№ 245
гр. Севлиево, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100979 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С. Д. М., ЕГН **********
срещу Р. И. Ц., ЕГН ********** с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен за
постановяване на мерки за лични отношения с малолетния й внук И.Д.С., съгласно
посоченото в исковата молба.
Ищцата твърди, че е баба на малолетния И.Д.С.. Сочи, че в началото на януари
2024 г., майката на детето се изнесла от апартамента, където живеела със сина на
ищцата и от тогава ищцата не можела да се среща с внука си. Излага съображения, че
е в интерес на детето да има лични отношения с баба си. Искането към съда е да бъде
определен подходящ режим на лични контакти на бабата с детето.
В дадения от съда едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Р. И. Ц., в който оспорва твърденията в исковата молба. Поддържа, че не е
препятствала контакта на бабата с детето, но настоява това да се случва на детската
площадка в нейно присъствие, тъй като детето не е оставало на саме с баба си или с
баща си и това би довело до неприятни за него последици. Сочи, че детето е със
забавено развитие в двигателната и сензорната дейност и единствените хора, при
които се чувства спокойно са родителите на ищцата. Твърди, че на детето е
необходима специализирана помощ за социализация.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото
съгласно чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а и видно от представеното удостоверение за родствени
връзки от 15.09.2023 г. на Община Севлиево, ищцата е баба на детето И.Д.П., а
ответницата негова баба по бащина линия.
По делото е представена оценка на детето И.Д.П. в областта на развитие по
проект „Равен шанс за всички“, съгласно чието заключение детето изостава спрямо
1
календарната си възраст в познавателното, в езиковото и в емоционалното-социално
развитие. В двигателно отношение се наблюдават затруднения или дефицити – както в
общата, така и във фината му моторика. Посочено е, че е необходимо оказване на
комплексна психологична и логопедична подкрепа, както и редовно посещаване от
детето на детско заведение с оглед стимулиране уменията му за общуване и
взаимодействие с връстници.
В представения по делото социален доклад от ДСП Севлиево е изразено
становище, че основни грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от
неговата майка, като основните потребности на детето са задоволени. Посочено е, че
детето е привързано към своята майка. Посочено е, че детето посещава детска градина
„***********.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите П.Г.Т. и Д.И.Т..
От показанията на свидетеля П.Т., които съдът кредитира, се установява, че със
бабата живеят в един вход, а последната е гледала внука си от изписването, спяла у
снаха си и сина си, за да помага за детето, ходели с детето на детската площадка.
Свидетелката посочва, че С. не е виждала детето, откакто Р. се изнесла.
От показанията на свидетелката Д.Т., които съдът кредитира, се установява, че
същата е съседка на майката на детето. Детето не съставя изречения, а говори с
отделни думи, било е абсолютно неконтактно, но вече общува с хората. Свидетелката
посочва, че детето започва да търси майка си, когато я няма 10-15 минути
По делото е приета заповед от 22.05.2024 г. на Директора на регионален център
за подкрепа на процеса на приобщаващо образование, с която детето И.П. е одобрен за
предоставянето на допълнителна краткосрочна подкрепа за личностно развитие, ведно
с карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на дете със
специални образователни потребности и хронични заболявания.
По делото е допусната и приета съдебно-психологична експертиза на вещото
лице М. К.. Съгласно заключението на вещото лице, детето не показва тревожност при
отделяне с майката, не търси постоянен физически контакт, не показва склонност към
прилепчивост в поведението, проявява любопитство и общителност към трети лица.
Вещото лице е посочило, че по отношение на емоционалната връзка с бабата, детето
оставяйки насаме с нея не променя поведението и емоциите си, а продължава активно
да взаимодейства с баба си и заобикалящата го среда. Вещото лице посочва, че детето
има лека умствена изостаналост, а бабата С. притежава нужния капацитет за
самостоятелни срещи с детето.
Съдът, кредитира заключението на вещото лице, в частта в която се посочва, че
са налице интелектуални затруднения на детето и че бабата притежава необходимия
капацитет да полага адекватни грижи за него.
Съдът не кредитира заключението, в частта, с която вещото лице посочва, че
детето, оставайки насаме с бабата не променя поведението си и не търси своята майка,
доколкото при разпита на вещото лице се установи, че бабата С., по време на
провеждане интервюто е донесла множество играчки за детето, върху които то изцяло
се е концентрирало. Съдът намира, че по този начин изследването е било
компрометирано и оценката за поведението на детето в отсъствието на своята майка не
е реалистична.
