№ 194
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Роси Михайлова
като разгледа докладваното от Роси Михайлова Въззивно гражданско дело №
20201100509803 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.НА Р.Б. срещу решение №
156954/22.07.2020 г., постановено по гр. д. № 64732/2019г. по описа на СРС,
ГО, 125 състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца А.А. П.
осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за
сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до плащането,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато и
поддържано от П.НА Р.Б. обвинение в извършване на престъпление по чл.
123 НК по НОХД № 3913/2017 г. на СГС, 5 състав, както и за сумата от 6200
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени
адвокатски хонорари по ДП № 195/2015 г. по описа на СО - СГП, по НОХД №
3913/2017 г. по описа на СГС и по ВНОХД № 127/2019 г. по описа на САС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят счита, че
в конкретния случай по делото не било установено по несъмнен начин
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да се намират в пряка
причинна връзка с повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение.
Съдът не обсъдил в достатъчна степен възраженията на ответника, като
неправилно индивидуализирал размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Сочи, че СРС не обсъдил възражението по чл. 5
1
ЗОДОВ, направено с отговора на исковата молба. Счита, че съдът не е
съобразил и възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения,
заплатени от ищеца на неговия процесуален представител в хода на
наказателното производство, като в резултат от това осъдил Прокуратурата
да заплати на ищеца сумата от 6200 лв. като обезщетение за имуществени
вреди. Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли изцяло претенциите на ищеца, а в условията на евентуалност
моли да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения, като
съобразно изхода от спора се измени решението на СРС и в частта за
разноските.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство А.А. П., чрез адв. В.П., с пълномощно
към отговора, с който жалбата се оспорва. Излагат се подробни съображения
за неправилност на доводите на въззивника и се поддържа, че
първоинстанционното решение, в частта, с която предявените искове са
уважени, е законосъобразно и правилно. Обръща се внимание, че
повдигнатото и поддържано от ответника обвинение е било за тежко
престъпление, че наказателното производство е продължило относително
дълго във времето, както и че делото е било със значителна фактическа и
правна сложност, с оглед което правилно съдът е определил размерите на
присъдените обезщетения. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
С оглед съдържанието на въззивната жалба, предмет на обжалване е
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от
ищеца А.А. П. осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва от
08.11.2019 г. до плащането, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от повдигнато и поддържано от П.НА Р.Б. обвинение в извършване на
престъпление по чл. 123 НК по НОХД № 3913/2017 г. на СГС, 5 състав, както
и за сумата от 6200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
заплатени адвокатски хонорари по ДП № 195/2015 г. по описа на СО - СГП,
по НОХД № 3913/2017 г. по описа на СГС и по ВНОХД № 127/2019 г. по
описа на САС.
В останалата необжалвана част, в която са отхвърлени предявените от
А.А. П. против П.НА Р.Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над уважения размер от 8000 лева до пълния предявен
размер от 10000 лева и иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди – заплатени адвокатски хонорари по ДП № 195/2015 г. по описа на СО
– СГП, по НОХД № 3913/2017 г. на СГС и по ВНОХД № 127/2019 г. по описа
на САС – за горницата над уважения размер от 6200 лева до пълния му
предявен размер от 10400 лева, решението е влязло в сила.
2
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се
обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Тъй като СРС е
обсъдил пълно и задълбочено установената по делото фактическа обстановка,
както и същата не се оспорва с въззивната жалба, въззивният съд не намира за
необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към въззивното оспорване.
Отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ може да бъде
реализирана при наличието на следния фактически състав: спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер; същият да е
оправдан с влязла в сила присъда или образуваното наказателно производство
да е било прекратено с влязъл в сила акт на Прокуратурата поради това, че
деянието не е било извършено от лицето или че извършеното деяние не
съставлява престъпление; да е претърпял вреда /вреди/ и между незаконното
действие на правозащитните органи /обвинението/ и вредите да е налице
причинно-следствена връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказването на
посочените елементи от фактическия състав е в доказателствена тежест на
ищеца, тъй като той е страната, която се ползва от тяхното положително
установяване.
Размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди,
които се намират в причинна връзка с проведеното наказателно преследване
на ищеца, който впоследствие е бил оправдан, следва да бъдат определени в
съответствие с възприетия принцип на чл. 52 ЗЗД за справедливост.
Обезщетението следва да е съразмерно на претендираните вреди, като се
съобразяват всички фактори, които са от значение за неговото определяне
като продължителност на наказателното производство, характер, вид и тежест
на деянието, дали лицето е привлечено към наказателна отговорност за
умишлено деяние, отражението на воденото срещу него наказателно
производство в живота му.
