Определение по дело №997/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 624
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20203100600997
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 62421.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Петър Митев

Красимир Г. Гайдаров
Секретар:Елка К. Колева
Прокурор:Радослав Богомилов Лазаров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно частно
наказателно дело № 20203100600997 по описа за 2020 година
Производството в днешното съдебно заседание се провежда чрез
видеоконферентна връзка със задържаното лице, което се намира в ГД „ИН“ Сектор
„Арести” - Варна и има постоянна връзка със състава на съда и страните, в частност
прокурора, защитника, респективно съдът също има пряк и непосредствен контакт със
задържаното лице.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Й. М. , редовно призован, явява се лично и с адв.
Александър Атанасов, назначен за служебен защитник в хода на ДП и приет от съда от
днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. АТАНАСОВ: Да се даде ход на делото.
ОБВ. МЕТОДИЕВ: Чувам и виждам състава на съда, прокурора и адвоката си. Да
се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че нe са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Няма да соча други доказателства.
АДВ. МИХАЙЛОВ: Уважаеми окръжни съдии, от името на подзащитния ми моля
да не уважавате протеста.
Страните заявиха, че няма да сочат други доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам внесения частен протест, с
аргументите, които са изложени в него. Желая да акцентирам върху няколко обстоятелства.
На първо място, бих искал да подчертая, че процедурата по контрол върху мярката за
неотклонение ”Задържане под стража” изисква освен преценка на всички обстоятелства по
делото, по силата на елементарната логика да е налице промяна в обстоятелствата по
делото която да налага вземането на ново решение от страна на решаващия орган, в случая
от съда. Това е така, защото е логически абсурдно при едни обстоятелства един и същ орган
да взема две противоположни решения, веднъж да задържи лицето, респективно тази мярка
е била потвърдена, втори път да го освободи, пък и било и то под домашен арест с
електронно наблюдение, което в случая е абсолютно без значение. На тази теза стъпва и
колегата от Районна прокуратура, че няма обстоятелства, които да налагат ревизия на
взетото от съда решение, а защитата се позовава на изтеклия период от време, като твърди,
че това е новото обстоятелство. Само, че безспорно изтеклия период от време би могъл да
бъде ново обстоятелство, само чрез моя прочит на закона и аз ви моля да го възприемете, е
единствено и само ако е изтекъл преклузивния срок за мярка за неотклонение ”Задържане
под стража”, визиран в същия този процесуален закон. Във всички останали случаи времето
според мен не би могло да бъде онова ново обстоятелство, което да налага промяна на
решението, защото времето се използва за провеждане на разследването. И тук е
следващата ми забележка по отношение мнението на съда. Тук е следващия ми аргумент
против изложеното от съда. Съдът преценява, че видите ли от момента на задържането в
продължение на три месеца или колкото точно са изминали от този момент с обвиняемия не
се било работило. Безспорно в практиката се налага един подобен жаргон, който е
абсолютно безсмислен и аз ви моля да прецените това точно така, защото какво означава да
се работи с едно обвиняемо лице, когато той е изразил позицията си по отношение на
наказателния процес и когато се събират други доказателства, в случая ДНК експертиза.
Безспорен факт е, че ДНК експертизата изисква процесуално време, безспорен факт е,
видно от събраните по делото доказателства, че след получаване на нейното заключение, ще
се предприемат стъпки за финализиране на производството. Доколкото не е изтекъл
преклузивния срок за задържане и доколкото липсват нови обстоятелства, които да налагат
ревизия на мнението на съда, изключая изтеклия период от време който се твърди от
2
защитата и доколкото, отново повтарям, юридическия нон сенс със задържания не се работи
и затова ще го пуснем, е налице сред аргументите на съда, аз ви моля да отмените това
определение и да потвърдите задържането под стража на обвиняемия.
