 от 18.05.2012г. на ВКС, касаещо периодичните плащания, според което под
„плащане” по смисъла на чл.111 „в” от Закон за задълженията и договорите следва
да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими вещи.
В случая процесната сума е била
предадена чрез ПКО
№1/05.01.2015г. Съгласно установената и приета практика на ВКС приходния
касов ордер представлява нареждане на ръководството на предприятието до касиера
да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута на вписаното
в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при плащане на пари
от касата на предприятието и се използва във възприетата от съответното
търговско дружество вътрешната организация на дейността по отчитане на
паричните средства. За да бъде доказано с приходен касов ордер извършено
плащане, е необходимо от него да се установява лицето, на което е изплатена
посочената сума, и основанието за плащането.
Предвид изложеното съдът приема, че от
обективна страна безспорно се установи, че М. П. е извършил именно плащане към
дружеството жалбоподател на стойност 42 729,29 лева, представляващо част
от сума, предадена му за съхранение, чиято стойност надвишава законоустановения
праг от 10 000 лв., на територията на Република България, което плащане не е
било осъществено чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Съдът намира, че извършеното в случая
плащане е обслужвало една-единствена цел - заобикаляне на закона с оглед
избягването на дължими такси и данъци, срещу което именно се бори ЗОПБ.
Ирелевантен се явява фактът дали процесната
парична сума е възстановена или не, както и приемането й от управителя на
дружеството. Настоящият случай касае единствено приемането от жалбоподателя на
плащането на парична сума в размер многократно надхвърлящ законоустановения
максимум от 10 000 лева за разплащания в брой.
Не се споделят възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на изключението по чл.2,
т.1 от ЗОПБ. Съгласно тази разпоредба, „Законът не се прилага при тегленето и
внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки”. В тази връзка следва
да се има предвид следното: Платежна сметка по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба
№3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти е сметка, водена на името на един или повече
ползватели на платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции.
В същата Наредба е предвидено, че преди да бъдат предоставени платежни услуги,
доставчикът на платежни услуги и ползвателят следва да сключат рамков договор,
а преди това, съгласно чл.41 от Закона за платежните услуги и платежните
системи. В достатъчен срок преди ползвателят на платежни услуги да бъде
обвързан с рамков договор или с предложение за сключване на такъв договор,
доставчикът на платежната услуга трябва да предостави на ползвателя на платежна
услуга предварителна информация относно доставчикът на платежната услуга. Нещо
повече видовете доставчици на платежни услуги могат да бъдат банки и различни
от тях. Платежните сметки, водени от банки, се обозначават с международен номер
на банкова сметка (***) ***, определени с наредба на БНБ. Платежни сметки,
водени от доставчици на платежни услуги, които не са банки, могат да се
обозначават с международен номер на банкова сметка (***) ***, определени с
наредба на БНБ. В Закона за платежните услуги и платежните системи са уредени и
всички изисквания спрямо дейността, лицензирането, предоставянето на информация
относно доставчиците на платежни услуги. От изложеното съдът формира
категоричния извод, че жалбоподателят, не отговаря на условията да бъде
доставчик на платежни услуги, в това число жалбоподателят не може да се
окачестви като ползвател по платежна сметка. По делото се установява, че
дружеството жалбоподател е приело в брой паричната сума сочена в ПКО №1/05.01.2015г.,
като впоследствие сумата е заприходена по вътрешна счетоводна сметка, която
безспорно е различна от платежна сметка, още повече далеч от понятието
„собствени платежни сметки”. Нещо повече смисълът, който се влага в чл.2, т.1
от ЗОПБ, относно собствени платежни сметки, е случаят, в който титуляр от един
или няколко ползвателя на повече от една платежна сметка в един доставчик на
платежни услуги, негови представители или клонове, с възможност за извършване
на платежни операции между двете страни – титуляр и доставчик.
Следва да се отбележи и това, че не се
установява съхранението на предадената от дружеството на М. П. парична сума да се
е извършвало в касата на дружеството. В показанията си свид. Б. посочва, че не
знае къде М. П. е съхранявал сумата, предоставена му за това от дружеството.
Това, което тя заявява е, че сумите, които са били предадени на съдружниците може
да са били съхранявани в касата, намираща се в ***, нает от дружеството. От
една страна тя не може да каже дали това е било така, а от друга, тази каса не
се е водила на дружеството като дълготраен актив. *** на дружеството се е намирала
в стаята, в която е работило материално-отговорното лице К.П.. Предвид горното
и доколкото не се ангажираха каквито й да било доказателства, от които да се
установява, че П. е съхранявал сумата в каса на дружеството, следва да се приеме,
че е взел тази сума на съхранение при себе си, което от своя страна е било
основание връщането на сумата на дружеството да се извърши по банков път.
В конкретния случай установеното
административно нарушение е било подведено под материалната норма на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗОПБ. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗОПБ, който извърши или допусне извършването
на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер
50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. В
конкретния случай общия размер се явява 42 729, 29 лева, следователно
правилно в случая е била определена глоба в размер на 21 364, 65 лева,
който се явява 50 % от 42 729, 29 лева. Ето защо и в тази част не е налице
основание за ревизиране на обжалваното наказателно постановление.
Не са налице основания извършеното от
жалбоподателя нарушение да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид обществената опасност на нарушението, което не разкрива признаци,
които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение
с други нарушения от същия вид. Тъкмо обратното, в случая обществената опасност
на нарушението е значително по-висока с оглед размера на платената в брой
парична сума, с която значително се превишава законоустановения праг от 10 000
лв.
По изложените съображения,
предвид липсата на
основания за отменяване
или изменяване на
наказателното постановление, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/
№216055-F168564/02.09.2016г. на Директор в ТД на НАП – Пловдив, с което на
„ДЕЛИВЪРИ” ООД, ЕИК160066618, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 21 364,65лв. /двадесет и една хиляди триста шестдесет и
четири лева и шестдесет и пет стотинки/ за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