№ 9487
гр. София, 11.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110144165 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, като искания за изменение на решението в
частта за разноските са постъпили и от двете страни.
В подадената от представлявалия безплатно ищеца процесуален представител адвокат Д. К.
молба са изложени оплаквания, че съдът неправилно не е присъдил в полза на адвоката по
реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 894,39 лева.
Счита, че ответникът е станал причина ищецът да образува пет отделни производства в СРС
и поведенито на дружеството не следвало да бъде толерирано. В тази връзка ангажира
доводи, че не е могъл да знае, че ответникът ще признае исковете, като отрича да е налице
злоупотреба с право. Счита, че липсата на фактическа и правна сложност на спора не следва
да е аргумент при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Иска
от съда да съобрази измененията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, в сила от 04.11.2022 г. Заявеното искане е в полза на адвоката да се
присъди разликата над сумата от 400 лева до размера от 894,39 лева.
Не е постъпил отговор на това искане от страна на ответника ..
Постъпило е искане за изменение на решението в частта за разноските и от насрещната
страна - ответното дружество. Със същото страната излага съображения, че съдът не е
следвало да присъжда адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на
страната, като счита, че поведението на процесуалния представител на ищеца е в разрез с
адвокатската етика, а съдът не би следвало да го поощрява. Искането е решението да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. К. сумата от 400 лева -
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Постъпил е отговор от адвокат К., с който е заявено, че подаденото искане се поддържа, като
счита, че молбата, подадена от ответника по този процесуален ред е показателна за
"манталитета на дружеството монополист".
Софийски районен съд, като взе предвид изложените в исканията на страните по чл. 248, ал.
1
1 ГПК доводи, приема следното:
Исканията са постъпили в срок, от легитимирани страни, доколкото от страна на
процесуалния представител на ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК, а ответникът иска
изменение на присъдени в полза на насрещната страна разноски. Разгледани по същество,
исканията на страните са неоснователни, като съображенията за това са следните:
С постановеното по делото по реда на чл. 237 ГПК решение съдът е изложил съображения
във връзка с доводите на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК, както и във връзка с наведените
съображения за образуването на отделни производства с един и същ предмет за различни
периоди от време. Същите не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение и във връзка със
съображенията, ангажирани с подадените искания за изменение на решението в частта за
разноските, първоинстанционният съд намира за необходимо да посочи още и следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната
от него правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗА, когато
насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.
В конкретния случай присъденият размер на адвокатското възнаграждение на адвоката за
осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА е съобразено с
всички посочени в мотивите на съдебното решение обстоятелства, с обема на извършените
процесуални действия, с липсата на фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че решението се постановява по реда на чл. 237 ГПК. Съдът намира, че
след като разпоредбата на ал. 2 на чл. 38 ЗА го овластява да определи размера на
адвокатското възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ, съдът не е обвързан
от искането на адвоката, съдържащо се в списъка по чл. 80 ГПК, като в тази връзка не са
налице основания съдът да преразгледа становището си, намерило израз в съдебния акт,
чието изменение се иска.
Що се отнася до доводите на ответника, съдът следва да отбележи, както е посочено и в
мотивите на решението, че при определяне на адвокатското въъзнаграждение, присъдено в
полза на адв. К., са взети предвид останалите образувани производства по предявени от
ищеца отрицателни установителни искове срещу ответника, като не е налице основание
съдът да ревизира преценката си и да отмени решението в частта, с която в полза на
адвоката е присъдено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения заявените от страните искания следва да се оставят без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, вх. № 13330/18.01.2023 г., подадено на 13.01.2023 г. от
адвокат Д. К., осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца в
2
първоинстанционното производство за изменение на решение № 16/03.01.2023 г.,
постановено по делото, в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане, вх. № 6328/10.01.2023 г., подаденот от . за изменение на
решение № 16/03.01.2023 г., постановено по делото, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3