АДВ. АТАНАСОВ: Уважаеми окръжни съдии, аз от своя страна, за разлика от
представителя на държавното обвинение ще изразя становище, че считаме, че
протестираното определение на ВРС, с което е била изменена мярката за неотклонение на
моя подзащитен в „Домашен арест“ с електронно наблюдение е правилно, законосъобразно,
обосновано и не на последно място мотивирано, докато частния протест срещу това
определение категорично заявявам, че освен, че е неправилно и незаконосъобразно,
съдържанието му е категорично е изпълнено с логически противоречия, убеден съм, че вече
сте запознати с това и затова съвсем накратко ще ги изброя и най-вече нецелесъобразно. На
първо място, в съдържанието на протеста прокурорът от Районна прокуратура – Варна,
описвайки фактическата обстановка по воденото ДП, още на първа страница посочва, че
лицето Андрей Методиев е бил привлечен към наказателна отговорност на 07.07.2020 г.,
факт, който обаче е в крещящо противоречие със събраните материали по ДП. Андрей
Методиев е бил привлечен към наказателна отговорност на 07.06.2020 г., а на 07.07.2020 г.
е извършено последното процесуално следствено действие по това досъдебно производство
изобщо, като тази прословута експертиза, за която прокуратурата говори в съдържанието на
протеста и многоуважаемият от мен представител на държавното обвинение в днешно
съдебно заседание също набляга на нея, първо изразявам становището, че беше абсолютно
излишна за назначаване, но така е преценил водещият разследването, на следващо място,
същата е била назначена на 17.06. и от 07.07., до настоящия момент, вече два месеца и
няколко дни е налице пълно бездействие по събиране на доказателства по воденото ДП.
Всички необходими процесуално следствени действия са били извършени, така, както е
изложено в протоколното определение и в протеста, разпитани са всички установени
свидетели, някои от тях и пред съдия, като по този начин категорично е бламирана
възможността на обвиняемото лице, ако му бъде изменена мярката за неотклонение по
някакъв начин да въздейства на хода на разследването по ДП.
На следващо място, безспорно установено е, че лицето е с чисто съдебно минало,
бил е осъждан в миналото и е реабилитиран. Прокуратурата и в протеста, и в протокола, с
който съм убеден, че сте запознати, твърди, че по отношение на Андрей Методиев е било
налице осъждане по НАХД № 1507/2018 г. на ВРС по УБДХ. Продължавам да твърдя, че в
кориците на делото такова осъждане няма, нито в бюлетина за съдимост има такова
отбелязване, нито има представени писмени доказателства, визирам това решение, за което
се говори, че по отношение на Методиев е налице токова осъждане и се вадят някакви
характеристични данни за него.
На следващо място, налице е постоянен адрес и местоживеене, семейния му статус,
обстоятелството, че майката на децата му ги е напуснала и в момента и двете му деца са
отглеждани от роднини, но които са абдикирали от тяхното отглеждане към настоящия
3
момент. Подробни данни и доводи сме изложили и пред първоинстанционния съд и той ги е
коментирал в определението, което е на въззивен контрол пред вас. Отделно, пълна липса на
други висящи и наказателни производства и криминалистични регистрации. От ден първи от
момента на привличането му като обвиняем на 07.06.2020 г. Методиев е направил пълни
самопризнания в качеството му на обвиняем в присъствието на тогавашния си защитник,
като в голяма степен същият е способствал за разкриване на обективната истина по делото,
призвана вината си, съжалява за стореното, така, че никога от началото на това ДП защитата
не е твърдяла, че е налице обоснованото предположение за авторството. Такова нещо никога
не сме коментирали и не сме твърдели. Единственото, за което защитата работи по това ДП
е докато се изчаква заключението на тази ДНК експертиза, назначена на 17.06., и
първоначално трябваше да бъде готова до края на юли, после до края на август, сега
изчакваме до 15-ти октомври, търпяната мярка за неотклонение от обвиняемия Методиев да
бъде променена в „Домашен арест“ и то в точно такъв вид, който адекватно би обслужил
както целите на мерките за неотклонение, а от друга страна би обслужила целите на
воденото ДП и би осуетила възможността да повлияе хода на разследването и би обезпечила
явяването му при разглеждане на делото по същество.