Настоящият състав не споделя констатацията на първоинстанционния
съд за наличието на причинна връзка между развилото се белодробно
усложнение вследствие на прекарана от ищеца вирусна инфекция и воденото
срещу него наказателно производство. Според приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ и уточненията на вещото лице,
направени при разпита му пред първоинстанционния съд, за такъв тип
белодробно заболяване допринасят фактори като лоши битови условия,
3
небалансирано авитаминозно хранене, хронични интоксикации като
тютюнопушене, алкохолизъм, нервно психично напрежение и хроничен
стрес, при който имунната система отслабва и може да се развие по-тежко
заболяване. От доказателствата по делото не се установява по категоричен
начин, че именно воденото срещу ищеца наказателно преследване се намира
в причинна връзка с развилото се белодробно заболяване, което е претърпял.
По отношение на твърдението на въззиваемата страна-ищец, че
вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, е развил
заболяването „захарен диабет“, първоинстанционният съд е направил
правилен извод, че от доказателствата по делото не се установява причинна
връзка между проявата на заболяването и наказателното преследване срещу
А.П., тъй като според заключението на изготвената по делото СМЕ
заболяването е от наследствен тип и проявлението му би могло да се отключи
под влияние на множество различни фактори – генетична предразположеност,
наследственост, затлъстяване.
Интензитетът на приложената спрямо А.П. процесуална принуда е бил
нисък, доколкото по отношение на него през времетраенето на наказателния
процес е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“,
изразяваща се в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Наказателното производство се е развило в разумен срок с оглед вида и
сложността на делото, като от момента на предявяването на П. на
първоначалното постановление за привличане като обвиняем на 17.01.2017 г.,
когато е узнал за повдигнатото му обвинение и е започнал да живее с
притесненията на лице, срещу което се води наказателно преследване, до
приключването на производството пред въззивния съд с влязъл в сила
съдебен акт е изтекъл период от около две години и половина, без да е налице
забавяне на производството, предизвикано от поведение на компетентните
държавни органи. Видно от приложената по делото справка, оправдателната
първоинстационна присъда на П. е потвърдена с решение на САС, което не е
обжалвано в установения от закона срок и е влязло в законна сила на
24.08.2019 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел К. се установява, че
П. е изпитвал притеснения и стрес вследствие на повдигнатото му обвинение
и последвалото му привличане към наказателна отговорност, като същият е
бил необщителен и напрегнат.
С оглед всичко изложено до момента и изискването за справедливост,
при съобразяване на всички фактори, от значение за определяне на размера на
обезщетението като вид и тежест на повдигнатото обвинение, което е било за
престъпление извършено по непредпазливост, продължителността на
производството, интензитетът на процесуална принуда и отражението в
4
живота му, при съобразяване изложените по-горе изводи за доказаните
неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с воденото срещу П.
наказателно преследване, настоящият състав намира, че справедливото и
съответно на претърпениете неимуществени вреди обезщетение следва да се
определи в размер на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на П. е
присъдена сумата над 5 000 лева до присъдените от първоинстанционния
съд 8 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и потвърдено в частта, в която искът е уважен до
сумата от 5000 лева..
По отношение на присъдените в полза на А.П. имуществени вреди в
обжалваната част на първоинстанционното решение настоящият състав
намира следното:
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между А.П. и адв. П., се установява, че е уговорено възнаграждение
за досъдебното производство в размер на 400 лева, за което адвокатът е
удостоверил в договора за правна помощ, че е изплатено в брой. В
първоинстанционното наказателно производство е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен с адвокат П., в който е вписано „за
всички инстанции“, уговорено е възнаграждение в размер на сумата от 5 000
лева и е посочено, че същото е платено в брой. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие за въззивното производство, отново е
бил уговорен и заплатен хонорар в размер на 5000 лева.
По отношение на заплатения от А.П. адвокатски хонорар в размер на
5000 лв. за първоинстанционното производство, настоящият състав намира,
че въззиваемеят не е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатския хонорар с оглед интензитета на процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът следва да положи при
осъществяването на защитата. Действително повдигнатото на П. обвинение е
било за тежко престъпление, извършено поради непредпазливост, но
адвокатски хонорар, надвишаващ повече от шест пъти предвидения минимум
в Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, превишава
съществено разумния и обичайния хонорар на дължимото възнаграждение.
Изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То следва да остане в тежест на неположилия
дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото
поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. При
определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващо
изплатено адвокатско възнаграждение в наказателния процес по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ по възражение на ответника са приложими
правилата на чл. 5 от ЗОДОВ, според която разпоредба, когато пострадалият е
допринесъл за настъпването на вредата със своето процесуално поведение,
5
обезщетението следва да бъде намалено.
Според задължителите указания на ТР № 1 от 11.12.2018 г. по т. д.