По делото е допусната и приета комплексна съдебно-психиатрично-
2
психологична експертиза на вещите лица д-р К. Г. и В. Х.. Съгласно заключението на
д-р Г. детето е с лека умствена изостаналост. Детето е способно да влиза в контакт с
непознати, избира играчки и играе с тях, произнася определени думи и изрази,
изпълнява команди, по време на играта търси родителя, за да му донесе играчка,
вижда фигури, разпознава някои букви, познава цветове. Д-р Г. посочва, че детето
бързо отклонява вниманието си от играта.
Вещото лице Х. посочва в заключението си, че е налице спокойна и
емоционално ненатоварена връзка между бабата и детето. Посочено е, че като за
начало са нужни опознавателни срещи между бабата и внучето в присъствието на
майката, за да се премине постепенно към самостоятелна връзка с бабата. Посочено е,
че С. М. притежава капацитет за самостоятелни срещи с детето, като единственото
препятствие е приемането на диагнозата на детето и съобразяване на поведението си с
нея, като за определен срок се осъществяват съвместни срещи с майката.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебно-психиатрично-психологична експертиза, като пълно и изготвено с
необходимата компетентност и специални знания.
Други релевантни за предмета на делото доказателства не се събраха.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на децата и
неговите баба и дядо, се съдържа решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010
г. на ВКС, ІV г. о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в
нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си
и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от
близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става
въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на
плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават
детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен
критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да
общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с
бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин,
опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т. н.).
С оглед установеното, то съдът намира, че в интерес на детето е да поддържа
връзка с бабата по бащина линия, като намира, че контактите между тях не следва да
се прекъсват. Обстоятелството, че детето страда от лека умствена изостаналост не е
основание за лишаването му от контакти с неговата баба. Установи се, че ищцата има
възможности да полага грижи за него. Безспорно е в интерес на всяко дете да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките,
включително от бабата от бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те
вредят на развитието и възпитанието му. В конкретния случай не се установи бабата по
бащина линия да оказва неблагоприятно влияние спрямо възпитанието и развитието
на детето. Напротив, установи се, че бабата разполага с необходимия капацитет да
3
общува с детето, като единствено е налице необходимост от приемственост между
майката и бабата и адаптационен период, през който майката да съдейства на бабата за
осъществяване на самостоятелни контакти с детето.
Настоящият състав намира, че детето има изградена емоционална връзка със
своята баба. Следва да се определят отделни дни на бабата, която да се вижда със
своето внуче, но тези контакти трябва да са съобразени с нуждите на детето, като
първоначално срещите да бъдат в присъствието на майката на детето, а впоследствие
самостоятелно с бабата.
Въз основа на горното съдът намира, че следва да бъде постановен режим на
лични отношения между ищцата и детето, съобразен със здравословното състояние и
специфичните нужди на детето, както и с обстоятелството, че детето посещава детска
градина и занимания за подкрепа в развитето, като съдът намира за подходящ следния
режим:
първите два месеца, всяка първа и последна събота от месеца по два часа от
17:00 ч. до 19:00 ч. в присъствието на майката, а след това – един път месечно – всяка
последна събота от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч. бабата да осъществява самостоятелни
срещи с детето.
Ищцата следва да взима детето от дома на майката и до го връща обратно там.
По разноските:
Страните претендират присъждане на разноски, но предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация, постановения резултат и
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по т.д. № 3/2023 г.
на ОСГК на ВКС, съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите
остават в тежест на страните така, както са направени.
С оглед горното, страните следва да бъдат осъдени да заплатят по равно по
сметка на РС – Севлиево изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица в общ размер от 1200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по иска с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК С. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *********** срещу Р. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
*********** за определяне на режим на лични контакти на С. Д. М. с детето И.Д.С,
ЕГН ********** СЛЕДНИТЕ МЕРКИ ЗА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ:
Първите два месеца, всяка първа и последна събота от месеца по два часа от
17:00 ч. до 19:00 ч. в присъствието на майката, а след това – един път месечно – всяка
последна събота от месеца от 17:00 ч. до 19:00 ч. бабата да осъществява самостоятелни
срещи с детето, като бабата взима детето от дома на майката и го връща обратно там.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4