Прокуратурата в днешно съдебно заседание изразява в пледоарията си становище,
че нямало настъпили нови обстоятелства. Аз обаче правя трактовка, малко по-различна от
изложената от държавното обвинение, че именно в настоящия случай, времето на търпене
на тази мярка за неотклонение вече четвърти месец се явява ново обстоятелство, тъй като
личният интерес към настоящия момент вече започва да взема превес над обществения
такъв и безспорно това време е било необходимо до настоящия момент за събиране на
доказателства и допълване на доказателствения материал по делото. Да, така е, но от 07.07.
насам, видно от събраните доказателства не се работи абсолютно нищо по делото.
Единственото му движение е, че само се чака заключението на тази експертиза от Бургас,
която не се знае кога ще дойде.
Моля да оставите без уважение протеста на ВРП срещу определението на ВРС и
потвърдите същото като правилно и законосъобразно.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, противопоставянето на
личен и обществен интерес, доколкото ми е известно би могло да намери място в процедура
по Закона за достъп до обществена информация, но не и в НК. Така, че да говорим, че след 4
месеца арест личния интерес обвиняемия да бъде освободен надделява над обществения
интерес той да бъде задържан е също такъв нон сенс, какъвто да говорим, че по делото не се
работи, защото, не зная какво трябва да правим, може би трябва да извеждаме обвиняемия и
да го разпитваме отново и отново, за да работим по делото или да преразпитваме свидетели.
Назначена е експертиза, нейното заключение се изчаква. Какво друго трябва да се работи аз
не зная и защитата не дава отговор на този въпрос. Разбира се, защитата не е длъжна да дава
отговор на този въпрос, но възраженията, която тя навежда според мен са неоснователни.
Отново повтарям, личен и обществен интерес в диспозиция на наказателния процес на мене
4
не ми е известно да е обсъждано в този контекст.
Това, че лицето е реабилитирано, безспорно заличава последиците на осъждането,
т. е. спрямо него не могат да бъдат квалифицирани евентуално деяния като рецидив и т. н.,
но то не заличава факта на извършените в миналото престъпления, доказано с влязла в сила
присъда. Именно факта на извършените в миналото престъпления, доказани с влязла в сила
присъда е онзи, който мотивира прокуратурата да твърди обстоятелства, възразявани от
защитата.
На последно място се наведе от защитата затрогващия аргумент за наличието на
деца без родителска грижа над себе си. Нека да разсъдим реално, как един човек под
домашен арест, който не може да отиде до магазина да купи мляко и хляб, ще се грижи за
децата си, който не може да работи, който просто трябва да си стои в къщи. Така, че и този
аргумент за мен е предназначен да въздейства върху емоциите на хората, но е и да поражда
последици, но ние трябва да отсъдим с разума си и аз ви моля да отмените определението на
първоинстанционния съд.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Ако може да съм в домашен арест. Имам болно дете. Съжалявам
за това, което съм го направил.
Съдът дава на обвиняемия
ПОСЛЕДНА ДУМА

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да ми се потвърди мярката.
Съдът, след съвещание, като взе предвид становищата, наведени от страните и
обстоятелствата по делото, намери за установено следното:
Със съответно определение, постановено по ЧНД № 3520 на ВРС е била разгледана
мярката за неотклонение по реда на чл. 65 в НПК на задържания под стража А. Й. М. ,
обвиняем по ДП № 2210 на Четвърто РУ на МВР.