№ 1/2017 г. на ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
Настоящият състав намира, че обезщетението за имуществени вреди
за първоинстанционното производство следва да се определи в размер на
1000 (хиляда) лева, определени при съобразяване на минималния размер на
адвокатското възнаграждение при обвинение за престъпление, за което се
предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода, съобразно
Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а именно 800 лв., както и при съобразяване броя на проведените съдебни
заседания и обема на събираните в хода на съдебното следствие
доказателствени материали. Надвишаващият тази сума размер на платено
адвокатско възнаграждение от П. в общ размер на 5000 лева не се намира в
причинна връзка с незаконното обвинение и разумния хонорар за защита във
връзка с него. По отношение на адвокатския хонорар, заплатен от П., за
адвокатска защита по време на досъдебната фаза от производството,
настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че същият е
определен в разумен размер, който се намира в причинна връзка с
повдигнатото на П. незаконно обвинение, поради което в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено обезщетение и за тази сума.
По отношение на заплатения адвокатски хонорар за въззивната
инстанция, разглеждала наказателното дело, в размер на 5000 лева,
настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че
съответен на фактическата и правната сложност на делото е минималният
размер на адвокатско възнаграждение от 800 лева.
При сумирането на приетите от настоящия състав за намиращи се в
причинна връзка с повдигнатото от Прокуратурата на А.П. обвинение
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер
на 400 лв. за досъдебното производство, 1000 лв. за първоинстанционното и
800 лв. за въззивното, общият размер на доказаните имуществени вреди,
вследствие на незаконното обвинение, възлиза на сумата от 2200 (две хиляди
и двеста) лева.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част, в която в полза на А.П. е присъдено
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от
2200 лева и отменено за разликата над тази сума до уважения от
първоинстанционния съд размер на иска за сумата от 6200 лева.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
първоинстанционният съд е направил правилен извод, че следва да присъди в
6
полза на А.П. законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на присъдените суми.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в необжалваната
част, в която е отхвърлен предявеният от А.А. П. против П.НА Р.Б. иск за
неимуществени вреди за горницата над 8000 лв. до пълния предявен размер
от 10000 лева, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А.А.
П. против П.НА Р.Б. за имуществени вреди за горницата над 6200 лева до
пълния предявен размер от 10400 лева.
По разноските пред СРС: С оглед изхода на делото, съразмерно с
уважената част на иска, в полза на въззивника ищец се дължи сумата в размер
на 462,35 лева за разноски в първоинстанционното производство, като
решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на А.А. П. са
присъдени разноски над сумата от 462,35 лева до присъдените с
първоинстанционното решение разноски в размер на 911,86 лева.
По разноските пред СГС : С оглед направеното искане за присъждане
на разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част на
исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира за основателно възражението на
Прокуратурата за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от въззивника, тъй като делото не се характеризира с правна и фактическа
сложност. Ето защо при определяне на разноските, които следва да се
присъдят на въззивника следва да се изхожда от минималното адвокатско
възнаграждение, определено съобразно с Наредба № 1 от 2009 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, в размер на 956 лв., като съобразно
с изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на въззивника следвяа
да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 484,73 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 156954/22.07.2020 г., постановено по гр. д. №
64732/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, в частта, с която е уважен
предявеният от ищеца А.А. П. против П.НА Р.Б. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за сумата над 5 000 лева,
ведно със законната лихва от 08.11.2019 г. до плащането, до присъдените от
първоинстанционния съд 8 000 лева, , ведно със законната лихва от
08.11.2019 г. до плащането , представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато и поддържано от П.НА Р.Б. обвинение
в извършване на престъпление по чл. 123 НК по НОХД № 3913/2017 г. на
СГС, 5 състав,
ОТМЕНЯ решение № 156954/22.07.2020 г., постановено по гр. д. №
7
64732/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав в частта, в която в полза на
А.П. е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди за
разликата над сумата от 2200 лева до уважения от първоинстанционния
съд размер на иска за сумата от 6200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди - заплатени адвокатски хонорари по ДП № 195/2015 г. по
описа на СО - СГП, по НОХД № 3913/2017 г. по описа на СГС и по ВНОХД
№ 127/2019 г. по описа на САС.
ОТМЕНЯ решение № 156954/22.07.2020 г., постановено по гр. д. №
64732/2019г. по описа на СРС, ГО, 125 състав в частта, в която П.НА Р.Б. е
осъдена да заплати на А.А. П. сумата над 462,35 лева до присъдените с
първоинстанционното решение разноски в размер на 911,86 лева за сторени в
първоинстанционното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част,
включително в частта за разноските, присъдени в полза на А.А. П. до размер
на сумата от 462,35 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. ******* на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, да заплати в полза на А.А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „************** сумата от 484,73 лева, представляваща разноски,
сторени във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в необжалваната част, в която е
отхвърлен предявеният иск от А.А. П. против П.НА Р.Б. за неимуществени
вреди за горницата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 10000 лева,
както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А.А. П. против
П.НА Р.Б. за имуществени вреди за горницата над 6200 лева до пълния
предявен размер от 10400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8