Съдът установи, че промяна във фактическите обстоятелства по делото няма, лицето е
привлечено като обвиняем по чл. 129, ал. 2, вр. чл. 20 от НК, което е тежко, умишлено
престъпление. Мярката за неотклонение, която е била взета на 09.06.2020 г. от ВРС е била
законосъобразна, както и е правилен извода на съда относно обоснованото предположение
за авторството на деянието, предвид събраните по делото доказателства.
Районният съд, за да измени мярка за неотклонение от ”Задържане под стража” в
„Домашен арест“ чрез контрол чрез средства за електронно наблюдение е приел, че
производството се движи в законовите срокове, но от 07.07.2020 г. не са извършвани
никакви процесуално следствени действия по ДП.
5
Настоящият състав прие, че в първоначалните и неотложни следствени действия и
след привличането и на Андрей Методиев и на другото лице като обвиняеми лица са
извършени твърде много следствени действия. Делото е към своя край практически и се
очаква единствено извършването на ДНК експертиза. Следователно делото следва своя ход
и няма органа за разследване и досъдебния орган нямат никакво задължение да извършват
каквито и да е действия с обвиняемите лица, освен когато данните и фактите по делото
налагат това. На този етап са били извършени още тогава разпознавания, при които е
установено авторството на деянието. Не без значение е обстоятелството, че деянието е
извършено в едно село, където хората се познават, това е Синдел. Същевременно с това
пострадалият е с две средни телесни повреди, за което има назначени съдебно медицински
експертизи. Безспорно е установено, че по делото има свидетел очевидец, който е
непълнолетен и именно факта, че по делото е приложена изключително негативна
характеристика и на този обвиняем и на другия обвиняем като лица, които не спазват
обществения ред и спокойствие, като лица, които участват в сбивания, особено след
употреба на алкохол, съдът намира, че тази мярка за неотклонение е неподходяща, която е
наложил районния съд и следователно мярката ”Задържане под стража” следва да бъде
оставена в сила, т. е. да се измени определението на Районния съд от „Домашен арест“
отново в ”Задържане под стража”. Междувременно ежемесечно се е гледала мярка за
неотклонение от ”Задържане под стража” за този подсъдим и промяна във фактическите
обстоятелства или в здравословното състояние на същия не са наведени като аргументи.
Следователно, промяна на обстоятелствата няма, делото се движи в сроковете по чл. 63 от
НПК и следователно не се налага изменението на мярката за неотклонение.
С оглед данните за личността на обвиняемото лице, съдът продължава да счита, че е
налице опасност при изменение на мярката за неотклонение същият да въздейства върху по-
лабилни лица, които са свидетели по делото и в тази насока има достатъчно доказателства,
които се състоят не само в съдимостта на обвиняемото лице, а и в характеристичните данни
за него и за неговият съпроцесник. С оглед именно на това съдът счете, че подходящата
мярка за неотклонение към този момент е ”Задържане под стража”.
Колкото до съображенията, които навежда защитата, че има постоянен адрес на
местоживеене и деца, които имат нужда от родителска грижа, то съдът счита, че именно на
постоянния адрес е извършено престъплението, независимо от наличието на деца, а в случай
на необходимост от родителска грижа, за тези деца има съответен ред по НПК, където може
да бъдат настанени чрез съответните социални служби и службите за закрила на детето в
случай на необходимост от тяхното отглеждане. При тези характеристични данни за
обвиняемото лице и при тази мярка, която е постановил районния съд такива грижи за деца
са абсолютно неадекватни при този липсващ достатъчен родителски капацитет. Ето защо,
съдът смята, че съдът смята, че подходящата мярка е тази, която търпи в момента лицето, а
тя е именно ”Задържане под стража”.
6
По изложените съображения, въззивният състав на основание чл. 65, ал. 8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 29/09.09.2020 г. по ЧНД № 3520/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, като
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на А. Й. М. , с ЕГН:
**********, обвиняем по ДП № 2210/2020 г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР –
Варна от „Домашен арест“ в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 13.30 ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7